„Рамо до рамо с човешкия род тича една друга порода същества, безчовечните същества, расата на творците, които, подтиквани от неизвестни импулси, вземат безжизнената човешка маса и напоявайки я с кипеж и оживление, превръщат това влажно тесто в хляб, хлябът във вино, виното в песен. От неодушевената смес и инертната шлака те създават една заразителна песен. Виждам как тази раса от по-други личности претършува вселената и обръща всичко наопаки, как краката им винаги газят в кръв и сълзи, а ръцете им винаги са празни, как непрекъснато посягат да хванат отвъдното, недостижимия Бог и как убиват всичко наоколо, за да усмирят чудовището, което гризе жизнено важните им органи. Виждам това, когато те скубят коси, напрягайки се да разберат, да схванат вечно недостижимото. Виждам това, когато те реват като побеснели зверове и мушкат и разкъсват, виждам, че това е правилно, че друг път няма. Принадлежащият към тази раса трябва да застане нависоко, да крещи безсмислици и да разкъсва вътрешностите си. Така е правилно и справедливо, той трябва да го направи! Всяко нещо, което не е на висотата на този ужасяващ спектакъл, всичко друго, което е недостатъчно страховито, недостатъчно чудовищно, недостатъчно безумно, недостатъчно опияняващо и недостатъчно оскверняващо, не е изкуство. Останалото е имитация. Останалото е човешко. Останалото принадлежи на живота и безжизнеността."

Хенри Милър, Тропикът на Рака, стр. 237, долу

Я вже звертав увагу на цікавий контраст між «контрольованими» нами думками, коли ми не спимо, і величезною кількістю образів у сновидіннях. Є ще одна причина такої відмінності: багато ідей, які ми використовуємо у цивілізованному житті, втратили свою емоційну енергію. Ми користуємося ними у розмові, стримано реагуємо на їх застосування іншими — але особливо глибокого враження вони не справляють. Потрібен інший підхід, щоб вони «дійшли» до нас із силою, достатньою для зміни наших поглядів та поведінки. Цим і займається «мова сновидінь», символіка яких настільки заряджена психічною енергією, що ми не можемо не звернути на неї уваги.

Мені здається, сказане ідеально пасує до кіно.

Няма да се изгубя в тебе, избързва часовникът,
единайсет, един и пет, девет,
април е, вали, и нищо не ме оправдава.
Аз съм тук и с наивна жестокост избождам
синеокото в себе си: надеждата, пръстена,
малките радости
и голямото ти отсъствие.

Няма да се изгубя в тебе
и защо те живея, щом животът ми е последен...

 Мирела Иванова, "Памет за подробности"

Можеби ова што сега ќе го напишам ќе изгледа противречно на напишаното во претходниот текст. Сепак, го прземем тој ризик, за да не се случи некои работи да останат недоречени. „Човекот е она што го јаде“ – и колку да не би му се бендисала на Фоербах веќе широко распространетата православна интерпретација на овие негови зборови, сепак истата останува применлива како во контекстот на литургијата, така и во контекст на подвижништвото во целина. Пренесено во нашиов контекст - човекот станува она што го чита, т.е. она што интелектуално го восприема, со што интелектуално се храни (меѓу другото оваа форма на богопричестување – која отец Александар Шмеман ја нарекува „света тајна на словото“ – особено бива нагласена кај свети Никола Кавасила).

Таа храна понатаму следува да се преработи. Со други зборови, потребно е време и подвиг на постојано и молитвено „прежвакување и варење“ на восприменото, како човек тоа навистина лично би го воспримил. Дел од тоа „преџвакување и варење“ е систематизирањето на восприменото и негово изразување со јазикот на „современото систематско богословие“. Но тоа не е целта и крајот на подвигот. Мислам дека дури после години вакво работење (повторно подвлекувам – тоа работење не може да биде изолирано од комплетниот литургиско-аскетски ангажман на целиот човек) настапува „ослободување од цитатите, фуснотите и академизмот воопшто“...

Тоа ниту значи дека „цитатите, фуснотите и академизмот“ се нешто лошо, ниту дека после таквото „ослободување“ повеќе никогаш нема да ни затребаат. Напротив, тоа значи дека ваквиот степен на сопствено имплантирање во преданието на Црквата отвара нови димензии за изразување и разгрнување на истото. Се преминува од степен на интерпретација и систематизација – во степен на мултидимензионално ангажирање на истото во секој можен план на човечкото суштествување. И тука станува збор за слободно творештво, кое „не ги укинува законитостите на систематското богословие“ – туку „ги исполнува“. Акедемската форма може подеднакво да биде заменета со друга, но може и да остане, бидејќи формата тогаш нема да биде од пресудно значење за изкажаното.

Ова што го пишувам, се разбира, не го пишувам од сопствено искуство. Го пишувам имајќи пред себеси еден куп најразлични студии и текстови кои се занимаваат со проблематика која е во суштина богословска. Контрастот помеѓу „стерилниот академизам“ и „живото предание“ дефинитивно не може да се согледа од формата во која овие текстови се напишани. Формата е поовеќе или помалку истата. Но духот кој е содржан во овие текстови и кој произлегува од нив е различен. Повторно ќе го спомнам Флоровски – академската рамка ни најмалну не ја намалува живоста на неговите текстови. Тој човек е творечки совршено слободен – независно дали станува збор за беседа или студија, напишаното од него просто дише со духот на светите отци. Тоа не е случај со текстови на други автори, кои со философијата на светите отци се занимаваат како да прават хемиски експерименти или да коват железни алатки. Она што е невозможно во природните науки или во занаетите – имено соединувањето со предметот на своето занимание – во теологијата е императив! И тука буквално станува збор за причестување и за едно светотаинско содејствување на Бога и човекот, во кое човекот успева да ги погледне нештата од божествената („обратна“) перспектива и совршено автентично да прозбори за нив.

Попладнево препрочитав еден текст што пред околу половина година го пишував за свети Никола Кавасила. Во текстот, покрај останатото, стои следново:

Растеретен од потребата самиот да ја нагласува својата втемеленост врз преданието (како што тоа го прави мнозинството од византиските отци), тој на секоја страна на неговите главни богословски дела Животот во Христа и толкувањето на Светата литургија постојано се повикува на него, без при тоа да обрнува внимание на наведувањето на своите извори. Тоа пред сè сведочи за неговата сраснатост со преданието и високиот степен на негово лично восприемање, но истовремено и за големата слобода во разгрнувањето на истото.

Читајќи го ова ме замисли едно нешто - која е смислата на „школско-научното“ занимавање со делата на светите отци? Еве, текстот од кој е земен овој цитат, има триесетина фусноти со забелешки, препратки кон други автори, анализи и т.н. Од друга страна, предмет на мојот интерес е еден автор, кој крајно безобразно (од таа „школко-научна“ гледна точка) избегнува да си ги наведува источниците, да пишува белешки „под црта“. Што е уште „пострашно“ – тој воопшто не е осамен во неговата традиција! Ако најдете еден византиски автор кој се нафатил уредно да исцитира се што препишал или парафразирал... Па сепак токму тие автори ги сметаме за врвни авторитети во византискиот мисловен свет...

Одговорот на еден дел од прашањето е даден во погоре цитираниот текст – станува збор за една сраснатост со преданието кое авторот го разгрнува и кое самиот го живее. Но што останува со другиот дел од прашањето, т.е. колку „школско-научниот“ начин на интерпретирање на ова предание не е контрадикторен со истото? Со други зборови, дали ние како своевидни преемници на истото треба да се оградиме од методите на современата теологија и философија? Дали систематичниот метод на богословствување по default е лишен од живоста и динамичноста на преданието?

Би се обидел да дадам внимателен, но сепак недвосмислен, одговор: сам по себе не е, но истовремено ја носи во себе сериозната можност од такво застранување. Во последно време можев да прочитам и пролистам еден куп научни трудови, кои се занимаваат со византиската философија, историјата на византиската Црква, историјата на византиската уметност – кои во својата суштина немаат ништо заедничко со преданието кое се обидуваат да го интерпретираат. Се разбира, фактите кои тие ги изложуваат се многу коректни, педантно подредени и до ситница преиспитани – но очигледно е дека тие текстови интерпретираат нешто за нив „надворешно“. Тие не зборуваат за преданието како за нешто сопствено. Од друга страна, не се малубројни студиите, кои ги содржат истите формални карактеритики, но „дишат со Духот“ на интепретираните содржини.

Сметам дека не може да стане збор за спротивставеност помеѓу двете форми на богословско изразување. Да се зборува за тоа која од нив е повозвишена и поавтентична, а која помалку, е просто мешање на баби и жаби. Подеднакво „живи“ и предански можат да бидат и студиите на Флоровски, Маендорф, или Зизиулас, од една страна и поуките на старец Софрониј, дневникот на отец Александар Шмеман, или поезијата на владиката Методиј, од друга стрна. Јазиците се многубројни, но она што е суштинско е Духот кој ќе проговори или нема да проговори преку нив.

- Меньше смотрите телевизор. Он - ЗЛО.
- Не согласен. Говно не может быть злом.

Блин, это ж как оборзеть надо-на тыренные wmz купить краденный аккаунт на рапиду

Кто-то умный однажды заметил, что разница между чистым и коммерческим искусством в том, что первое гораздо лучше оплачивается.

Перед смертью отец решил разделить наследство между тремя сыновьями.
- Ахуенно бля!, - сказал четвертый сын.

Песец. В доме идет ремонт. Сегодня обнаружилось, что кто-то из двух строителей свистнул мой учебник по высшей математике и выдирал из него страницы на подтирку жопы. Рабочий класс, епттвою.

Вы используете пивные крышки вместо денег? Вы постоянно в компании двух человек, одной механической собаки, мутанта и вампира?? У вас разбитый крайслер с ядерным двигателем??? Вы называете себя Избранным и являетесь чемпионом Северной Калифорнии по боксу?????
Значит вам пора завязывать с Fallout’ом…

В русских анекдотах украинцы преимущественно хитрые и жадные. Но справедливости ради надо отметить, что в украинских анекдотах русские преимущественно мертвые.

ПРОВОДИТСЯ ЭКСПЕРИМЕНТ ВЕКА!!! ЭСТОНЦЫ СЧИТАЮТ КИТАЙЦЕВ!!!

Почему “до х*я” - это количественный показатель, а “до пи*зды” - качественный?

Наконец-то русские хакеры докопались до программного обеспечения ракеты “Томагавк”.
Теперь она называется “Бумеранг”.

Реклама пива у нас разная, а вкус у пива одинаковый.

Учёные обнаружили, что занятие хуйнёй на рабочем месте развивает боковое зрение, слух и бдительность.

Ничто так сильно не портит настроение на очень короткий срок, как не раскрывшийся вовремя парашют.

Ничто так не поднимает настроение гостям, как криво наклеенные обои!

-- Момчето ми, ти вземаш стария Гьоте твърде сериозно. Мъртвите стари хора не бива да се вземат сериозно, несправедливо е да се постъпва така с тях. Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас, обичаме шегата. Сериозността, момчето ми, е творение на времето; тя възниква, дотолкова искам да ти издам, от едно надценяване на времето. Някога и аз самият надценявах времето, затова исках да стана на сто години. Но, виждаш ли, във вечността няма време; вечността е миг, просто достатъчно дълъг за една шега.

Гьоте към Хари в съня на Хари
"Степния вълк"*, Херман Хесе

_______________
* Напр. [3], стр. 91

— В будущем компьютеры будут весить не более чем 1.5 тонн. (Popular Mechanics, 1949г)

— Бурение земли в поисках нефти? Вы имеете в виду, что надо сверлить землю для того, чтобы найти нефть? Вы сошли с ума. (ответ на проект Edwin L. Drake в 1859г)

— Думаю, что на мировом рынке мы найдем спрос для пяти компьютеров. (Thomas Watson — директор компании IBM, 1943г)

— Я изъездил эту страну вдоль и поперек, общался с умнейшими людьми и я могу вам ручаться в том, что обработка данных является лишь причудой, мода на которую продержится не более года. (редактор издательства Prentice Hall, 1957г)

— Но, что... может быть полезного в этой штуке? (вопрос на обсуждении создания микрочипа в Advanced Computing Systems Division of IBM, 1968г)

— Такое устройство, как телефон имеет слишком много недостатков, чтобы рассматривать его, как средство связи. Поэтому, считаю, что данное изобретение не имеет никакой ценности. (из обсуждений в компании Western Union в 1876г)

— Эта музыкальная коробка без проводов не может иметь никакой коммерческой ценности. Кто будет оплачивать послания, не предназначенные для какой—то частной персоны? (партнеры ассоциации David Sarnoff в ответ на его предложение инвестировать проект создания радио, 1920г)

— Концепция интересна и хорошо оформлена. Но, для того, чтобы идея начала работать, она должна содержать здравый смысл. (профессура Yale University в ответ на предложение Фреда Смита об организации сервиса доставки на дом; Fred Smith — станет основателем службы доставки Federal Express Corp.)

— Да, кого, к чертям, интересуют разговоры актеров? (реакция H.M. Warner — Warner Brothers на использование звука в кинематографе, 1927г)

— Нам не нравится их звук и, вообще, гитара — это вчерашний день. (Decca Recording Co., отклонившая запись альбома группы the Beatles, в 1962г)

— Летающие машины, весом тяжелее воздуха невозможны! (Lord Kelvin — президент Королевского Общества — Royal Society — 1895г)

— Профессор Goddard не понимает отношений между действием и реакцией, ему не известно, что для реакции нужны условия более подходящие, чем вакуум. Похоже, профессор испытывает острый недостаток в элементарных знаниях, которые преподаются еще в средней школе. (передовая статья в газете New York Times, посвященная революционной работе Роберта Годдара на тему создания ракеты, 1921г)

— Самолеты — интересные игрушки, но никакой военной ценности они не представляют. (Marechal Ferdinand Foch, профессор, Ecole Superieure de Guerre.)

— Все, что могло быть изобретено, уже изобрели. (Charles H. Duell — специальный уполномоченный американского Бюро Патентов, 1899г)

— Теория Луи Пастера о микробах — смешная фантазия. (Pierre Pachet — профессор психологии университета Тулузы, 1872г)

— Живот, грудь и мозг всегда будут закрыты для вторжения мудрого и гуманного хирурга. (Sir John Eric Ericksen — британский врач, назначенный главным хирургом королевы Виктории, 1873г)

— 640КБ оперативной памяти должно быть достаточно для каждого. (Bill Gates, 1981)

— 100 миллионов долларов — слишком большая цена за Microsoft. (IBM, 1982)

Събрах тези цветни стъкълца от постове, коментари и други места - всичко, което ме впечатли наскоро:

от Графа - Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората - от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за "дотворяване" - те определят какъв ще е броя на "съавторите".

от Тишо - Стивън Кинг беше казал нещо от рода на: "разказът е моментно привличане, кратка целувка, а романът - дългогодишна и разтърсваща любовна афера."

от Амелия - Думи, думи, думи...

Модел на свят в дискретни единици.

Безуспешни опити да напъхаш единното в словесните нашийници на смислите.

от Калин - Не ме четете избирателно (цитирано по памет). Нарочно не давам линк, защото страницата се нарича „Кървящи" и е много лична.

от Светлина - ...аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права - някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де...

от Пейо (след кря на конкурса „Оставката на министъра") - Ако е нужен извод или личното ми мнение, то е че ничие въображение не може да се сравнява с действителността.

от Vanbergen (когато пише разказ) - Дойде ли последната точка, съм безсилен.

Т Е Р И . П Р А Т Ч Е Т

Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака.

Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

- Какви студенти, бе? - изръмжа Архиканцлерът.
-Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.

Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.

Времето е наркотик, много от него убива.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

-Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?
-ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
-И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...
-ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
-За да повярваме и в големите?
-ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
-Нямат нищо общо помежду си .
-НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.

Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.

-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
- И щом го имате, какво ще го правите?
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Вместо да проклинаш мрака, запали огнемет.

ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!

Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.

Единствено хората,които са здраво стъпили на земята,успяват да градят въздушни кули.

Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.

***

Ой, злато, злато, почерняло злато,
реликва от заглъхнал листопад.
Вземете ги, зарийте ги в земята
със вечното предчувствие за цвят...*

______________________
* Като малък намерих тези стихове в гимназиалния лексикон на майка ми...
Предполагам, че техен автор е някой неин съученик, но няма как да знам...

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

„Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов.“

„Любовта и лакомията оправдават всичко.“

„Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.“

„Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.“

"The secret is the answer to all that has been all this is and all that will be” - Ralph Waldo Emerson 1803-1882

“You create your own universe as you go along” - Winston Churchill 1874-1965

“Take the first step in faith you don’t have to see the whole staircase just take the first step” - Martin Luther King Jr. 1929-1968

“All that we are is the result of what we have thought.” - Buddha

“Whatever we think about and thank about we bring about.” - John Demartini

“What power this is I cannot say. All that I know is that it exists.” - Alexander Graham Bell 1847-1922

“Imagination is everything. It is the preview of life’s coming attractions.” - Albert Einstein 1879-1955

“What you resist persists.” - Carl Jung 1875-1961

“All power is from within and is therefore under our control” - Robert Collier 1885-1950

“Whether you think you can or can’t either way you are right.” - Henry Ford 1863-1947

“Follow your bliss and the universe will open doors for you where there were only walls” - Joseph Campbell 1904-1987

• „Отглеждат ни с житейски проповеди, които ни заставят да вярваме, че идеалите са поп-звездите и политиците, но това не е така.“

• „Единствено когато загубиш всичко, получаваш истинската свобода — да правиш каквото искаш.“

• „Ти не си това,което е твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Не си колата, която караш. Не си съдържанието на портфейла си. Не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.“

• „Когато хората си мислят,че умираш, те наистина те изслушват вместо просто да чакат да свършиш за да говорят те.“

• "Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това страшно много ни вбесява.“

• "Нещата, които притежаваш започват да притежават теб накрая."

• "Колко може да знаеш за себе си ако никога не си влизал в бой?"

• "Време е да защитиш това, в което вярваш."

• "Съжалявам хората, които се тъпчат във фитнес залите, за да се стремят да изглеждат така като казват Томи Хилфигър или Калвин Клайн."

• "Като си завреш пера в задника не се превръщаш в пиле."

• "Ти не си красива, уникална снежинка - ти си същата гниеща органична материя като всичко останало."

"Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.
— Защо?
— Защото да влияеш на някого, означава да се вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност. В наши дни, обаче, хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения — задължението към себе си. Не може да се отрече, че всички са милосърдни. Хранят гладния, обличат бедняка. Собствените им души, обаче, търпят глад и студ. Ние, хората, загубихме смелостта си, а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят. И все пак…"

"И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…"

„Да, това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да те лекува от преживяванията.“

"Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката продължава по - дълго, защото жените казват "Завинаги""

"Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други"

"Притежавате най - великолепната красота на младостта, а младостта е единствената ценност, която си заслужава да се притежава"

"Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните и другите накрая остават разочаровани."

"Никоя жена не може да бъде интелигентна. Жените са декоративен пол. Никога нямат какво да кажат, но го казват очарователно. Те олицетворяват тържеството на материята над мисълта, както ние олицетворяваме тържеството на мисълта над морала"

"Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки"

"Всички пътища свършват на едно място - Разочарованието"

останалото са душите ни, но те отдавна са

продадени на сатаната

не можем да платим с тях изпитото…