Не съм забравил твоят ден, но страшно трудно е да ти напомням за себе си и онзи плам у мен, започнал толкова отдавна, че началото не помня. Да – страх ме е! От себе си. От теб. Не знам къде да с… more →
Open your heart, I'm coming homealanahh wrote 9 months ago: Не съм забравил твоят ден, но страшно трудно е да ти напомням за себе си и онзи плам у мен, започнал … more →
alanahh wrote 1 year ago: Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето - палачът на прогизналите ми от влага споме … more →
alanahh wrote 1 year ago: Радвах се, когато те видях. Плаках сам, когато ти се радвах. Страдах те като осамотях, но смеех се, … more →
alanahh wrote 1 year ago: Нощта е астматично опустяла и само времето се гъне прозаично в безплоден задух, с темпо вяло - безпа … more →
alanahh wrote 2 years ago: На себе си Луната пак се е облещила. Напълно бляскава, но не напълно истинска. А с хладнотата си едв … more →