Un calme relatif règne au Liban après les combats des cinq derniers jours qui ont fait une centaine de morts, selon la presse. Mais le blocage politique persiste et risque de replonger le pays dans un nouveau cycle de violence.

Beyrouth retrouve petit à petit son animation. Les commerces, les administrations et certaines écoles ont rouvert leurs portes. La population tente de s’adapter aux routes et boulevards bloqués par des remblais de terre érigés par des partisans de l’opposition qui ont maintenu leur mouvement de désobéissance civile. Les combattants de l’opposition se sont retirés des rues et l’armée est omniprésente.

A part quelques escarmouches, les combats ont également cessé dans le fief du chef druze de la coalition au pouvoir, Walid Joumblatt. Là aussi, l’armée s’est déployée sur un front d’une vingtaine de kilomètres dans une région montagneuse stratégique, au sud-est de la capitale, où passe la route Beyrouth-Damas.

Des combats sporadiques ont eu lieu dans la deuxième ville du pays, Tripoli, entre des partisans de l’opposition, retranchés dans un quartier alaouite, et ceux du gouvernement, concentrés dans les zones sunnites. Le port, l’aéroport et le principal point de passage frontalier entre le Liban et la Syrie, dans la plaine orientale de la Békaa restent fermés.

Malgré le net recul de la violence, comparé aux jours précédents, des indices politiques et matériels laissent craindre une reprise des violences à une échelle encore plus large.

Le gouvernement de Fouad Siniora devait se réunir ce lundi, selon une déclaration de Walid Joumblatt au quotidien saoudien al-Hayat, pour annuler les deux décisions qui sont à l’origine de la crise, comme l’a souhaité l’armée libanaise : le démantèlement du réseau de télécommunication du Hezbollah et le limogeage du chef du service de sécurité de l’aéroport, jugé proche du parti d’Hassan Nasrallah. Mais la réunion n’a pas eu lieu et les chefs de la coalition au pouvoir ont durci le ton, refusant de céder en politique malgré leurs revers militaires. Le leader chrétien du mouvement du 14-mars, Samir Geagea, a affirmé, après une réunion avec le Premier ministre Fouad Siniora, que le cabinet ne démissionnerait pas et que ses deux décisions ne seront pas annulées.

Quelques heures plus tôt, un autre chef loyaliste chrétien, Amine Gemayel, posaient des conditions à une reprise du dialogue national autour des questions litigieuses : composition d’un cabinet d’union nationale et élaboration d’une nouvelle loi électorale. « Si les dirigeants de l'opposition veulent un dialogue, il ne faut pas qu'ils utilisent leurs armes dans le but de changer les équilibres de force », a dit l’ancien président de la République. « Nous voulons un engagement solennel du (chef du Hezbollah) Hassan Nasrallah devant l'opinion publique, les pays arabes et même l'Iran, qu'il ne va pas utiliser ses armes contre les Libanais », a-t-il ajouté.

Confusion sur le terrain

Le chef chrétien de l’opposition, le général Michel Aoun, qui est resté discret depuis le début de la crise, a eu des mots très durs lors d’une conférence de presse à l’issue de la réunion hebdomadaire de son bloc parlementaire. Selon lui, les déclarations de son rival Samir Geagea ne sont qu’un appel à la reprise des combats. Il a fait assumer à la coalition du 14-mars la responsabilité de la crise actuelle et assuré que l’opposition était déterminée à mener la bataille jusqu’au bout. « Il y a de nouvelles réalités sur le terrain et tous doivent le reconnaître. Ceux qui ne réalisent pas ces faits en paieront le prix », a-t-il dit d’un ton sévère.

Le général Aoun a déclaré que les jeunes des régions chrétiennes feront face à toutes les tentatives de déstabilisation – par les partis du 14-mars – dans leurs secteurs, démentant implicitement les rumeurs sur l’intention du Hezbollah d’envoyer ses combattants en zone chrétienne. « Nous surveillons tout ce qui se passe et sommes au courant de tous les développements », a-t-dit.

Et ce n’est pas fini. Le chef druze de l’opposition, l’émir Talal Arslan, à qui son rival Walid Joumblatt avait « confié » le sort de la montagne pour mettre un terme aux combats, a annoncé que l’accord de désengagement n’avait pas été respecté. Il a accusé les partisans de M. Joumblatt de ne pas avoir remis leurs armes lourdes comme convenu. Dans un ultimatum à peine voilé, il leur a donné jusqu’à la fin de la journée de lundi pour désarmer, sans quoi il rendrait le mandat que lui a confié son rival. Ce qui laisse entendre que les combats pourraient reprendre dans la montagne.

Et pour couronner tous ces indices peu encourageants, l’ambassadeur d’Arabie saoudite, Abdel Aziz Khoja, dont le pays est le principal soutien au gouvernement, a quitté le Liban par voie de mer vers Chypre.

Dans un tel contexte, les Libanais mettent peu d’espoir dans la mission de la Ligue arabe dont une délégation, conduite par le Premier ministre qatari est attendue mercredi à Beyrouth.

Друзите не са смятани за мюсюлмани от повечето други мюсюлмани, защото за тях се вярва,че отправят молитви към фатимидския халиф Al-Hakim bi-Amr Allah, когото те смятали за "проява на Бог в Неговото единство". Друзите вярват,че Ал-Хаким не е умрял,а е бил затъмнен ("скрит" от Бог) и ще се завърне като Махди в Деня на Страшния съд. Произхода на името "друзи" е проследено до Nashtakin ad-Darazi, един от първите проповедници на религията.

Друзите пребивават първоначално в Сирия, Лебанон и Израел, с по-малка общност в Йордания. Палестинските друзи са предимно в Galilee (70%) и около Haifa (25%) и Йорданските друзи могат да се срещнат в Amman и Zarka,и по-малък брой в Irbid и Aqaba. Голанските хълмове,планинският регион на границата на Израел със Сирия, са дом на околко 20,000 друзи и се състои от мнозинство сирийски и малцинство палестински граждани. Институтът за изучаване на друзите определя приблизително,че 40%-50% от друзите живеят в Сирия, 30%-40% в Лебанон, 6%-7% в Израел и 1%-2% в Йордания.

Огромни общности от изгонени от родината си друзи също живеят извън Средния изток в Австралия, Канада, Европа, Латинска Америка, Съединените Щати и Западна Африка. Те използват арабския език и следват социален модел много близък до други източни средиземноморци от региона.

Счита се,че има цял 1 милион друзи по света, по-голямата част в Levant или източното средиземноморие. Обаче,някои изчисления на общото население на друзите сочат,че са били 450,000.

По традиция е имало два клона на друзите,живеещи в региона Jabal Amel. Yemeni друзи (оглавявани от родовете Hamdan и Al-Atrash) и Kaysi друзи (оглавявани от родовете Jumblat и Arsalan).

Родът Hamdan бил прогонен от връх Лебанон след битката за Ain Dara през 1711. Тази битка била между две друзки фракции : Yemeni и Kaysi. Kaysi били представени от родовете Jumblat и Arslan,а Yemeni - от родовете Hamdan и Al-Atrash.

След своето драматично поражение, Yemeni мигрирали в Сирия в друзкия регион Jebel и столицата Soueida.

Според ДНК тестове, друзите са забележителни с високата честота (35%) на мъже,които носят Y-хромозомна хаплогрупа L, която иначе е рядко срещана в Средния изток (Shen et al 2004). Тази хаплогрупа произлиза от праисторическа Южна Азия.

По майчинска линия,ДНК тестовете разкриха,че друзите имат най-високата концентрация на хаплогрупа Х (25%) от всяка друга етническа група в света. Тази хаплогрупа е една от малкото, които са произлезли в Европа, където тя представлява приблизително 2% от цялото население.

Историята на друзите датира от Средновековието, когато Друзката секта започнала да се развива. Прочутият пътешественик Бенджамин от Тудела е писал за друзите в своя дневник през 1167. Той ги описва като "планински жители,монотеисти, които вярват в безсмъртието на душата".

През 11ти век,друзката религиозна мисъл се развила далеч в Исмаилската секта, подгрупа на Шия Ислям. Друзите не се опитвали да сменят основните принципи в Ислямската религия, но се опитали да създадат единна държава на мюсюлмани от различни секти. Вместо това, друзите се опитали да се съсредоточат върху принципи, които всички мюсюлмански секти споделяли като цяло, и да дадат на свяка секта свобода на мнението по точки, свързани с Исляма, които не засягат тези принципи. Знае се,че вярват в един Бог и седем пророка - Адам, Ной, Ибрахим, Моисей, Исус,Мохамед и Hamza ibn ?Ali ibn A?mad. Те вярват,че Свещеният "Коран" е законът,който те спазват. Обаче,те имат свободата да интерпретират неясни фрази от Корана без да променят ислямските принципи или вярвания.

Друзите вярват,че фатимидският халиф al-Hakim,който властвал над Египет (985–1021),смятан от много други за доста чудат, е обединителят на мюсюлманите и държителят на ислямската сила по онова време. Първият,който поддържал тази гледна точка бил мъж на име Hasan ibn Haidara al-Ahram,исмаилски Da'i и придворен на Ал- Хаким. След неговото убийство,каузата му била поета от персийския имигрант Hamza ibn ?Ali ibn A?mad, който в писмо от 1017 настоял,че всички офицери и придворни би трябвало да признаят силата,която била дадена от Бог на al-Hakim и предишните фатимидски халифи да обединят и разрешат Исляма. Хамза станал действителният създател на групата.

Фатимидският имам Ал-Хаким наблюдавал и ръководел действията на Хамза. Но Хаким изчезнал една нощ през 1021 при обстоятелства,които са все още неясни.

След изчезването на Хаким, Хамза ибн Али довършил неговите наставления и похвати за подобряването на Исляма. Те били осъвременени няколко години по-късно с изтъкване на ислямските вярвания на друзите и прилагане на общи ислямски принципи по по-силен начин.

Друзите са изиграли главна роля в историята на Levant. Те били предимно разпръснати из планините Chouf ,които са част от планина Лебанон (известна за известно време като планината на друзите),а по-късно самотитлуваната Jabal al-Duruz (планина на друзите) в Сирия,която била автономна държава във френската територия на Сирия от 1921 до 1936,под същото име.

Не цялата история на друзите била мирна. Различия с някои съседи довеили до кръвопролития. През 1860, друзите нападнали християните маронити из цялата планина Лебанон в първата лебанонска гражданска война. Смята се,че повече от 11,000 християни били избити, още 4000 умрели от глад и изоставяне и 100,000 били изселени.

Също така друзите изиграли важна роля в Лебанонската гражданска война (1975–1990). Те организирали войска под ръководството на Walid Jumblatt (сина на Kamal Jumblatt), в опозиция на маронитската християнска фалангистка войска на Bachir Gemayel в зоната на планина Лебанон (особено Chouf). Мирен договор бил подписан между водачите на друзите и маронитите, който им позволил да живеят мирно заедно и по-късно да станат съюзници.

Друзите са смятани както за социална група,така и за религия, но не и за отделна етническа група. Също така за да усложнят своята идентичност е обичаят на Taqiya - скриване или замаскиране на вярванията им,когато е необходимо - който заимствали от Шия Ислям. Друзите в различните държави може да имат коренно различен начин на живот. Някои твърдят,че са мюсюлмани,някои не. За вярата на друзите се казва,че се подчинява на ислямските принципи, но те са склонни да бъдат сепаратисти в своето отношение към друзкият начин на живот. Друзите не позволяват преобръщане на религията. Бракът между друзи и не-друзи не се одобрява поради религиозни,политически и исторически причини.

Друзите се разделят на две групи. Главно светско мнозинство, наречено al-Juhhāl (جهال), "Невежите",няма достъп до свещената литература на друзите. Те обхващат около 80% от друзкото население и по принцип се дистанцират от религиозни въпроси - поради тази причина те могат да заемат позиции в управлението (понякога непропорционално на делът на друзите в общото население) на нациите,които те обитават и които подкрепят други религии. Те често не смятат да притежават религиозните отговорности,които вярата включва, но са част от личната молитва.

По-религиозната каста,състояща се и от мъже,и от жени (около 20% от населението),се нарича al-Uqqāl (عقال), "Интелигентните посветени". Те имат специален начин на обличане,предназначен да се придържа към традициите на Корана. Жените могат да изберат да носят al-mandil,отпуснат бял воал,особено в присъствието на други хора. Те носят al-mandil на главата си за да покрият косата си и го увиват около устата си,а понякога и върху носа си. те носят черни ризи и дълги поли,които покриват краката им до глезените. Мъжете uqqāl имат мустаци и носят тъмни дрехи с бели тюрбани.

al-Uqqāl имат равни права с al-Juhhal,но установяват неформална йерархия на уважение,основана на религиозната служба. Най-влиятелните 5% стават Ajawid, признати религиозни водачи, и от тази група местната общност обикновено избира официалния си Shaykh al-Aql. Неговата роля е главно като плитически и социален водач на обществото,но той е също приеман за религиозен водач - и трябва да се отдаде на беден, безбрачен (интересно,като включва безбрачен брак), благочестив,скромен начин на живот някак си близък до някои християнски духовни позиции.

Друзите вярват в единството на Бог (дори отхвърлят някои монотеистически концепции като свещеното триединство и месиите) и са често известни като "Хора на монотеизма" или просто "Монотеисти". Тяхната теология има неоплатонически виждания относно това как Бог си взаимодейства със света чрез излъчване на вещества и е подобна на някои гностически и други тайни секти. Има влияния от Sufi в тяхната философия. Някои индивидуални друзки шейхове интерпретират фразите на Корана за прераждане,но противно на известното схващане това не е част от първоначалната теология на вярата.

Принципите на друзите се концентрират върху честност,лоялност,благочестие, алтруизъм,патриотична саможертва и монотеизъм. Те отхвърлят полигамията,пушенето,алкохолът, консумирането на свинско и бракът с не-друзи. По принцип друзите следват потокът на мисли на сунити в историята, като отдават чест на Abu Bakr,Омар, Othman, Али и други, но са привърженици на политическо и социално равенство към другите секти.

Популация на друзите:
В Сирия 865,000
В Ливан 350,000
В Израел 118,000
В Йордания 20,000
Извън Близкия изток 100,000

Вярата на друзите изисква привърженици да следват мюсюлманските традиции на индивидуална молитва,постене и поклонение в Мека. За разлика от много сунити и шиа мюсюлмани, които са склонни да бъдат особено бдителни по време на Рамадан, вярванията на друзите набляга на забрани за грях и богохулство,които да се прилагат равностойно през цялата година.

Една от свешените книги на вярата се нарича Kitabu l-Hikma или "Книга на Мъдростта",което е едно от другите имена на Корана,както е "Forqan".

Друзите имат 5-цветно знаме,което е било направено за да разграничава тази ислямска секта от другите. Много интерпретации били направени за това знаме,но най-важната е: Фатима,баща й (Мохамед),мъжът й (Али) и нейните двама сина. Други присъждат тези цветове на други религиозни хора,пророци и значения. Друзите вярват в пророци каро Адам,Мохамед, Ной, Ибрахим, Sarah, Якоб, Моисей, Соломон, Йоан Кръстител,Исус (Иса) и Jethro или Shuayb. Те също вярват в мъдростта на класическите гръцки философи като Платон и Питагор, които имали по-нисък статус като други пророци. В добавка,те имат поредица от "мъдри мъже", които основали религията през 11ти век. Други интерпретации на петте цвята на знамето са както следва: червеното означава кураж,смелост и любов. Жълтото е знание,мъдрост, просвещение или жито. Зеленото е природата и земята. Синьо за търпение,прошка,небе и вода. Бялото е чистота,мир и помиряване. Местата за поклонение на друзите са обикновено много скромни. Молитвата се провежда предпазливо сред семейство и приятели.

Превод: valia
Линк към оригиналния превод -ТУК