Човешкото същество е сексуално същество.
Човешката сексуалност дълго време е била в сферата на философията и религията, но днес модерната наука се занимава с нея доста по-обстойно. Според австрийският психиатър Зигмунд Фройд сексуалността и либидото формират психиката (душата и съзнанието) и движат човешкото поведение. Неговите психоаналитични теории са фундамента, върху който се развива модерната психология. Тези теории заключават, че Азът (първият елемент на несъзнаваното) контролира инстинктите за оцеляване и възпроизводство и управлява поведението така, че човек да задоволява основните си нужди.
Модерната психология до известна степен отхвърля фройдистките възгледи и неговата психоаналитична школа, които се заместват от ценностната пирамида на Ейбрахам Маслоу.
Теорията на Маслоу заключава, че човешките същества са водени от физическите и психологическите потребности. Йерархията на тези потребности определя "реда" на задоволяването на тези нужди. В комбинация, теориите на Фройд и на Маслоу позволяват научното разбиране на човешкото поведение.
Докато според австрийския психоаналитик Фройд "анатомията е съдба" и човекът е предназначен да живее, да се възпроизведе и да умре, модерната психология възприема възгледа, че човешките същества искат да живеят "богат" и интересен живот и че удовлетвореността от живота е възможна ако освен биологическите нужди са удовлетворени и психологическите. Модерната психология също твърди, че човекът има избор и не е чак толкова зависим от инстинктите си. С една дума – има свобода.
Свободата обаче изисква повече отговорност и носи риск. Човекът също има свободата да направи погрешен избор и отговорността да понесе последствията от грешката. Свободните улици са пълни с опасности.
Няма по-опасна и по-отговорна свобода от тази, свързна със сексуалността. Прилагана правилно здравословната сексуална активност може да усили имунитета, да регулира хормоналните равнища, да подобри сърдечната дейност, въобще да се отрази благоприятно на човешкия организъм и качеството на живот. Рискованите и неразумни полови контакти пък могат да имат широк спектър от последици – от физически контузии и наранявания, до заразяване с венерически болести и СПИН. Затова средно положение няма. Съществуват единствено здравословен и нездравословен секс.

В един човек живеели две същества - едното - чисто, самородно и наивно, а другото - учено, сърдито, сприхаво. Наричал ги той Първото и Второто. Те постоянно се карали по между си и техните кавги съсипвали живота на човека. Не можел да реши той кое от тях му е нужно повече, за да го полива и отглежда, а другото да остави да загине без грижи - като семе, хвърлено в пустиня. Но те двете и без неговата намеса си живеели добре, нищо че ту Първото, ту Второто било отгоре.

Случило се така, че веднъж човекът седнал на брега на дълбока и буйна река. Загледал се той в нея - как кипи и се пени. Заслушал се - как бушува, как грохотно се разбиват вълните ú в отсрещната стена. Тогава в него се обадило Първото:

- Велика сила е това, нищо не може да я отклони от пътя ú.

А Второто побързало да каже:

- Глупости, човекът може да премества реки, стига да поиска. Колко реки е отклонил той! Колко корита е пресушил и е построил върху тях къщите си!

Първото този път замълчало. Второто се усетило по-силно и продължило да поучава:

- Човекът може да направи всичко, каквото поиска. Никоя река няма да му се опре на пътя. Той мисли и знае, а реката е нищо - тя ще тече, на където ú заповяда.

- Има стихии по-силни от човека - опитало да се защити Първото.

Докато ги слушал човекът, разсеял се, една вълна го помела и заблъскала в острите камъни. Уплашило се Второто, приготвило се да мре, а Първото се заинатило да живее. То накарало човека да впрегне всичките си сили и да се пребори с буйната вода. Вкопчил се той в едно коренище, спасил се и оттогава престанал да се гордее с учеността си. Преместил се да живее до реката, ставал сутрин и поглеждал всеки ден нейните води, за да му напомнят кой е всъщност.