Яна ме покани да напиша за последните книги, които съм купила, прочела, подарила, и тези, които искам да прочета - нови и стари. Ето, вижте:
(все пак се въздържах да пиша само за детскте кнги, с които напоследък е пълен животът ми)

Последните 3 книги, които си купих:
Дневникът на един маг - Паулу Коелю
Двойниците в легендите, магията и живота - Иван Николаевич Тересов
Хари Потър и нечистокръвният принц - Джоан Роулинг

Последните 3 книги, които помня, че купих за някого:
Повече от три, но всичките от раздела „Тайни и загадки" в Хеликон. На рождените дни на баща ми само такива му подаряваме. Имената им не помня.

Последните 3 книги, които прочетох:
Завръщане към битие - Зекария Сичин
Магьосникът от Землемория - Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака - Урсула Ле Гуин

Последните 3 детски книги, които прочетох (на глас):
Фердо мравката - Ондржей Секора
Карлсон - Астрид Линдгрен
Пипи дългото чорапче - Астрид Линдгрен

3 книги, които бих искала да прочета отново:
Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес - Яна ме подсети за тази книга, която много обичам (пак по сантиментални причини)
Братята с лъвски сърца - Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника - Астрид Линдгрен
(това се сетих на прима виста, иначе има стотици книги - не преувеличавам - които ми се препрочитат. Едни от тях са книгите на Хенри Милър)

3 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време:
Приказка безкрай - Михаел Енде
Сърцето на змията - Иван Ефремов (искам да наваксам с фантастиката)
Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли - разкази и новели (искам да наваксам с фантастиката)

Каня ви да продължите (ако вече не сте минали по реда си): LeeAnn , Жени, Майк Рам, както и всеки друг, който желае!

Сетих се за това тържество и за неговия лозунг, докато четях тази статия от Coppyblogger. Тя е посветена на това как да станем по-добри блогъри, но в нея попаднах на следните данни за Щатите:

• 58% от възрастните жители на САЩ не са прочели нито една книга след завършване на средното си образование.
• 42% от завършилите колеж не са прочели нито една книга след това.
• 80% от американските семейства не са си купили нито една книга за последната година.
• 70% от американците не са влизали в книжарница за последните 5 години.
• 57% от книгите, които са започнали да четат американците, са оставени недовършени.
• Повечето читатели не стигат и до 18-та страница на книгата, която са си купили.

Сякаш американците са заявили на себе си не само "Ние сме вече грамотни", ами "Ние вече всичко сме прочели и научили и повече нищо не ни трябва да четем". Това ми изглежда толкова байганьовско, че чак се зачудвам дали "и ний не сме дали нещо на света" :-)

Интересно би било да има и подобно изследване за българската грамотност и интерес към книгите. Знам, че у нас има много голям интерес към вестниците - най-вече към политиката и спортните страници, но мисля, че и отношение на книгите сякаш сме малко по-напред.

Вие четете ли още книги? А в книжарница влизали ли сте? Аз съм с чиста съвест - моят отчет е тук.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Заповядайте

в новооткрития италиански ресторант
Vizi Capitali (Столични Грехове)

(допускат се и гости с изрязани грехове, но не и оперирани от чувства)

в Петък /18. 07. 2008/ от 20 часа

на поетична вечер

с

Ясен Василев и Мина Стоянова

които ще четат от новите си текстове
в музикалната компания
на
Георги Стрезов /пиано/
и
Бояна Желязкова /цигулка/

Адрес: ул. Поп Богомил 9 /първата перпендикулярна на Раковски преди бул. Сливница/

за повече инфо:

www.vizicapitali-bg.com

www.strezov.net

А Малина може ли да чете?

Чаша пунш + як кючек. Дали това е баланс между помпозното и просташкото? Дали това е нестандартна комбинация или нещо написано. Трябва ли да се чете? Тогава, защо хората пишат? Когато го правят, те със сигурност знаят, че някой ще ги чете. Искат да дадат материален облик на откачените си мисли, които стават идеи ако се реализират. Когато това се осъществи, те стават непримирими и търсят реализацията си. Много въпроси опиращи все до реализация- мотото на глобалното село.

Реализация на семките, на кандидат- висшистите; на житото; оръжието; наркотиците; проститутките; юпитата, талантливите бедняци; старите коли; новите коли; телата... Всички се занимават по един или друг начин с пласиране. Вече не участваме само в обикновен цирк, а се явяваме на манежа, като мениджъри на глобалния търг. Всички продават- колите си ; жените си ; идеите си; душите си. Без да знаят цената, без да я искат, без да я търсят. Единственото, което остава „под щанда" са истинските имена на нещата. Обличаме ги в опаковки и добре ги пакетираме, но си остават скрити.

Тресе ни търговското мислене- дали ще се котира фундаменталната проекция, обута в мениджмънт? Как ще му прозвучи това на съседа, какво ще кажат приятелите? Всички станахме търговци. С лъскави костюми или омазани дънки- без значение, щом търгуваме с душите си. Може би един ден ще осъзнаем, че сме получили най-обикновена ерекция, от която е останала само душевната мастурбация.

Виктор ПЕНКОВ