rock-blues &laquo; WordPress.com Tag Feed http://wordpress.com/tag/rock-blues/ Feed of posts on WordPress.com tagged "rock-blues" Sat, 30 Aug 2008 16:19:18 +0000 http://wordpress.com/tags/ en <![CDATA[Fulaneando en el Rock & Blues]]> http://venusina.wordpress.com/?p=518 Sat, 31 May 2008 02:46:06 +0000 venusina http://venusina.wordpress.com/?p=518 Ups! Fulanito de Tal descubrió mi doble identidad no sé cómo, pero bueno, espero que sepan guardar el secreto. La noche del jueves llegamos al Rock & Blues y ahí estaban, tocando para la concurrencia, haciéndola cantar y bailar al compás. Junto a ellos estuvo en escenario el nicaragüense Ramón Mejía, vocalista de Perro Zompopo, quien se plegó a Pino potenciando algún que otro tema. Los demás estuvimos aplaudiendo hasta el final y pidiendo más a lo que ellos respondieron con mucho más. Era previsible que esta fusión de espíritu guajiro-aragonés desplegara ese ritmo y energía que nos dejaron cantando, porque siempre es mejor cantando.

"Nosotros no acostumbramos a beber cuando tocamos... pero esto es el "Rock & Blues."

]]> <![CDATA[Вкусът на времето]]> http://ryanev.wordpress.com/2007/10/20/%d0%92%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be/ Sat, 20 Oct 2007 08:14:46 +0000 ryanev http://ryanev.wordpress.com/2007/10/20/%d0%92%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be/ korica.jpgТова е корицата на книгата ми, чиято премиера ще почака поради две причини: поредната операция на тазобедрената ми става и довършването на новия албум на "Щурците". Преди да изтече тази година, обаче, ще си направим събитие. А вие, нашите приятели, ще имате възможност за "две в едно" - албум плюс книга. Издатели са ми приятелите от "Парадокс" - издателството, което подреди върху библиотечните ви лавици пъстрата редица от най-хипарливите американски писатели на 60-те години. Издателство със стил.

]]> <![CDATA[За Бургаския блус фестивал]]> http://ryanev.wordpress.com/2007/09/05/%d0%97%d0%b0-%d0%91%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b1%d0%bb%d1%83%d1%81-%d1%84%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bb/ Wed, 05 Sep 2007 19:02:11 +0000 ryanev http://ryanev.wordpress.com/2007/09/05/%d0%97%d0%b0-%d0%91%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b1%d0%bb%d1%83%d1%81-%d1%84%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bb/ pict1120.jpgpict1105.jpgsdim0352.jpgТози материал трябваше да излезе във в. "Поглед" веднага след фестивала, който мина между 17 и 19 август. Нещо, обаче, се замота в редакцията и изгуби актуалност. Не се сърдя на Тошко Токин, защото сам съм правил вестници и знам, че не винаги можеш да вкараш в броя всичко, което ти се иска. Но на мен ми се иска мнението ми за този фестивал да придобие публичност. Предлагам ви оригиналния текст, така, както съм го писал за вестника.

Burgas Bluezz - дотук добре

Бургас, морето ... Ех!
Блус, бира, девойки ... Е-е-ех!
За трудови хора не съм се и оглеждал, въпреки че те май бяха около мен. Фестивалният гуру Пламен Ставрев, звуково-светлинният магьосник Румен Спасов и богът на кюфтетата, чието име така и не научих. През цялото време те и трудовите им колективи работеха здраво, за да можем ние да се веселим безпроблемно. Но откак е измислено разделението на труда е така - работят само най-добрите. Защото другите най-често пречат.
Та, в третия уикенд на август, край "Октопода" в Морската градина на Бургас се състоя, както вече сте чели в този вестник, ІХ бургаски блус фестивал. Който вече е част от една тройна комбинация, включваща джаз фестивала в Русе и рок фестивала в Свищов. Три в едно! Има някаква магия в тази аритмантика. Както и да е. Важното е, че казаното от Пламен преди две седмици се сбъдна и дори набъбна. Лишихме се от удоволствието фестивалният шеф да открие и закрие с песен, но пък за сметка на това видяхме една пловдивска банда, чийто фронтмен - Ричи, направи убедителна заявка за успешно сценично бъдеще. Глас, китарна техника, поведение ... Мноооого добре!
Още първата вечер подложи на изпитание концепцията на Пламен Ставрев, по която неведнъж сме спорили. На сцената се появи едно, меко казано, странно трио - бас, сакс и перкусия. Това бе чуждестранното участие във фестивала - чехът Павел Риба с неговото комбо. Ето, казах си, как ще загубим сега верната на фестивала публика. Добре, че не се хванах на бас. Публиката прие с неподправен интерес виртуозния басист, чаровния саксофонист, който и свири, и пя, и би барабаните, и награди целия им гиг с шумни аплодисменти. Това вече бе убедително доказателство, че онзи гаражен празник, който започнахме преди 14 години, вече е в историята и на негово място се е появило музикално събитие с европейски претенции. Затова и ние, другите бащи на фестивала, го ударихме на веселие и оставихме Пламен да си върши фестивалната работа. Знаете как е: много бащи - хилав фестивал.
Втората вечер започна с намек, че гаражите не са съвсем отписани и бургаската банда "New Generation" се наслади на привилегията да е градска на шефа. Удари няколко кавъра и отшумя, за да отстъпи място на нещо, което най-общо бих нарекъл "блус поезия". Добри и Питкин излязоха в началото като дует, какъвто са си всъщност и с китара и хармоника възпяха Бургас и морето. После към тях се присъединиха саксофонистът Узо, барабанистът Кольо Табаков, който така и си остана на сцената, защото свири и в "Блус Трафик", универсалният басист Льоди и поетът с китара Андро Стубел. Имаше "Патоки блус", "Шкембе чорба блус" и каквото се сетиш блус. Имаше послание, намигване и усмивки. А после дойде вечерта на "Блус Трафик" и Румен Спасов тичаше с изменено лице между пулта и служебната маса, за да повтаря: "Това е! Тези ми затвориха очите. Чуй бе, чуй каква китара!..." Защото китарата на Порто направо ме върна в софийския летен театър, когато там свири Алвин Лий. Допълнена с китарата на Краси Табаков и баса на Кирчо Кожушков, и всичко това - обогатено с гласове, динамика, пулсация и настроение ... Огряно от усмивките на момчетата върху сцената. Празник!!! После дойде времето на Куция Бог, както наричахме навремето Вили Кавалджиев и накрая - на джемсешъна, който въобще не бе програмиран. Просто на Пламен всичко това му дойде много, взе си китарата и се качи на сцената. Двата най-добри блус гласа в България така си заподхвърляха топката, че ние онемяхме. Това бяха моменти, достойни за VH1 и всички други сериозни музикални телевизии в света. После дълго си разказвахме всичко това минута по минута.
Третата вечер ще се запомни с доказаната отвсякъде бургаска марка "Сънрайз", с екзотиката на бразилската музика, поднесена от формацията на Митко Семов и Еко и, естествено, с шеговитото достолепие на маестро Вили Казасян, довел 12 музиканти и оформил класическия финал на празника.
Бургаският блус фестивал поумря на границата между двете хилядолетия, след като изядохме шамара на местните гяволета, да слушат "Блус Брадърс" от капана до Летния театър, а вътре да влязат само няколкостотин с билети. Направо ни зашеметиха. Малко по-късно Пламен възкреси идеята, абонира и общината за нея и нарисува новото лице на фестивала. То е много повече музикално, отколкото гаражно. То е все така под открито небе и без билети. Но вместо полупияни и весело напушени младежи, пред сцената вече се събират меломани и изкушени от "дяволската музика" гости на града. В програмата може и да има местенце за художествената самодейност, но преобладава професионализмът. На фона на един друг бургаски фестивал с корени в славното ни минало, Burgas Bluezz, както е маркиран, постави много високо летвата. Онзи, мигове от който зърнах по БНТ, все повече се доближава до натюрела на кварталната вечеринка. Този все повече показва класа и стил. Надявам се, че бъдещето му не зависи от резултата в местните избори и, който и да управлява Бургас, ще доразвие една от новите културни марки на града. В края на краищата, ние, каквото можахме, направихме. Сега е ред на професионалните музиканти и на меценатите.

Снимките са на Светльо Драгиев

]]> <![CDATA[Гърбът на книгата ми за "Щурците"]]> http://ryanev.wordpress.com/2007/09/05/%d0%93%d1%8a%d1%80%d0%b1%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%a9%d1%83%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5/ Wed, 05 Sep 2007 17:55:21 +0000 ryanev http://ryanev.wordpress.com/2007/09/05/%d0%93%d1%8a%d1%80%d0%b1%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%a9%d1%83%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5/ Роден съм в една болница, близо до Руски паметник в средата на миналия век. Което означава, че и по-голямата част от живота ми ще си остане в онова столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица, където получих и първите си уроци по Махленско право. Независимо от юридическото ми образование онова право си остава и до ден днешен най-справедливото за мен. Защото в него съществува присъдата "Не е честно!". Във втори клас започнах да свиря на цигулка, но в подготвителния в Немската гимназия я смених с китара и засвирих в първата си група. Във втори курс на Юридическия факултет разбрах, че нямам сили, нерви и средства, за да се отдам на рокенрола и залегнах над писането. Първо над научното, после над репортажното и сега вероятно ще се отдам на мемоаристиката. Написал съм десетки хиляди материали и съм летял хиляди часове в радиоефира. Акуширал съм при раждането на вестници, списания, радиа и телевизии. Но тази книга е онова, което винаги съм искал да оставя след себе си. Защото в нея са най-живите години от живота на моето поколение, представени от най-достойните за тази мисия. Защото те не са просто неколцина момчета с китари. Те са "Щурците"! Препускащи през времето и огласящи пространството. За да ни научат да дишаме свободно и да вървим изправени. "Вкусът на времето" е тяхното и мое откровение пред самите нас, пред децата и внуците ни. Приемете го като онази песен, която всички носим в себе си, без някой специално да ни е учил на нея.

]]> <![CDATA[1004262: The Rolling Stones - Sympathy for the Devil]]> http://erbadelvicino.wordpress.com/2006/12/20/1004262-the-rolling-stones-sympathy-for-the-devil/ Wed, 20 Dec 2006 17:06:55 +0000 pesimedia http://erbadelvicino.wordpress.com/2006/12/20/1004262-the-rolling-stones-sympathy-for-the-devil/ devil01.jpg1004262
Il Satanismo è una vera merda, una fottutissima merda. Leggevo un pò di cose su questo fenomeno che "superficialmente" sembra quasi avere una sua razionalità ed interesse, ma poi quando vai in profondità inizi a trovare tutto questo schifo sul come uccidere le persone usando le magie, sul come fare sesso con i demoni, sul come vendicarsi usando la magia nera, e un sacco di altre cose allucinanti. Sinceramente anche solo leggere queste cose mi fa paura e mi auguro di cuore di non avere mai a che fare di persona con uno di questi invasati satanisti, sono troppo pericolosi...

Commento migliore: il diavolo è subdolo, da fuori pare tutto luci e lustrini, ma sotto la scorza c'è solo un fiume puzzolente pieno di odio, inganni e violenza...

Canzone: Sympathy for the Devil
Autore: The Rolling Stones
Album: Beggars banquet [1968]

Testo canzone:
Please allow me to introduce myself
I'm a man of wealth and taste
I've been around for a long long year
Stolen many men's soul and faith
I was around when Jesus Christ
Had His moment of doubt and pain
Made damn sure that Pilate
Washed his hands and sealed His fate

Pleased to meet you
Hope you guess my name
But what's puzzling you
Is the nature of my game

Stuck around Saint Petersburg
When I saw it was a time for a change
Killed the tsar and his ministers
Anastasia screamed in vain
I rode a tank held a gen'rals rank
When the blitzkrieg raged and the bodies stank

I watched the glee while your kings and queens
Fought for ten decades for the Gods they made
I shouted out "Who killed the Kennedys?"
When after all it was you and me
Let me please introduce myself
I'm a man of wealth and taste
And I lay traps for troubadours
Who get killed before they reach Bombay

Just as every cop is a criminal and all the sinners saints
As heads is tails, just call me Lucifer
'cause I'm in need of some restraint
So if you meet me, have some courtesy
Have some sympathy and some taste
Use all your well learned politesse
Or I'll lay your soul to waste

Traduzione del testo:
Per favore, permettimi di presentarmi
Sono un uomo di ricchezza e buongusto
Sono stato via per un lungo lungo anno
Ho rapito le anime e le fedi di molte persone
Ero via quando Gesù Cristo
Ha avuto il Suo momento di dubbio e dolore
Mi sono assicurato che Pilato
Se ne lavasse le mani e confermasse il Suo destino

Piacere di conoscerti
Spero che tu indovini il mio nome
Ma ciò che ti confonde
È la natura del mio gioco

Ero nei pressi di San Pietroburgo
Quando vidi che era tempo di un cambiamento
Ho ucciso lo zar e i suoi ministri
Anastasia ha urlato invano
Ho guidato un carro armato e tenuto la carica di generale
Mentre i bombardamenti tuonavano e i corpi puzzavano

Ho osservato la felicità mentre i vostre re e regine
Combattevano per dieci decadi per gli dei che avevano creato
Ho gridato "Chi ha ucciso i Kennedy?"
Quando dopotutto siamo stati tu e io
Per favore, permettimi di presentarmi
Sono un uomo di ricchezza e buongusto
E dispongo trappole per i trovatori
Che vengono ammazzati prima che raggiungano Bombay

Proprio come ogni poliziotto è un criminale e tutti i peccatori sono santi
Come le teste sono code, chiamami semplicemente Lucifero
Perché ho bisogno di un po' di riservatezza
Quindi, se mi incontri, abbi la cortesia
Di avere un po' di compassione e di tatto
Usa tutta la tua educata politesse
O getterò la tua anima ai rifiuti.

William Shakespeare disse:
Il diavolo può citare la Sacra Scrittura per i suoi scopi; una mala anima che adduce sante testimonianze è come un malvagio dalla gota sorridente, una bella mela che è marcia nel cuore. Oh che lusinghiera apparenza ha mai la falsità.

Dal film I soliti sospetti:
Il più grande inganno che il diavolo ha fatto all'umanità, è stato fargli credere di non esistere. 

]]> <![CDATA[1003761: Jeff Buckley - Grace ]]> http://erbadelvicino.wordpress.com/2006/12/16/1003761-jeff-buckley-grace/ Sat, 16 Dec 2006 10:01:53 +0000 pesimedia http://erbadelvicino.wordpress.com/2006/12/16/1003761-jeff-buckley-grace/ 1003761
Il tempo quando ci si ama vola veloce, sono innamorata del mio uomo da sei anni e conviviamo da tre, lui mi ha finalmete fatto provare cos'è la serenità e la felicità. Non riesco a vedere la mia vita senza lui, anche perchè noi due ci sappiamo divertire un mondo assieme. Io sono sempre stata una problematica e tormentata, ma li mi ha cambiata, mi ha reso una donna migliore. Grazie amore mio.

Commento migliore (dell'autrice stessa): Grazie a tutti ragazzi, è verissimo la mia è una confessione talmente normale che nemmeno mi aspettavo dei commenti. Oggi scorrevo e leggevo anche un po' di confessioni vecchie e mi sono resa conto che amare ed essere ricambiati con sincerità è davvero una fortuna. L'amore riempie e da sale alla vita, ma fa anche tanto soffrire. Io sono una privilegiata, chiunque ha un amore sereno è un privilegiato. Vorrei tanto che quelli che quest'anno hanno confessato su edv, di amori finiti e dolorosi, trovasserò l'anima gemella o almeno un po' di serenità.

Canzone: Grace
Autore: Jeff Buckley
Album: Grace [1994]

Testo canzone:
There's the moon asking to stay
Long enough for the clouds to fly me away
Well it's my time coming, i'm not afraid, afraid to dieMy fading voice sings of love
But she cries to the clicking of time,
Wait in the fire...And she weeps on my arm
Walking to the bright lights in sorrow
Oh drink a bit of wine we both might go tomorrow
Oh my love...

And the rain is falling and i believe my time has come
And it reminds me of the pain i might leave behind
Wait in the fire...

And i feel them drown my name
So easy to know and forget with this kiss
But i'm not afraid to go, baby it's all because of you
But i'm not afraid to go, but it goes so slow, slow
Wait in the fire, wait in the fire
Wait in the fire...
...don't you take it away from me

Jarno Zaffelli disse:
Io non cerco la donna perfetta. Pretendo solo di trovare una donna di cui ami i difetti.

Dal film Le pagine della nostra vita:
Non sono una persona speciale. Sono un uomo normale con pensieri normali e una vita normale. Non ci sono monumenti dedicati a me, il mio nome sarà dimenticato. In una cosa sono riuscito in maniera assolutamente eccezionale. Ho amato una donna con tutto il cuore, e tutta l'anima per me questo è sempre stato sufficiente. 

]]>