Един нечакан от човека зов отвъд реката тъмна се обади. Необяснена никога любов сънуваха зелените ливади. Излизаха от мрака две по две, криле допрели, непознати птици. докосваха се с неми гласове като… more →
Sepphorawrote 11 months ago: Един нечакан от човека зов отвъд реката тъмна се обади. Необяснена никога любов сънуваха зелените ли … more →
wrote 11 months ago: Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива, игра такава има в любовта, единият за влюбен се признава, а … more →
wrote 1 year ago: Жена на болката, една жена, жена, ах, колкото земя една. И не за спиране, и не за брод. Едно събиран … more →
wrote 1 year ago: Да гребем до капка от сърцата пак ще има клетва непозната, неизречена до края. Hяма на се свърши сла … more →
wrote 1 year ago: Пред тебе все ще се прекланям, мила, пред тебе – силата и слабостта. Отде получи тази земна си … more →
wrote 1 year ago: Двеста извора на път да срещнеш, жажда да те пари с огън черен, изворите бели да отминеш, мене между … more →
wrote 1 year ago: Ти, моя обич, дълго забранена, ти, моя тайна, скрита вдън горите, открито трябва да вървиш до мене, … more →
wrote 1 year ago: Безкраен път до тебе извървях - едва не се разминахме сред мрака. Защо сега да крия като грях години … more →
wrote 1 year ago: Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледит … more →
wrote 1 year ago: Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Завържат ли се спорове горещо, полека да о … more →
wrote 1 year ago: Далечен път през равнина поела, напразно мислеше, че аз съм лош. Светулка залепих на твойто чело, да … more →
wrote 1 year ago: Примириш ли се, пристига старост. Примириш ли се, пристига мрак. Примирявах се. И не изгарях, както … more →
wrote 1 year ago: Голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени. Една тревичка, спряла отстрани, улавя думит … more →
wrote 1 year ago: За две ръце, протегнати насреща, земята бих докрая извървял. За две очи, като звезди горещи, аз цяла … more →