цензура « WordPress.com Tag Feed

[Событие: Мысли под скальпелем]

grapemile — Thu, 10 Jul 2008 16:56:58 +0000

На одном сайте мою заметку о фильме Джоела Коэна "Бартон Финк" правили самым что ни на есть наглым и ржачным образом. А именно (в сокращенном варианте, дабы вы скорее уловили всю прелесть и тонкость работы цензурщика):

... Зная, что режиссер “Бартона Финка” - Джоел Коэн, я с воодушевлением начал смотреть это кино...

Говно. Плохо. Только когда пошли титры в конце и из темноты выплыло имя Коэна, фильм в моем мозгу принял иные очертания... Но тем не менее, мой вердикт остается прежним: говно плохо, товарищи. Не ебите засоряйте себе мозги, а лучше просто посмотрите “Старикам здесь не место” и кайфаните как следует с удовольствием. А смотреть “Бартона Финка” не советую, ну разве что вы:

1. ...

2. ...

3. напились вхлам и вам вообще похер все равно, что смотреть

Вот теперь сижу и не знаю, стоит ли в следующий раз смотреть, кто режиссер фильма, или просматривать кино беспристрастно и объективно? ХЗ. Кто знает…

ВРОТМНЕНОГИ. Я ПАЦТАЛОМ.

Воскресные ссылки-19

andyash — Sun, 08 Jun 2008 02:13:43 +0000

Политика

На примере Ингушетии.ру произведена ревизия статьи Конституции РФ, запрещающей цензуру

Кунцевский суд Москвы 6 июня принял решение о закрытии сайта "Ингушетия.ру". Суд таким образом удовлетворил иск прокурора Ингушетии к владельцу ресурса Магомеду Евлоеву. Позиция прокуратуры на процессе состояла в том, что сайт должен быть закрыт по закону о противодействии экстремизму, так как он, будучи СМИ, распространяет информацию экстремистского характера. <...>

Ингушетии.Net

Кунцевский суд Москвы закрыл оппозиционный сайт «Ингушетия.Ru» как экстремистский. Провайдеры обязаны блокировать доступ к ресурсу. Представители ресурса в ближайшее время намерены обжаловать решение в Московском городском суде. <...>

Я попробовал открыть сайт. По тому же адресу открывается официальный сайт руководства Ингушетии со всем благолепием. Кстати, а не является ли это нарушением международного законодательства: адрес полностью идентичен адресу оригинальной "Ингушетии", а содержимое подменили. Ещё раз кстати, "Волгателеком" прогнулась тут же.

Возвращаясь к теме визита Путина в Париж и международного выставления на показ нашего двоевластия:

Всё будет как при...мне

По существующей традиции, главные политические новости России приходят из-за рубежа. В результате визита Владимира Путина в Париж выяснилось, что он намерен и в дальнейшем руководить подведомственным народом. Увидев, что премьер прибыл во французскую столицу с собственным «Мерседесом», хозяева быстро сообразили, что требования протокола – совсем не догма. В результате чего Владимир Путин был принят по разряду глав государств. <...> Таким образом, бывший президент во всем верен себе. Он дает понять, что будет играть ключевую роль в определении внешней и внутренней политики. <...>

Испытание Запада

В ближайшие два дня президенту Дмитрию Медведеву предстоит презентация на Западе. Он отправляется в Германию. Куда же еще? Наше место – между Китаем и Германией, или Германией и Китаем. Последовательность зависит от конъюнктуры. Сейчас она такова – сначала Китай, потом Германия. Но Германия – часть обязательной начальной программы презентации нового президента России. Путин тоже съездил в Германию, и тоже в июне. Ровно 8 лет назад. И тоже это была вторая страна – тогда после Испании. И все, что произошло во время его первого визита на Запад, стало определяющим для всего периода президентства Путина. Внимательный наблюдатель мог тогда понять буквально все про нового российского лидера и его стиль правления. <...>

Крутость русской славы

Севастополь – город русской славы настолько же, насколько Калининград – город Иммануила Канта. Если бы мы были немцами, то так бы, наверное, и сказали: «Не хотят в НАТО – пусть вернут город нашего императива!» <...>

Вроде бы вполне себе развлекательный журнал "Большой город" (к тому же, бесплатный) приятно поразил крайне скользкой темой и рассказом:

Беглый русский

Ночное бегство от сотрудников ФСБ и пересечение границы с банкой азотной кислоты. Адвокат Борис Кузнецов, обвиненный на родине в разглашении гостайны, несколько месяцев назад получил политическое убежище в Америке. История Кузнецова характерна: убежища в разных странах мира каждый год просят десятки тысяч россиян — в этом отношении Россия уступает только Ираку и Китаю. БГ встретился со знаменитым беглецом и составил список самых ярких побегов последнего времени. <...>

— Ну во-первых, я всем клиентам, когда возбуждается уголовное дело в России, в первую очередь советую линять. Некоторые из клиентов моего совета слушаются. А во-вторых, если к делу проявила интерес ФСБ, можно забыть о правосудии. Верховный суд сейчас — придаток генеральной прокуратуры. Произошла такая перемена! Люди вроде бы те же, а на самом деле — другие. Журналисты другие. Политики другие. Даже те демократы, которые были, — они другие… <...>

Экономика

Тема возможного введения продуктовых талонов продолжена и на этой неделе:

Козырная карточка

Депутаты Госдумы намерены этой осенью рассмотреть законопроект о введении в России продуктовых карточек. Пока не для всех, а лишь для самых бедных. Таким образом решено ударить по мировому продовольственному кризису. <...>

Бедность по талонам

26 млн бедных в США получают продукты по специальным карточкам. Мы можем заимствовать эту систему. Самые бедные станут чуть богаче. А не самые бедные – существенно беднее. <...>

А мировой продовольственный кризис продолжает набирать обороты:

Еды мало

Увеличение численности населения мира и рост цен на сельхозпродукцию может привести к катастрофе, предупреждает генсек ООН Пан Ги Мун. Для её предотвращения необходимо к 2030 г. производить вдвое больше продуктов питания. А обеспечить это обязаны экономически развитые страны. <...>

А вот "Ведомости" решили разобраться, почему у нас бензин не по 70 копеек:

Бензин по 70 коп.

Сколько должен стоить бензин в стране, недра которой полны нефтью? Дешево, ответит российский потребитель и укажет на страны Ближнего Востока. Но если вы что-то слышали о дешевизне бензина в Саудовской Аравии, то знайте — есть еще дешевле. В Венесуэле можно заправиться по три цента за литр. <...> В России ситуация похожая — налоговая составляющая в розничной цене бензина превышает 56%. Но при этом, в отличие от стран с развитой рыночной экономикой, стоимость топлива внутри России определяется не соотношением местного спроса и предложения, а динамикой мировых цен на нефть. <...> Правительство пообещало нефтяникам серьезное снижение НДПИ с 2009 г. <...> Бензин перестанет дорожать? Нет, хором говорят эксперты. Причина — в структуре российской нефтяной отрасли, поделенной десятком вертикально-интегрированных компаний. <...>

Общество

Страные новости пришли из Чечни. Казалось бы, чеченское руководство не должно, как минимум, иметь ничего против сохранения памяти о выселении чеченцев Сталиным. Однако оказывается, что это самое чеченское руководство действует странным образом античеченски:

Кадыров репрессировал памятник

Власти Грозного демонтировали памятник «Жертвам cталинских репрессий». Несмотря на протест общественности, президент Чечни Рамзан Кадыров принял решение перенести мемориал из исторического центра на окраину города. О том, что памятник уничтожен, местные жители узнали уже постфактум. <...> Возмущены жители Грозного и тем, что совсем недалеко от разобранного комплекса на постаменте высотой 10 метров стоит 3,5-метровый памятник первому президенту Чечни Ахмаду Кадырову, подаренный Грозному Зурабом Церетели. Однако у местных властей никогда не возникало даже мысли, чтобы его куда-нибудь перенести.

Стирание памяти

Это был один из немногих грозненских памятников, переживших обе чеченские войны. То есть и он тоже был повреждён — осколки выщербили красный кирпич стен. Были разбиты мраморные плиты с именами погибших, укреплённые на стенах. Плита с надписью, что это за памятник и кому, исчезла в апреле 2000 года, остались только дырки в стене. Из земли несколько лет торчал стабилизатор авиационной ракеты — потом её вывезли сапёры. Потом куда-то делся каменный Коран… Камни, вкопанные в землю и просто сваленные, тоже посекло осколками, но памятник жил — каждый год 23 февраля к мемориалу приходили люди. И вот всю прошедшую неделю этот памятник разрушают. Таково было решение мэрии Грозного. <...>

В самой России на неделе законодатели вновь озаботились нравственностью подрастающего поколения:

Удар по молодежи

Госдума в который раз решила заняться улучшением нравов и облика молодежи. Депутаты предлагают защитить подростков от всех известных им бед запретительными мерами и ужесточением законодательства. Эксперты говорят, что инициатива Думы беспомощна и декларативна. <...>

Моральный пирсинг

Неосуществимые запреты, которыми изобилует концепция воспитания и защиты нравственности российских детей, могут нанести этой самой нравственности непоправимый вред. <...> Государственная политика в области воспитания детей, безусловно, важна. Дефицит мест в детских садах, например, – проблема, с которой без осмысленного государственного вмешательства вряд ли можно совладать. Насаждение духовных ориентиров – даже религиозных – тоже, в общем, свойство, естественным образом присущее власти. Примеров законодательной борьбы за нравственность в мире полно, и иногда они приобретают весьма одиозные формы, как, например, в некоторых штатах США. Правда, о победах в этой борьбе что-то не слыхать. Может быть, конечно, все дело в том, что за рубежом ее ведут все больше какие-то протестанты или, в лучшем случае, католики. А в России все будет по-другому, поскольку за дело берутся православные. <...>

А, между тем, следовало бы озаботиться стандартами образования и прочими вещами:

Чему учат наших детей?

Дочка вернулась с экзамена по информатике обескураженной. Ей поставили 4 балла за практику и 2 балла за теорию. Ту же «двойку» получили все остальные одноклассники, за исключением четырех счастливчиков. Что это – издевательство учителя или дефект методики преподавания предмета? Вообще, когда я вижу, что происходит в наших школах, рука немедленно тянется к пистолету. <...> Можно много говорить о национальном проекте «Образование». Можно оснастить школу персональными компьютерами последней модели (в классах стоят новенькие модели Apple), можно привести на открытие школы Ресина, можно повесить в кабинете директора портрет Медведева... Но пока детей будут учить так и по таким книгам, ничего хорошего нашему образованию не светит.

Мои друзья хоть не в Болонье...

Если верить цифрам, то ситуация в российском высшем образовании — лучше некуда. С начала 90-х количество вузов в России удвоилось, а численность студентов выросла больше чем в 2,5 раза. В систему высшего образования широким потоком текут деньги: большинство студентов — и прежде всего в государственных вузах — платят за свое обучение. Если в 2000–2001 годах расходы бюджета составляли менее 10 тысяч рублей на студента в год, то в 2007-м — уже почти 60 тысяч, а в некоторых вузах достигают и вполне приличных $10–15 тысяч в год. Беда в другом — в качестве образования. <...>

К вопросу о мракобесии и лженауке

Перед тем как академика Осипова избрали президентом академии наук в четвертый раз (он пошел уже на четвертый срок, став самым «долгоиграющим» президентом РАН в истории), премьер-министр Владимир Путин (он же лидер страны, он не пошел на третий срок, хотя многие думают, что на самом деле пошел еще как) в своем приветствии академикам напутствовал их на борьбу с лженаукой и мракобесием. <...> Я за то, чтобы их всех не было. Но откуда все это появилось и почему процветает? <...>

Не состою ни в каких социальных сетях, но уверен, что многие из тех, кто читает блог, зарегистрированы в "Одноклассниках" или "Вконтакте". Да и всякие Живые Журналы и WordPress - тоже, своего рода, социальные сети, просто другого порядка.

Социальные сети умрут или мутируют

Издание PC World составило список недостатков социальных сетей. Аналитики, в свою очередь, утверждают, что со временем интерес пользователей к социальным сетям уменьшится, а сами сети претерпят серьезные изменения. В России на будущее сетей сильно повлияет их зависимость от продаж рекламы. <...>

Культура и наука

Культура у нас в последнее время упорно крутится вокруг "Евровидения" и Билана:

Русские пришли

Вы еще не смотрели программу «Обнаженный шоу-бизнес»? Горячо рекомендую. Особенно тем, кто видит в Диме Билане защитника национальных интересов России. <...> Автор сюжета, лихо расправившись с Киркоровым, Украиной и Англией, недовольной результатами голосования на «Евровидении», горделиво заметил: «Раньше про таких, как Билан, на Западе говорили; «Русские идут», а теперь получается – «Русские пришли». Пришли, плюясь поп-корном, давясь пивом и опрокидывая встречных старушек с воплем «Россия, вперед!».

Но русскую культуру можно и нужно пропагандировать, в том числе средствами русского языка и повышения его статуса в мире. Только вот, одними законами и приказами статусность государственного языка развивающейся неправовой страны не поднять:

Великий и мягкий русский язык

Государственные усилия по продвижению русского языка за рубежом будут неэффективными и абсолютно альтруистичными до тех пор, пока жизнь в России не будет казаться привлекательной для граждан других стран. <...> Пока эти проблемы, в большей мере внутриполитического свойства, не получат удовлетворительного разрешения, государственные усилия по продвижению русского языка за рубежом, несмотря на их корыстное происхождение, на деле будут чистым альтруизмом. Что, конечно, в определенном смысле и хорошо, поскольку всякое ученье – свет.

Наука по-прежнему творится не только в тиши лабораторий, но и в полевых условиях:

В джунглях найдено неизвестное племя

В джунглях Амазонки недалеко от бразильско-перуанской границы было обнаружено новое племя индейцев, не тронутое цивилизацией. На планете их осталось не более сотни, и более половины из них сосредоточено на территории тропических лесов Южной Америки. Их причудливый уклад и веками сохранявшиеся традиции являются безусловной находкой для антропологов и эволюционистов, однако сейчас им грозит вымирание. <...>

На Земле находят новые племена, а в космосе - новые планеты. Поиск землеподобных небесных тел продолжается:

Найдена пригодная для жизни планета

Планету, по размерам сопоставимую с Землей, обнаружили астрономы из Университета Нотр-Дам в Индиане. Космическая находка вращается вокруг звезды, массой чуть больше одной двадцатой солнечной. Положение планеты заставило специалистов предположить, что на ней существует мощная атмосфера и океан на поверхности. То есть, не исключено, что на открытом небесном теле есть все условия, необходимые для жизни. <...>

Возможно, поиски планет, где может зародиться жизнь, имеет под собой основания из чисто практических соображений. Учитывая то, как халатно мы относимся к своей планете, запасные аэродромы нашим потомкам могут вполне понадобиться.

Экологи из ООН призывают срочно пересмотреть места строительства олимпийских объектов в Сочи

ЮНЕП (Программа по окружающей среде ООН - UNEP) поддержала позицию Всемирного фонда дикой природы и Гринпис России, заявивших ранее о необходимости переноса санно-бобслейного комплекса и олимпийской деревни с Грушевого хребта на альтернативные места расположения, передает РИА "Новости". Эти объекты должны быть построены в Сочи в рамках проведения Олимпиады-2014. <...>

Возвращаюсь и к теме выборов в Академии наук:

Озоновые дыры в ноосфере

Выборы в Российской академии наук привлекли почти такое же внимание СМИ, как победа Билана на «Евровидении». Это, конечно, несправедливо: Билана любят как родного почти все граждане нашей страны, чего никак не скажешь про РАН. <...>

Ох, рано встаёт охРАНа

Общее собрание Российской академии наук завершилось вполне ожидаемо: Юрий Осипов стал президентом РАН в четвертый раз. Ряды академиков также пополнились фамилиями политиков и членов партии власти. Академия — для ученых или для нужных людей? <...>

Завершаю сегодняшний обзор парой ссылок на тему питания. Первая статья рассказывает о влиянии содержащихся в красном вине веществ на здоровье человека:

Вино заменяет диету

Красное вино действует на сердце таким же образом, как и продлевающее жизнь голодание – содержащийся в вине ресвератрол приводит к таким же изменениям в экспрессии генов. Поддерживать небольшой уровень вещества в крови необходимо постоянно, чтобы полностью скопировать эффект голодания. <...> Почему-то ученые не упомянули и о том, что в виноградном соке, приготовленном с измельчением косточек, ресвератрола содержится не меньше, а возможно, даже и больше, особенно если проследить судьбу большинства винных бутылок, попадающих на стол. <...>

А вот вторая статья посвящена новому движению, поборники которого способны обеспечить себе пропитание буквально на помойке. В связи с продолжающимся продовольственным кризисом это становится вполне актуальным.

Гурманы на помойке

Взращенный в духе скупой социалистической бережливости, я каждый раз испытываю душевные страдания, наблюдая на помойках горы почти свежих продуктов и добротных вещей. А недавно мне объяснили, что я – латентный свободорианец. <...> Если вкратце, то фриганы – это люди, которые питаются исключительно продуктами, собранными на помойке. Вроде как делают они это не только из экономии, но и, так сказать, по философско-политическим убеждениям. Современный мир так устроен, что чуть ли не треть продуктов по разным причинам оказывается в отходах (безусловно, речь идет только о наиболее экономически развитых странах). И фриганы своим образом жизни стараются хоть как-то сократить бессмысленный перевод ресурсов планеты. <...>

Некомпетентност и цензура във форума на Music Idol.

pinkiwinkiii — Fri, 09 May 2008 11:31:27 +0000

Не съм участвала в много форуми, но общите ми впечатления за тези, в които съм била е, че взаимоотношенията потребител- модератор са базирани на строги правила, определени от създателите на форума и елементарната Интернет етика. Досегът ми с форумът на Music Idol ме накара да се замисля дали тези правила, могат да бъдат свободно тълкувани от самите модератори и дали те позволяват в „свободните” форуми потребителите наистина да изразяват свободното си мнение.

Случката ,която ме притесни: След интересният анонс на продуцентите на „Междинна станция” в сряда за връщане на отпаднал участник в Мюзик Айдъл, подфорумът на Иван Англов се активизира ( и без това си е и единственият активен, но това е друга тема на разговор). Същата вечер се пишеше главно по 2 теми – „Някой ще се завърне...” и втората не си спомням точното заглавие, но беше за това дали е правилно да се изключва Иван Ангелов от втория шанс, даден на другите. В тези теми потребителите на форума, изписаха по над 8 страници в сряда вечерта, докато аз бях участник в тях. Езикът, които участниците използваха според мен беше допустим, нямаше грубости, въпреки че имаше мнения за и против този втори шанс и отказа да бъде допуснат Иван Ангелов до него. Аз лично пуснах трета тема, в която писах, че недовлните от новото странното правило фенове на предаването, трябва да потърсят отговор от БТВ за тези неочаквани правила. На обяд на втория ден първата тема вече беше изтрита. Имаше няколко нови теми, една от които беше дали Слави Трифонов би допуснал подобно нещо, ако беше продуцент и дали Иван Ангелов би имал такова държание миналата година. Следобяд се появи модераторът Gerald, който изтри темата, която защитаваше правото на втори шанс на всички участници, включително на Иван Ангелов, темата за Слави Трифонов, темата, в която призовавах да се потърси сметка от продуцентите и сигурно други теми, върху които аз нямам пряко наблюдение. Общо взето всичко изписано предната вечер след Мюзик Айдъл бе затрито за няма и 24 часа. Веднага след това, недоволен участник от форума, пусна тема, за да запита защо е изтрита темата за Слави Трифонов, а отговорът на модератора Gerald бе, че я е изтрил без да я е чел и му е писнало от нашите глупости. След това тази тема бе заключена. След всяко изтриване на тема през този ден аз се съветвах с правилата на форума, които самaтa Gerald услужливо бе поставила във форума. Сега не мога да ги сложа тук, тъй като по определени прични нямам достъп до тях. (Може да предложа на за в бъдеще нека правилата да са на място, до което имат достъп и потребителите с банати ИП от форума, та дано успеяд да намерят отговор за причините това да се случи.) Според скромната ми прецнка темите не бяха в разрез с правилата- не бяха чат (как си? Ко праиш?), не бяха спам и реклама на някакви продукти, никой не се псуваше на личностна основа, бяха си във форума на Иван Ангелов и си обсъждаха Иван Ангелов и т.н. Не забелязах и да има еднакви теми Най-странното беше, че едни теми, които бяха преживяли сутрешната чистка, слетобяд вече бяха преценени за неподходящи, без да има видима промяна в тях. Потресена от това безразборно триене, без каквато и да е мярка и съобразяване с правилата, пуснах тема, в която питах дали се налага цензура на тези, които мислят, че има нещо нередно в това „специално” отношение към Иван Ангелов. За мое очудване темата ми за цензурата беше цензурирана. След което аз реших да пусна тема, че се опитват да цензурират оплакването срещу цензура на почитателите на Иван. И написах на въпросната Gerald, че проявява некомпетентност и пристристрастия при боравене с правилата на форума. След, което последва банване на моето ИП. Най- забавното в случая е, че потребители, които са използвали грубости и псувни, са споделяли, че им се изтрива профилът но не им се банва ИП-то. Очевидно модераторите приемат изказвания за тяхната компетентност за по- голямо нарушаване на правилата от изказвания от рода на „Ще е*а мама*а на Денито и него и нерудените му деца”. Това разбира се е доказателство за истински „професионализъм”.

За да избегна 2 възможни обяснения за изтриване на темите: Едната е повтаряемост- Лично като потребител за мен е неприятно да има 100 теми за едно и също нещо, но ако дадена тема предизвикава дискусия (8 страници си е дискусия) , то тя трябва да бъде запазена дори и да се повтаря. Ако някой е пуснал втора, трета такава тема, то нека да бъдат изтрити повтарящите се теми, в които не се дискутира и от 3 да се запази една. В противен случай, ако аз искам да преча на дискусията, просто ще се логвам от различни акаунти и ще правя сходни теми в форума, с теми, които не ми харесват и после ще чакам да дойде модераторът да затрие моите и темата, която не ми допада. Това не ограничава злоупотребите на пишещите, а напротив дава им още една вратичка да пречат на свободната дискусия. По повод псувните в дадена тема, мисля че ако темаа е серизона, но един или двама потребители си позволяват да псуват, то би трябвало само техните коментари да бъдат премахвани, а не цяла тема. Всеки може да изпсува по веднъв в темите на участник, който не му допада и да чака да ги изтрият.

Най- силният „нецензурен” израз, който изпозвах във форумът на Music Idol беше „стряскаща некомпетентност и цензура”.

Както и да е. Не знам какъв беше проблема с тези теми, но той определено не би могъл да бъде намерен в правилата на форума.

Вместо да се занимавам с промяна на моето ИП, нови регистрции и т.н. аз реших да задам въпрос на главния администратор на форума, тъй като смятам, че правата ми на потребител са нарушени и аз имам право да получа логично обяснение за причината за моя бан. Не съм се включила в даден форум да се надлъгвам с модератори и администратори, да си сменят ИП-то и емайла, да се регистрирам със сто ника, а да дискутирам свободно теми, като уважавам личността, както на хората, с които дискутирам, така и на хората, които дискутирам.

Това за мен е доста странно поведение от страна на модераторите от форума, тъй като по време на предаването Сървайвър, бях много активен участник техния форум и за цялото предаване не видях толкова изтрити теми, колкото видях за 10 часа в форума на Music Idol. Имаше някое и друго местене, ако сбъркаш модераторът те предупреждава и ти казва какво не е наред и по кое правило. Ако искаш се поправяш, ако не си е твоя работа и си вървиш. Модераторите бяха доста компетентни и със сигурност безпристрастни, защото се отнасяха еднакво към всички потребители и бяха отворени за културен диалог. Странното е, че мисля и тогава партньори в сайта бяха Нет Инфо.БГ АД и БТВ. Имаше доста тежки критики към предаването и БТВ, но не видях те да бъдат цензурирани.

Ако чрез триене на теми, които не са в разрез с правилата, и банване на потребители ,които изразяват несъгласие с неправомерните дейстивия на модераторите, самите модератори се стремят да наложат цензура, има ли смисъл да се търсят вратичките за повторно включване в такъв форум, след като това само би легитимирало още по- силно правото на цензура и своеволието? Кой избира такива модератори? Техните действия резултат лични пристристрастия ли са или са наложени от продуцентите на Music Idol и техните парньори от Нет Инфо. БГ АД, за да се прикрият още по- неправомерни действия при реализирането на формата Music Idol? Кое е по-страшно за свободното мнение в Интернет- цензура наложена от горе с цел да не се зададат правилните въпроси за определено публично шоу (което все пак се издържа от своите зрители) или лични пристрастия на „малкия човек”, които той ни натрапва, като превръща дадената му власт в свободия?

За модератора Gerald: Думата „некомпетентност” е нецензурна само за некомпетения. За хората с професионални умения и самочувствие, тя е стимул за себедоказване, личностно и професионално израстване.

Off Малко дългичко стана, ама е много приятно човек да знае, че темата му няма да бъде изтрита и така не бърза да каже нещата на две на три, че ако му изтрият темата да не съжелява за похабеното време. Защото Нет Инфо. БГ АД и Music Idol 2 оставят впечатлението е, че техните потребители си губят времето да са техни потребители

писмо от китай

lyd — Mon, 21 Apr 2008 12:10:20 +0000

Ванката не може да прочете от Китай не само текста ми за страха, но и всичко останало. Просто блогът ми не се вижда оттам. Ето какво отговори Ванката през Фейсбук. Нещо не се получи кирилизирането, за съжаление :(

Публикувам го нередактирано. Може да помогне на хора, които се двоумят дали да започнат работа в Китай:

Hey, Lidka. Pak stana suma ti vreme, prez koeto ne sum ti pisal. Sorry za tova. Za sujalenie niamam dostup do bloga ti, predpolagam, 4e kakto mnogo drugi stranici, su6o e blokiran. Taka da sum iadosan na cialata obstanovka tuk i da sum 4esten dosta me dostrashava samo kato si pomislia,4e Kitai e novata svetovna sila...Vijdam, 4e si v krak s ne6ata, koito se slu4vat tuk, no vse pak 6e ti spomena i az niakolko interestni fakta (ot poslednite dni):

1. Partiata izprati onzi den masov sms na vsi4ki kitaici, "suvetvaiki" gi da ne kupuvat ni6o ot Carrefour (nai-golemia hypermarket tuk, French btw). I poznai - ot 1 Mai nikoi ot kitaicite niama da pazaruva tam. 6e ti poasnia i pri4inata. Govorih s ot kolegi (toi e ot Singapore) po temata i toi mi kaza, citiram:"Moiata priatelka e protiv tazi iniciativa na Partiata, no i tia niama da pazaruva v Carrefour, za6oto ako niakoi ot neinite kolegi razbere, vednaga 6e ia namraziat. Da ne govoria,4e ima mnogo zlobni hora tuk, koito sa gotovi da pokajat omrazata si na tezi, koito ne vurviat s bolshinstvoto". Shvashash shemata nali, Lidka?!Kitaicite sa tolkova brainwashedl,4e e prosto trudno za viarvane!

2. Partiata zav4era, izprati masov e-mail na kitaicite, s koito obiasniava kolko zlonamereni Western European people are i prika4i snimki (ultra manipulira6i) na kitaici v Paris pla4eiki zaradi tova koeto stana tam s Olympic fire. Citiram "Vijte nashite GEROI"...

Jesus...napravo mi se povdiga ot tezi ne6a..Komentara na moia boss otnosno obstanovkata"We are the strongest and most powerful nation in the world, nobody has the right to stand against us". Mojesh li da si predstavish, tova idva ot ustata na obrazovan kitaiski grajdanin, s mnogo international experience...Predstavi si kak "misli" edin obiknoven kitaec, koito s goliam kusmet e uspial da zavurshi treti klas...

I tova e naciata, koiato idva na preden plan...stra6ni4ko,a?!

Ne znam dali si osuznala,4e az sum mnogo komplicirana li4nost.. I kolkoto i da e sum komersialen ot edna strana, tolkova takiva ne6a (koito ti spomenah me mu4at adski) i zatova vzeh re6enie, 4e Kitai ne e za men, pone ne v momenta. Niakade kraia na Juni 6e otlitam ot tuk. Moje bi 6e se vurna, kogato tazi nacia uzree malko pove4e, no za poslednata polovin godina se ubedih,4e e nujno duuulgo vreme (ako vuob6e se promeni) dokato Kitai porasne duhovno,ako moga taka da se izrazia.

Smiatam da tursia rabota ili v Capetown, South Africa ili v niakoe kitno mestence v Evropa...Imam nujda ot malko po-normalno miasto, mnogo me izto6iha tezi kitaici...

Haide, tova e ot men za sega...Umnata i pishi, kogato mojesh. Az 6e te durja v te4enie na ne6ata tuk.

Celuvki,

Vankata

Страх 2.0.

lyd — Mon, 21 Apr 2008 08:06:17 +0000

Всички знаем, че китайското правителство филтрира достъпа до уеб съдържание, до което не желае да достигат китайските граждани. А да се справя с променящите се технологии и изобретателните дисиденти, му е нужен огромен ресурс – технологичен, човешки, информационен. Решението е евтино и ефикасно – сплашване. Мрежовите технологии позволяват страхът да се разпространи бързо.

Когато започнаха проблемите в Тибет, писах за собственото си поведение, продиктувано от страха. Припомням, че бях оставила коментар, съдържащ думата “будист” под снимка във Фейсбук акаунта на бивш мой ученик, който сега работи в Китай. От притеснение да не би нещо да се случи с Ванката, се върнах след ден-два, за да изтрия коментара, който бях написала на кирилица.

Сигурно съм споменавала, че избягвам да пиша разни думички в писмата си до приятелката ми Шапи, докато се намира в Иран или Афганистан. Същото правя и когато е в САЩ.

Преди време написах съветите на Кума Лиса, и признавам, че се автоцензурирам, когато пиша в този блог. Ето защо тук никога не съм писала по теми, които иначе съм обсъждала разпалено с часове и продължавам да го правя, но без да оставям следи.

Ето този страх използват хитрите диктатори. Евтино и ефективно. В Китай, Египет, Виетнам и Близкия изток продължават да филтрират съдържанието, но е ясно, че не можеш да спреш достъпа на милиони потребители до “опасно” съдържание. По-добре е да създадеш атмосфера, в която никой няма да смее да потърси или публикува такава информация. Китайци и араби, виетнамци и българи, всички сме хора и се страхуваме за кожата си. Щом аз тук, в свободната ЕС страна, се плаша, какво остава за живеещите в откровена диктатура?

Методите са различни – от задължителна регистрация с издаден от правителството номер (в Интернет кафета и ... навсякъде), през получаване на sms, до появата на аватарите на двама аниме-полицаи при отварянето на някои страници.

Бих искала да разкажа и други неща, които правим тук под въздействието на страха, но засега не съм измислила подходящия начин. Предполагам, че ще достигна изтънчени висоти на иносказанието, подобно на литературната интелигенция по времето на соца. Страх лозе пази.

Често имам чувството, че колкото повече пазим лозето, толкова по-напечено става. Не е ли така, Григоре?

Ако те кефя, гласувай за мен тук

Антисемитизмот на христијанската вера!?

Milan — Wed, 19 Mar 2008 17:58:37 +0000

Што може да се каже за денешниот однос на припадниците на Еврејската религија кон Црковната историја и конкретно кон онаа историја опишана во Светото писмо на Новиот завет? Независно од тоа колку многу денес се зборува за слобода на искажувањето – сепак во некои средини постојат сериозни тенденции за цензурирање не само на она што се зборува за верата денес, туку и на нешта кои се кажани и напишани векови и векови наназад!

Нели пред некоја година дури и Мел Гибсон беше принуден реченицата на првосвештеникот „Неговата крв нека падне врз нас и врз нашите деца“ - да ја остави непреведена во неговиот филм „Страданија“ (примериот со мел Гибсон не е ни првиот ни последниот, ама на него прво се сетив). Изговорот е - антисемитизам!...

Добро, една работа стварно ме копка - каде е границата тогаш помеѓу Христијанството и антисемитизмот? Некако излегува дека од оваа перспектива христијанство само по себе е поприлично „антисемитистичко“. И сега, современото демократско општество, кое гледа на сите како така да им ги задоволи правата - се соочува со поразителната „вистина“: дека цели два милениуми се изградувало на „антисемитистички“ и „дискриминаторски“ основи.

Ѕирнав малку по интернетов – преполно е со сордржини кои на големо го осудуваат христијанството како „уште од своето создавање насочено против Евреите“. Колку што јас можам да се сетам на таа првобитна историја, сè некако ми се чини дека беше обратно... Ама не било така! Уствари, изгледа дека свети Стефан и неговите пријатели го каменувале евреијскиот првосвештеник, а овој, пред да испушти душа погледнал кон небото и... Мислам, ствааарно! Но навистина нема да се зачудам, ако во некое либерално-ревидирано издание на Новиот завет прочитам и вакво нешто.

YouTube заблокирован в Армении. Кто следующий?

trendhunter — Mon, 10 Mar 2008 01:47:19 +0000

Уже однозначно можно утверждать, что YouTube стал важнейшим виртуальным политическим диссидентом XXI века, даже скорее барометром политического благополучия и стабильности в любой точке мира. За последний год количество стран отрубивших доступ к видео-хостингу перевалил за десяток, причем решения принимаются на высшем уровне и даже при участии судебных органов. Судебная система уже вышла за рамки понимания своей сущности. Это серьезно. Очень. На врядли кто-нибудь сегодня из политических деятелей уже не понимает мощнейшие возможности онлайн-видео и их вирусную составляющую. Конечно, нельзя говорить, что страны, которые пошли на такой шаг, действуют жестко. Во многих случаях – содержание роликов действительно неким образом нарушали, подрывали традиции или устои государства, а в некоторых случаях переходили границу дозволенного, в недопустимой форме высмеивая людей, которые в любом случае войдут в историю, с какой стороны – это уж каждый решит сам для себя. Так что предположу, что скорее религиозная подоплека превалирует над законами бизнеса, рынка, да и пожалуй совести.

И вот эта волна практически подошла на максимально близкое расстояние и к России. Во всяком случае, Армения - первая страна на пост-советском пространстве, где произошла блокировка YouTube. У этой истории есть начало. В начале марта в Армении были заблокированы ряд Интернет- изданий, после введения чрезвычайного положения в прошлые выходные в связи с акциями протеста оппозиции.

И на это волне "Репортеры без границ" под патронажем ЮНЕСКО, решили использовать для старта проекта «Первый День свободы слова в Интернете», который намечен на 12 марта. Но также, второе дыхание получил и проект "24 часа против цензуры"

Суть проекта заключается в том, чтобы осудить правительство за цензуру в Интернете. "Репортеры без границ" призывает принять участие в акции в девяти странах, которые представляют наибольшую опасность для сети. В течение 24 часов, с 11 часов среды (12 марта) до 11 часов четверга (13 марта), пользователи могут создавать аватары, выбирать сообщения для своих транспарантов и принять участие в одной из кибердемонстраций, которые пройдут в Бирме, Китае, Северной Корее, на Кубе, в Египте, Эритрее, Тунисе, Туркменистане и Вьетнаме.

На сегодняшний день за решеткой по всему миру находятся 64 Интернет-диссидента - только за то, что они пользовались своим правом на свободу слова и выражения в Интернете. Китай остается самой большой тюрьмой для Интернет-журналистов и блоггеров.

СВОБОДАТА, САНЧО...../част първа/

asenov2007 — Fri, 29 Feb 2008 06:59:13 +0000

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

29.02.2008

/Фили/ Свободни избори, свободен пазар, свободни медии, свобода на съвестта, свободно движение на хора, стоки и капитали.....След пълната несвобода по времето на комунизма в България, през годините на прехода подобни изрази от цел и стимул на общественото развитие постепенно се превърнаха в рутинно всекидневие.

По принцип теоретиците на демокрацията по света тълкуват такава рутина доста противоречиво.

Според едните, които разглеждат процеса като положителен, достигането до такова състояние означава, че базисните демократични принципи са станали истинска част от тъканта на общественото мислене и развитие, започнали са да се вкореняват дълбоко и това е гаранция за дълготрайност и необратимост. Те смятат, че когато гражданското общество в действителност живее според тези принципи, то няма нужда хората постоянно и да говорят за тях – също както никой не повтаря постоянно на майка си, че я обича.

Според другите обаче динамичната природа на общественото развитие, смяната на поколенията, бързо изменящия се свят наоколо и редица други фактори всъщност изискват свещените крави на демокрацията да не бъдат заключвани в обора, а да бъдат впрегнати в ралото, да бъдат неизменно пред очите на всички.

В България подобни спорове все още не се водят и това изглежда като една от особеностите на демократичния преход в страната, който продължава вече почти двадесет години. За разлика от сравними страни като Полша, Чехия и Унгария например, българският преход някак си успява да се развива на едно чисто практическо, някой би казал - инстинктивно, ниво, без да теоритизира върху самия себе си. Причините за това са многобройни, но също така многобройни са и последствията от него. Те се проявяват като странности, а често пъти и като парадокси, вплетени в тъканта на българската демокрация.

В две последователни седмици с Пламен Асенов, политически коментатор на радио SBS в Пловдив, разговаряме за българските измерения на свободата като един от основните елементи на демократичното развитие и се опитваме да се докоснем до противоречията, свързани с тази тема.

- Пламен, колкото и да е относителна природата на свободата, а обобщенията при нейното разискване - трудни и опасни, все пак искам да започнем с един глобален въпрос: по-свободни ли се чувстват хората в България през 2008-ма година в сравнение например с 1988-ма?

- Някои казват, Фили, че дяволът се криел в детайлите. Аз смятам обаче, че в детайлите се крие също и отговорът на подобни глобални въпроси, отговор, който трябва да бъде по-скоро многостранно описан, отколкото еднозначно формулиран.

Що се отнася лично до мен, мога да кажа, че – да, чувствам се много, несравнимо по-свободен отпреди двадесет години. При това не само по отношение на обстоятелствата, които определят външните граници на свободата, но и по отношение на вътрешното ми усещане за свобода.

Спокойно мога да обобщя, че по подобен начин се чувстват като цяло хората, близки до моето поколение, т.е. средното поколение на България. В случая се основавам не само на многобройните си срещи и разговори с такива хора, но и на преки или косвени данни от различни социологически проучвания.

За по-младите, включително и вече тридесет, дори тридесет и петгодишните, би било трудно да направят сами подобно сравнение, просто защото не са живели достатъчно дълго в онези години и им липсва базата за това. Те, разбира се, сега имат своите многобройни и тежки вътрешни проблеми, но сред тях в никакъв случай не са ограниченията и опасностите, притиснали здраво всички по времето на комунизма.

Малко по-сложни изглеждат нещата при хората от поколенията в пенсионна възраст, които, впрочем, са повече от тридесет процента от населението на България. Немалка част от тях живеят с носталгия по миналото, която се проявява включително и по темата за свободата. Истина е, че поколението на моите родители, което на практика не познава друга система, освен комунизма, по време на прехода понесе и най-големите тежести. Но в същото време, когато се заговори за свободата, те често се концентрират повече върху личните, отколкото върху обществените аспекти на въпроса и смесват представата си за безкрайните възможности на младостта с представата си за свобода изобщо.

Така че, погледнато в един по-личен план, доколкото това изобщо е възможно, смятам, че хората сега се чувстват значително по-свободни, макар с твърде различни нюанси и в твърде различни съотношения спрямо времената на комунизма. И независимо дали си дават сметка за това.

Що се отнася до общественото развитие като цяло, тук нещата са доста по-ясни. Например всички избори от 90-та година насам са официално признати за свободни, независимо от съществуващите редица спорове доколко са манипулирани, доколко са честни и т.н. Икономиката в голямата си част – около 70 процента, е вече в частни ръце и свободният пазар като част от европейския свободен пазар не се поставя под съмнение, дори и отделни правителства да искат да направят това. Поне от десетина години насам няма сериозни инциденти, свързани с някои от аспектите на свободата на съвестта като възможностите за политическо сдружаване и свободното изповядване на религия например. Медиите също са в частни ръце, при това може би над 90 процента, и свободно, а някои смятат, че на моменти дори фриволно, разискват всякакви теми от обществения дневен ред.

- Пламен, не е ли твърде розова картината, която описваш?

- Не и спрямо ситуацията през 1988 година, Фили. За тези, които не знаят или за тези, които са забравили, мога да припомня съвсем накратко, че тогава сто процента от икономиката беше държавна, а свободният пазар се определяше като инструмент за хищническа експлоатация на трудещите се от страна на гадните капиталисти; никой нямаше право на свободно сдружаване не само в партии, а дори в синдикати; управляваше партията-майка на сегашните социалисти - Българската комунистическа партия, като нейното управляващо положение бе “завинаги” гарантирано в член първи от Конституцията; зараждащата се опозиция беше на практика почти изцяло контролирана от Държавна сигурност; правото на свободно изповядване на религия не съществуваше, нещо повече, беше времето на тъй наречения “възродителен процес”, който отне всички изконни човешки права на турското население; медиите бяха изцяло партийни и сто процента контролирани.....Всъщност ако се навлезе в детайлите на тази ситуация, от които се вижда как пагубно тя се отразяваше върху човешката психика, навярно Джордж Оруел с отчаян жест би посегнал да изяде шапката си.

В същото време това изобщо не означава, че след двадесет години, ако нещата се развиват в нормална посока, сегашното положение няма да бъде възприемано като също толкова подтискащо.

- Защо смяташ така?

- Едно е да гледаш филм, Фили, друго е да гледаш филм за това как е направен филма. Както казах в началото, мнозина смятат, че дяволът се крие в детайлите и до голяма степен са прави.

Да вземем например въпроса за това доколко свободни са сега медиите. Мнозина продължават да твърдят, че по времето на комунизма е имало цензура и това е бил главният проблем пред журналистите тогава. Всъщност не. Проблемът беше, че официално нямаше цензура и затова всичко, буквално всичко, подлежеше на цензуриране - най-често извършвано напълно субективно от страна на некадърни, плашещи се от сянката си или по друг начин ограничени и зависими хора.

Не знам дали от Австралия си личи, но от България се вижда добре, Фили, че на практика сега нещата в медиите стоят по твърде сходен начин. Повечето от тях наистина са частни, но техните собственици са лица с определени интереси, които поддържат някой вестник, радио или телевизия като на практика икономически губещи предприятия, заради повече или по-малко големите възможности за публично влияние чрез тях. За оказване на натиск. За водене на икономически и политически задкулисни войни. Неслучайно в малка България например от години съществуват повече национални всекидневници, отколкото в Обединеното кралство.

Това определя до голяма степен качествата и поведението на журналистите, които работят в съответните медии. Първо, собствениците предпочитат да назначават голям процент хора без опит, без минало и в този смисъл – без памет за това кой кой е, защо и как съществува в българския икономически, политически или какъвто и да било живот. Просто подобни хора лесно се манипулират. Те изкарват някакво елементарно обучение и започват да пишат за събития, за дълбочините на които си нямат всъщност никаква представа.

На второто ниво, като редактори, се назначават хора, които в течение на последните няколко години са добили смътната представа какво може и какво не може да се публикува в съответната медия и в известен смисъл играят ролята на онази цензура, която описах като характерна за комунистическите времена – цензура неофициална, крайно субективна и не особено интелигентна.

Ако нещо неизгодно или опасно за собственика се промъкне покрай това второ ниво, то няма как да се промъкне покрай третото, където са главният редактор, един-двама заместник-главни редактори, шефове на екипи и още няколко свободни електрона под формата на анализатори например. Именно това трето ниво, освен вътрешното цензуриране, осъществява и конкретните стъпки по споменатото вече пряко реализиране на интересите на собственика, като пише остри и конкретни статии, води кампании и координира действията на по-ниските нива в някаква конкретна война.

Такава, макар и доста грубо обобщена, е всъщност реалната картина в българските медии не само в момента, а изобщо през годините на прехода. И тази картина поражда онова масово усещане у хората в страната, че – да, медиите са свободни, остри в изразните си средства, дори на моменти излишно демонстрират това, но в същото време са повърхностни, непоследователни, работят кампанийно, често фокусът им е изместен от реалния дневен ред на обществото.

Доста масовият скептицизъм към свободата на българските медии се засилва и от факта на тяхната сравнително ниска ефективност, което създава впечатление, че журналистиката тук е по-скоро дрънкане на оръжие, отколкото средство за обективно информиране на обществото, а оттам и за постигане на реални общественополезни цели.

Но как и защо тази ниска ефективност се свързва с другите съпътстващи условия в страната и се превръща в част от единна система на непълноценни решения и действия, които само привидно напомнят за свободни решения и действия, ще говорим през следващата седмица.