"То е нещо от геометрията* на земята" обяснява Луиз, каталунска фризьорка, която работи в Сан Франциско и седи до мен. Самолетът излита от Мюнхен, повече на север отколкото на запад, минава северно от Британските острови и така попадаме на първия залез- просто защото сме над линията на полугодишния мрак. После летим над Исландия, Гренландия, северна Канада (ей ако на тия места се наложи аварийно кацане съм загубен) и тръгваме на юг. Така догонваме слънцето и то някакси изгрява от запад и денят Осми Януари започва за втори път и продължава два часа. Слънцето залязва отново докато самолетът се приближава към Сан Франциско. После в маршрутката от летището се оглеждам за още залези, но слънцето явно е решило какво иска да прави и завинаги е оставило Осми Януари в историята.

----

*Явно намекваше че Земята не е плоска