двете ми най-любими парчета евър - waterfalls и unpretty - май-няма да е лошо да си ги припомнят днешните тийнеъджъри със стаж, или пък да вземат да ги пуснат на децата си...

p.s. ах, да, сетих се и как на unpretty винаги ми се насълзяваха очите...

и великолепната китара на slash

странна е музиката му. много силно въздействаща. гайдата, така или иначе, е особен инструмент - или я харесваш, или тотално се отвращаваш от нея (както стоят нещата и с операта, между другото), но това, което hevia прави... wow, представи си ритъм, етно-напеви, рийл, женски плач, вълчи вой, дръм, сиринга, флейта и пиано в съвършена и невероятно чувствена хармония. звучи невероятно, но е истина :-)

пристрастих се жестоко. обожавам етно музиката, но тук си говорим за нещо съвършено различно от всичко това, което си чувал - на първо чуване ти звучи като ирландската магия на ронан хардиган, но при по внимателно заслушване долавяш леки индийски мотиви с фин, едва осезателен привкус на фламенко - и всичко това, обгърнато по много нежен начин от испанска страст. странна комбинация между chill-out и адреналин - това е музика, която не просто слушаш, а чувстваш, преживяваш, веднага я усещаш като нещо познато и любимо, но леко позабравено, което директно през ушите ти бръква в сърцето и кара гърлото ти да се стегне. мислишш си за красиви неща. за загадъчни планини и суровата красота на скалите. за бурно море. за красиви, тъмнокоси и опасни жени. за епични битки. за странни приказни създания. и си на една стъпка разстояние от това да се впуснеш в бесен танц. красиво е.

малко факти за самия hevia.

jose аngel hevia velasco е роден през 1967 във villaviciosa, asturias. интересът му към гайдата като инструмент се появава много рано - когато е едва на 4 годинки и заедно с дядо си присъства на фолклорен фестивал, където е силно впечатлен от музикант, свирещ на така наречената asturian gaita piper. от там нататък нещата са ясни - малкия хосе-анхел намира учител, който да му помогне да разгадае магията на странния инструмент... и, до днешни времена, така да се каже, гайдата е любовта на живота му. hevia издава няколко албума - tierra de nadie - 1998, the other side (al otro lado) - 2000, etnico ma non troppo - 2003, tierra de hevia - 2005, obsession - 2007. в създаването на музиката участва и неговата сестра, мария хосе, която е на дръм-секцията. най-известното и обичано парче на испанеца  е busindre reel , което е и първия сингъл от дебютния му албум tierra de nаdie. (аз, лично, харесвам още и naves , si la nieve , sobrepena, gaviotes, llaciana ... едва ли мога да изброя всичко, което ми допада, но, на първо четене - толкова засега:-) )

hevia става известен и с това, че помага за изобретяването и създаването на специална мidi-електронна гайда, с която сега свири на концертите си.  уникалният инструмент е създаден с помощта на алберто риас - компютърен програмист, последовател и фен на hevia, и електронния техник мигел допико.

колкото до мен... щастлива съм, че открих тази невероятна музика. инджой!

sasha - i feel lonely 

elton john - can you feel the love tonight

 и, разбира се, ТEXAS - кажи ми сега, как да не му завидиш на алън ричмън

е да де, ама на мен вече ми се беше разбил съня, одзверих едни огромни кървясали очи (мъж ми спи блажено, сладкия, него и влакова композиция не би могла да го събуди, жив и здрав да ми е), и беше повече от ясно, че ще трябва да прибягвам до особени мерки за да поспя поне няколко часа. съня ми е безкрайно недостатъчен...

винаги в такива моменти прибягвам до едно изпитано, безвредно и безусловно приятно средство - музиката. I `m addicted! в такива безсънни, бели нощи наистина само музиката е способна да ми помогне - някак си, слушайки любимата си музика, започвам да въртя някакви невероятни филми в главата си... и съня неусетно идва. интересното е, че след такова `приспивателно` винаги сънувам много красиви сънища. цветни.

обожавам  `deep forest` - най-вече заради странното им, нетипично звунече, което дори и в напълно будно, трезво състояние ми звучи така, сякаш е на границата на съня, на един косъм разстояние от някакво друго, красиво и странно измерение, където законите на ортодоксалната физика не важат, а са валидни само някакви леки, въздушни, мечтателни и магични фентъзи визии. не слушам често `deep forest`, пазя ги за много специални моменти, наистина, но точно този `наркотик` винаги ми действа безкрайно добре. любимата ми песен е sweet lullaby - невероятно мечтателна, екзотична, чил-аут и ефирна музика, която по някакъв странен начин ме кара да мисля за обожаваната от мен африка. песента наистина е страхотна, но и клипът към парчето е нещо невероятно - поне за мен - сюрреалистично по един особено ненатраплив начин, сякаш филрмчето не е зцаснето и монтирано, а изсънувано от някой безкрайно мъдър и добър човек.

е, наслади се заедно с мен на моята любима приспивна песен

и сега, следва малко барби - нещата са поносими, защото става въпрос за `лешникотрошачката` и прекрасно направена 3д-анимация.

доста са различни, нали?

просто виж.

неведнъж и два пъти съм споделяла за пристрастията си към музиката на 80 и особено на 90 години. някак си, онова време е запечатало някаква странна магия за мен - тогава, логично, съм била в готината възраст 13-19 години, която, (на знам при теб как е било положението), но за мен беше много хубаво време - компании, емоции, някак си, започваш да се осъзнаваш като почти възрастен и дори тогава се усещаш, че времето се вихри около теб и някак си, твърде бързо се случват нещата. готини времена бяха, наистина.

някои хора си записват спомените, правят снимки, събират морски камъчета и всякакви такива неща. други си спомнят определено събитие като усетят даден аромат.  аз пък, някак си, имам склонността да избирам музиката като някакъв вид milestones за дадени важни периоди от живота ми. някак си, чуя ли даденото парче или видя клип - просто си припомням разните неща в пълната им цялост. такава песен, която по някакъв начин е събрала цялата есенция на тийнейджърството ми е `stars` на simply red. не, че не съм фенка по принцип на групата, но някак си, именно това е парчето, което за мен носи цялата семантика на `simply red` в себе си. пък и песента се нарежда в челните позиции на личния ми топ за чувствени и въздействащи парчета, а клипа е невероятно красиво нещо... инджой ит!

и, понеже при мен няма 6-5, по надолу поствам и текста на това невероятно парче, за в случай, че ти се прииска да си пееш караоке заедно с червения мик хъкнал.

Anyone who ever held you
Would tell you the way Im feeling
Anyone who ever wanted you
Would try to tell you what I feel inside
The only thing I ever wanted
Was the feeling that you aint faking
The only one you ever thought about
Wait a minute cant you see that i

I wanna fall from the stars
Straight into your arms
I I feel you
I hope you comprehend

For the man who tried to hurt you
Hes explaining the way Im feeling
For all the jealousy I caused you
States the reason why Im trying to hide
As for all the things you taught me
It sends my future into clearer dimensions
Youll never know how much you hurt me
Stay a minute cant you see that i

I wanna fall from the stars
Straight into your arms
I I feel you
I hope you comprehend

Too many hearts are broken
A lovers promise never came with a maybe
So many words are left unspoken
The silent voices are driving me crazy
As for all the pain you caused me
Making up could never be your intention
Youll never know how much you hurt me
Stay cant you see that i

I wanna fall from the stars
Straight into your arms
I I feel you
I hope you comprehend

edit: ето ти и една мр3-ка по въпроса

двете думи `pink floyd`, както и ефекта на студения душ, който оставят след себе си понякога... ми, едва ли имат нужда от обяснение.

тъжно. много, много гротескно, диаболично и тъжно...

p.s. тук имаше таг`read the rest of this entry`, но го махнах, защото не винаги в живота гротескните, тъжните и неприятните неща са благородно скрити от загрижена ръчица... това е положението.

колкото до клипчето... гротескно красиво и вълнуващо е, поне за мен.

и, един малък жест към добрата, стара анимация...

 преди лодката правя малко упражнения за разтягане, а след същинската тренировка - няколко серии коремни преси и пружини - пък, ще видим след около месец-два-три дали ще се разделя с иначе сексапилното си и много женствено дупе. много тъпа история - като откажеш пустите цигари, верно качваш малко, но - гаранция - не е никак равномерно. нямам представа дали от тези тренировки наистина ще има някаква реална полза (мотивация му е мамата, ама аз искам и резултати, пък!), но така поне съм хванала някакъв дневен режим, който спазвам, а това е добре. 

• никога не съм обичала понеделниците...

сега-засега, оставам в радиото, пък ще видим как ще се развиват нещата от тук насетне. поне да дам едномесечния шанс, който всички от екипа заслужаваме, но кажи ми как, по дяволите, да предизвикам интерес и да провокирам обаждания, след като става въпрос за тясно специализирано предаване, по интернет радио при това - а все пак, интернет радиата все още не се ползват с чак такава популярност, колкото ефирните радиа или кабелните (има ли въобще такова животно като кабелно радио?!) опитвам се, наистина - най-малкото заради това, че радиото винаги ми е било невероятна тръпка, но как се постигат резултати за вчера с медия, която все още е толкова прясна-пряна на пазара, че ей този блог, който четеш, се ползва с по-широка популярност?! а аз ще продължавам да се опитвам, наистина. но, признавам си, определено е трудничко - интернет-връзката прекъсва през няколко часа за кратко време, което автоматично означава, че и радиото прекъсва, а кой ще ти иска да слуша радио, което тука го има, тука го нема?

иначе, колегата-съ-водящ е свежар - финансист в мозъка на костите си, нещо като борсов спекулант и явно си разбира от работата, много цапнат през устата, заради което в ефир се носят много готини и съвсем искрени спорове понякога. има потенциал в това радио, и много ми се иска нещата да станат, но как, по дяволите - винаги го има този прецедент, че първоначално се отнасяш с доста недоверие към всеки нов продукт, който ти излиза на пазара. е, каквото зависи от мен, ще го направя, защото от досега постъпилите оферти тази най-много ме интригува - пък, в крайна сметка, или ще стане, или няма да стане, дявло го взел - така или иначе, напоследък след като аха-аха да взема да харесам нещо, и то вземе, че се срине със страшна сила и нечовешка мощ, така че и в тоя случай оставям нещата просто да се развиват както намерят за добре, пък наистина да става каквото ще, писна ми да си ям нервите за щяло и нещяло...

• опитвам се да не обръщам внимание на крокодилските челюсти на съвестта си -

от седмица и малко се самонавивам да седна и да започна да превеждам един текст за сайта, обаче проклетийката, както съм мрънкала и по-рано, е на руски. не, че няма да се справя, но за тази цел ми трябва речник, с който не разполагам, но пък за сметка на това, не съм намерила и подходящия он-лайн заместител. приемам предложения всякакви - ако не се сещаш за он-лайн вариант на руско-български, и на руско-английски кандисвам  - дето се вика, направо съм седнала на кръстопътя и рева `nevolyo-o-o-o, ela mi opravi karutsata`, но или не знам къде да търся, или наистина няма точно това, което ми трябва.

• `такъв е живота`, да бе, да...

пак ме е подгонила инсомнията, и заради това, няколко нощи поред хващам повторенията на `такъв е живота` по бтв. направи ми впечатление историята на едно от бебенцата, дадено за осиновяване. интересното в случая е, че мамата на това бебе не е нито ромка, нито бедна, нито неграмотна, напротив. става въпрос за ученичка, която направила беля с приятеля си, за когото мислела, че е голямата й лябов и така нататък, но по-късно става ясно, че таткото няма намерение да се обвързва, че това е грешка и така нататък, познат сценарии. майката ражда бебето и решава да го даде за осиновяване. мен, обаче, ме тормози следния въпрос - абе, моето момиче, къде ти беше патешкия акъл, та не помисли? дете се прави когато си много сигурен какво правиш, мило, а ако не си - за тая работа има измислени едни дребни, латексови изделия, които ви пазят не само от бебе, но и от по-сериозни грешки и простотии. пък дори и да ви се е скъсал презервативът, ако не сте сигурни, пак има едни други изделия, които се наричат `морнинг афтър пийл`, има ги във всяка аптека, и доколкото съм наясно, могат да се вземат в рамките на 72 часа след белята, за да се предотврати нежелана бременност. пак по-хигиенично и спестяващо нервите, отколкото да износиш едно бебе, което не си сигурна, че искаш, най-накрая да го дадеш за осиновяване и да си причиниш ебати травмата, че си зарязала детето си, а и на него, след като някой ден разбере, че е осиновено. ами ако пък не бъде осиновено това детенце? ако така се случат нещата, че бъде продадено зад граница, за донорство, или кой знае какво още? виждаш ли ме какви глупости си мисля? но много се вбесявам на недотаковани истории - абе, хора, мислете, бе, дръжте си на позициите, остоявайте си ги, господ затова ви е напълнил черепите с акъл! че иначе, в противен случай ставаме като животните - айде, физ-култ-ура-а-а-а, чифтосваме се набързичко, и после за чавето майката природа да се грижи! наистина много се вбесявам на тъпомислието и тъпоумието. имам две племенички по на 16 години, и с риск да ме възприемат като досадната леля, но чного често им набивам канчето по тези пиперливи въпроси - а именно, да си опичат акъла!!!

 та тъй. опичайте си го и вие!!!

:cool:

• p.s. ами, не се сдържах, просто