"Тез червени доматии, кой ги мама разклатиии" тара рири дай рири, тара рири рай риририи бълва радиото поток от нечестивите звуци на чалга мюзик.

Блогърът замръзва за момент от шока. Подутите му очи изпъкват навън заплашвайки да изкочат и бялото им се налива с кръв. Цигарата пада измежду пръстите му и той надава нечовешки рев, който парализира милиционерите. Надига се и изтръгва стола от болтовете на пода и както е омотан за него с дебелите му там вериги и пранги се спуска към началника и го сплесква като английски запалянко рохко яйце на бетонната стена, след което се обръща към източника на звука, а именно радиокастофона пионеар и застаналото до него сержантче след което се засилва натам да смаже и тях но в този критичен момент радиото бълва отново:

"Тез червени доматии, кой ги мама разклатиии" тара рири дай рири, тара рири рай риририи

Вълната от гнусни звуци спира блогъра като цунами монголско-китайската армия. Той се блъска в тях като в невидима стена, от ушите му изригват фонтани кръв и мозък и се срутва безжизнен на пода. Полицайчето се посира от страх, логично. Драматичен дъ енд.

Това е ахилесовата пета на българский блогър - чалга се нарича.

Аз знам само за наколко блогъра с топки от хром-ванадиум като voxy, nname и pro01 които дръзват публично да си признаят, че са си пускали скверната, отвратителна, античовешка и противоблогърска музика наречена чалга без между другото да измрънкат някакво жалко оправдание от сорта "не че по принцип слушам такава музика, даже никога не съм мятал гюбеци, дори на 38 текили"

И не на последно място не е много ясно къде е разликата между поп и чалга

Долупосочените линкове например, за мен не са чалга, но да не си помислите че слушам такава музика, моля ви се. И предупреждавам, че песните са на Азис, да не оплиска някой стените с кръв. Мевдувпрочем Азис също има има топки от хром-ванадиум. Вие бихте ли се снимали по розови чорапи с жартиери и лачени ботуши, когато сте по-тлъст от рекламното човече на мишелин и при условие, че не сте гей? Аз бих казал, пред такъв срам ебем ти и парите, но човекът го прави и по всичко изглежда даже не за пари. Какви са мотивите му не мога да гадая, но бих му стиснал ръката с уважение - човекът има кураж за десет.
http://www.youtube.com/watch?v=BXnDELFzeLY
http://www.youtube.com/watch?v=9_8yE0fYy44
http://www.youtube.com/watch?v=Lw2Wekce_0k&NR=1

Абе хора, слушайте си каквото ви е кеф и не се бойте, минало е времето когато за слушане на някакъв определен вид музика могат да ви вкарат в Белене и след като ви уморят от глад и бой да ви хвърлят полуживи за храна на прасетата.

*гайлета - полицейски термин за яко напиване на софръ спонсорирана от бузинессмани с по неколко висящи дела и крехко здраве.

- Много е турдно просто! Как ще избера между двата?! Просто не мога, и двата ми харесват.
- Е все някога ще трябва да избереш!
- Ще трябва, но и единия и другия толкова ми харесват, как да направиш избор? И чалгата и метъла толкова ме кефят! А не мога да слушам и двата стила. Ще трябва да направя избор, но е много трудно.

Ох горката, каква драма, каква дилема, какъв сложен избор драги зрители! Дано само не си умре мърцина като Буридановото магаре!

Отивам на сборния пункт в 17 часа, повела и дъщеря си за ръка, за да разбера, че там само се събираме - същинската част, а именно - празничен концерт, е чак от 18:30 на Античния театър. Леко фрустрирана от новината, завеждам детето да пием кафе (тя сок, рано й е за кофеин) и после се връщам. Видях част от учителите си - някои се усмихват измъчено пред смътно познато лице, което им се хили като тиква, други ме помнят с име, фамилия и засрамващи ме случки, които с охота разказват на бивши ученици от други випуски, които примират да се смеят.

На срещата са дошли някои от първите ученици на гимназията, мъже и жени на по 65 години, което много ме умилява и изпълва с гордост. Младежи, очевидно настоящи ученици, подпират с мъченически вид табели с надписи "Випуск 1962 до 1967", под които явно трябва да се съберат по години бившите възпитаници. Завъртам се около нашата табела "Випуск 1992 до 1997", но очевидно от нашия випуск съм дошла само аз. Виждам класната си и много се радвам да я видя. Носталгия, предполагам, макар че не бих желала да чуя отново вледеняващия й глас 'Заповядай на дъската, принцесо!'

С Мая отиваме на Античния и започваме да се подхлъзваме по изгладените от столетията стълби към седалките. Живо си представям как се изтъркалвам заедно с детето чаааак до сцената, бррр. Намирам удобни места, а скоро към нас се присъединяват Белята и Мяу с децата, които са довели на концерта. Театърът е почти изцяло пълен: много хора са дошли за юбилея. Преминаваща покрай мен жена се подхлъзва по стълбите и аз й подавам ръка. Тя ми благодари:
"Дамите от руската гимназия винаги са били отлични кавалери!"

Концертът се открива с химна на България и празнични речи. После започва същинската част: група младежи, чието име не запомням, свири фантастично и с голямо густо на ксилофони и публиката е във възторг. Следват девойчета 'Мистик' с цигулки и чело, които толкова очевадно свирят на плейбек, че е чак обидно; за сметка на това, изпълнението им продължава безсрамно дълго и става леко отегчително. Излиза ансамбъл 'Тракия' - публиката аплодира горещо, народните танци са страхотни. В това време започва да вали сериозно. Хората са подготвени с чадъри, които разперват и значително затрудняват гледката.

Аз, както винаги овца, съм тръгнала по 3/4 ръкав и никакъв чадър (всъщност имам един, който държа в колата, така че целите му са неясни). Майката на Мяу прибира моето дете под нейния чадър, аз придърпвам найлонов плик, с който доколкото мога, се увивам за дива радост на Мяу, която се търкаля от смях всеки път, като ме погледне (но тя стои под чадъра на Белята, така че не може да оцени мокротата на ситуацията ми!) Един ужасЕн американец през цялото изпълнение на народните танци си държи ушите запушени (явно силата на звука му идва в повече) и гледа ритмично потропващата публика с нескрито удивление. Предполагам, че загадката на българската душа няма да му се изясни скоро :lol:

Водещият излиза на сцената и обявява: 'А сега, последното изпълнение, което всички чакахте!' Аз съм леко изненадана от горещия отговор на публиката. Знам, че Ивана ще пее - по предварителни сведения, ще изпълни 'Кълна се', а после руски романси, но чак пък такъв възторг?! Излиза самата Ивана, чиято дъщеря учи в гимназията и поздравява публиката развълнувано и топло. С нея излиза и девойка с мандолина. Нима наистина ще свири руски романси?

"И сега, нашата песен! Хайде, защо сте седнали? Всички заедно!"

Няма какво да говорим - ние сме номер 1.
Хайде да не спорим - ние сме номер 1.
И в(ъв) любовта и в разни други неща без конкуренция./2

Половината народ става по каменните редове на Античния и започва да мята гьобеци. Другите, сред които и аз, силно разочаровани, започват да се изнизват от театъра. Програмата продължава упорито с чалга. Нищо против Ивана, която очевидно има хубав глас, но този край на юбилейния концерт на една от най-старите и уважавани езикови гимназии в града беше изключително нелеп и неподходящ.

Yours truly

Буболечка кючек

Жилцето, крилцето,
мале лей, пипалцето!
Фасетни очета,
един билюк крачета!
Жилцето, крилцето,
мале лей, пипалцето!
Фасетни очета,
един билюк крачета!

Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!

Хлебарките поздравяват блок 213, ж.к. Люлин!

Скаклец и молец,
торен бръмбар - вдовец!
Паяци, папатаци,
пеперуди, други буби.
Комари, ...,
дървеници, гъгрици...

БУБОЛЕЧКА!

Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!

]]> http://stoyansky.wordpress.com/?p=54 Tue, 11 Mar 2008 20:33:30 +0000 Супер Гълъб http://stoyansky.wordpress.com/?p=54 ***Става въпрос за 8-ми клас***
По разкази.. В час по чуждоезиково обучение:
1. Не слушаме преподавателя.
2. Нагъваме солети, бисквити, чипс и т.н.
3. Играем на телефона си, пускаме чалга, правим се на интересни и приказваме селски тарикатизми на преподавателя.
4. Мятаме хартиени топчета.
5. Плюем.
6. Късаме кожените столове.
7. Гримираме се.

**********************************
Малко междучасие (в стаята):
1. Късаме книги.
2. Мятаме раници, боклуци и чанти.
3. Гримираме се.
4. Пускаме чалга от касетофона.
5. Водим дискусии на високо интелектуално ниво.

Слушаме само в час по Литература, Математика и Музика.

Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук

Като добър приятел, реших да уважа тези му интереси и му занесох подарък- диск на Азис. Дадох го на Дж срещу обещание да не го пуска в мое присъствие, обещание което беше нарушено около четвърт минута по-късно. Чалгата и гласът на Азис плениха моя добър американски приятел, но още повече го плениха клиповете които намери в youtube. За неосведомените, в един от тях Азис плува преоблечен като лебед в един басейн.

За кратко време Дж показа Азис на кого ли не. Повечето хора реагираха със сдържано "What the fuck", но три от Дж-вите студентки зяпнаха в почуда и захлас. Едната от тях по-късно твърдеше, че слушала някаква песен 10 пъти подред. Аз никак не повярвах на това твърдение, но тя разказваше "Той е толкова нелеп, гласът му е толкова странен, и за какво по дяволите става дума, не мога да отлепя очи"

Въпреки че някъде на фон се страхувах, че съм направил непоправимо зло на добре отгледаната, заможна и добре образована станфордска студентска общност, но чувството за вина избледняваше с всеки изминал ден. Така минаха три седмици. В края им попаднах на парти, на което със сигурност бях единствения българин. Нямаше и, доколкото помня, представители на околните ни народи. Там обаче беше, въпреки волята ми, гласът на Азис. Лееше се от огромните колони и караше русите калифорнийци да хвърлят непривични гюбеци. Не е културен шок да бъдеш с хора от чужда цивилизация. Културен шок е да ги видиш как хората от чуждата цивилизация слушат чалга. Тихо пиех бира и се чудех дали е по-тъжно Азис да е най-известният българин или Стоичков.

Кой знае- може би пък ако дойде в Америка, Азис ще стане суперзвезда?

Ако тексът ви е харесал можете да гласувате за него в Svejo.net.

Бяла мечка се затича
ескимос да обича,
тя го гони той се спича.
Тя му иска бяло мече
той и вика стига вече
бягай ти от мен далече!
Зимата е вън сърдита,
Баба Меца е навита
мъжка ласка да опита.

Баба Меца ще го лашка.

Бяла мечка го притисна

ескимоса силно писна
но пази се ти пази се
секс от него ще си проси
и на всички ескимоси
бяла мечка мед ще носи.

Коментар...незнам, не мога, думи не ми останаха вече. Що за безумие, що за песен...що за въпиюща простотия. Като го четох за първи път ми беше смешно, сега вече не ми е.

• Вижте кои са най - влиятелните личности в днешни дни - Бате Бойко (всички възрасти) - който натупва всичките и винаги е прав и силен и неизменно прост в изказванията си (говоря за изразните средства в разговора).
• От друга страни идват Великите Чалга Диви (повече влияние оказват на под 20 годишните, особено на женската част). Те допринасят за нечистата любов (и аз не знам какво значи...), запиването по кръчми, боеве и тем подобни нисши човешки действия.
  П.п. Тука влиза и АЗИС, макар че бих направил отделна точка специално за него...
• Вече дори и истинските анимирани герой са в дефицит (ето такива изрази трябва да се ползват ;)). Погледнете добродушният Шрек, не ме разбирайте погрешно и аз харесвам филмчето, но децата едно време са се старали да летят като Батман (неуспешно разбира се), а сега се опитват да си запалят газовете.... Да вярно е поучителни са историите (1, 2 и 3). Да вярно е казват, че не е важно как изглежда и се държи човек. Но стремежът към копиране на идеални герой е стремеж към развитие и самокритичност. Всеки, който възприеме, че да си небрежен, невъзпитан и гнусен е хубаво, едва ли има шанс да се промени.
• Безспорно ако за момичетата чалгата е модел на поведение, то за по - малките момчета (макар че явно си е мания и сред женският пол) КЕЧЪТЪ е най - голямото забавление. Защо вземаме точно това от американците, при условие че има много по - полезни неща, от които да се учим. И аз съм гледал WWE и употребявах някои от фатките и много им се радвах, като бях малък. Признавам. И все пак...
  Телевизиите го излъчват за рейтинг, респективно за пари... Колко ли им струва съвестта?
• А и се навъдиха едни анимета - нямам думи. А и тази извратения hentai -порното на кибер обществото...

Според мен на нас ни трябва някой харизматичен супер герой, който да е силен, деликатен, богат, умен и джентълмен. Герой, който да се харесва на млади и стари и всички малко или много да искат да бъдат като него. Трябва им един Идол, било то политик, филмов или анимационен герой. Просто някой, който да "насочва" хората. Знам че звучи вулгарно, но смятам че наистина е така. И когато хората искат да са като древногръцките богове, великите войници защитили държавата, средновековните рицари, революционните изобретатели, английските дженълмени, преуспяващите американски бизнесмени - всичките олицетворени в неизмисленият днешен български пример за поведение, тогава може би България ще смени облика си.

Аз така мисля, а Вие?

и в тая връзка...
най-тегне мрътвец
...се намира ено нещо

метълът е чалга.
поп-фолкът е чалга.
пънкът е чалга.
рапът е чалга.
хаусът е чалга.
а, забравих - и емото е чалга.
сетете се за още музикални стилове.
кючеците не са чалга. те винаги са истински.

да ходиш на дискотека е чалга
да ходиш на кино е чалга
да теглиш торенти е чалга
да ходиш на плаж е чалга
да ходиш на солариум е още по-чалга
да ходиш на училище е чалга
(след 8 години и половина учене на чалги се чувствам готов да вляза в някой чалга-университет и да получа висше чалга образование, барем ми помогне да си намеря чалга-бачкане, за да изкарвам чалга пари, с които да си купувам още и още и още чалга.)
да ходиш да биеш цигани е чалга
да си циганин е чалга
да караш скейт е чалга
да ходиш на фитнес е чалга
да ходиш да пиеш е чалга
да пиеш у вас си е чалга

да пиеш е чалга
да пушиш е чалга
да друсаш е чалга
да ебеш е чалга
да обичаш е чалга

да отидеш в чужбина е чалга
да останеш тук е достойно решение, след време превръщащо се в достойна чалга.

интернет е чалга.
форумите са чалга.
мирката е чалга.
скайпът е адската чалга
блоговете са чалга и те.
авторските права са чалга.

ти си чалга.
и аз съм чалга (:

по мотиви на рамбо амадеус

най-тъпият пост

ебем ти чалгата

20.04.2007 

/Фили/ Днес в България стартира кампанията за избор на депутати в Европейския парламент. Самото гласуване ще се проведе след месец, на 20-ти май. Това е първият европейски вот, който се провежда, след като от началото на януари  2007-ма година страната получи статут на пълноправен член на Европейския съюз.

От листите на шестнайсетте партии и коалиции, които се регистрираха в Централната избирателна комисия за участие във вота, гласоподавателите ще трябва да изберат осемнадесет евродепутати. В случая обаче българските, както и румънските новоизбрани депутати, на практика ще разполагат само с половин мандат – до провеждането на редовните избори за Европейски парламент през 2009-та година.

От законодателна гледна точка подготовката на започващата днес кампания премина през поне една сериозна криза. Това стана когато през февруари с гласовете както на опозицията, така и на голяма част от представителите на управляващото мнозинство, българският парламент гласува за въвеждане на тъй нареченият “принцип на уседналост” в предизборното законодателство. Този принцип предвижда ограничения за участие в гласуването на хора, които живеят в страни извън рамките на Европейския съюз. Насочен главно към ограничаване  влиянието на смятаната за етническа партия ДПС като се забрани гласуването на многобройните изселници в Турция, законът засегна и немалките български общности в Съединените щати, Канада, Австралия.

Въпреки че беше определен от различни политици и наблюдатели като противоконституционен, принципът на уседналост не беше отменен и впоследствие заради неговото действие Централната избирателна комисия не допусна на челни места в листите на малката популистка партия “Ред, законност, справедливост” да бъдат регистрирани като кандидати за евродепутати шестте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.Така или иначе обаче, основните очаквания, свързани с предстоящия евровот, са за твърде ниска избирателна активност и на този фон – успешно представяне на тези партии, които могат да мобилизират големи твърди ядра като Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи.

С най-голям интерес от социолозите се очаква представянето на най-новата партия от българската политическа сцена – ГЕРБ на софийския кмет Бойко Борисов, за която това ще бъде първо участие в избори изобщо. Твърде неоптимистични са социологическите прогнози по отношение очакваното представяне на партиите от десницата, които ще трябва да се преборят за радпределението на две, максимум до три места с националистическата партия “Атака”.  

- Пламен, смята се, че изборите за евродепутати ще преминат при ниска избирателна активност, въпреки че са първите след приемането на страната в Евросъюза. Защо? 

- Да, наистина, Фили, последните прогнози сочат, че най-вероятно в изборите ще вземат участие около два милиона избиратели, което означава – около тридесет процента от имащите право на глас. Причините са многобройни, но мисля, че сред тях главните са три – първата е царящата огромна неяснота в българското общество по отношение на това що е то Европарламент, какви са неговите функции и как той с решенията си може пряко да влияе върху ежедневния живот на хората. На второ място – поведението на самите политически партии в България, които се държат, сякаш са тръгнали на някаква вътрешнополитическа корида, а не на избори, които имат отношение към възможно най-бързото превръщане на страната в истинска европейска държава. И на трето място – защото апатията в българското общество през последните години се засилва право пропорционално на засилването на популистките тенденции в българската политика. Макар че може да се каже и обратното, защото двете неща са като скачени съдове.

В края на краищата обаче важното в случая е не, че с ниската избирателна активност България ще се изложи нещо пред европейските партньори, както безпомощно се опитват да твърдят някои политици, а че тя има пряко отношение  към разпределението на осемнадесетте депутатски места. В ситуация като тази, както и ти спомена в началото, предимство обикновено имат партиите, които могат да мобилизират по-големи твърди ядра. 

- Какво означава това като конкретни цифри и оттам – като разпределение на местата? 

- Ами при положение че на 20-ти май наистина гласуват два милиона избиратели, това означава, че едно депутатско място ще “струва” около сто и десет хиляди гласа. Оттам следва, че например две от партиите в управляващата коалиция – Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, могат да очакват съответно 6-7, дори 8 места за БСП и 3, дори 4 – за ДПС. Докато за третата партия от коалицията – Национално движение Симеон Втори, която е повече центристка партия с твърде плаващ електорат, изобщо не е ясно дали ще успее да си осигури дори и едно депутатско място в Европарламента. Въпреки че представителите на НДСВ изразяват претенции за поне две места.

Подобна ситуация може да се наблюдава и при партиите от десницата. Там с повече способности да мобилизира твърдия си електорат и да спечели поне едно място е Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов. Въпреки че сега е по-силно представена в Парламента, другата дясна партия – СДС на бившия президент Петър Стоянов, е с по-размити и неясни електорални възможности в момента и може да остане напълно извън играта.

Най-големи неясноти съществуват по отношение на представянето на две други формации – националистическата партия Атака на Волен Сидеров и новосъздадената партия ГЕРБ, за чиито неформален лидер се смята столичният кмет Бойко Борисов. Тези две партии заради силно популисткия си стил също се смятат за нещо като скачени съдове, но очакванията са все пак за тези избори гласовете от плаващия електорат на Атака да се прелеят към ГЕРБ, а не обратното.

Макар да го поставят под твърде голяма въпросителна, социолозите сочат като възможност ГЕРБ да спечели три, дори четири места, а Атака – едно. 

- Това, което казваш, означава, че сред бъдещите осемнадесет български евродепутати ще преобладават тези от левите и популистките формации..... 

- Да, при това в очаквано съотношение от порядъка на шестнадесет към две или дори седемнадесет към едно. Само се надявам обаче, че ти използва деленето на леви и популистки партии съвсем условно. Защото разликата между тях е наистина трудно забележима. Е, доскоро БСП например се опитваше, поне на думи, да се противопоставя срещу популизма на Волен Сидеров и на Бойко Борисов, но какво направи сега, в последните дни? Ами точно миналата събота управляващата левица на априлски партиен пленум взе решение, че е крайно време да се обърне към социалните нужди на хората и обеща редица облекчения, повишаване на пенсии, на минимална работна заплата и така нататък – все мерки, които, представени в предизборен период, не могат да се възприемат по друг начин, освен като откровен популизъм. Още повече, характерът на предстоящите избори е такъв, че не изисква политическо говорене по социални теми, а по европейска политика. Но очевидно е, първо, че с въпросите на европейската политика БСП не може да сплоти своите избиратели и второ – че с отговорите, които партията дава, не може да привлече и активизира за гласуване нови привърженици.

Движението за права и свободи пък, което, въпреки претенциите си да бъде либерална партия, всъщност по характер и преобладаващи електорални нагласи е чисто лява формация, използва по свой начин популизма. ДПС от една страна вкара в листата си много българи като кандидат-евродепутати, а от друга страна постигна договореност за сътрудничество с партия Евророма. Смята се, че с ромските гласове Движението донякъде ще компенсира загубите от законовата забрана за гласуване на изселниците в Турция.  

- Пламен, тези популистки нагласи, за които говориш, вероятно по един или друг начин ще се отразят и на характера на самата предизборна кампания, на нейната визия. Известни ли са вече някакви подробности в това отношение? 

- Съвсем пресни са подробностите, Фили, те са от вчера и мисля, че известното досега напълно потвърждава казаното дотук. НДСВ например се кани да мобилизира електорат със светещи значки в жълто и синьо, които са произведени в Китай и моделът за които транспортният министър Николай Василев видял на някакъв панаир в Гърция.

Както стана ясно също, най-голямата партия в страната – БСП, ще използва като гвоздей в развлекателната част на предизборните си прояви фолкпевицата Ивана и фолкпевеца Азис.

Това сливане на чалга-културата, която пусна доста солидни корени в България през последните петнадесетина години, с чалга-политиката, която също се закотви дълбоко от 2001-ва година насам, кара мнозина наблюдатели да говорят за създаването на своеобразно чалга-общество в страната. А това означава, че е налице процес на силна маргинализация, чиито ниски духовни, морални и естетически стойности се просмукват във всички сфери на обществения живот и едва ли могат да се възприемат като някакво обещание за истинско европейско бъдеще на страната. Освен ако Европейския съюз също не се окаже заразен след време от чалгата, която могат да му пренесат като вирус бъдещите български евродепутати.                   

Как какво? Ами чалга генератор, разбира се!

Позволявам си отново да ви позанимая с авторски продукт на Калоян Янков.

Просто не можах да се въздържа. Заболя ме стомахът от смях, трих сополи и плаках със сълзи, като го видях.

А най-интересното е, че програмката действително работи. И генерира ебати "яките хитове". Истински празник за ракиджията по потник, шушлеков анцуг, остри обувки и мустак "Саддам".

Има една приказка: "докато умните се наумуват, лудите се налудуват". Е, веднъж поне лудите да лудуват, а умните да ги гледат отстрани и да им се смеят...

Можеш да разгледаш и да изтеглиш чалга генератор v 2.0 ето оттук: http://generator.yankoff.net

С Янков седим, чоплим семки и чакаме предложения за усъвършенстване на третата версия...

Enjoy!

Налице е масово затъпяване. Хората стават все по-посредствени. Използвам думата „масов”, тъй като тази тенденция се отнася за широките маси по принцип, от които ти, читателю, правиш изключение, надявам се. Продължавам да живея с убеждението, че предимно не-случайни и култивирани хора четат «Писателския блог на Тишо», така че, хайде заедно да се надсмеем над другите и да видим защо те са толкова тъпи, а ние не сме :-)))) Кои са симптомите на масовото затъпяване ли?. Ето ги:
Българското училище се превърна в развъдник за напушени аутсайдери. Писал съм какава благинка е тревичката в миналото, но там поставих и едно условие, ако си в девети клас, джойнта буквално ти разкапва съзнанието. Наркотиците, подобно на алкохола, хазарта и проституцията са забавления, позволени само на възрастните и техният достъп до непълнолетни изобщо не го толерирам. На всичкото отгоре напоследък става все по-модерно да ходиш нашмъркан и пиян на училище. Голям кеф. Да говориш по мобилния по време на час и да се ебаваш с даскалицата, защото баща ти е мутра. Да караш съученичките ти да се събличат и да ти правят свирки в голямото междучасие, а после да качваш клиповете във vbox7. Аре стига бе. И това е «бъдещето» на нацията?
За мотивацията на учителите няма какво да говорим. За качеството на преподаване, също. Ще ме извинявате, ама един интелигентен и можещ преподавател никога няма да работи в някое СОУ при тези условия и при това унизително заплащане. Интелигентните и можещи преподаватели работят в частните училища. Изключение от всичко казано по-горе правят само елитните гимназии. Всеки град си има по една езикова, математическа или хуманитарна, столицата пък си има нейната Първа английска, НПМГ, НГДЕК и още няколко престижни училища, където ми се вярва, че все още работят добрите преподаватели от «старата школа» и все още приемат само подбрани, интелигентни деца, които наистина се стремят към нещо в живота.
Висшето образование е пълна трагедия.   През 1997 година, когато трябваше да кандидатствам, отслабнах с 15 килограма от 20 часовото ежедневно зубрене в продължение на един месец без прекъсване, за да мога да изкарам 5.70 на изпита по История. Залозите бяха високи. И нямаше значение колко парички са готови да дадат нашите, защото не ме ли приемеха “държавна поръчка редовно обучение”, отивах директно за година и половина в казармата. Някой да може днес да се похвали със същото? Ше ме извинявате, ама ако си влязъл с тест за интелигентност в НБУ само защото вашите имат 800 кинта и след три години преписване по изпити някой ти e написал дипломната работа, за да завършиш, твоята бакалаварска степен не може да тежи колко моята, получена след четири години гърч, заверки, отсъствия, присъствия, мид-търм тестове, колоквиуми и след мазния държавен изпит накрая, нали? Най-голямата простотия на земята беше да възнаградят тригодишния курс на обучение за "специалист" с титлата "бакалвър". Обяснението: ми в Европа нямало титла "специалист". Така преебаха усилията на всички хора, блъскали четири години преди това за същата тапия. Но кой губи от всичко това? Губят интелигентните деца, отишли в университета, за да получат знания, губи и българското образование като цяло, защото се обезценява. Обезсмисля се. Познавам «магистри» по финанси, които не знаят формулата за пресмятане на проста и сложна лихва. Познавам хора, завършили «банково дело» в технически университети, познавам и хора, получили диплома без да са стъпвали в университета. Днес е лесно. Навъдиха се куп образователни коптори, които работят на принципа  «дай парите и бегай». Искаш магистърска степен? Няма проблем. Записваш се в каспичанския клон за «дистанционно обучение» към плевенския филиал на Бургаския свободен университет и си готов. Изключение от всичко казано по-горе все още правят елитните специалности в класическите университети като СУ, МЕИ, Свищовска академия, УНСС, ВИАС, ТУ и още няколко учебни заведения, защото може да са дървени и консервативни държавни институции, но ако си пълен тъпак, право в СУ или МИО в УНСС ще видиш през крив макарон. Дори и да имаш 800 лв.
Поп-фолк «културата». Честно казано, омръзна ми да лая срещу чалгата. На всички им стана ясно, че това е музика «за душата». Ама за душата на тракториста, копанара и провинциалиста. Ако си интелигентен човек не можеш да го издържиш това нещо, просто. Няма начин. Защото едно е да се кефиш на етно музика, аз обожавам истинските народни песни, които се правят в Гърция, Турция, Сърбия и Македония, защото фолклорът носи цялата душевност на един народ в себе си, но от побългарените версии на съседския фолклор, от издигането в култ на мутри и техните перхидролени кукли, от стремежа към бързи пари и «диливера» направо ми се повръща. Излез и отиди някоя вечер в «Син Сити». Ще видиш най-скъпите коли на света паркирани пред клуба. Техните собственици са единствените хора, които знаят какво правят там. Те са модерните богове на новия култ. Всички останали са комплексирани подражатели и жалки чекиджии.
Четенето на книги. Познавам изключително много хора, които не са прочели една книга през живота си. Бързам да направя уточнението, че не всички от тях са тъпаци. Напротив, има доста интелигентни хора, които просто са ощетени от това, че никога през живота си не са изпитали естетическото удоволствие от четенето на художествена литература. Вече е почти напълно възможно да си „попълниш” празнините за световната класическа култура с гледане на красиви, добре направени филми. Обожавам и уважавам киното като изкуство, но всеки психолог ще потвърди, че като познавателен процес четенето на текст е активна дейност, която ангажира много повече ресурси на мозъка ти от пасивното възприемане на мултимедийни продукти. Преработвайки текста в асоциативни образи и картини, мозъчната ти дейност непрекъснато се самоусъвършенства. С други думи, научаваш се да мислиш и да формираш собствени представи за света. Ставаш по-креативен и по-умен. Мултимедията ти дава готови ролеви модели, на които можеш само да подражаваш. Наслаждението от сюжета е същото. Губиш конструктивното мислене. Ако никога не си чел книги, можеш да разчиташ само на вродения си интелект, към който единствено работата ти, ако ангажира мозъчни ресурси, прибавя някакво развитие. Но за сметка на това пък губиш цялото декадентско удоволствие от дъждовния неделен следобед, прекаран с кутия цигари и интересна книжка в леглото...
Телевизията води до затъпяване, казвал съм го неведнъж и дваж. Виновни за това са брутално тъпите шоута от типа „Биг Брадър”, касапницата по новините, малоумните стари филми, защото по дефолт телевизиите нямат кинти за тарикатски, нови филми, както и ниското интелектуално съдържание на рекламите. Да не говорим за изгубеното време и натрупаните килограми от залежаването пред телевизора – време, което можеш да прекараш в общуване с други хора, в спорт или в разходка сред природата. Колко информация ти носи телевизията е друг спорен въпрос. Всеки офлайн или онлайн всекидневник и почти всяко радио ти носят същото количество полезна информация на ден, без рекламите да са толкова графично задължаващи.
Движението по пътищата до голяма степен издава културата на един народ. Вече почти не остана българско семейство, в което да няма пострадал или загинал от пътно-транспортно произшествие, но това нито пречи на хората да карат пияни, нито да се изживяват като Шумахер в населените места. Най-неконтролируемите глупаци са „донорите” с черните Аудита, Бе ем ве-та и Мерцедеси. „Безсмъртните” участници в движението са причина за повечето произшествия. Селтакът е изкарал кинти и си е купил скъпа кола, какво го бръсне него, че детето ти може да пресича улицата? Или че ладичката на възрастните ти родители няма въздушни възглавници? Неговата лимузина нали има? Ще направи „белята”, но ще оцелее, може дори да му се размине, ако познава хора тук-таме и ако пусне пачката в действие. В крайна сметка излиза така, че неговият живот е по-ценен от твоя. Е, айде де. Аз пък не съм съгласен. И ако има нещо, заради което искрено обичам Глобализацията и Техническия прогрес, това са електронните радари и видео наблюдението по пътищата. Ще стане така, че техниката съвсем скоро ще го начука на всички първенюта. Законът за движение по пътищата става все по-безмислостен, а ако  патрулният екип на КАТ работи под 24 часово видео наблюдение, което рано или късно ще стане факт, няма да можеш да бутнеш рушвет на ченгето дори и да си шеф на полицията. Просто ще свалиш нашивките, ще си платиш глобата и ще си излежиш присъдата, в  зависимост от големината на собствената ти простотия. Колите са направени, за да се придвижваш от една точка до друга, а не за да застрашаваш живота на другите, мамка му. В случай, че откриваш някакви състезателни заложби в себе си - има достатъчно професионални организации за автомобилен спорт, където можеш да се самоубиваш в контролирани условия, за забавление на зяпачите.
Примерите за масовото затъпяване са безброй, затова спирам дотук. Остава само отговорът на въпроса: кой печели от масовото затъпяване? Ами как кой – банките и политиците. За едните ще стане още по-лесно да ти пробутват ненужни вещи на кредит, а за другите: да те нахранят с кебапче, в замяна на което ти ще поставиш юздите на държавата в ръцете им при следващите избори. Не им се давай, ей! Без мозък в главата си буквално за никъде през 21 век.

Тихомир Димитров

Дали да слушаш чалга е въпрос на естетически избор. Лоша музика няма. Народът го е казал: „който пее, зло не мисли”. Слушането на българска (сръбска, македонска, циганска) чалга по-скоро показва липса на вкус, отколкото някаква отрицателна черта на характера. Самото название „поп-фолк”, пък издава езиковата култура на чалга аудиторията. Думата „поп” означава на английски „народ”, а думата „фолк” - същото, само че на немски. Всъщност, не можем да им се сърдим на хората, при положение, че някои от тях все още купуват и продават в „марки”.
Колкото и да е мразена, Чалгата трябва да съществува! От нея имат нужда всички тираджии, таксиджии, бачкери, хамали, строителни работници, старшини, роми и въобще – дъното на социалната пирамида. За съжаление, в България то е доста широко.  На тези хора чалгата им продава мечти – високи, руси, силиконови мечти. Говори им за лукс и скъпи коли, за любов и отмъщение, при това на език, който е разбираем за тях. Те нямат друг избор, освен да пият евтино вино и да слушат чалга. Друг е въпросът дали ти принадлежиш към тях. Щом четеш това, едва ли!
Аз много добре съзнавам, че мразенето на кючека е мой личен екзистенциален проблем. Всъщност, не се изразих правилно. Кючекът е турска народна музика и ми харесва, защото носи южняшката култура на съседите. Харесва ми и сиртакито и македонските песни ми харесват. Обаче безобразното крадене на мелодии от комшиите, при това едно-към-едно и набързо скалъпеният към тях свински текст на български няма как да ми хареса. Българската чалга издава по-скоро липса на музикална култура, отколкото каквато и да е култура. Тя обаче е нужна, има кой да дава сериозни пари за нея (глупаците са много) и следователно скоро няма да умре. Това не ми пречи да бъда щастлив. Просто не посещавам такива заведения и не общувам с такива хора.
Трън в окото ми са на вид интелигентните млади хора, които пропадат по тази музика. За съжаление те стават все повече и се срещат навсякъде. Какичките със запасни дънки в ботушки са конкретен пример. Ясно, че като си студентка в София първи курс и вашите от Сусурлево цял живот са ти надували главата с маанета ще си запашеш дънките в ботушките, защото вече втори сезон е „модерно”, пък и всички какички в големия град така правят. Много ясно, че тъпа селянка плюс алкохол е равно на пияна тъпа селянка със запасани ботушки, качена на масата във фолк клуб, но все не ми дава мира мисълта, че има и свестни хора, които слушат чалга. 
Един конкретен пример са българските студенти в чужбина. Преди да заминат са метъли, рейвъри, хипари, алтернативи, ню ейдж, всякакви, а като постоят малко в заветната страна-домакин на тяхното светло бъдеще, изведнъж започне да ги гложди една носталгия по родното, една меланхолия и хоп - друснат един кючек. Това какво значи, че от ученето в чужбина се изтъпява прогресивно или, че човек обича това, което няма? После си идват тук за първата ваканция, купуват дискове на килограм в левчета и ги продават на другите зависими от родното маане в евро „там”. Аз не мога да си обясня как така фолкът ще ти напомня за България? Малко ли свестни поп групи имаме, които пеят на български? Ако пък си традиционалист, българският фолклор ли ти се струва беден, та трябва да има далавери, изневери, мерсидеси и кючеци? Не знам. Някой емигрант да ми каже. Една родопска песен може да ме накара да се почувствам много повече българин от един Азис. Всъщност, той дори не е истински чалгар. Ако живееше „на запад” щеше да се появява по техно клубове и готик фетиш събирания полугол с каишка на врата и щипки на зърната. Азис е просто един гладен за медийно внимание позьор и прави това, което е модерно. Нагажда се. Ето дори, че дори и аз сега му правя безплатен Пи Ар. 
Другият тип пропадащи по чалгата, уж свестни момчета, са изплезените езици. Какво означава „изплезен език” виж в статията „Тва не – Мъжете с изплезени езици”. Минава за свестен, значи, младежа, слуша рокче, ходи по концерти, „забива” с разни други „фенове” и изведнъж среща лачените ботушки със запасаните в тях дънки. Какво правят ботушките, за да го променят изцяло ли? Нищо. Просто стоят и изглеждат добре, а въпросният младеж или не е е_ал  от доста време насам или има сериозен фетиш по жени в кожени ботуши, а  най-вероятно и двете. Така се ражда нов чалгар. Прослушва Калина, Малина, Кума Лиса и въобще започва да се забавлява с музиката, с която се забавляват  всички  тираджии и хамали. А беше хубаво момче!
Има и още един вид обречени души: изкривените от своите родители деца чалгарчета. Детето няма възможност да избере музиката, с която ще отрасне, а музиката носи  култура и възпитава в ценности. Класическите произведения, италианските канцонети и френските шансони носят един  вкус към живота, а „всички прасета на мезета по буркани и мазета” съвсем друг. Жал ме е за тези деца.
-
-
Тихомир Димитров