Това е и най-лошото за мен. Ние, левскарите, никога не сме драматизирали излишно при загуба на мачове, точки, титли, купи и т.н., за разлика от безличния отбор от „Парка на свободата“, както повечето му „привърженици“, явно бленуващи по любимия си комунистически период, все още наричат Борисовата градина. И пак - ние, левскарите, закърмени със съвсем други ценности и идеали, изискваме от играчите на любимия отбор единствено красива и атрактивна игра, себераздаване, дух, честност, спортсменство и все неща от тоя род. А играта просто я нямаше, както го нямаше и себераздаването и при някои отделни футболисти. Това е тревожното.

В крайна сметка отборът на „Литекс“ си залужаваше победата. Левскарщината задължава да признаеш тогава, когато противникът те е надиграл.

Могат да се пишат обстойни анализи, но нямам желание, а и съм доста уморен от днес. Вадим си поуките и продължаваме напред.

Само „Левски“!