На Д. Р. Живял някога, много отдавна… Принц! Живял в далечния свят на стъклените облаци: Дъжд… Все дъжд! не познавал Яворов, определено, но така безмилостно се стичал по прозорците… more →
Дъхът преди признанието...и плуването...Profundis wrote 8 months ago: На Д. Р. Живял някога, много отдавна… Принц! Живял в далечния свят на стъклените облаци: Дъж … more →
Profundis wrote 9 months ago: Когато порастна искам да стана Буда (Какво е Буда, Учителю? – Буда е бърсалка за задник) да, … more →
Profundis wrote 1 year ago: Така ли се плъзва ръка – игуана върху пясък бесило на съседната стена и стих за чувства, някаква ико … more →
Profundis wrote 1 year ago: Обхванал с пръсти лунните чертози сънуваш някъде в пределите ръцете си безпътни и пиеш сладко … more →
Profundis wrote 1 year ago: цветовете ти прокапват [само понякога] слоновете на Дали гвоздеи забиват във петите т … more →
Profundis wrote 1 year ago: Някога. Някъде. Много отдавна. Мирис на мляко и слама. В тихите стъпки на ст … more →
Profundis wrote 1 year ago: Бог Почива С Яребиците Потокът Стене Срещу Течението Ловец Нарцис Сляп И Тръстиките Без … more →
Profundis wrote 1 year ago: Умората ти нещо свято крие, а самотата ти – Античното и ти стоиш между колоните да късаш трес … more →
Profundis wrote 1 year ago: *** Парата от опушени лешници, Която се стича По вените на моя следобед; Пълзи оглед … more →
Profundis wrote 1 year ago: Ти си онзи същия, който не видях да плаче и да се усмихва на неверието. Ти си онзи същия със п … more →
Profundis wrote 1 year ago: Краката ти. Нека ги има, Покрити с мъха на доверието, Когато между тях разпръсквам ум И сламки … more →