Спомняте ли си съучениците си които не можеха да решат едно уравнение, да изравнят една химична реакция или мислеха че Mанчестър е просто име на отбор? Какво стана с тях сега? - ами станаха социолози, политолози, социални антрополози и разбира се "бизнесмени".

И ако се чудите къде тези две породи могат да се срещнат, ето ви отговора - вестник Труд, разбира се. И по-точно броят му от 03.05. В разгара на празниците "трудовата" редакция пуска коментар от прочутият "син шаман" - лицето Евгений Дайнов относно икономическата политика на БСП. На кой обаче, на 3 май, когато българинът или е в Гърция, или си почива в провинцията или е на село да попрекопае, та на кой му пука точно тогава за политиката на БСП.
На никой освен на една група хора - новата олигархия на "бизнесмените". А какво ги боли толкова- ами 6-те дни почивка естествено. И тука идва ролята на Евгений. Правейки на пух и прах цялата икономическа политика на БСП, припомня че Жан Виденов е нарекъл българския бизнес "чорбаджии и изедници" и громи дългата 6-дневна почивка. По пътя на елементарната логика следва че който пък е "ЗА" тази почивка е ни повече ни по малко нов Жан.

Чудя се обаче, възможно ли е всичко което казва Жан да е лъжа. Нима когато каже "добро утро" например, всъщност е вечер? Може би пък и за "бизнесмените" по случайност е прав?

И отговора си идва веднага. В същия този брой Петър Междуречки - бивш дипломат и кмет на София казва - "от квазисоциализъм, преминахме към квазикапитализъм, латиноамерикански тип"

А какъв ако не изедник е латиноамериканският бизнесмен, а Евгений?

Да съм апологет на БСП е едно от последните неща които искам, но Евгений и "бизнесмените" станаха много нагли. Първо Евгений - комунистическата издънка, следвал в Англия когато аз да отида да ловя риба в Копиловци трябваше да си вадя открит лист - вече 10тина години морализаторства с подобни пасквили. Писна ми вече от него - тенденциозен, със съмнителни идеи, а вече и прекалено прозрачен.

От друга страна "бизнесмените"- в бълагрския си вариант - една тумба късметлий които ако се бяха родили в Свободните икономики щяха да имат шеметни кариери в службите по чистотата - не им стига латиноамериканският капитализъм който направиха, че даже сега и 2 дни повече почивка им се свидят. И то 2 дни които ще бъдат отработени!

"Българина трябва да гласува за този който му дава хляба"- това се изцепи един от шефовете на някаква бизнесасоциация в "Бизнесът" по bTV, когато при едни от последните избори бяха създали някаква "бизнес"формация. Само това изречени е достатъчно да покаже що за бизнесмени си имаме - дълбокото им непознаване на правилата на свободния пазар и причинно-следствените връзки в бизнеса изобщо. В съзнанието си тия хора още се изживяват като чорбаджии или латино тип "патрони". И докато тука някои си мислят че дават хляб, други всеки ден заминават нататък където Евгений и "бизнесмените" не виреят.

Пол- синът на Гълъбин Боевски ходил на училище с газов пищов. Баща му пък пращал, прислужницата когато преподавателите искат да се срещнат с него. Когато пък училището в крайна сметка решава да премести хулигана почва дебат по ТВ - дали да не останел в старото си училище, да поработи с него психолог и той щял да се оправи. Аз не съм видял някой психолог да оправя такива хулигани, ама айде да приемем че ги има и такива.

Въпросът е не дали това ще се случи, а защо държавата трябва да изземва функциите на семейството. Защо всички трябва да плащат заради това че някои хора са неспособни или нежелаещи да дадат елементарна култура на поведение на своите деца. Приказката за първите 7 години и евентуалната им липса не е случайна фраза. През първите 7 години родителите са основните които трябва да дават позитивен пример на децата си. Те са тези които трябва да създадат базата върху която училищният персонал да продължи да надгражда. (btw, представям си що за пример е видял малкият Полчо).

"Те госпожите ще ги научат" - това пък е отговорът който чувам в редките случаи, когато си позволявам да изкажа мнение относно възпитанието на такива деца - те госпожите сигурно ще ги научат на математика или на химия, но няма как да ги научат на обноски и възпитание ако в семейната среда съществува role -model който да обосновава ходенето на училище с газов пищов.

Родителите на нашето време често обаче изобщо не осъзнават отговорността която която поемат. Децата за много от тях са просто нещо естествено което трябва да има човек след като завърши или средно(респективно "спортно") или университет или пък се омъжи в София(Германия, Англия, Италия...) - в зависимост от амбицията на индивида.

Често тези деца са и причината за брака и любовта(!?), а не обратното -нормалният резултат на една любов. И съвсем естествено тези деца остават в периферията на родителското внимание. Футболът по ТВ или груповото ходене на СПА с приятелки е за предпочитане пред няколко часа отделени на детето и проблемите му. Най - голямата дивотия от бъдещ родител обаче чух миналата седмица, и то от жена с "вишо", добра работа и заплата и големи претенции, която възнамерява да роди със секцио в 7мия месец че да не си разваляла фигурата.

- Че що изобщо ще ражда?! Ако сега не може да понесе няколко килограма отгоре как утре ще понесе отговорността по възпитаването на това дете. И какво ще му даде - самота и отчуждение, които от своя страна то ще пренесе върху собствените си деца - просто защото това ще е единственото което то е получило в своето детство от своите родители.

Затова няма нищо чудно че децата ходят с газови постолети на училище, че бият и псуват учителки и т.н. Това е просто началото на разпада на нашето общество- като полония- бързо, необратимо и радиационно. Отчуждението в семейството, незаинтересоваността на родителите, недооценяването на детето често задейства онази верига от реакции която довежда до създаването на келеметата с които всеки ден се срещаме по улиците. А иначе много обичаме да се хвалим че сме много велики,"че на вси славяни сме дали писмо", че децата ни са най-умни, жените ни най-хубави и само ние умеем да се веселим. Защо ли тогава, като сме толкова велики, не можем да възпитаме децата си, ако не на някаква култура, то поне да не снимат порно със съученичките си и да не носят пищови?

Който има относителното щастие да работи в центъра- на "Московска" да речем- няма как да не е наясно че места за паркиране няма. Ако има щастието обаче да работи във фирма която му е платила парко-място си мисли че поне в това отношени е ОК. Ще дойде сутрин на работа , ще си паркира както във всяка Европейска столица и няма да се наложи да обикаля половин час уличките в квартала с надежда да намери къде да си сложи колата.

Е в нашата "Европейска" столица обаче е друго. Тук той ще открие че пред офиса му има цял катун кинаджии които за пореден път снимат нещо си. Добре че тоя път е реклама -нея поне някой ще я види, иначе филмите само те си гледат. Ще му се наложи да контактива с червендалести пост-алокохолни кинаджииски"бизмесмени" със сака за по няколко стотака, които те въпреки всичко успяват да накарат да им стоят като униформата на горски пазач( не знам как успяват ама всички до един мязат на онзи смотльо пишман продуцент американеца).

Та, тези "кинаджии" ще му "обяснят" с присъщото на тези същества важничене и парадиране, че независимо че мястото ти е платено те били платили също за да снимат и е така могат да си затварят улицата когато им скимне - поне да предупредят, няма да хванат артрит кинаджииските им ръце ако сложат една обява предишната вечер.

НО неее, много по-яко е да изненадаш хората на цяла една улица, като я затвориш и после важно да им крещиш "снимаме, снимаме!"-все едно мозъчна операция правят.

Писна ми от от тях - от кинаджии, телевизионери, театрали и всички подобни"културтрегери". Писна ми от тъпите им филми, от рекламите които не примамват а отвращават. Писна ми от постоянното им присъствие във вестници, радиа, по телелвизии. Писна да слушам оплакванията им от държавата и минитстерството на културата че не ги подкрепя, че не им дава пари, че не мисли ден и нощ за тях и бездарните им проекти и пърформанси. Как пък едно интервю не прочетох където Kylie Minogue например да се оплаква от австралийското министерство на културата, или DM от английското???!!!

.

*по George Orwell

]]> http://independentrevue.wordpress.com/?p=92 Tue, 08 Apr 2008 13:20:17 +0000 independentrevue http://independentrevue.wordpress.com/?p=92

снимка: www.imdb.com

У девушки есть близкий друг - парень. Это значит что он, возможно, в ней заинтересован, поэтому много времени с ней проводит. Она видит в нём только друга. Обычно говорит, что ты классный парень, но в этом плане меня не интересуешь.

Это практически тоже самое, что парень придет на собеседование, а фирма скажет - у вас отличное резюме, есть необходимая квалификация, но мы не собираемся вас нанимать. Как бы то ни было, мы будем использовать ваше резюме для сравнения с другими кандидатами. Но наймем кого-нибудь с более низкой квалификацией, и, может даже, алкоголика или просто обычного хама. Если с ним не получится, возьмем кого-нибудь еще, но не вас.

На самом деле, мы никогда вас не возьмем. Но будем вам время от времени звонить и сетовать на тех, кого взяли. :)

Това е въпросът който си задавам днес. От срещата на върха на НАТО единствената полза е че видях бившия дворец на Чаушеску целия в знамена на алианса - само звездата на НАТО върху Кремъл би била по-готина политическа гледка :)

А иначе срещата очаквано и разкри не особено приятното лице на алианса днес. В Букурещ се срещнаха хора които ако човек ги наблюдава отстрани без да знае какви са, не би си и помислил че са съюзниците в най-мощния военен блок. И това разделение пролича най-отчетливо в отношението към приемането на Украйна и Грузия, по скоро в страха от тяхното приемане. Ръководителите на Франция и Германия за пореден път показаха че са далеч от ролята на европейски лидери - поза която непрекъснато демонстрират в ЕС. Този "европейски мотор", както обича да бъден наричан, се изплаши от един икономически лилипут - Русия, крепящ нефункционалната си икономика на експорта на природни ресурси. Това че Русия е монокултурна, експортно ориентирана(и то предимно към ЕС) икономика вместо да бъде използвано като предимство, стана повод за страх. "Ами ако руснаците ни попречат на бизнеса или спрат газта?"- и на децата вече им е ясно че няма да я спрат. Ако я спрат просто няма какво друго да продават. Очебиен е примерът с Косово - гръмки думи, много патос и никакви дела.

Оказва се обаче че и едните гневни руски декларации са достатъчни за да уплашат "европейския мотор". Отказа от ангажимент към Грузия и особено към Украйна е грешка която трудно намира обяснение. Тези европейски лидери много обичат да говорят за критерии, права, ценности - но явно когато стане дума за отстояването им Америка остава сама на масата на преговорите.

Неморален е отказът от атлантическа перспектива единствено поради страха да не бъде разсърдена Русия. Въпросът който витае сега е ще бъдат ли оставени тези държави в една нова, компенсаторна руска сфера на влияние, ще се превърне ли Букурещ за тях в това което беше Ялта за източна Европа?

Освен този страх на "европейските лидери" на конференцията се видяха и още две други неща.

Първото е че колкото и осмиван и окарикатуряван да е президента Буш, сегашната американска администрация единствено има стратегическа визия за региона. Украйна и Грузия са държави с изключително стратегическо значение от военна гледна точка. Евентуалното им членство в алианса и отдалечаването на границите му на изток би отслабило руския интерес и натиск към България. В този смисъл за пореден път американският и българският интерес съвпадат.

Второто е безсмисленото съществуване на НАТО. По ключови въпроси като Афганистан страните отново имаха разногласия - за някой е много удобно седенето в организацията съчетано с отказ от всякакви по сериозни военни ангажименти. Какъв е смисъла от присъствието им, с какво допринасят за колективната сигурност на алианса? Със сигурност Америка обаче все повече ще търси изграждането на "коалиции на желаещите" отколкото да се набутва в натовската бюрокрация и сепаратизъм.

Единственото сигурно след тази среща е че САЩ продължават да бъдат лидерът на запдния свят. Излючително важно е сега да не се надеценява силата на Русия и да не се преповтарят грешките от перида след края на WWII - натискът за приемането на Украйна и Грузия трябва да продължи. Само така би могла да бъде озаптена хегемонистичната, нео-имперска политика на Путинова-Русия в Европа и пост-съветското пространство.

снимка ABC

Сигурно всеки е ходил на една от ония досадни изложби където ни води я някоя девойка, я приятели с интелектуалски комплекси и където се налага да гледаш разни цапаници в стил – “тестове на нова бояджиска машина в екстремални условия”. Обикновенно гледаш, гледаш и изведнъж почваш да зацепваш – ахааа ето тука се вижда парен локомотив спрял на прелез, а ето и млад ром в каруца пресичащ прелеза.. Поглеждаш надолу към заглавието доволен от собствената си проницателност и горд че вече си почти интелектулец и там виждаш да се мъдри надписа “Портрет на художника като млад”.

Та те така те - следващият цикъл от постинги и аз ще го нарека претенциозно портрет –“ако нямате така нищо против” (както казва проф.Хулиган Кучков) :)

Защо на “българската жена” – защото преимуществено познавам български жени, познавам и разни други ама по 1-2 от нация максимум, а за един портерт трябва доста опит че да се постигне що годе представителност.

Защо на “30-35” – пак поради същите гореизброени причини. Напоследък имам известни наблюдения и над 24-25 ама там патологията не е така силно изразена.

Защо “в развитие” – защото пробелмът е толкова сериозен ,че първо нямам нерви да го напиша на един път и второ, все пак, нови щрихи към портрета се появяват непрекъснато.

Щрих 1 - The pursuit of happiness

"Life, liberty, and the pursuit of happiness" – това са основните човешки права според американската декалрация на независимостта. Ако тази декларация беше писана обаче от българските жени, 75% изобщо не биха и помислили да сложат нещо като последната фраза от цитата. Напротив – биха написала най-вероятно че “the pursuit of happiness” е второто нещо на света от което ще ти се покрият ръцете с косми, ще станат жълти и ако все пак не се откажеш да преследваш щастието ще ти поникнат косми и от носа и от ушите.

Конкретното което ме наведе да идеята за тоя постинг беше един разговор на който станах свидетел чакайки девойка в едно кафе (масите в Бг кафетата са така нагъцкани че никога да не скучаеш :)

Седят си 2 девойки на масата встрани от мен и обсъждат колежка и явно приятелка, която кандидатства за съдийка и трябва да кара някакви курсове или нещо от сорта което да и позволи да продължи напред.

“аз ти казвам това не е нормално, ...на тая работа изобщо мога да ти кажа че не и беше зле че да се мести, ...ама комплекси кво да я правиш”, ... ”е тя сега и с това докато се занимава и времето си лети, никой няма да я иска после” ... и все в тоя стил.

Сякаш има някакъв наръчник за жени, който момичетата научават от майките си и в който преследването на щастието е обявено за архи-табу, което никоя жена не бива да нарушава, а ако все пак някоя дръзне да го направи, со кротце, со благо и со малко кютек(разбирай подигравки и подобни коментри), следва да бъде убедена в абсолютната несъстоятелност на това което прави.

Спомням си навремето когато кандидатствахме в университетите. Всичките ми съученички искаха да станат или лекарки или адвокатки – ако не ги приемеха щяха я да се хвърлят от някъде, я да се гръмнат, я да не излизат цяла година до следващите изпити - когато неминуемо щяха да влязат каквото желаят. Е, оказа се че само 2 влязоха:)

Останалите нито се самоубиха, нито не излизаха цяла година, още по-малко пък учиха за нови изпити. Оказа се че екологията е по интересна от медицината, социологията от правото, политологията и библиотечното дело също:)

От тоя момент нататък тия жени станаха врагове на всичко което преследва щастието, осбенно пък ако е от женски пол. Такива жени обаче са идеалните служители – могат да прекарат години, даже петилетки на едно място, именно те и започват да говорят за фирмата си в 1л. мн.ч. (НИЕ сме най-голямата фирма в обастта на ...- реплика на секретарка или рецепционистка, поне да беше на по висока позиция, а то с какво секретарката е допринесла за това да е фирмата номер 1, че толкова се гордее – мистерия!). И ако там където работят тези enemies of happiness има колежки с езици, с умения или нещо друго което ги превъзхожда, или ако просто имат мечти – жална им майка. Много скоро тези колежки ще разберат че не са постигнали нищо, ама абсолютно нищо в живота си ако не са се оженили, не ходят семейно на гости или не следят новите приключения на айдълите – задължително в компанията на съпруга, детето, ракия и салата.

Именно тези “семейни ценности” вече стават и стълбовете на духовния им мир – ней-вероятно защото са относително лесни за постигане. Хващаш някой баламурняк, жениш се за него и ставаш радетел на семейните ценности – всъщност и какво друго ти остава.

А която пък не бърза да хване първия баламурняк става тема на вечерта на доста задушевни събирания “по двойки”.

- “тая кво, принца на белия кон ли чака ...ха ха ха...ще има да си го чака ама нямааа”... и следва отново дружно ха ха ха...

Прозрението че не е принцът на белия кон а компромис сигурно доста обижда и баламурняка, но тъй като най-често и неговата "принцеса" също е компромис тия коментари биват посрещнати с дружески и искрен смях.

И така в смях и закачки протича живота на the enemies of happiness и ако пиша това то е не защото ми пука за вегетирането им, просто вече ме уморява понякога да защитавам ”the pursuit of happiness” пред хора които искат да забравят какво е happiness.

*снимката не е поставена случайно

Conspiracy theory 1.0

Имам един много гаден навик- гаден не за мен естествено, а за останалите. Понеже почти не гледам телевизия, когато все пак ми се случи, което е най често някъде на гости, постоянно прещарквам каналите. Това, разбира се, супер вбесява домакините понеже няма как да разберат как Хорейшо(егати и името) хитроумно ще разгадае загадката като се сети да увеличи някоя снимка на лята джанта където ще се отразява някакъв часовник в отражението на който ще се чете някакъв документ водещ до разплитане на пъзела :)

Та те така и оная вечер си прещраквах каналите докато стигнах до частта където съм наредил баластните канали дето за нищо не стават и никой не гледа - моден канал, порно, моден канал, порно (порното е в тая група не щото не се гледа а щото на същата честота през деня са някакви канали за лов и риблов и евроком1).

И след няколко прещраквания видях истината - жените са жертва на някаква световна конспирация, целта на която е да бъдат forever нещастни и в дъното на която са модната и beauty-индустрията. Докато по порно канлите някакви супер мацки яко се тракаха на модните канали изпити скелетоподобни фигури дефилираха с изражение все едно притежават Манхатан или поне района около Сентрал парк. Разликата между мацките от 2та канала беше 15тина кг отгоре в полза на яките мадами от порното.

Викам си я да ги видя кои са тия, да видя само мен ли ме кефят - доста трудна задача щото се оказа че има поне 10 порно-канала с тоя label та докато им проверя програмата на всичките бая зор видех. Но ето го и резултата- мадамите беха Giаnna Michales и Flower Tucci (цък - предупреждавам, линковете съдържат голи жени, псевдоконсервативните псевдоморалистки да не цъкат в никакаъв случай. Може да получат псевдоконсервативен шок да загубят съзнание, да паднат въху клавиатурата и да счупят монитора с рогата си, или да счупят рогата си в монитора - зависи от твърдостта им :)

Проверих и страниците с въпросните девойки в google - около 1 370 000 за Gianna Michaels и около 1 850 000 за Flower Tucci.
От друга страна Каролина Куркова, която е на 5 място в top25 sexiest models на сайта models.com се появява на около 1 040 000 за Karolina Kurkova.
И това при цялата мощ на реклмната и модната индустрия - при всичките реклами, билбордове, статии в жълта преса, женски списания и т.н.

Оказава се че моделите на които жените подражават не са моделите които мъжете искат да тракат. Сега е на мода слогана "правя го за себе си, да се чувствам добре, не заради мъжете ". Обаче как може човек който почти не яде, не пие безалкохолни щото са калорични, не си прави нескафе с много мляко и захар , пак поради същата причина, да се чувства добре? - мистерия! От друга страна, как веднага след брака голямата част от жените които "го правят заради себе си" започват да се чувстват добре и без диети и умопомрачителен фитнес?

Факт е - всичките услия са резултат от желанието да привлечем протовиположния пол - а противоположния пол се оказава че не му пука за моделите и ftv.

.

снимка AP, Aftenposten.no

Същия тоя Чомски в България навремето го гледах по "Всяка неделя"- изкараха го едва ли не най-големия интелектуалец - дали е така няма нужда от коментар, достатъчен е фактът че Уго Чавес му е фен и апологет. А Чомски е един интелектуалец точно като нашите доморасли , ready to serve "интелектуалци".

]]> http://independentrevue.wordpress.com/?p=68 Tue, 18 Mar 2008 11:58:03 +0000 independentrevue http://independentrevue.wordpress.com/?p=68

Събота. Пролетна утрин, седиш си на верандата, пиеш едно дълго нес кафе с много захар, отваряш икономическия седмичник на родината, мислейки си че в такъв прекрасен ден няма какво да ти развали настроението, но явно си забравил какво държиш в ръцете си - българска преса - гаранция за простотии, сервилност и клиентелизъм. В този конкретен случай четеш за някакъв позьор който бил много успешен на Запад ама се върнал от патриотизъм. Историята изобщо не си заслужава коментара - все едно първокласник е съшил ризка в час по трудово, и след това се опитва да я продаде на пазара като конфекция. Като оставим настрана конкретния случай в който PR-a е водещият мотив, по-интерсно е друго - отношението на пресата към емигрантите и в частност към успелите такива. Изключителна рядкост е да се срещне похвално слово за успял българин в чужбина - а примерите за такива с лопата да ги ринеш. Обратното - оди за неупели и завърнали се колкото щеш. И неуспял не е само бедният, неуспял е и този на който в чужбина му липсва чалгата, възможността за евтина показност, парадирането с новия служебен смартфон или second hand car. Но да си тежкар в чужбина е изключително трудно - там такива с часовници от по половин килограм, жестикулиращи като начинаещ артист пред огледалото отдавнa на никой не правят впечатление, но виж да се завърнеш в Сф с легендата за "успехите ти на запад" с "маркови дрехи" от Дубай и поведение тип надрусан HR - priceless.

Защо обаче аз трябва да чета за комплексите на някой си - защото оказва се този някой си е иделаният role model за Бълария. Той ни кара да не се чувстваме посредствени и нереализирани - ето той е отишъл и пак се връща, значи там не струва и ние не сме се пре***ли като си стоим тук. Няма и какво да учим езици или нови умения щото явно и така си може - тоя като е учил та кво, прокопсал ли е ? Преди време в съшия вестник даже имаше статия съмняваща се смислъла да се учи висше образование където 2ма парадираха че не са учили но все пак са успели (бяха управители на нещо си доколкото си спомням - егати успеха). В България лесно се успява значи - едни контакти ти трябват, ама я успей в разитите икономики като си толкова кадърен.

Но по-интерсното е защо един икономически седмичник(който в интерес на истината е класи над останалата преса) държи да изгражда такива фалшиви герои. Успелите емигранти са богатство за България. Успелите ирландски емигранти в много по-голяма степен допринесоха за ирландското развитие отколкото икономическите практики на ирландското правителство. На нас обаче успели емигранти ни не требват - на нас ни дай неупсели такива, да погъделичкат малко илюзьорното ни чувство за значимост и успех. И ако някой все пак не повярва на фалшивия герой - във форума започва една вълна от славословия в стил "и аз го познавам - прекрасен професионалист и патриот... " и най-странното - почти всички издържани в стила на автора на статията(как уж различни хора пишат в един стил - мистерия :) )

Докога уж независимата преса ще ни залива с историите на такива измислени "бизнесмени" не е ясно, но със сигурност дотогава моите 2 лв в събота ще отиват за нещо друго.

*Курти е измислен герой, образ-символ на всички връщащи се неуспели

а ето го и оргинала - Город 312 - Останусь. Групата е от Киргизия а песента е към soundtrack'a на "Дневной дозор".

Дичо, Дони, Любо,Слави,Искрен... май по-добре да хващат самолета за Бишкек*- има още боб да ядат :)

*Бишкек-столицата на Киргизия

Спомняте ли си рекламата на м-тел където един ходейки с баща си по чукарите говореше с някаква си Алекс, казвайки и че бил на края на света?... е авторите на тая реклама можеше и да не бият път по камънаците в планините - спокойно можеха да я заснемат в Созопол, да речем. Защото краят на света, или поне единият му край, е точно там - където започва морето.

Не вярвате? - опитайте да достигнете до другия му край:)

Оказва се че за Бг светът на изток практически свършва там където започва морето. Никави фериботи, никакви самолетни линии няма между двата бряга. Сигурно е икономически неизгодно, но ако имаше транспортните връзки може би и икономическите връзки щяха да бъдат по активни?

Сигурно и Оресундският мост не е бил на печалба от първият си ден, но в други географки ширини морето е вратата към света - врата която Бг предпочита да държи зазидана.

новите - стари врагове на родината:)

Ако "журналистките" в едно jensko spisanie работеха в авто-списание може би така щеше да изглежда техният съвет към дамите за избора им на автомобил:

спортен болид - комби

4х4

450 к.с.

среден разход - 5л/на 100 км

цена: 11 000 евро(включени 8 air bags, abs, електрически стъкла, ксенонови фарове, и комплект зимни гуми)

а понеже тези "журналистки" работят в тяхното си jensko spisanie те съветват читателките си да си намерят мъж, който ако проследим достатъчно броеве, би ни се разкрил като :

хем богат(респективно олигарх или синче) хем трудолюбив и честен

хем не се вижда много-много с майка си, хем е грижовен и мил

хем има опит и ти не си му първото гадже, хем е последователен и моногамен

хем ..., хем...

колко ли читателки успяват да го намерят че jensko spisanie чак пуска и jesnko spisanie- Сватба?

а може би неуспеха и копнежа по една сватба ще накарат жените, купуващи си jensko spisanie да си купуват и jensko spisanie- Сватба - че поне да си помечтаят малко(или поне така се надяват някои, че да припечелят още някой и друг лев)?

click here to see как все начиналось

те това е резултатът:)

p.s. много ми е интересно колко албуми е продал този индивид, като музикант или пък колко пъти някой е свалял негова музика от интернет (в случай че самият той си я е качил някъде де - защото надали има някой фен който да би го направил) :)

плакат на Репортери без граница

плакат на Amnesty International

ето я и китайската свобода на словото