На изхода от моя квартал има поставени измервателни табла за скоростта на автомобилите.

Това е нововъведение, което цели да охлажда поривите за надвишаване на максимално допустимата скорост в градски условия. Ако скоростта на автомобила е над 50 км./ час, цифрите се изобразяват в червен цвят.

Няма да коментирам как се шофира в града. Членове на семейството ми констатират нервност в  стила ми на каране. Според тях, в началото на моя опит зад волана съм бил спокоен и внимателен. Човек неусетно се увлича да достигне от точка А до точка Б за максимално кратко време. Планира се маршрут, използват се малки квартални улички, където може се минава на жълт светофар…

Лошото е, че това мислене обзема съзнанието ни. Във много други сфери на живота. Fast food, fast lane, fast life!

Верига бензиностанции правят компилация с „Песни за път”. Правилно според мен са включили хитове от миналото и спокойни балади. Има връзка между музиката в автомобила и начина на каране. Усещам че съм по-агресивен шофьор, когато басовете лумкат в тонколоните.

Онзи ден присъствах на караница между двама съседи. Единият, в комплект с жена си бяха блокирали изхода от улицата. С непреходно спокойствие си ровеха в багажника на автомобила – 09:05 часа сутринта. Зададе се бизнесмен с джип. Познавам го – управител на издателска къща, който, по принцип е приятен човек: поздравява сърдечно, пуска шеги. Тази сутрин явно закъснява за работа. Едва наближил препятствието на пътя си, бизнесменът скочи върху клаксона. Семейството се сепнаха и стреснато се оглеждаха. Кой е толкова нервен, че не може да изчака 20 секунди, за да преместят седалката на детето?! Разбраха за произхода на звуковия сигнал, след асоциацията с гневната гримаса на съседа. Започнаха коментарите:

„ Какви са  тези нерви, бре? Не можеш да почакаш 1 минутка!?”

„Какво да те чакам ! Ходи си на спокойствие на село. Там никой няма да ти прави забележка за идиотското паркиране на средата на улицата…” 

Отминах. Не ми се слушаше. Позната картинка. Не обвинявам, човека в джипа. И аз започвам да мрънкам, когато някоя женичка паркира с 12 маневри и половина.

Неусетно, ден след ден припряността става моя постоянна спътница.

Но това вреди единствено на мен. Разяжда ме бавно и сигурно. Като червейче в узряла ябълка.

Проправя си път през всяка сфера от живота ми. Накрая всичко се разпада и остава една огризка! 

Животът си върви” група Щурците

Върви живота ден след ден
И все не може времето да спре
А между смях или тъга
Полека се изнизва младоста

Тогава почва да боли
Че, нещо си пропуснал може би
Един сезон една любов
Неповторими в този твой живот

От бързане да хванеш влак
Не забелязваш някой първи сняг
Заплеснат по една мечта
Не си видял , че е до тебе тя

Задъхан си вървял напред
За щастието търсейки билет
Ала разбираш помъдрял
От бързане си закъснял

Ти може би ще промениш

Животът си върви така
Минава просто, като на шега
Ако не сперш за малко ти
Ще го пропуснеш и ще отлети

В живота има куп неща
Неповторими като любовта
Ако не си ги преживял
Ако не си ги проумял
Ако не си ги преболял
От бързане си закъснял