Да видим воден дух да се пече на слънце. От леност? От безпомощност? От странност? В поезията даже буквата не е буквална. С каквото и значение да е, ще е за всички. Нечувано. Без пряка реч. Незримо. В… more →
редовете на Лилиmilapa wrote 8 months ago: Да видим воден дух да се пече на слънце. От леност? От безпомощност? От странност? В поезията даже б … more →
milapa wrote 8 months ago: Все едно каква е къщата, вътре някой скритом страда и дими тревожно раната цяла сутрин през комина … more →
milapa wrote 8 months ago: Птицата – стрела, пронизана от вечност, ни описва своя простосмъртен полет. И универсалното е … more →
milapa wrote 8 months ago: Поройни дъждове и свлачища подхлъзнаха разумните ми мисли. И необезпокоявани закрачиха безумните … more →
milapa wrote 8 months ago: Разтегли ли се мигът прекалено омеква и пада от много високо. За малко му става ужасно студено, а по … more →
milapa wrote 8 months ago: Аз винаги съм го носила в себе си - усещането, че живота се чете. Когато прелиствам напред неуверено … more →
milapa wrote 8 months ago: Малко момиченце дреме в мен Събуди ли се скача на въже Играе си с чувства – взима ги в плен Дама чер … more →
milapa wrote 8 months ago: Всеки ден се правя на мъжко момиче. И проблеми сериозно се мъча да сричам. А как обичам, когато съм … more →
milapa wrote 8 months ago: Животът не бива да е подреден, а жаден, небрежен и див. Понякога старчески уморен, а друг път по дет … more →
milapa wrote 9 months ago: Есента ми е спомен за лято С малко слънце и големи луни С напускащо погледа ято Воалетка от зимен ко … more →
milapa wrote 9 months ago: В себе си търся разни свои подобия - вярващи, имащи, можещи … плачещи … Прескачам купища … more →
milapa wrote 1 year ago: Морето се прощаваше със нас и дълги длани просеха вода. Потекоха звезди в очите на луна. Незнайна пе … more →
milapa wrote 1 year ago: Безмълвна съм - калинка сред тревите сгушена. Тичинките ме надничат. Тършуват в мен и ме разкриват. … more →
milapa wrote 1 year ago: Замръзнало езеро. Бял прах и очакване. Бели тайни. На дъното нещо шава. Може да е очакване. През вод … more →
milapa wrote 1 year ago: Среднощно сиво небето притъмняло ме гали с нежност бяла. А облаците – като люлка от сатен ми о … more →
milapa wrote 1 year ago: В лилаво петък се обагря от мокри морски сънища и меланхолични едри риби. Но аз поемам по съботните … more →
milapa wrote 1 year ago: В чантата си нося: два спомена смачкани (потъмнели от старост и бачкане) един нахален петАк за късме … more →
milapa wrote 1 year ago: На сън е лесно да си ти - ненужно е да се доказваш всеки ден. Тогава литват всичките мечти, но без д … more →
milapa wrote 1 year ago: Когато дъжд вали и капят бавно мокрите мечти … Когато пясъкът гори и мечтите тлеят до зори … more →