да бъда игумен в метоха на моята весела младост, която отдавна, отдавна замина. А колко е лесно да искаш назаем от чуждата радост. Туй всички го знаем. Щом някой посегне с треперещи пръсти да грабне о… more →
Безобразна поезияfreakpoetry wrote 2 years ago: прабългарски конници крачат. През смутни епохи долитат за своите внуци да питат. В съня ни се втурва … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: или Осьмий-тъ дьнь от третий-тъ мясенць “… То òпаша си що да строри днес не знай: ще го почупе … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: и потърсих под леглото Мойта Муза. Чудно нещо! На талази лепкав страх по гърба ми лази. Тъй най мраз … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: При мен се вмъкваш всеки ден и тропаш с вълнени чорапи. Веднъж с коняк обикновен ЧОВЕКА в мен изцапа … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: Като откоси от люцерна се свличат миговете кратки. Във две оръфани тетрадки събрал съм мъката безмер … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: изкърпва два чифта цивилни чорапи, с които един малък принц омагьосан преброди вселената с доблестни … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: Среднощ бе нейде, щом разбрах, че някой стърже по вратата на моя неизпълнен грях към майките и към д … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: Видях два паяка да чакат заспиването ми с тревога и вяло сантасе да цакат пред мъхестата си бърлога. … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: Тя средна е на ръст. В очите живи епохата се плиска неумело. Краката й са малко криви, но твърдо стъ … more →
freakpoetry wrote 2 years ago: Морето, наметнало анцуг от пяна с медуза и чайка наместо емблема, се плиска, бучи и руши вълнолома н … more →