40-годишният Кубрат Илиев, чиито крака са потрошени и има тежка рана на главата, бе откаран в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където бе настанен в противошокова зала.

Пострадалият, който е от Велинград, се е занимавал с търговия и "нищо незаконно", споделиха негови близки.

Лекуващият екип заяви, че общото състояние на пострадалия е доста тежко.

това би трябвало да е лесна задача
за майстор с фини пръсти
и прецизността на часовникаря
защо тогава
това чудовищно разхищение
на материала
или Онзи е с груба моторика?

©2008

 Човешкото същество е сексуално същество.
Човешката сексуалност дълго време е била в сферата на философията и религията, но днес модерната наука се занимава с нея доста по-обстойно. Според австрийският психиатър Зигмунд Фройд сексуалността и либидото формират психиката (душата и съзнанието) и движат човешкото поведение. Неговите психоаналитични теории са фундамента, върху който се развива модерната психология. Тези теории заключават, че Азът (първият елемент на несъзнаваното) контролира инстинктите за оцеляване и възпроизводство и управлява поведението така, че човек да задоволява основните си нужди.
Модерната психология до известна степен отхвърля фройдистките възгледи и неговата психоаналитична школа, които се заместват от ценностната пирамида на Ейбрахам Маслоу.
Теорията на Маслоу заключава, че човешките същества са водени от физическите и психологическите потребности. Йерархията на тези потребности определя "реда" на задоволяването на тези нужди. В комбинация, теориите на Фройд и на Маслоу позволяват научното разбиране на човешкото поведение.
Докато според австрийския психоаналитик Фройд "анатомията е съдба" и човекът е предназначен да живее, да се възпроизведе и да умре, модерната психология възприема възгледа, че човешките същества искат да живеят "богат" и интересен живот и че удовлетвореността от живота е възможна ако освен биологическите нужди са удовлетворени и психологическите. Модерната психология също твърди, че човекът има избор и не е чак толкова зависим от инстинктите си. С една дума – има свобода.
Свободата обаче изисква повече отговорност и носи риск. Човекът също има свободата да направи погрешен избор и отговорността да понесе последствията от грешката. Свободните улици са пълни с опасности.
Няма по-опасна и по-отговорна свобода от тази, свързна със сексуалността. Прилагана правилно здравословната сексуална активност може да усили имунитета, да регулира хормоналните равнища, да подобри сърдечната дейност, въобще да се отрази благоприятно на човешкия организъм и качеството на живот. Рискованите и неразумни полови контакти пък могат да имат широк спектър от последици – от физически контузии и наранявания, до заразяване с венерически болести и СПИН. Затова средно положение няма. Съществуват единствено здравословен и нездравословен секс.

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

Коментарите тук

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

]]> http://picsvet.wordpress.com/?p=118 Tue, 18 Mar 2008 19:52:34 +0000 picsvet http://picsvet.wordpress.com/?p=118 Photograph - Akt Art
Модел фотоапарат : Nikon D200

Едно от основните открития в оптиката е, че бялото и черното не са цветове като синьото, зеленото и червеното. Бялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е липсата на този спектър, а следователно и на бялото. Казано по друг начин, бялото е интеграция на видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.             

Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие?  Ние свързваме бялото с чистотата, добротата и добродетелта. Бялото е символ на положителната и защитна енергия. Обличаме героите и героините си в бяло. Бялото представя  целостта на духа. Асоциираме Бог, Божиите пратеници и Рая с белия цвят. Рисуваме ангелите в бели одежди. Черното свързваме със злото. В черно обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Когато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил черен ден. Черното символизира отчаянието, гнева и яростта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът изпитващ такива чувства е в черно настроение.            

С термина “Тъмната епоха” назоваваме епохата, в която е липсвала “светлината на разума”. Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са “тъмната нощ на душата”. Наричаме Дявола Господар на мрака, на ада, а ада смятаме за място, където не прониква Божията Светлина.            

Нима тогава възприемането на бялото като съвкупност или завършване, а на черното като  липса  е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението бяла светлина и чернота? Както езикът, така и митологията, религията и науката приемат бялото като отражение на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.            

Многосетивната личност вижда Божествеността, Господ, Божествения Разум или каквато и друга дума да предпочита да използва за това като Светлина. Вижда онези, през които Божественото протича съзнателно – хора като Христос, Буда и Кришна, като светли същества, същества цялостни, единни и завършени. Следователно в бялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда едно отражение в рамките на времето, пространството и материята на целостта, единството и съвършенството на вечната Божественостт. Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта като липса на светлина. Следователно в черното, от гледище на науката, многосетивният човек вижда отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на Светлина.            

Накъдето и да се обърне многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка отразяваща един и същи свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова нейната логика и разбиранията не са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и ефектът от тях не могат да се проумеят, когато физическите явления се изследват от личност, неспособна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и отражения на по-големите жизнени модели.            

Незавършената личност живее в състояние на разкъсаност, също както отделните цветове и комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее  в състояние на цялостност, като бялата светлина. Личността, която е загубила връзката си със своята душа, която е изгубила източника на своята Светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.            

Онова, което наричаме зло, е липсата на Светлина или при всички случаи – на Любов. Когато говорим поетично за Светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и Божественото вдъхновение. Както ще видим, този вид Светлина не е просто поетична. Тя е истинска. На душата може да и е трудно да следва пътя на Светлината през цялото превъплащение. Може да открие, че да се научи да живее в Светлина е трудно начинание. Посредством решенията, които взема, докато е на земята – чрез избора на гнева вместо прошката например или на порицанието вместо разбирането, душата натрупва отрицателна карма. Когато напуска тялото си, тя остава обвита от Светлината, която е добила при престоя си на Земята. Когато душата трябва да създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с повече ограничения.            

Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склонна към онова, което наричаме зло, отколкото личността с по-широко съзнание. За първата личност изкушенията да тръгне по този път ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле на страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за Живота.            

Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Злото трябва да се разбере правилно – то е динамична сила, в която липсва Светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е просто липса на Светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме Светлина.            

Светлината на съзнанието е равносилна на Божествения Разум. Там където Божествения Разум липсва, върлува мракът. Просто настъпва тъмнина и ние се спъваме. Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно проСветлена. Душата, за която няма Светлина, винаги ще достигне до Светлината, понеже във всеки един момент всеки един от нас получава неимоверно голяма помощ. Има много Светлина, която непрекъснато обгражда тази душа, макар да не успява директно да проникне в нея. Дори душите, които упорито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори само една своя мисъл към Светлината. Рано или късно те винаги успяват.            

Да се разбере злото като липса на Светлина не означава, че не трябва да му обръщаме внимание.            

Каква е подходящата реакция срещу злото?           

Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие /на Светлина/ и следователно не може да се изцери с отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допринасяте към липсата, а не към присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увеличаването му.            

Липсата на Светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате страдание. Омразата към злото се отразява на  човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в човек, който се е разграничил от Светлината.            

Да разбирате злото като липса на Светлина не означава, че трябва да станете пасивни или да не обръщате внимание на злините и озлоблението. Ако видите например как тормозят дете или как потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете помощ на хората, но ако в сърцето ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат – към онези, на които липсва състрадание, нима и вие ставате като тях? Състраданието се събужда от сърдечните постъпки и от енергията на любовта и  е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака, без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.            

Да се разбира злото като липса на Светлина е едно предизвикателство към възприемането на силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде победена? Един лош човек може да бъде арестуван, но нима може да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в затвора, но нима злото може да лежи в затвор?  

Едно състрадателно сърце би свършило повече работа в борбата със злото, отколкото една армия.

Армията може да победи друга армия, но може ли да надвие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото – то може да хвърли Светлина там, където тя липсва.              

Да се разбере злото като липса на Светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме във всеки един момент – дали те ни водят към Светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се противопоставяме, и така да се предпазим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото, от което ще започнем да изкореняваме злото е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да отвърнем на злото.            

По-висшето ниво на логиката и разбиранията, които характеризират многосетивният човек, му позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията, предоставена от сетивата и обработена от интелекта. Достигнали сме пределите на интелекта. Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на външната сила и външната власт. 

Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни отведе към многосетивността и природата на истинската сила. 

Това изисква сърцето.

Още по темата Умът или сърцето

Много пъти сме казвали: "Виж колко е умен". За други сме чували да казват: "Мнoгo е сърцат" или "Той е коравосърдечен".

Къде е истината и какво да следваме, умът или сърцето?

Медицината е категорична по въпроса. Когато мозъка спре сърцето може да продължи да работи, но когато спре сърцето спира всичко.

Древните писания като БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА тврдят, че нашата същина Атма/Духът, Пуруша / се намира в сърцето:

5. 10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето - той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

БХАГАВАД ГИТА също твърди:
13.17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.

Древните индийци също са смятали че човек мисли със сърцето си.

Може би е време и ние да го направим.

Може би ще бъде ви бъде интересно да знаете, че електромагнитното поле на сърцето е най-мощното в нашето тяло. То е приблизително пет хиляди пъти по-голямо от енергията на мозъка.

Енергията на сърцето не само, че прониква във всяка клетка, но дори излъчването достига извън нас на разстояние от три метра.

Сега вие вече знаете силата на сърцето. Любовта която идва от сърцата ни не може да бъде спряна.

Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува болест, която любовта не може да излекува. Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува врата, която любовта не може да отвори. Не съществува пропаст, която любовта не може да прекоси. Не съществува стена, която любовта не може да срине, нито грях, който любовта не може да изкупи.

Достатъчно любов ще разтвори всички проблеми. Ако можехме да обичаме достатъчно бихме могли да бъдем най-могъщите на света.

  Изборът на човека винаги е бил в центъра на еволюционния процес като двигател както в индивидуален, така и в колективен план. Онова, което избираме идва като качество на съзнанието, като стремеж към удовлетворяване на онази част от нас, която е най-активна  в дадения период от време. Така е и с избора на пътя на пробудилата се душа, а той води само в една посока- посоката към завръщането у “Дома”. Но дали ще избере криволичещи пътечки или най-прекия път  към Дома зависи от личния избор на всяка индивидуална душа.

 Моят избор се свърза с Изтока, защото  срещнах истински духовен учител, идващ от там и притежаващ силата  да предизвиква събуждането на изначалната най-чиста и всемогъща, всезнаеща енергия, заложена във всяко човешко същество.  Веднъж събудила се тази енергия  се свързва с всепроникващата космическа енергия и ти дава усещането за единство, цялостност и завършеност. Това е осъществяването на себереализацията – крайният етап от еволюцията на човечеството в това измерение и най-бързия път за завръщането у “Дома”. 

 По думите на Шри Матаджи Нирмала Деви – моят духовен учител – “дошло е време, когато много хора ще направят скок в това ново измерение”. Въпрос на личен избор е дали да направим скок или бавно да пълзим по криволичещите духовни пътеки. 

 Лично за мен Изтока /а и според Херман Хесе/ е символ, защото е най-близко до Изгрева на Слънцето, до Светлината и най-прекия път към завръщането  у “Дома”. Съвсем не е случайно, че повечето хора  от Изтока са съхранили и до днес избора си да вървят по пътя, който води към  себе си, към Истината, заложена в нас самите, а това е именно пътуването към Изгрева и Светлината – това е осъществяването на Себереализацията.

  В първия си том “От кого сме произлезли” Ернст Мулдашев ни предава завета на древните атланти, а той е: “хора, реализирайте се!”, а основните ключови думи в книгата са – йога, медитация и реализация. Предполагам, че малцина са тези, които могат да разберат истинския им смисъл, въпреки че медитацията е съпътствала и исихастите и богомилите в България още преди векове.                                                                                                                                   

Днес си мислех защо се получава така, че когато човек обича, вижда (само) добрите страни, а по време и след раздялата - ОГРОМНИТЕ недостатъци. Наистина не ти става по-леко като си признаеш, че просто не си била с Подходящия и някак си трудно приемаш раздялата. И в целия яд и безсилие, които те обземат, започваш да търсиш недостатъци на страхотния човек, когото обичаш и това в опит да си докажеш, че не ти, а той губи. В какво се превръща любовта...

Не мога да приема, че това колко си ценен за някого се определя от количеството феромони, които разхвърляш около себе си. Но и ако не го привличат с външността си нямаш шанс да се превърнеш в нещо повече от позната. Тъпо.

И понеже не ми се иска да завърша с псевдофилософски мисли, защото е тъжно, а аз довечера съм на рожден ден :) слагам един линк към серия образователни картинки. Надявам се, информацията да е полезна :)

За да не пускам друг пост ще си позволя тук да поздравя Трифон, който пак става на 18 (според Дидо на 18! ) и отново да му пожелая всичко най-хубаво! И понеже е един перспективен млад мъж и вярвам, че много дами ще проявят интерес към личността му, ако някой действително се заинтересува, продавам номера му срещу 10 лв и уреждам запознанства срещу 20 :) Насам народе!

Всяка сутрин, докато се мъча с премръзнали пръсти да отключа веригата на колелото си, се отваря вратата на съседната къща и господин Д. по халат и костеливи боси крака в джапанки слиза няколкото стъпала до боклуджийската кофа и изхвърля празната бутилка от вино, поделена снощи с русата дама с висулчестите обеци, която през лятото е неговата градинарка, а през зимата майсторката на мазни печени патици на фурна. Този старец е толкова своенравен, че почти цялото кротко кварталче го гледа със страх и лакейско покорство. Защото е нафукан самохвалец, защото излиза понякога в жегите по бели провиснали на дупето гащи и с разкрачени крака и скръстени ръце, застанал в средата на оживената улица, дълго и спокойно се взира в къщата си, за да оцени дали чистачката добре му е измила прозорците, докато колите със свиркане и свистене на спирачки го подминават. Но г-н Д. с господарски жест им дава да разберат, че той тук си е в къщи, а те само преминават през неговата територия.

 Чакълът на годините

Разказвал ми е как по време на войната всеки ден е изминавал 11-те километра до гимназията в центъра на града. Но днес не би мръднал и до магазина на ъгъла без колата си. Веднъж загрижено ме попитата дали да не ме закара дотам, вместо да се мъча с това колело, което с несмазани лагери ръждясва под навеса. За мен е удоволствие, казва му, да си карам колелото, слънцето грее, не бързам за никъде, а той - вперил поглед като човек, който не чува, но не иска да се издаде. Всъщност, г-н Д. наистина е полуглух и разговорите с него имат често абстрактен характер. Как сте днес, г-н Д, питам аз, а той отговаря: "Новите отсреща вчера бяха оставили прозореца на партера цяла нощ отворен. Може да са бързали за някъде, гледам, че днес вече е затворен, опитвам се да го успокоя аз. Когато американците дойдоха, ние се бяхме скрили в мазето, беше ни страх, а баща ни казва: "Скъсайте нашивките с пречупените кръстове!", че не знам какво ще става с нас. А ние бяхме пъпчиви младоци и не знаехме дали утре ще има училище...

Веднъж на по чашка ни разказа, че зад къщата вадели камъни и пясък за армията и за многобройните грандомански строежи на фюрера. След войната запълнил изкопаното отново и сега там е дива градина, а малко по-нататък е израснала млада горичка. Лекият наклон загатва за предишната яма. На вехтия бюфет, в хола с избледнелите велурени канапета, е подредена цяла галерия със снимки в декоративни рамки, предимно образи на жени. Никога не говори за тях. Има една млада дама, която го посещава с дъщеря си винаги по празниците. Детето се провиква през градината: таткооооооо, а той ги води вечер на ресторант.

И градинарката!

Една истинска дама с препарирана възраст, която по къси панталони и гумени ботуши полива цветята привечер. Но винаги с диамантените си обеци и нагримирана като за бал, косата на странична конска опашка с подскоклива букла в края. Когато ме види, се усмихва по холивудски, изпъва се като струна и ми маха с облечената в гумена ръкавица ръка с почернели пръсти от земя и тор.

Имах глупостта един ден да затръшна вратата на жилището, а ключът остана отвътре в ключалката. Помня как се справях като дете в подобни ситуации с отвертка и клещи. Уви, явно днешните брави са плод на дългогодишни изследвания и този номер не мина. Нямах телефон, нямах пари, нямах ключ, позвъних на вратата на г-н Д. Той се почуства натоварен с много отговорна задача. Дамата се усмихваше от хола с небрежно прехвърлени крака напреки на фотьойла, зачетена във вестник. Миришеше на вечеря. Той взе телефона, седна в кухнята на масата с разтворен телефонен указател и набра поред ключарите в града, като се пазареше за цената, все едно че е на пазаря в Истанбул и ще си купува килим.

 Един полет и забравих

Освен другите си многобройни екстравагантности, той е и хоби пилот. Все още върти своите кръгове при хубаво време и аз се моля да взима завоите малко по-високо. Особено след като веднъж ми разказа, че все още не са му отнели правата на пилот, защото лекарят, който го освидетелства за годен, е негов стар приятел.

Въпреки шеметните състояния на духа си, той е чудовищно точен и коректен в отношенията си с хората, но само когато сам си пожелае това. Все пак, нали трябва да продължава да държи фасадата на намусен, своенравен, заядлив дядка. Питат ме как мога така добре да се разбирам с този ненормалник. Ама нали знаете, има хора които се надушват отдалеч. Представям си, че когато остарея, ще бъда като него. Не че ще търпя градинар и печени патки в неделя. Или ще летя, не дай си боже, изпитвам панически страх от летенето! Припознавам позицията му и леката саркастична усмивка, с която разиграва театъра на своята лудост. Мисля, че и той си представя същото за себе и открива в мен една дамска версия на собственото си его. Може би, затова винаги си спомня кое е любимото ми вино, макар ежедневно да забравя около 90% от 24-те часа.

Или така: