Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам! От твойта обич тегне ми сърцето и въздухът, и шапката ми даже. Кой би се съгласил от мен да купи на шапката копринената лента и тая … more →
bogpan - блог за авторска поезияbogpan wrote 1 month ago: Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам! От твойта обич тегне ми сърцето … more →
Любомир Болгар wrote 5 months ago: Демографските прогнози за нарастваща де-европеизация вече се усещат на места като Америка, Европа, А … more →
bogpan wrote 5 months ago: на ъгъла вървят хора? това няма нищо общо с творческото писане с маниера ти да прехвърляш (бавно) ци … more →
bogpan wrote 6 months ago: Безкрайна жал... Минавам привечерно в бяла риза. Поглеждам отстрани в кипналата пръст растежа див на … more →
bogpan wrote 6 months ago: дъждът все по кратък става още час секунда дъх а някой някъде говори като огън говори точно светло я … more →
bogpan wrote 7 months ago: Бавно разцъфва животът на белите свещи - кестени под моя прозорец. Вдигат се в морски ъгли прозрачни … more →
bogpan wrote 7 months ago: някъде високо (в този град) разбирай че понякога заспива (този град) и не от дъжд и не от буря там р … more →
bogpan wrote 7 months ago: През пролетта неусетно настъпва белият взрив. И нощните камбани разлюляват тишината. Неугасим е този … more →
bogpan wrote 7 months ago: аз няма да остана при мъжете, които чакат, чакат но какво ли и чуват гръмотевичния звън на кухите си … more →
bogpan wrote 7 months ago: Да, всичко тука се мени. Отново се завърта колелото изтръгващо с желязни пръсти от моето сърце димящ … more →
bogpan wrote 7 months ago: Отпускам се… Като гнездо на църквицата врязана в скалите. Небето ниско. Потрепването на въздуш … more →
bogpan wrote 7 months ago: от ляво слънцето удължава дърветата идва и сенките се разклащат не Го посрещайте нищо не викайте дос … more →
bogpan wrote 7 months ago: О, утрините – със свежеста на птиците. Това дете, което скачаше като на дама (да не настъпи се … more →
bogpan wrote 7 months ago: Аз съм изречен. Дори да не виждам на кладенци дъното, дори да се взирам в окото на гарвана, спящ на … more →
bogpan wrote 9 months ago: В есенна неделя нареждам обедната маса дълбока като пръст и с корени високи. Разстилам бялата покрив … more →
ImPRESSed wrote 1 year ago: Много отдавна не бях слушала музика. Тази вечер въртя малко lounge и ми е едно такова страшно петъчн … more →
buyinbg wrote 1 year ago: Ваканционният комплекс Silver Beach е разположен на първа линия на плажната ивица в град Бяла и се с … more →