Контекстът е Мацин РД, гости в Бергротенфелс (най-малкият град в Бавария с ужасно стар замък), където Маца и Наско си купиха къща и пренесаха домакинството в търсене на по-ведри климати... Къщата е още строителна площадка (Мацо, срам не срам, да си призная, че май не съм я снимала...), но Наско има златни ръце, а пък ентусиазъм не липва. Стискам палци и с двата крака!:-)

Поемам с рейсче към въпросното селце, което се оказва само на 40-тина километра от града... Местен колорит на максимум, рейсът обикаля всички училища в района да накачули хлапетата на път за родното селце (представете си всекидневното размъкване на учениците/студентите София-Перник например). В рейса- кошер, учебната година едва е почнала, ентусиазмът за творене на глупости е драстично висок, шофьорът сипе заплахи кого къде ще свали да се прибира пеш... И на тоя фон- моя милост- чужда, интересна, неориентирана, която се опитва в облака местен диалект да се се информира за пътя, държи авторитетно карта на района в ръка, слушалки в ушите, набичила на макс "Noir desir" в MP3- playera... Навън се стелят облаци, после се изсипва невероятен дъжд, после пак слънце, идилия! По пътя се сменят селца, кое от кое по- китни и уютни... В мене се надига някаква странна вълна на щастие... Оn the road again:-) (E, после последва цяла седмица депресия - за равновесие, but who cares?:-))) Чак ме хваща срам пред сегашния ми домашен град Вюрцбург- сякаш ме държат тука вързана, та толкова се кефя на всеки повод да се измъкна от града:-)))

На спирката на село ме чака малка радостна делегация, студ, събиране на орехи, разходки из района с малките принцеси, есен, залез, среднощни разговори, носталгия по Сухото и изминалите години на хипарски щуротии...

Ето и малко снимки, за документиране на събитието:

Замъкът Burg Rothenfels по залез.

Пътеката към Ротенфелс (долната ма'ла) .

Залез.

Ротенфелс, Mainufer (сиреч алеята край Майн).

А ето и горната ма'ла (Бергротенфелс, сиреч Ротенфелс на баира).

Ако дразни зърността на кадъра, сори- снимах на 800 Изо...

А сега да си дойдем на думата за принцесите. Невероятни са двете фъстъчки на Маца и Наско, ето споделям малко впечатления:-)

Внимание, хлапета в action!

Някой сним как някой снима...

Ани се оказва не само невероятна ученичка (чете и пише на български идеално, още преди да се почне даскалото, и за да не скучае сега ще кара 1-ви клас на немски!), но също така ме конкурира много успешно зад камерата! След някоя и друга година ще си разменяме сигурно фото-съвети вече!

Фотосесия 2. (Аника-зад камерата + Мила пред китките)

Разпределнието на ролите е перфектно- един фотограф + един модел в семейството, идеално!

Ма с какъв кеф само позираме! Как да не се вдъхнови човек! ето и още една фъстъчена снимка:

И малко местна идилия за на края, снимано от прозореца на рейса на прибиране.

Селца, облаци, полета:

Мацо, мерси за поканата! :-))