Едва сега разбирам как бавно остарявам и всяка нова зима с тъга си подарявам. Домът ми става тесен. Светът не е за двама и търся зад вратата все някаква измама. Опитвам се да бъда и весел, и разумен, … more →
Българска поезияslideworld wrote 1 year ago: Едва сега разбирам как бавно остарявам и всяка нова зима с тъга си подарявам. Домът ми става тесен. … more →
slideworld wrote 1 year ago: Пътувам… Не, не сънувам. Вървя по пътеката своя, която откри ми завоя. Протягам ръка да достиг … more →
slideworld wrote 1 year ago: Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясв … more →
slideworld wrote 1 year ago: Пак говорим с теб по телефона. Тази нощ за мен той е икона. Този път ще чуеш истини, скрити в първат … more →
alanahh wrote 1 year ago: Красива е… Красива е днес вечерта на дъното на уморената ми чаша. Aлкохолно струи мисълта за любовта … more →
slideworld wrote 1 year ago: Отиват си, отиват си бащите ни и майките – с повехнали сърца. И неусетно ставаме родители - пр … more →
alanahh wrote 1 year ago: Странен свят – страх и устни.Животът-хербарийно зелено.И само ангелите синизоватс тръби от зла … more →
slideworld wrote 1 year ago: Размиват дъждове пръстта ръждива и гланцът от приятелства добри се рони върху пропастите диви. И все … more →
slideworld wrote 1 year ago: те няма да побързат нито спират небето над градините хвърчи сиво превежда сенките на бурите към изто … more →
Eneya wrote 1 year ago: Това май ще стане на категория, като гледам колко често ми иде да сложа подобно заглавие за човешкот … more →
Eneya wrote 1 year ago: След малко по-малко oт 21 часа ще се състои представянето на втората книга на Тишо. Български автори … more →