Изглежда, че Жак Превер ми е повлиял. Нека това бъде моят отговор на неговото "Хубаво време". 

Една обикновена млада чайка

лети сама над бурното море

и търси твърдите му брегове.

В слънчев ден тръгна тя,

подмамена от бляскави води,

които бързо се обляха в сивота,

покриха се с воали от мъгли.

И чайката объркана в простора

остана като пленница сред тях

да чака неизбежната умора

да я спаси от първия и грях.

Недей да падаш, чайко, не унивай,

опитай да летиш и без крила,

не позволявай на небето сиво

да те принася в жертва на беса.