Гражданска отговорност 2009

С наближаването на началото на 2009 година наближава и времето за подготовка за продажбата на застраховките гражданска отговорност 2009.

Ние съветваме всички, които търсят застраховки да не изчакват последния момент, а да се застраховат навреме още с започването на месец Декември.

ГО 2009

Цените и тарифите на застраховките ГО през 2009 година ще са по - високи спрямо цените за 2008 година. Или поне това е масовата прогноза на застрахователния пазар.

Цена на застраховка

Цените на застраховките са доста динамични. Различните застрахователни дружества предлагат много различни цени на застрахователните си продукти, но и различни условия. Може би единствено застраховката гражданска отговорност се различава, при този вид застраховка условията са силно регулирани от правителството и предлагания пакет не се различава много при различните застрахователни дружества, но цените варират в доста широки граници.

Цена на гражданска отговорност

Цената на застраховката гражданска отговорност се формира от следните фактори - обем на двигателя, виновно причинени произшествия през изминалата година (3 години при някои застрахователи). Някои застрахователи дават отстъпка в цената на гражданската отговорност ако не живеете в някои от големите градове или ако имате застраховка Автокаско при този застраховател.

Цена Автокаско

Цената на застраховката Автокаско варира според покритието на застраховката. Може да сключите пълно каско или частично. Частичното каско е по - евтино, но защитава срещу по - малко рискове, а пълното каско е по- скъпо, но защитава срещу повече рискове. Цената на застраховка Автокаско се сформира и от още няколко фактора, но те са силно специфично според това в коя компания се застраховате.

Като цяло цените на застраховките се менят често, особено по време на застрахователния сезон за застраховки гражданска отговорност.

* * *

От Франция. Цените на хранителните продукти са почти на същата стойност като в Германия, но французита през уикенда пазаруват от Испания, където е още по- евтино.

Тук цената на тока е:
-дневна 0,0787 евро
-нощна 0,0463 евро

Интернет и домашен телефон 30 евро месечна такса като разговорите са БЕЗПЛАТНИ / градски, извънградски, вякакви/ и с 54 държави в света.

Няма импулси и никакви такива измишльотини.Всичко минава през интернета.

При покупка на Мобилен оператор-
1 Евро за определени модели ЖСМ-и последен модел като Сони Ериксон,
Самсунг, Филипс. Другите марки са подарък от фирмата, като месечната вноска е 7 евро за 10 месеца.

Минимална социална пенсия 1 200евро.

За здравеопазването трябва отделна тема. Поздрави.

Коментар от RoujkaBG — 22 юни 2008 @ 8:02 pm

* * *

Сетих се още нещо, което ме впечатли тук. Всяка седмица намирам в пощенската си кутия
списание, издавано от местната община, което освен че е безплатно,

съдържа всички взети решения от общинарите, както и отчет за всяка свършена дейност, предстоящи програми и т.н.Пълна ПРОЗРАЧНОСТ.

Градският транспорт е от маршрутки на всеки 15 мин- БЕЗПЛАТЕН.
Градчето е от типа на Велико Търново без новата му част.

Пътищата са перфектно поддържани.
Типично за Франция са кръговете на всяко кръстовище, които задължително са една прекрасна картина от живи цветя.

Коментар от RoujkaBG — 22 юни 2008 @ 8:13 pm

БЛАГОДАРЯ НА RoujkaBG. ВСИЧКИ ОЧАКВАМЕ ОТ НЕЯ С Н И М К И. АКО НЕ МОЖЕ ДА ГИ ПУБЛИКУВА НАПРАВО В КОМЕНТАРИТЕ НА ТОЗИ БЛОГ, ДА МИ ГИ ИЗПРАТИ НА comm@mail.bg - И ЩЕ БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ НЕЗАБАВНО. АКО СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО КАТО "СНИМКИ С ИЗВИНЕНИЕ" - 2, ЩЕ ПОЧЕРПЯ.

Никой да не се обижда от последния написан ред. Ето ги и фактите:

- Преди месец, писахме за посещението на здравния министър Гайдарски, който говори в Перник за отличното състояние на здравната система, социалните и осигурителни грижи и нарастващата покупателна способност на българите. Въпросният господин промиваше мозъците на пълна зала будали, които го гледаха с умиление и слушаха думите му.

Близо седмица след това, Гайдарски бе уволнен от Сер-гей Станишев за некадърщина и некомпетентност.

Сега, месец по-късно, същите тези лъже-пророци отново изпълниха Панорама, а местната кабеларка, дори си позволи да излъчи цялата тази помия като безплатна агитация и да прибави към облъчените още около двадесетина бедни души.  Какъв е проблема - онези пак им вярваха, пак ги гледаха мило, пак ги аплодираха... Нищо ново, чиновниците пак четоха доклади, за това колко добре сме, за това колко богати и сити сме. 

Тази история се повтори и в Ковачевци, Земен и Радомир, и не без участието на депутатите от пернишкия регион....и навсякъде бедните душици вярват, и слушат, и гледат мило вместо да пребият с камъни тези лъжепророци и мръсни крадци.

Ние няма да коментираме и без това налудничавите им теории, не го заслужават. Ние ще цитираме думите на Европейския съюз и "сухата" непонятна за комунистите статистика, вие сами преценете за себе си - кой крив, кой прав...

Първи сме в ЕС по поскъпване на храните

"България оглавява класацията на държавите от Европейския съюз по поскъпване на храните. Това сочат данните в последното изследване на Евростат. От април миналата година до април тази година храните в страната ни са поскъпнали най-осезателно в целия ЕС – с над 25 процента. Най-незначително е поскъпването в Португалия – с малко над 3 на сто.

 По поскъпване на храните за периода април 2007 – април 2008 в топ три заедно с България са Латвия и Естония. Най-облагодетлествани по този показател са жителите на Португалия, Холандия, Франция и Италия.

 Населението на България през последните 10 година е намаляло с 8 процента, а населението на ЕС се е увеличило с 3.4 процента. Страните с най-голям ръст на населението през последните 10 година са Ирландия, Кипър и Люксембуг. България е в дъното на таблицата за ръста на населението в европейските държави. Отрицателен ръст имат също Латвия, Литва, Румъния, Естония, Унгария и Хърватска.

 Близо две трети от семействата в ЕС са собственици на домовете, в които живеят. На върха на тази класация са Естония и Латвия, където 88 процента от домакинствата имат собствено жилище. По неясни причини данни за България и Румъния – няма.

 Според Евростат през 2006 година средното заплащане за час работа в България е 1,65 евро. И по този показател отново сме в дъното на таблицата, тъй като средното заплащане за час работа в страните от ЕС преди 2 години е малко над 20 евро."  

Дарик радио

След тези данни, един съвет към БСП и неговото ръководство:

Зарежете тая, никой не ви вярва! Не си хабете думите, защото така или иначи народът ще ви бие шута!

И към пернишките тесни и широки социалисти:

И вие зарежете тая. Нали се сещате кой "откриващ нови заводи в Стомана" няма да ви бричи за прогнила слива, след като шмекерите Станишев и Първанов отидат в пета глуха!!!

Тубата е 10 литрова, купена от бензиностанция OMV преди време.

Отивам на бензиностанцията (OMV - Видин) и наливам сам от пре-скъпоценния OMV Sprint Diesel (или нещо от сорта), на цена 2.56 (промоция, свалили са 2 стотинки, беше 2.58). Забелязвам, че от пистолета тече пяна, а не гориво, ама наливам. Стигна “до горе” въпреки, че ако бях наклонил тубата сигурно щеше да събере повече.

Е, на тубата пише вместимост 10 литра. Не е да кажеш, че е самоделка или съм я надувал нещо, съвсем нормална туба, даже купена от OMV (някъде в София беше).

Вдигам поглед към колонката и - О! Чудо! Брояча показва 11.6 литра.

Повече на: 10=11.6? Според OMV - да.

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Невиждано високите цени на горивата все по-често стават причина за стачки и протести, възникващи в цял свят. След Великобритания и Гърция в края на миналата седмица се "разбунтува" и България, където основната причина за рекордните цени на горивата станаха високите данъци.

Русия също остро се нуждае от преразглеждане на данъчните схеми, иначе страната няма да избегне кризата с горивата, убедени са експерти. В съобщенията на медиите все по-често се появяват информации за кризи в една или друга страна заради високите цени.

Съвсем наскоро това засегна Великобритания, САЩ и Гърция, а през миналата седмица и България, където ръстът на цените на горивата предизвика масови протести на автотранспортните компании.

Основната причина за стачката в България, както съобщава агенция Ройтерс, са прекалено високите акцизи на петрола. В резултат, цените на суровината през 2007 г. са нараснали с 12% за разлика от съседна Румъния, където ръстът е бил 4%.

Българските транспортни фирми са принудени в момента да харчат около половината от разходите си за бензин. Последствието от стачката, по време на която бе блокирано движението на транспорта в 14 града, включително и в София, бе съгласието на местните власти да замразят действащите ставки на акцизите до 2010 г.

Проблеми с данъчното облагане се наблюдават и в Русия. Но ако в България основно страдат потребителите, то в Русия данъчните клещи могат да станат причина за упадъка на целия петролен и газов отрасъл.

На 23 май автомобилните превозвачи заявиха намерението си да излязат на общ протест именно днес. В декларация те призоваха да бъде обявена криза на пазара на автомобилния транспорт.

Към колоната от повече от 50 тежки машини са се включили и ТИР-ове от Турция, Румъния и Полша в знак на съпричастност към проблемите на българските им колеги.

Това съобщи Лилян Ангелов, регионален координатор за протестните действия.

Протестното автошествие се движи с около 15 километра в час по обиколния път на Плевен от Гривица до Ясен и обратно.

По думите на Ангелов зад камионите се е образувала колона с дължина около 10 километра.

Втори ден продължава протестът на превозвачите и в Сливен. И днес в шествието се включиха всички фирми от бранша в града, но с по-малко автомобили, предава агенция Фокус.

Днес камионите са около 50, докато вчера в шествието участваха над 70 товарни автомобила.

Координаторът на превозвачите в града Данаил Господинов съобщи, че те няма да протестират в Сливен, за да не помрачат атмосферата на започващия днес Детски международен танцов фестивал "Приятелство без граници".

Превозвачите ще изчакат да приключат протестите на техните колеги от страната и решението на правителството по исканията за намаляване на акцизите.

Едва тогава ще се обсъждат последващите действия, като не са изключени и по-сериозни мерки от мирните протести.

„Приеха ни в ЕС и НАТО, махнаха визите и олиото стана 4 лева”

Това е случайна приказка, която подочух от увяхнал пенсионер, докато се разхождах из една известна централна софийска уличка. Типичен пример за т. нар „евроскептицизъм”. За мен да получаваш месечна пенсия колкото 30 бутилки олио и 20 хляба, обаче, си е направо самоубийствен скептицизъм.

Виждали сме инфлацията в действие и преди. Спомням си как през мрачните зими на 96-та и 97-ма бяхме толкова бедни, че дори нямаше цигари по магазините. Майка ми получаваше седем долара месечна заплата по тогавашния курс. Напивах се с домашна ракия и после ходех на дискотека – с нула лева разходи. Тийнейджърска работа. Инфлация, не инфлация, бях рапър и музиката стоеше над всичко. Но да не се отклонявам от темата.

Тогава банковата система на Републиката се срутваше като домино и хората масово губеха спестяванията си. „Икономията е майка на мизерията”, казват. Когато парите се превръщат в бракувана печатарска хартия печелят тези, които имат да дават, а тези, които имат да взимат – го духат.

После вързахме левчето към новоизлюпената европейска валута и всичко трябваше да се оправи. Да, ама ето че десет години по-късно отново сме свидетели на една почти „галопираща” инфлация. Цените скачат в евро. На какво се дължи това? Ще ви кажа аз на какво:

Петролът и храните поскъпват глобално. Ми няма как. Тунджата свършва. В същото време, хората продължават да се размножават като плъхове, да си купуват коли и да ядат по три пъти на ден. Преди време бях писал, че ако я караме така, скоро няма да има какво да ядем. Глобалните песимисти чертаят дори още по-мрачна прогноза – няма да има какво да пием. И водата била на привършване. Който не ми вярва, да отиде в Мексико сити или в Барселона, за да види отблизо какво значи един многомилионен мегаполис да страда от недостиг на питейна вода.

Да, има много разработени алтернативни горива, дори по родния ми край са засели повече рапица, отколкото царевица тази година (от рапицата се произвежда био гориво), обаче докато земята дава петрол наготово, винаги ще е по-евтино да смучем, отколкото да развиваме скъпоструващо производство на нови енергийни заводи и дистрибуторски мрежи. И всичко ще е за сметка на
крайния потребител. Няма нужда да обяснявам, че в резултат на горните тенденции токът, газта и останалите енергийни източници също ще поскъпват, влачейки цените на повечето стоки и услуги нагоре след себе си.

„Другото тъпо”, както обича да казва един приятел, е, че границите паднаха и Българя стана част от един огромен, скъп, европейски пазар, с няколко стотин милиона добре платени потребители. Навсякъде цените са по-високи, отколкото при нас (или поне бяха доскоро). Mита и бариери за навлизане на пазара няма, нормално е цените да се изравняват със средните в ЕС. Като добавим и търговската спекулация, тенденцията е цените у нас да надхвърлят средните за ЕС. Ако пък вземем, че въведем и еврото, цените на повечето търговски стоки ще се преиндексират по номинал директно в евро. Демек, олиото ще стане 4 евра. На германците жизненият стандарт им падна почти два пъти, след въвеждането на европейската валута. Не виждам причина това да не се случи и у нас. Лошото е, че дори обеднели с 50%, те пак можеха да си купуват чисто нови коли, а ние за пореден път ще се сблъскаме с проблема: „какво ще ядем”.

Да не говорим, че ако избягваш канцерогенни храни, трябва да се бръкнеш тройно повече за еко-храни, което също вдига цените нагоре. Потреблението на еко храни се увеличава. Преди няколко месеца за пръв път си купих „био мляко”. И направо се подрисках, с извинение за израза. Явно организмът ми отдавна беше забравил какво е чист йогурт. После му свикнах. И взех да си купувам само био млека. Няма нужда да споменавам, че една кофичка био мляко струва колкото три кофички обезмаслен, синтетичен йогурт, нали?

Трудът също поскъпва. Стигна се дотам, че да мислим как да внасяме виетнамци. През последните 20 години работещият човек у нас беше подложен на тотален геноцид. Доходите никога не са имали нищо общо с реалните потребности на едно домакинство, а оттам кражбите, корупцията, шуробаджанащината, работата на черно и емиграцията се превърнаха в нова религия за българина. Ето че накрая ножът опря до кокала и вече няма накъде – трудът влезе в таблиците на производствените разходи. Трудът вече не е онова перо, на което никой не обръщаше внимание преди. Това ще повлече цените на услугите нагоре – в тях има най-голямо количество вложен труд. Така че цените ще растат и занапред.

Икономическият растеж е още един пазарен механизъм, който помпа цифричките в магазина. Всеки ден само в София се регистрират около 500 нови фирми, да не говорим за клоновете на десетки хиляди чуждестранни компании, които ежегодно отварят врати у нас. Строителната треска няма изглед скоро да се укроти – мина манията по апартаменти и офиси, по ваканционни жилища и бизнес паркове, сега на мода били складовите бази и моловете, после сигурно на мода ще дойдат небостъргачите и един Господ знае още какво. Строителството е визитна картичка на икономическия растеж в една страна, а икономическият растеж означава повече потребление на всичко: енергия, суровини, труд, транспорт, инфраструктура. Познай какво става, когато търсенето на някакви стоки и услуги рязко се покачва? Ами цената им се вдига, ето какво. Бурният икономически растеж само помага на инфлацията.

Кредитната експанзия също не е за подценяване. Заговори се за "световната ипотечна криза", която все очакваме да дойде и у нас. Появиха се какви ли не сложни анализи по темата. Чудя се какъв е смисълът от сложни анализи, които хората не могат да разберат? Всъщност, нещата са доста елементарни – през последните години банките в цял свят са се скъсали да раздават лесни и бързи кредити, без много-много да му мислят. Предлагането на пари се увеличава, в резултат на което цената на парите пада. Още един от синонимите на инфлацията. И понеже в условията на Валутен борд БНБ е с вързани ръце (слва Богу), ние не сме способни да провеждаме никаква национална политика срещу кредитната експанзия и обезценяването на парите. Остава само да се надяваме, че умните глави, които контролират поведението на еврото, няма да допуснат ипотечната криза да се развихри в Европа, а оттам - и у нас. Някой да иска апартаментче на кредит?

Замърсяването също води до инфлация. В Европата има един много интересен принцип, казва се: „замърсителят плаща”. Ако аз съм екологично чист производител и си намаля емисиите с еди-колко-си-процента тази година, получавам екологичен пакет, който ти, като екологично нечист производител, си длъжен да купиш. Един вид глоба за това, че прецакваш родната планета. Да, ама като ти се натоварят производствените разходи с екологични такси, цената на стоките ти за крайния потребител също ще се натовари. Нали все отнякъде трябва да избиеш загубите. И понеже в Бе Ге няма кой знае какво производство, но за сметка на това е неекологично, повечето местни продукти поскъпват. Другите пък са внос, които поскъпват заедно с поскъпването на еврото. Има алтернатива, разбира се. Заради евтиния долар сега е модерно да се внася от САЩ. Само дето САЩ е от другата стана на земното кълбо...

Какъв е изводът от всичко това ли? Ами изводът го оставям на теб. Всеки си има някаква поука и начин локално да се справя с глобалните проблеми. Ще ми бъде интересно да науча твоя.

Тихомир Димитров

Но премиерът Станишев, който заяви някаква воля за реформа, ще трябва да си отговори на ред въпроси - далеч по-дълбоки от бездънните джобове на корумпираните чиновници и продажните ченгета. Най-важният от тях е - защо в България всяко правителство се издънва - ако не на втората, то на третата година от мандата? Толкова ли му е слаб ангела на българския властник, че щом седне на високия стол, веднага започва да краде? Толкова ли е алчен, че тутакси се овъртолва в нерегламентирани контакти с обекти и лица от бялата, сивата и черната икономика?

Тази поредица от издънки е най-опасна, именно заради цикличния си характер. Ако човек се заслуша в думите на хората - по кръчми и интернет форуми - ще се види в чудо пред дълбоката травма, която е нанесена на българина от непрестанно повтарящите се, вече двадесет години, гафове. Социологическите изследвания показват, че близо 70 процента от народа не вярва на онези, които упражняват властта. Тази неприязън е всеобща и не се влияе от цветове.

Ако в началото на миналия век безпринципния опортюнизъм, байганьовщината и келепирджилъка са били само щрих от прохождащия капитализъм, днес те са се превърнали в тежка догма, в основно правило за успех. Ако в средата на века социалният негативизъм има класово-политически вектор /комунисти срещу монархофашисти, труд срещу капитал/, то днес ситуацията е качествено различна. Огромната маса от народа е негативно настроена към управленеца въобще и по-точно - заради качеството му на такъв.

Има един блуждаещ афоризъм “Всеки народ си заслужава управниците”, нещо като извинение за общо ползване. Ползват го графоманите в интернет, но и сериозните политици, особено когато не са на власт. Тази крилата фраза е с неизвестен автор. Приписват я на Хегел, на Левски, на Буров, че и на митичния Аякс. Аз нямам мнение по въпроса, но съм склонен да я припиша на Аякс, поради връзката му с една примитивната форма на социално устройство. Става дума за така наречената антична демокрация, където на всеки “свободен гражданин” се полагат шестима роби без право на глас, да не говорим за женския пол.

В наши дни народът, от който се очаква да “си заслужи управниците”, всъщност няма желание за толкова интимна връзка с тях. Не ще да си сменя чипа, нито да покрива нормативи, белким се докаже пред своите вождове.

В модерно управляваните общества управниците не могат да минат за шамани, които единствени знаят рецептите. Хората там са ги сложили на точното им място. Отредена им е роля, подобна на операционната система в компютъра. Колкото по-достъпна е тази система, толкова по-добре работи обществената машина. Но тъй като това не стана у нас, половината от активното население на България си смени, образно казано, оператора. По официалната статистика 1.6, а всъщност над 2 милиона напуснаха “тази страна”. Минаха, така да се каже, на “Линукс”. Предпочетоха системата с “отворен код”.

Ако г-н Станишев няма време да направи справка - що е то операционна система с отворен код – ето го най-елементарното определение. Това е системата, която те принуждава да работиш по нейните правила - защото ти дава свободата да ги променяш. Но не във вреда на същата тази система.

След волеизявленията на премиера, неговият първи заместник Ивайло Калфин заговори за “системни реформи”. Искрено се надявам да е бил в добро здраве и пълно съзнание, когато е употребил точно тези думи.

Системна реформа у нас може да се случи само ако бъде премахната схемата на десетилетния ортаклък между държавата и икономиката - била тя бяла, сива или черна. Употребявам думата “ортаклък” не защото е турска, а защото има азиатски корен. Ортак е нещо като съдружник, но без официален договор, да не говорим за обществен такъв. Ортаклък означава - “общо дело”, “наша работа”, “cosa nostra” - нежели съдружие в модерния смисъл на думата. За такива отношения става дума днес, докато телевизиите препенват мръсната пяна – кой на кого дал пушки и лаптопи, с кого се бил срещал бившият Румен Петков и прочие.

Нерегламентираните контакти на Петков са само невинна черешка върху мазната торта, която сега искат да ни представят като “отделни неправомерни действия” на властимащите с икономически и други субекти.

Горчивата истина е, че през целия период на прехода българските властници от високите етажи на администрацията си живеят като съсобственици в почти целия стопански живот на страната. Заради този същия ортаклък, в началото на миналото лято цените на олио,сирене,пилешко, захар и пр. скочиха двойно. Пенсионерките по опашките изпищяха: “Вдигнали олиото!”. Психологическата ситуация повтори едно към едно времето на бай Тошо, когато същите пенсионерки си викаха през балконите “Пуснаха кремвирши”.

Как така ще вдигнат двойно сиренето? – смутено се пита обикновения радетел за свободен пазар. Та нали в страната има стотици производители на сирене? Нали затова скачахме по площадите, за да имаме избор? Кой е този, дето вдига всичко?

Ето го отговора, г-н Наивник. Този дето вдига всичко е ортаклъка. Същият, който миналата година изигра една бездарна оперетка, глобявайки основните играчи с “мазната течност” заради картелизация на пазара и договорено вдигане на цените. Същият който им наложи глоба от общо двеста хиляди лева. Във връзка с това най-едрата риба сред тях пострада с някакви 70 хиляди. Колкото му е каското на колата. Малко по-късно се оказа, че всичките 14 фирми са в играта и те всичките бяха глобени общо 1.8 милиона лева. Поради тази причина и днес обикновеното олио е 4 лева шишето в София, докато в Берлин същото шише струва 39 евроцента.

Ортаклъка е този, който под формата на приватизация, назначи чужди компании да ни пускат тока, а те вместо да го пускат започнаха да го спират и да го вдигат, разбира се.

Ортаклъка е този, който години наред ни караше да плащаме най-скъпите GSM услуги в света, защото нямало свободни честоти за други оператори. После се оказа че има, но преди това Чорни&Правителство трябваше хубаво да си напълнят гушите.

Ортаклъка е този, който нацвъка по цялата страна магазините “За 1 лев”. Бидейки неспособни да осигурят елементарен жизнен стандарт на хората, нашите управници станаха ортаци с босовете на контрабандата. Отвориха им каналите и години наред се опитват да ни докажат, че един боклук докаран чак от Китай и след като му е платено митото, може да струва един лев. А пък балирането на нашия си боклук, закаран до Кремиковци – 20 лева за една бала.

Това е положението, г-н Наивник. Ако случайно името ти е Ивайло Калфин и искаш да правиш “системни реформи”, хич не ти завиждам.

Нито на тебе, нито на шефа ти.

По данни на Интернет сайта imot.bg цената на двустаен апартамент в град Русе към 9 април 2008 година е средно 49936 евро или по 780 евро на кв. метър. (щракни в/у изображението за пълен изглед)

В същото време произволно избраната берлинска агенция за недвижими имоти Top-immobilien с 20-годишен опит в продажбите предлага, например, за подобна цена (49000 евро) двустаен апартамент в района Шпандау, в тих и спокоен квартал, 63,75 кв. м., в близост до метро, гара и автобусна спирка, търговски комплекси и прочие за 768,63 евро на кв. метър! (щракни в/у изображението за пълен изглед)

И такива апаратаменти агенцията предлага в голямо количество. По оценки на самата агенция цените в престижните райони на Берлин се движат между 1700 - 1900 евро, като този ръст ще продължи, тъй като столицата на Германия все още остава подценена в сравнение с други западноевропейски столици. По други оценки, отново на агенции, средната цена на апаратаментите в столицата е 1000 евро/кв.м.

Парадоксалният факт допълват и следните статистически данни, публикувани от ЕвроСтат: през 2005 година брутния вътрешен продукт (БВП) на жител на база покупателната способност за Северен Централен район, където попада и Русе, е 6205,0 евро, докато в Берлин тя е 22074,9 евро или разликата е 3,5 пъти в полза на германската столица. Това теоритично означава, че берлинчанина през 2005 година е можел да си купи 3,5 пъти повече стоки и услуги от русенеца. Разликата е още по-фрапираща, ако се вземат абсолютните стойности на БВП от населението в двете части на Европейският съюз - в Северен Централен район тази стойност за 2005 година е 2115,3 млн. евро на жител, а в Берлин този показател за същата година е 78988,9 млн. евро на жител или над 37 пъти! (благодаря за корекцията)

Възниква логичният въпрос: Защо цените са такива и кой има интерес те да остават такива?

Очевидно е, че обикновения русенец трудно би могъл да си купи жилище с доходите, които получава (средна официална заплата около 380 лева). Гражданите разчитат на банков заем (с лихви, равняващи се на сумата на кредита) или доходи, получени от чужбина (или от продажба на друга собственост), за да се сдобият с жилище. В масовият случай банковия заем вече почти изчерпа своята роля, като инструмент за покупка.

Очевидно е, че имотите в Русе са силно надценени и не съответвстват по никакъв начин на стандарта на живот на гражданите, нито на икономическото развитие на региона и страната изобщо. Имайки предвид и факта, че стойността на новото строителство по неофициални данни се колебае между 400 - 500 евро/кв.м., то печалбите които се реализират в строителният сектор са грубо минимум 50%!

Очевидно е също, че липсват стабилни икономически основи, на които да стъпи формирането на тази крайна цена. Напълно е възможно да се стигне до спад в цените, който да ги доближи до едни поносими за купувачите и инвеститорите на пазара стойности.

Важен аргумент в защита на високите цени могат да бъдат единствено така нарачените "емигрантски" пари, които по различни оценки достигат 1,5 - 2 млрд. евро годишно. Разпределено грубо върху населението, това означава че в икономиката на русенска област годишно се вливат близо 67 млн. евро или повече от който и да било чужд инвеститор в Общината и значително повече от бюджета на Община Русе (около 100 млн. лв). Именно тези пари засега поддържат пазара на апартаментите в текущия му полуликвиден вид.

Друг източника на доходи са румънци и други чужди граждани, но ефекта върху пазара от техните сделки в Русе е ограничен.

Като заключение: Несъмнено пазара на имоти в Русе ще се променя доста активно. Независимо от това, дали цените ще продължат да растат или ще спадат, най-важното е гражданите на Русе да имат възможност да си купят тези жилища, защото именно те живеят в този град и го създават такъв, какъвто е. Затова доброто качество на живот в Русе е нужно да бъде приоритет.

Относно коментара на глупости!: Благодаря за поправката с данните, грешката е поради недоглеждане, но това не променя изводите. Прав сте, като казвате, че Русе не е Северен Централен район, но по-конкретни и надеждни данни не можах да открия. Не разбирам, обаче тази дребнавост относно цифрите за БВП, посочени по-горе. Очевидно е, че по цени на апартаментите Русе гони Берлин, самият факт, е достатъчно фрапиращ, а не толкова кой какви доходи получава. Това е истинският проблем.

На следващата снимка виждате актуалната цена на едно кило олио в центъра на Берлин. Тя е 39 евроцента. С извинение - 80 стотинки български пари.

В Берлин 2 кила червен лук или 2 кила и половина картофи се продават срещу 79 евроцента -1.60 лева български пари, с извинение.

Сега да хвърлим поглед на луксозните стоки, тези дето вгорчават живота на отрудения берлинчанин. Италианско олио - 99 евроцента -1.80 наши пари, с извинение.

Чилийско каберне совиньон - 1.39 евро - 2.80 наши пари, с извинение.

Консерва сардини - 49 евроцента - 1 лев наши пари, с извинение.

Германците явно имат голям проблем със сливите. Цените им се движат между 89 и 99 евроцента, за разлика от кивито, което е 60 стотинки наши пари. С извинение.

Тези снимки ми изпрати онзи ден моят син, който се извинява за лошото качество.

Не посмял да си купи фотоапарат защото мислел, че са много скъпи.

После разбрал, че се е минал, но вече си бил похарчил паричките.

Тъй като обича да пие бира, с извинение.

Като го попитах, кога възнамерява се върне в България, той ми отговори, че се извинява, но не можел да каже с точност.

За в. Поглед - София-Берлин-София

Живко Желев & син, с извинение

Здравейте винолюбители! Ето новите ми предложения въз основа на последните дегустации от клуба и сп. "Бакхус".

Не мога да не сложа на първо място едно вино за около 7 лв., което на последната ни сбирка грабна 84 т. Не е много, но за цената си е повече от достатъчно.

+359 Метафора 2006 (мерло, каберне, мавруд и сира), Вила Любимец.

Виното има интензивен „вишнев" цвят с рубинен оттенък. Ароматът е леко подтиснат, но богат. Разкриват се нюанси на сливи, шума, дървесна кора, настърган шоколад, мента, кожа. Тялото е стегнато с малко по-игриви танини. Отговаря на очакванията от носа - има сладост и животински тон. Балансирано вино. Долавят се още акценти на вишна, зелена череша. В послевкуса има лека грапавина и зелена нотка. Като цяло е едно вкусно вино.
Оценка: 84 т.

Друго доста интригуващо вино, по-добро и оценено повече, но все пак два пъти по-скъпо беше на Tashкov & Ko. На етикета пише Катапулт и е реколта 2005, купаж от сира, каберне и мерло за 13.90 лв.
Чист, средно интензивен рубинен цвят. Интензивен и увлекателен нос, който се разгръща многопластово. Откриват се животински тонове - кожа и месни нюанси, а също така и цветни тонове - фрезии, подправки (куркума). Вкусът е балансиран. Леко минерален, с нюанс на млян пипер и зелен чай. Има приятен завършек с лека тръпчивост. Интересно вино.
Оценка: 85 т.

Ето го и фаворитът ми от този кръг на "Винен наблюдател", което горещо препоръчвам:

Kamernero 2004, мерло и пино ноар на непопулярните, но интригуващи Kanowineyard, 14 - 15 лв.
Прозрачен, средно интензивен рубинен цвят. Носът е сдържан и интересен. Съчетава зелени и червени тонове, сладост и билки. Лекият конфи нюанс се повтаря във вкуса. В ароматите се усещат още къпини и шубрак, сладка червена чушка, дренка, добре интегриран дъб. Тялото е леко, сладко, сочно и пикантно. Във вкуса има баланс между киселини и сладост. В средата е сочно. В послевкуса остава лека сухота. Цялостното усещане е за атрактивно и елегантно вино, което съчетава пикантност и сладост с копринен финал.
Оценка: 85 т.

Последно мисля, че трябва да спомена и едно пино ноар от последната класация на "Бакхус" (бр. 101). Става въпрос за сливенското Chateau Marvin 2006, което е на цена около 9 - 10 лв. За цената и сорта си не се е получило зле. По принцип пиното е доста капризен сорт и на родна почва може да се очакват големи извращения. Тук нещата горе-долу са се получили. Виното има 83 точки, които са заслужени. Носът е приятно свеж и в същото време ненатрапчив. Останалото не е нещо кой знае колко характерно, но в съотношението цена/качество се класира много добре.

За този бюлетин - достатъчно. Хайде със здраве и до скоро!

Без да навлизам в деликатната тема за бялото вино през зимата, ще използвам случая, за да поставя едно начало. Преди време ми хрумна идеята, че мога да бъда полезен на част от приятелите си, които знайеки за отношението ми към виното все ме питат каква бутилка си струва да бъде купена. Понякога ми е трудно да отговарям на момента, а и в крайна сметка всеки сам трябва да направи своя избор според повода, предпочитанията и не на последно място според платежоспособността си. В България се правят няколко винени класации, но това от което всички те страдат, е липсата на достатъчно огласяване на резултатите за широкия потребител. Изключение от това вероятно прави списание „Бакхус", но популярността на класацията там се ограничава с читателите му. Тук има още две, според мен достатъчно независими и непредубедени класации, но те също не са особено популярни, а понякога повечето хора нямат време и желание да четат надълго и нашироко за всички вина, описани вътре. Ето защо, ще предложа на моите читатели един избор, който взима под внимание съотношението „качество - цена", като за база ще използвам резултатите от трите дегустационни комисии, на които съм член - на списание "Бакхус" тази на „Винен наблюдател" и на „Винен индекс". Смятам, че соътношението „качество - цена" е най-важното за обикновения любител, който не страда от колекционерска страст и перфекционизъм към виното, което консумира. Ще гледам да се придържам до максимална стойност около 15 лв. за бутилка, защото това е таванът, които аз самият съм готов да дам, без да имам някакъв особен повод. Важно е да подчертая това, защото при този критерий от моето внимание отпадат иначе брилятни вина, които струват много над 15 лв.

Намерението ми е да публикувам моите предложения всеки месец, след приключване на дегустациите от трите комисии. Като за първа публикация съм подбрал някои от най-добрите попадения при бялото вино за 2007 година. В края на януари ще покажа и какво мисля за червените. Паралелно с това всеки, които иска по-подробна информация за всички вина в класациите, може да я намери на съответните линкове от моята страница. Всичко това ще става най-малкото веднъж месечно. Наздраве!

1. Санта Сара Совиньон Блан 2006, ориентировъчна цена 15 лева.
Сламено-жълт бистър цвят. Деликатен нос: цветя, зелени лимони, цитруси, подправки. Средно тяло с лека горчивина (прясна дюля): отново лимони и тропически плод, средно дълъг послевкус.

2. Траминер - Cuvee Prestige 2005, Търговище, 13 лв.
Виното има атрактивен цвят и показва палитра от преливащи миризми - бял и розов цвят; екзотични плодове- манго, кокос, пчелен восък. Вкусовият аромат е интензивен с характерните нюанси на роза, розмарин, личи и сок от мандарина. Долавят се и тонове на бяла дъвка, борови игли и индрише. Богатството от аромати е наистина забележително в това вино. Вкусът е последователен, хармоничен, с галеща свежест. Едно трайно впечатляващо вино.

3. Winemaker`s Selection Chardonnay 2006, ВИ „Хан Крум”. Препоръчителна цена: 12 лв.
Характеристика: Това вино е със светло златист цвят, съчетаващо богатство от аромати на зрял цитрусов плод, мед, круша и елегантно се допълва от тонове на печени ядки. Усещат се нотки на ванилия и дъб, които доразвиват и обогатяват общият букет на виното. Вкусово е много добре структурирано с плътно, мазно и хармонично тяло.

4. Вила Хисар Шардоне 2006, “ВЕРТИКАЛ” АД. Препоръчителна цена: 11,76 лв.
Характеристика: Жълто - златист цвят с добър интензитет. Ароматът е с тонове на сушени листа, мед, деликатен жълт плод и свежа ябълка. Тялото е дълго, плътно и елегантно. Виното е подходящо за стареене, при което то ще развие още по добре цвета, аромата и вкусовите си качества. В устата се усеща много приятна мазнота, пълнота и хармония. Нежни и приятни киселини ви съпътстват до финала и оставят усещане за свежест и настроение.

5. Шардоне Медово 2006, Винарна Медово. Препоръчителна цена: 11,55 лв.
Характеристика: Това елегантно бяло вино е с интензивен сламено жълт цвят, експлозивен плодов аромат на зрял тропически плод, цитрус и круша. Има мощна вкусова атака с балансиран плътен вкус, сладост, мазнота и добре интегриран дъб, който придава допълнително богатство и финес. Притежава дълъг и запомнящ се послевкус.

6. Совиньон Блан - Winemaker`s Selection 2006, Хан Крум, 10 лв.
Жив, интензивен и интригуващ цвят със зеленикави оттенъци. Ароматът е експлозивен, плътен и богат - на прясно окосена трева, момина сълза, здравец, цариградско грозде и смокиня. Тялото е леко, елегантно с дълъг и приятен послевкус, съпроводен с лека горчивина. Ароматите и нежното усещане за това вино ви съпътстват дълго след като сте го преглътнали и оставят у вас усещане за лято, наслада и екзотика.

7. Шардоне 2005, Вила Хисар, 13 лв. Красив цвят и букет от миризми - масло, ядки, портокал - водят осезанието към един ярък вкус и трайни, екзотични аромати на киви и грейпфрут. Тоновете на дъбова дървесина и ванилия обогатява виното без да доминират. Тялото е много добре структурирано с хармонична сладост във вкуса. Виното показва явна свежест и характерна киселинност, която изисква умело съчетаване с най-различни блюда и добро охлаждане преди сервиране.

8. Шардоне - Cuvee Prestige 2003, Търговище, 11 лв.
Привлекателен и въздействащ положително цвят на старо злато. Един класически стил на отгледано в бъчви Шардоне. Интензивен букет с мирис на дим, коричка хляб, нюанси на круша и захаросани фурми. Богат, свеж вкус с приятни киселини и откриващи се аромати на плодова салата, киви, ананас, кейк и мед. Хармония, богатство и финес ви съпровождат от сипването в чашата до преглъщането и на последната глътка на това запомнящо се вино.

9. Sauvignon blanc “Gato negro” 2005, San Pedro, Чили, 12 лв.
Красив бледожълт цвят с блясък и лек зеленикав нюанс. Атрактивен и типичен сортов нос с изразен тревист тон и нюанси на липа и акация. Балансиран и приятно свеж вкус с усещане за зрял плод (цитрус) и плавен леко пикантен завършек.

10. Романца Шардоне 2006, СИС Индустрийс, 15,00 лв.
Красив жълтозелен цвят с много добър интензитет. В аромата доминират тонове на дъб, дим и ванилия, които много добре се допълват. Аромата е плътен с усещане за мед, цитрус, сушени плодове, зелени маслини и др. Виното е с интензивен вкусов аромат и елегантност. Много хармоничен и балансиран вкус, с дълъг послевкус. Едно много приятно вино за тези, които обичат Шардоне, отлежало в бъчви.

11. Шардоне от Поморие 2006, „Черноморско злато” АД. Препоръчителна цена: 4,60 лв.
Характеристика: Цвят с добър интензитет и приятни жълтеникави оттенъци. В аромата има много добро интегриране на плодовите нотки от гроздето и хубав дъбов аромат. Плодовата част съдържа тонове на банан, подправки и канела. Вкусово има елегантно тяло, с добра структура и приятна свежест, но в края на вкуса се долавя лека горчивина. Едно вино много подходящо за прохладните летни вечери.

12. Персона Розе Каберне Совиньон 2006, Винпром Ямбол. Препоръчителна цена: 3,50 лв.
Характеристика: Това розе е с малинено червен интензивен и жив цвят. Ароматът е плътен и плодов. Усеща се доминиращ аромат на ягода и горски плодове. Тялото е гладко, елегантно с дължина и мекота. Във финала се долавя горчивина, която му придава повече атракция. После вкуса е дълъг и приятен.

28.12.2007 

/Фили/  “Първата европейска година на България” – това е най-честото определение за изминалата 2007-ма във всички обзори, които се появяват през последните дни.

Така най-вероятно тази година ще остане и в историята, защото събитието, макар без да е белязано с революции и гръмове, макар без да остави зад себе си красиви герои и кървави следи в народната душа, всъщност е едно от най-важните дела в българската история изобщо.

Вероятно тази важност ще може да бъде оценена по-реалистично след години. Дори и сега обаче хората в България изглежда доста добре си дават сметка за това и неслучайно, според публикувано неотдавна социологическо проучване, 61 процента от анкетираните поставят пълноправното членство в Европейския съюз на първо място сред най-важните вътрешно-политически събития от годината. Сочи се, че най-голям дял в тези проценти имат младите хора от големите градове. В същото време едва десет процента от анкетираните казват, че ще запомнят изминалата 2007-ма като година на първите в страната избори за депутати в Европейския парламент. Според социолозите това означава, че макар и пълноправно, членството все още не успява да мотивира българските граждани да се почувстват в по-голяма степен част от Европейския съюз.

Дали това е действително така обаче или става дума по-скоро за проява на отдавна наблюдаваната в страната тенденция за отлив от политическия живот? Основанията за този въпрос се крият в другите данни от цитираното проучване, които отчетливо сочат приоритет на събитията от чисто граждански над събитията от чисто политически характер.

Например 57 на сто от хората поставят като най-значимо българско събитие увеличението на цените през годината, а 54 процента – освобождаването на задържаните в Либия български медици. Следват наводненията, пожарите, учителската стачка. И чак след това идва ред на по-важните събития от политически характер – утвърждаването на ГЕРБ като основна политическа сила в страната, изборите за евродепутати, посещенията на Джордж Буш и Никола Саркози, разцеплението в НДСВ и извършените промени в кабинета.

Впрочем, извършените промени, както сочат данните от проучването, явно не са спасили правителството от нарастване на негативните оценки за неговата дейност. За последните дванадесет месеца тези негативни оценки са се увиличили с цели четиринадесет пункта, като нарастването идва главно от симпатизантите на основната управляваща партия – БСП, недоволни от случващото се в икономическата и социалната сфера. 

- Пламен, има ли разминаване между твоята лична оценка за подреждането по важност на събитията през 2007-ма година и цитираната в проучването оценка на българските граждани? 

- Като цяло – не, Фили, макар да съществуват детайли, на които ми се ще да се спрем по-подробно. Например фактът, че 61 процента от хората сочат именно членството в Евросъюза като най-важно събитие за страната, според социолозите показва, че очакванията за ръст на песимизма през първата година не се оправдават и в това отношение продължават да доминират положителните нагласи. Все пак обаче ръст на песимизма съществува и този ръст е от поне единадесет процента, ако си спомним, че през миналата година 72 на сто от анкетираните поставиха еврочленството като най-важното събитие.

Аз мисля обаче, че разминаването се дължи до голяма степен на не особено коректния начин, по който обикновено се задава въпроса за членството в Европейския съюз и неговата стойност за българското общество. В този въпрос има множество измерения и изглежда мнозина инстинктивно се насочват по-скоро към онова от тях, което означава  “Доволен ли съм аз лично от еврочленството?”, отколкото към онова, което се отнася до истинските обществени ползи.

В същото време изобщо не съм сигурен и колцина от нас, другите, разбират напълно реалната историческа стойност на този акт, защото ни липсва дистанцията на времето. Да живееш в историята не е като да четеш по-късно за нея. Аз например смятам, че поне още 20-30 години България трябва да брои годините си по същия начин, по който преброи 2007 – първата европейска година. Две и осма ще трябва да бъде втората европейска година, после третата.....

От една страна казвам това, въпреки редицата възражения, които имам най-вече срещу прекалената бюрократизация и някои механизми на функциониране на Евросъюза, спъващи неговата ефективност. От друга страна мога да приведа огромен брой аргументи защо следващите български години  трябва да се броят именно по този начин – от факта, че след поредица погрешни исторически избори страната най-после стана пълноправен член на едно истинско демократично семейство, до очакванията последствията от това да бъдат положителни и значими във всички сфери. И в същото време съм сигурен, че най-солидните аргументи за значимостта на събитието все още не са формулирани. 

- И в същото време обаче изборите за депутати в Европейския парламент, които са пряко свързани с българското еврочленство, останаха далеч назад в класацията за най-значими събития през 2007-ма година и социолозите го обясняват с липсата на мотивация..... 

- Съмнявам се, Фили, че някой човек изобщо - или българин в частност - може да бъде мотивиран да играе крикет, ако няма никаква представа от правилата на крикета. Бих казал, че, що се отнася до крикета, мнозина не могат да бъдат мотивирани дори и след като имат представа за неговите правила, но това е съвсем друг въпрос.....Та мисълта ми е, че липсата на мотивация в случая е напълно разбираема поради липсата на информация – информация за това що е Европейски съюз, как той функционира, какви са стойностите и възможностите за влияние на всяка европейска институция и на всеки пост в съответната институция.....

По този повод обикновено се казва – ами държавата през последните години не се погрижи да информира достатъчно българските граждани за всичко това. Впрочем, изказване, което подкрепям напълно. Само че в същото време намирам и за половинчато. Защото докато държавата правеше наистина минимални усилия да ограмоти народа, народът изглежда правеше още по-минимални усилия да се самоограмоти по европейските въпроси. И очаквам горчивите плодове от това да се приберат през следващите две-три години, когато започнем да разбираме, че европейските фондове, предназначени за страната, не могат да бъдат усвоени и България ги губи безвъзвратно. Особено тези, свързани с директното подпомагане на земеделците или малкия и средния бизнес. Защото наистина в момента не е толкова важно дали за евродепутати са гласували 30 или 40 процента от българските избиратели, колкото дали 30 или 40 на сто от еврофондовете ще останат неизползвани. Разликата от десет процента във втория случай означава около стотина милиони евро на година по-малко.

В същото време, както и ти спомена в началото, Фили, изборите за евродепутати, въпреки европейския си привкус, попаднаха изцяло в мелницата на българската политическа система, която напоследък се слави с привличането на не особено висок електорален интерес. 

- Може би това има връзка, пряка или косвена, със събитието през годината, класирано от хората на второ място след еврочленството – повишението на цените? 

- Със сигурност има, но пропорциите на тази връзка не ми изглеждат особено правилни. Например ти цитира, че има спад на обществено доверие към основната управляваща партия – БСП, с 14 пункта. Това ми изглежда твърде малко на фона на ширещата се в страната инфлация, чието увеличение спрямо планираното в закона за бюджета ниво е повече от два пъти. Основното обяснение на управляващите за това е международната икономическа ситуация, най-вече високите цени на енергийните суровини. Само че при наличието на същата международна конюнктура, инфлацията в  сравними държави от Европейския съюз е три-четири пъти по-ниска, отколкото в България. А и чудно ми е какво ще обяснят управляващите утре, когато цените на енергийните суровини паднат например двойно, а цените на останалите стоки продължат да растат?

Но, така или иначе, подобни противоречиви тенденции в България продължават да съществуват, което е само поредното доказателство, че страната има да измине още много път, докато да бъде зачислена към наистина “нормалните” европейски държави. Според мен доказателство за това в известен смисъл е и твърде високият процент от хора, които са посочили освобождаването на българските медици като изключително важно за страната събитие.  

- Защо това те изненадва? Проблемът с медиците за доста години заемаше сериозно място в общественото съзнание..... 

- Да – и особено в последните дни и седмици преди освобождаването им, когато управляващите решиха да извадят максимални политически дивиденти от кампанията в тяхна защита и от очакваното вече освобождаване.

Всъщност учудва ме не това, че хората подкрепяха каузата на сестрите или че все още помнят случая. Учудва ме това, че никой не каза – Царят е гол. Нито преди, нито след освобождаването на медиците.

Защото истината е, че без намесата на Съединените щати и Европейския съюз, българите и досега можеха да си организират разни протести пред либийското посолство, а държавата България да се чуди тиха дипломация ли да води или шумна, както правеше през различни периоди на последните осем години. И двете дипломации, впрочем, бяха водени без особен успех.

Но ако наистина 54 процента от българите смятат освобождаването на медиците за толкова значимо събитие в българския национален живот, защо на практика никой не реагира, когато съвсем наскоро, по време на срещата ЕС-Африка, президентът Георги Първанов застана да се снима до Кадафи? Някои омаловажават случилото се, като казват – снимката е официална, но протоколна. Други твърдят обратното, като казват – протоколна, но официална. Аз бих казал, че и в двете си версии снимката може да се определи по един и същ начин – като неприлична. Но какво от това?

Всъщност напоследък си мисля, че ако трябва да направя собствена класация за най-значимите събития на годината, то за 2007-ма, а и за доста години преди това, бих поставил на челно място именно най-често задавания въпрос в България – “И какво от това?”. Струва ми се, че по този начин ще мога най-пълно да се превърна в човек, наистина съпричастен с днешния ден и сегашната минута на всеки друг човек в България.

Но всъщност - какво от това?