Вчера слязох в мазата да поровя из застинали саксии, прашясали буркани омния, въженца, коркови тапи, сдъвкани и изплюти обувки, повече паяжини, няколко списания и… се натъкнах на ключ. Не беше м… more →
еолeola wrote 1 month ago: Вчера слязох в мазата да поровя из застинали саксии, прашясали буркани омния, въженца, коркови тапи, … more →
eola wrote 2 months ago: Днес е тринайсти. Ден, не месец. Каня се от сума ти време да сътворя нещо за тази светла дата, обаче … more →
eola wrote 5 months ago: Времето се люшка като изтръпнал фас между устните ми. Докосва ги едва-едва и заедно с гъдела едрее в … more →
eola wrote 5 months ago: Виждам я в огледалото – керамично лице, стъклени черни очи, дълги плитки, дребничка, суха. Много. Пр … more →
eola wrote 5 months ago: Някога преди всичките сме били русалки. Сега е само пяната в легена. Забравихме да ходим боси и обух … more →
eola wrote 5 months ago: Днес е последният ден, в който паля елхата. Вече не очаквам празници. Не и такива. Отива й. Отива ми … more →
eola wrote 5 months ago: Трябва да е поредната бяла утрин в живота ми, когато будилникът не ме е събудил и гларусите мълчат п … more →
eola wrote 5 months ago: На перваза има място и за теб. Ела. Само да не паднеш, че е високо. На мен все ми се вие свят, ама с … more →
eola wrote 5 months ago: Днес съм ojos. Черни. И полата ми се извива на волани, чехлите ми тракат предизвикателно, в косата м … more →
eola wrote 5 months ago: Мило дете, защо си се свило на пода, загърнато в свили коси? Протегни внимателно краче напред, разпе … more →
eola wrote 5 months ago: Тъпичка съм. Ей го на, ядосвах се, ядосвах се днес, а после взех, та се хилнах след порцийка пържолк … more →
eola wrote 5 months ago: … не ми вярвай. Не ми вярвай никога, никога за нищо. Освен само когато… Тогава да. Когато и аз не зн … more →
eola wrote 5 months ago: Къси са ми краката. Що, ти наскоро да си поглеждал своите? Хич и не ми разправяй, много ме ядосват н … more →
eola wrote 5 months ago: Градинарка съм. Лейката на надеяността ми полива лехата усмивки, изтрапчинили душата. Обикновено при … more →
eola wrote 5 months ago: Не знаеш колко съм се поглъщала, за да утоля жаждата си за познание. Не знаеш кога ме е боляло от оп … more →
eola wrote 5 months ago: Изгубих си… една мечта. Една такава… знам ли, мъничка май беше. Или пък… по-повърхностна. Не беше ли … more →
eola wrote 5 months ago: Душите на мъртвите русалки са пемза, изтръгната и носена по морското крайбрежие. Не питайте за лекос … more →
eola wrote 5 months ago: Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так… Леви-десни, леви-десни, пригласям на часовника на стената, на ку … more →
eola wrote 5 months ago: Мразя се. Последния път, когато го установих, се изнамериха веднага загрижени люде да ме съветват да … more →