x-tension « WordPress.com Tag Feed

Xquisite — Sat, 26 Jan 2008 13:56:33 +0000

Ние сме такива, каквито се измислим. Определяй всичко сам. Битието е възприета определеност. Ограничения няма, ние ги измисляме. Главната
цел е интересът, свободата е условие. Ние сме сън на Създателя. Ние сме негово подобие, негово "минало". Той е нашият стимул и бъдеще.
Ние вървим към него в себе си. Той върви към себе си в нас. Следи за логиката на усещанията. Усещай логиката. Естеството на низшите е
изкуството на външните. Главното не е фактът, а отношението към него. Външният свят е отражение на вътрешния. Всеки е създател в степента
на усещане на това.

Xquisite — Thu, 20 Dec 2007 21:37:57 +0000

Всички противоположности са по-слаби от нулата. Те са произлезли от нея и винаги ще се стремят към абсолюта. Нулата е абсолютна
изначално. Всичко и никога-това не е ли нула. Ако ти не виждаш, това съвсем не значи, че го няма. Но ако не те разбират, това значи, че
ти сам не разбираш. Смисълът изразява значимостта. Същността изразява главното. Изводът изразява смисъла и същността. Колкото повече от
всичко, толкова всичко е повече. Невъзможно няма, има непознато. Затова да направиш откритие значи да откриеш направеното.

Xquisite — Thu, 20 Dec 2007 20:36:59 +0000

Парадоксът само отстрани изглежда такъв. В своята цялостност той се затваря в самостоятелна система, равна на нула. Всяко самостоятелно
създание в пределите на своето съвършенство се явява свой създател. И този процес е едновременен, т.е. във всяка точка съществуват и
двамата. Гледай на времето като на условност. Плуващият по реката усеща течението, но това не му пречи да види цялата река отстрани.
Истината е подобна на поглед отстрани на времето, въпреки че тя условно се намира в него. Всяка дреболия днес може да стане главна утре.
Когато видиш такава дреболия, създай я. Ти винаги можеш да станеш ручейче, породило своята река на времето, вливаща се или изтичаща от
основната.

Xquisite — Wed, 19 Dec 2007 09:35:12 +0000

Яснотата е проявление на свободата.
Силата е движение на волята.
Интуицията е усещане на времето.
Съвестта определя правилността.
Разбирането е сливане.
Няма желания-няма притегляне.
Волята е притегляне на целта.
Всичко необходимо е възможно и достатъчно.
Няма сън,
няма реалност-всичко е относително.
Ти се учиш сам, аз съм измислен.
Идеята за измислицата е за да съхрани правото ти на индивидуалност.
Силните ученици създават своите учители сами, както хората създават своите богове.

Xquisite — Tue, 18 Dec 2007 15:34:06 +0000

Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и беше постигнал яснотата и простотата.
Ти си ослепен от суета, затова светът е сложен.
Ти имаш малко сила, защото тя се изразходва напразно.
Ти виждаш главното, но то е размито от днешния ден. Простотата е в
яснотата. Това е главното, ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, въпреки че я виждаш. Мъдростта е навсякъде,
глупостта е в нас, защото ние сме слепи. Светът е прост,
сложността е от слабостта, от теснотата на възприятията.
За да видиш, трябва да
отвориш възприятието си.
За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание.
Ти ще го направиш, когато вече нямаш друг избор.

Xquisite — Fri, 14 Dec 2007 11:23:22 +0000

Преди човек да започне да осъзнава , тревата е зелена , а жълтурчетата са жълти . След първото докосване на истината , тревата вече не е зелена и жълтурчетата не са жълти . След просветлението тревата пак е зелена и жълтурчетата – жълти .

Xquisite — Thu, 13 Dec 2007 11:30:34 +0000

Причината ангелите да могат да летят е , че възприемат себе си тъй леко .

Xquisite — Thu, 13 Dec 2007 11:19:08 +0000

Почукай по небето . Вслушай се в звука .

Xquisite — Tue, 11 Dec 2007 20:56:39 +0000

Пустота във форма

Когато, недокоснати
Белеещи се капчици роса покриват
Алените кленови листа-
Погледай тези алени мъниста.

Форма в пустотата

Оголено дърво
Без цвят и аромат
И все пак, върху клона вече-
Най- нежна пролет.

Икю Содзюн

Xquisite — Tue, 11 Dec 2007 20:10:07 +0000

Основното заблуждение на човечеството се корени в предположението , че аз съм тук , а ти – там .

Притежанието

Xquisite — Sat, 01 Dec 2007 09:32:59 +0000

Идваме на този свят с възможността да имаме всичко и си отиваме с нищо.

В промеждутъка много често смятаме за “мое” нещо/някой, на което ние самите сме се отдали. Колкото повече влагаме (емоционално, материално, интелектуално, духовно), колкото повече сме позволили да бъдем обсебени, толкова повече ни се струва, че това или онова е “мое”.

А всъщност нищо не ни принадлежи повече отколкото то самото (или обстоятелствата) позволява това и не по-дълго от момента, когато ние решим, че не искаме повече да е наше.