Дизайн уже закончил находимся на этапе программирования.
Надо отметить, что для открытия добротного сайта необходимо немало усилий.

Немного лирики по поводу процесса:

1. Первое и самое важное - это цели которые Вы преследуете. Не надо пытаться воплотить все задумки и мысли в одном проекте

2. Все цели обозначены, план составлен - покупаем домен и ищем хостинг. Домен купить можно где душе угодно (я лично считаю что это должно быть еще и подешевле). Хостинг в противоположность домену вещь очень специфическая - я перерыл немало ресурсов прежде чем определился с стартовой площадкой и площадкой для постоянного размещения. Основные показатели которым должен отвечать хостинг - подскажет программист (выразим обычными словами - как можно больше места, онлайн поддержка, поддержка большого количества опций PHP, SQL, Perl and etc.). В качестве стартовой площадки я выбрал доступный русский ресурс http://www.jino.ru - здесь тебе и регистрация домена и все необходимое по достаточно либеральным ценам (ну это на первый взгляд конечно). В качестве постоянной площадки мной выбран www.3ix.org (очень шустрый хостинг, много места, много опций, относительно дешево, работают с Russian Federation)

остальные подробности позже

Тази статия е преведен откъс от поредния споделен професионален и житейски опит на SEO магьосника Аарон Уол. Този път той е посветен на размисли върху понятията цена и стойност. Приятно четене!

------------------------

В миналото продавах своята електронна книга на половината на сегашната й цена. Някои хора по онова време смятаха, че това трябва да се е дължи на факта, че тогава съотношението между търсене и цена е беше различно. Истината е, че оттогава досега прекарах хиляди часове в проучване и писане, което доведе до многократно увеличаване цената на книгата ми.

Повечето афилиейт маркетинг специалисти искаха да спечелят малък дял от 40 долара, когато можеха да се захванат с реклама на продукти, които да им донесат комисионна от по 50-100 долара на бройка. Изхождайки от собствения си опит, афилиейт маркетингът обикновено не е честен, а повечето специалисти в този бранш ще ви препоръчат продукти, които ще им донесат най-голяма комисионна (лична изгода), а не такива, които са най-качествени или ще са ви от най-голяма полза. Например, много хора от този бранш ще ви посъветват да закупите платен софтуер за дейност, за която съществува безплатен такъв, при това по-добър от платения. Програми като OpenOffice ви позволяват да създавате PDF файлове безплатно. Търговците, все още масово, продават всевъзможни генератори за PDF файлове, които са пълен боклук, но хората се подлъгват и ги купуват, защото Google все още не индексира добре PDF-ите и не връща достатъчно релевантни резултати на запитвания касаещи такива файлове, т.е. трудно се намират резултати за информация публикувана в такъв формат.

Първоначално се съмнявах в цената, която бях определил за своята онлайн книга и след време започнах да хоствам своя собствена афилиейт програма. След 2 месеца вече имах над 100 нови афилиейти, а реклами на моята книга имаше поместени на хиляди страници в мрежата. Ако книгата ми е съумяла да  даде дори само 1-2 успешни съвета на специалистите от този бранш, значи тя е изплатила стойността си многократно. Читателите, които са сравнително отскоро с интерес в областта пък, ще очакват доста повече, закупувайки книгата ми и това е напълно нормално – колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно е да научиш нещо ново!

Аналогично, колкото по-запознат е един човек с дадена материя, толкова неговите очаквания към нея са по-реалистични. Една от причините, поради които реших да завиша цената на своята SEOBook беше, за да отсея част от най-лошите потенциални купувачи. Такива, които никога не остават доволни, независимо колко качествена е дадена стока и какви безплатни екстри вървят с нея. Този тип хора просто никога не могат да бъдат задоволени откъм очаквания. Колкото повече се опитвате да използвате ниската цена на своя продукт като предимство пред конкуренцията си, толкова повече такива "незадоволими" купувачи ще ви се налепят и с толкова повече недоволство и измами ще трябва да се сблъсквате в ежедневието си.

Случвало ми се е нееднократно да изкачвам сайтове на свои клиенти до първа позиция в Google за ключови думи, които струват 10 000 долара, като съм ги таксувал едва с по 1 000, при това еднократно, и въпреки всичко винаги е имало недоволни сред тях. Ето какво получава човек, когато се съгласява да работи за посредствени клиенти, които не знаят какво искат – третират го по същия начин - като посредствен SEO специалист. Този тип клиенти рядко изказват своята благодарност за усилията и способностите ви, затова просто ги избягвайте.

Посредствен е само този, който се счита за такъв! Ако продавате услугите и труда си на символични цени, само за да привлечете по-голяма клиентела, това непременно ще се отрази негативно на вас и вашето самочувствие, когато се отнесат към вас неблагодарно впоследствие. Затова – знайте си цената!

Още споделен опит от Аарон Уол

Адрес на системата за оценяне на сайта: http://www.dnscoop.com

Адрес на статията: http://www.princrease.com/readarticle.php?article_id=24042

Поздрави
Андон Иванов / Dipal.Net

Хорошо известно, что оборудование имеет тенденцию дешеветь. Но одно дело, когда об этом знаешь умозрительно, и совсем другое, когда держишь в руках документы однозначно и наглядно это подтверждающие.

Эту флешку я купил 28 мая 2004. К концу того же года я умудрился её сжечь и пришлось обзавестись новой. Она отличалась только корпусом, производитель и характеристики идентичны.

Цена в два с четвертью раза меньше! А прошло всего каких-то 7 месяцев. Сейчас такая флешка стоит где-то в районе 250 рублей. Правда с таким объёмом памяти найти уже затруднительно, сейчас он считается неприлично маленьким и, вроде, больше не выпускается. А цена по сравнению с первоначальной упала примерно в 10 раз!!

Вопрос - сколько же флешка стоит на самом деле?..

Предложението за увеличение беше подкрепено от 35 общински съветници, 17 бяха против, нямаше въздържали се.

Месечната карта за всички линии ще струва 50 лв., вместо досегашните 37 лв. Талонът за 10 пътувания от 6 лв., става 7.50 лв., ще има и талон за пет пътувания, който ще е на цена 4.25 лв.

Цената на картите за пенсионери, ученици и студенти си остава същата. Промяна ще има единствено при преференциалните карти, които не се ползват с намаление.

От 9,00 до 60,00 лева ще е цената на картите за пенсионерите в зависимост от броя на линиите, които ще ползват, както и времето, за което картата е издадена.

По същия начин ще бъдат и картите за студентите, като разликата в цената на картите там ще бъде от 7,00 до 102 лева.

Общинските съветници узакониха и цената на билета, продаван от шофьора да не бъде 1,10 лева, а 1,00 лев, за да не се разсейват с връщането на монети.

То предизвика възмущението на представителите на СДС, ДСБ и БСП, които се обосноваха, че така от 3 милиона пътувания годишно в градския транспорт с отнемането на 10 стотинки бюджетът на транспорта се намалява с 300 000 лева от момента на сегашното гласуване.

Моя позната, в преклонна възраст, има желание да си закупи гроб.

За ползване 10 години цената е около 100 лева.

За вечни времена = 270 лева

Явно има промоция!

Може ли изобщо да се изчисли цената на вечността?!

Статия по темата в. Новинар

Автомобильная уникальность. Новый Audi S8/Ауди S8.

Как возникает что-то уникальное?
Когда удается собрать все лучшее из разных миров.
Audi S8 был создан из отличного приводного усилия, ярко выраженного дизайна и абсолютной спортивности, соединенных в одно целое.

Хорошему атлету нужны две вещи: выносливость и отточенная техника.
У нового суперкара Audi S8 есть и то, и другое. В Audi S8 бьется сердце рекордсмена: первый 10-цилиндровый двигатель с непосредственным вспрыском бензина. Его мощное звучание уже перед стартом показывает его силу. При этом сила и динамика прекрасно сочетаются с максимальным комфортом, который присущ лимузину класса "люкс"...

Audi S8. Принимайте вызов.

Читайте и узнаете, Мнение о Audi, Новый Audi S8/Ауди S8. Цены на Audi S8. Тест - драйв  Audi S8. 

Спортивный задор в элегантном обличье.

Стильная мощь, соединенная в порыве с исключительным комфортом и элегантной недосказанностью в роскошном облике - таков Audi S6. Он представляет собой воплощение спортивной философии Audi, а также призван укрепить и продолжить славные традиции марки, достичь новых выдающихся результатов в своем сегменте.

Как все необыкновенное, автомобиль audi s6, замечаешь уже издалека. Светодиодное дневное освещение в виде блока фонарей на переднем бампере подчеркивает спортивный облик автомобиля. Это впечатление усиливается выразительной решеткой радиатора Singleframe, большими отверстиями воздухозаборников, широкими крыльями и наружными зеркалами с алюминиевой отделкой.

Читайте больше о Новинках AUDI. Характеристики Audi S6. Лучший спортивный автомобиль. Модели спортивных автомобилей.

Audi S5 - Новая форма спортивного качества.

Автомобиль, в котором идея "спорта" воплощена в классическую - новый Audi S5. Это больше, чем просто металл и техника. Это осязаемая динамика. Спортивный автомобиль с точеными
линиями, бросающий вызов любой дороге.
Полюбуйтесь им и садитесь за руль.

Новый Audi S5 производит неизгладимое впечатление в одно мгновение. Тюнинг Audi S5: Длинные линии боковой выступающей части кузова кажутся изогнутыми, плоская крыша придает Audi S5 вид мимолетности. Две овальные двойные выпуклые трубы свидетельствуют о силе, четко определенные контуры края - о последовательности. Однокаркасная рамка с красным значком S блестит серым матовым цветом, хромовые вставки в решетке радиатора придают выразительность. Наружные зеркала с алюминиевой отделкой подчеркивают энергичный вид автомобиля. Формы Audi S5 с длинным капотом и большими колесами кажутся атлетическими. Большие 18-дюймовые литые легкосплавные диски подчеркивают массивность автомобиля.

Мгновение - и Audi S5 уже скрылся из вида.

Читайте больше о новинках Audi. Audi RS5, Тест-драйв Audi S5. Марки спортивных автомобилей. Самые спортивные автомобили.

Смотрите Audi S3

Бескомпромиссный спортивный характер, лидерские качества и прогрессивность технических решений отличают автомобили Audi модельного ряда S.

Буква "S" в названии моделей - это не только свидетельство непрестанной борьбы Audi за высокие достижения в автоспорте. Модели "S" - это безусловная демонстрация стиля и стремление к максимальному комфорту, авангардный дизайн и первоклассное техническое оснащение.
Модели  S и RS имеют не только все необходимое, чтобы быть спортивными автомобилями, но и оборудованы целым рядом современных систем безопасности и системой полного привода quattro.
Мечтаете о резвом спортивном автомобиле? Поклоняетесь изысканному стилю и не желаете расставаться с комфортом?
Модели Audi S и RS - то, что нужно!

Новый Audi S3 - уже второе поколение небольшого быстрого хэтчбека, который является превосходством концепции маленького спортивного автомобиля от Audi. Взяв самое лучшее от предшественницы, новый Audi S3 установил планку качества и ездовых характеристик в классе "горячих хэтчбеков" на невиданный уровень. Динамические показатели Audi S3 возносят её на вершину среди хэтчбэков гольф-класса...

Читайте больше о Новинках Audi. Тест-драйвы Audi.

Небольшие, но вместительные. Динамичные, но экономичные. Надежные, комфортные и недорогие. Это основные характеристики автомобилей класса В - самого популярного в Европе. В Украине настоящая популярность этих «малышей» пока еще впереди. Как правило, именно автомобиль этого класса становится первым автомобилем для студента, молодого специалиста или молодой семьи. Почти каждый бренд массового автопрома готов представить покупателям свой класс В. Цены на автомобили зависят от версий и комплектаций, как правило, находясь в рамках $11 - 20 тыс. И если вам предстоит покупка авто в кредит или наличные, то выбор сделать непросто. Стоимость автомобилей разная.

Итак, Fiat Grande Punto vs. Ford Fiesta

Что же предлагают за такие деньги в Украине? Какие блага получает счастливый обладатель нового автомобиля, например, за $12 тыс.? И за что именно заставляет его переплачивать покупка авто такого же класса за $20 тыс.? Мы решили провести сравнительный тест-драйв двух ярких представителей этого класса, из разных ценовых категорий. Все марки автомобилей проходят тест-драйв. Итак, наша пара сегодня - Ford Fiesta и Fiat Grande Punto.
Для тест-драйва мы отобрали версии с механической коробкой передач и бензиновым двигателем: у 5-ти дверного Ford Fiesta объемом 1,3 л с мощностью 70 л.с, у 3-дверного Fiat Grande Punto - 1,4 л с мощностью 95 л.с. Надо отдать должное динамичное управление автомобилем Fiesta: разницы в 25 «лошадок» мы не почувствовали.
Стоимость Ford Fiesta в комплектации Comfort составила €11735. Fiat Grande Punto в версии Dynamic с 16-клапанным двигателем €15280. Но дополнительное оборудование, установленное на Grande Punto, тянуло еще на полторы тысячи евро. Посему общая стоимость итальянца составила €16736.

Продолжение о Тест-драйв легковых автомобилей: Ford Fiesta и Fiat Grande Punto

Извън темата е да коментирам курсовете за лекари, организирани от Боарон (Boiron). Информацията касае само курсовете по хомеопатия, организирани от две институции: Българско хомеопатично общество и Център за здраве и образование "Едикта". Това не е реклама. Просто споделям някои факти, известни ми от първа ръка като завършил такъв курс, а целта е тези, които желаят да изкарат подобен да са наясно със ситуацията.

Не вземам никакво отношение 'в повече' нито към ХО, нито към Едикта. Само по стечение на обстоятелствата стана така, че изкарах курса към ХО (моят беше 6-ти по ред, организиран от обществото; сега текат 7-ми и 8-ми по ред курсове), а не към Едикта. Смятам, че и на двете места има добри преподаватели, но е вярно също и че никой не може да ти налее знанията в главата; курсът си е курс, но в крайна сметка нещата винаги опират до личното желание и инициатива.

Обикновено всяка пролет започва нов курс, и в ХО, и в Едикта. Цената като цяло е долу-горе една и съща, а това е темата на публикацията. Има разлики само в начина на плащане: в ХО се плаща всеки месец за всеки семинар, а в Едикта по-рядко, на "семестър", но общата сума е долу-горе същата. Става дума за 2, 2 1/2, 3 годишно обучение, което излиза минимум няколко хиляди лева.

Ако можете да преглътнете тази сума, следващият факт, с който ще трябва да се съобразите е действащият рестриктивен закон за здравето, който забранява практика на лица без хуманно-медицинско образование (+ специалистите по дентална медицина, т.е 'стоматолозите'). Цитат:

Глава шеста.
НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ

Чл. 167. (1) Право да практикуват неконвенционални методи по чл. 166, ал. 1, с изключение на хомеопатия, имат български граждани, които са психически здрави, не са осъждани за престъпление от общ характер и отговарят на едно от следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по професионални направления "Медицина", "Дентална медицина" или "Фармация";
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) притежават образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" по професионално направление "Здравни грижи";
3. притежават диплома за завършено средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" или "Дентална медицина".

Целият Закон за здравето можете да прочетете в сайта на БМХО (разбирай Боарон). Извън темата на настоящата публикация е да се обсъжда чии интереси обслужва този закон, както и какво още се готвят да направят определена група хора.. с крайна цел в даден момент в България просто да не се практикува хомеопатия, а само някаква комерсиална ала Боарон версия (за краткост наричана от мен боаронопатия). Положението е доста сериозно, само че, първо, 'те' не си губят времето да пишат по форуми, блогове и т.н., и второ - тъй като 'в който е парата, той поръчва музиката' - те просто въвеждат закони и точка.

Споделям всичко това за да сте наясно със ситуацията (защото аз нямах тази информация насипана по този начин през пролетта на 2005!) още преди да решите да похарчите маса пари за документ (сертификата), който ако не сте лекар няма да ви даде правото да практикувате.. Курсът, който завърших (6 курс) започна с около 50-60 човека, накрая на изпит се явихме около 10 човека и от тях някои не го и взеха. Мотивът да изкарат хомеопатичен курс на някои хора беше от чисто любопитство, или пък (много лоша идея) за да лекуват впоследствие само свои близки и роднини/семейство. Хората с такава мотивация бяха от първите, които окапаха и не стигнаха до финала.

Сега за цената, конкретно. Говоря за 6-ти курс към ХО (което донякъде важи и за следващите курсове).

Курсът е семинарен, всеки месец в рамките на един уикенд се провежда семинар под формата на лекции. Лекторите са преподаватели от ХО. Всеки семинар струва 60 лв. Общо са 24 семинара (за 2 години). Освен това три от семинарите при нас бяха с лектор от чужбина (двата пъти д-р Шах и третият такъв семинар беше с д-р Мета, и двамата са известни индийски хомеопати) и бяха с 20 лв по-скъпи, т.е. прибавяме още 60 лв. Самият изпит в края на курса, който е два дена, е с цена също 60 лв. До тук станаха 26 по 60. Към тези разходи се добавят задължително супервизиите (практиката под формата на работа с пациенти под ръководството на супервайзорите, разбирай преподавателите), които се заплащат по 3 лв на час. Минимумът е 120 часа супервизии, т.е добавяме още 360 лв. Плаща се два пъти по 17 лв членски внос, т.е още 34. Друг задължителен разход е закупуване на Реперториум, тъй като без него нито обучението, нито практическите занимания имат смисъл или са възможни. Аз бях взел най-евтиния, Synthesis 8.1 Pocket Edition, който струваше 65 Е; т.e добавяме още 130 лв. Добавяме и 20 лв, за консултанта и за рецензента на есето, което всеки курсист пише за да се яви на финалния изпит. Нека да калкулираме:

Общо: 26 по 60 + 360 + 20 + 130 + 34, това дава 2104.

Това е абсолютно сигурен минимален разход. Върху него вече се трупат пари за храна, нощувки и пътни за тези, които не са от София (в началото и аз пътувах от Стара Загора до София преди да се преместя пак временно тук, в София); също така има две летни училища (обикновено на Юндола), които са също разход отгоре. И не на последно място това са в '-стотин' лева пари за хомеопатична литература. Така че, в крайна сметка, като удариш чертата може да прескочиш три хиляди лева за целия хомеопатичен курс.

Това са фактите. Оттук нататък всеки решава сам за себе си. Трябва да имаш много ясна и обоснована (преди всичко за себе си, но също и за пред семейството, например, ако парите за обучението ще идват от семейния бюджет) мотивация, както и - абсолютно сериозно го казвам! - много дълбоко усещане за хомеопатията като призвание за да прескочиш всичко това и да не се примиряваш с факта, че държавата - обслужвайки интереса на група хора и една фармацевтична фирма - ти забранява да практикуваш.. но това последното е тема за отделна публикация.

Надявам се да съм ти дал (Онази с 'гомям шемет си') достатъчно изчерпателен отговор за това как стои въпроса с цената на курсовете по хомеопатия в България. Сигурен съм, че това ще е от помощ и за други хора.

Стотинки или банкноти?
Капризи. Не мога да разбера как да угодя на човека зад щанда и това си е! Дали ще купувам дъвка или обувки, винаги се мусят на парите ми, ама винаги и независимо под каква форма са.

Стотинките.
Наскоро видях в трамвай 5-ицата следващия надпис, който не успях да снимам, но запомних (запазвам правописа!):

"Ватмана не приема 1, 2, 5 стотинки"

Един друг път ватманката ми се разкрещя, за това, че й дадох 10 стотинки под формата на монети от 5 и 1, и две монети от по 2 стотинки. Изля се върху мен една тирада от сорта на:
- Аааа, какви са тия тука? Аз да не съм касичка? Какво да ги правя, на мен никой не ми ги приема! - един куп от тия работи.
Аз, нали се имам за културен човек, обясних на госпожата, че стотинките са официално платежно средство в България и трябва да си отстоява правата когато някой не иска да й ги приеме. Случката завърши със закупен билет, но и кръвното леко ми се вдигна, защото по принцип съм холерик човек и вдигам повече кръвно когато трябва да обясня нещо спокойно, отколкото когато се понавикам.
И други пъти са ми се случвали случки като тази и всеки път изнасям слово в защита на стотинката. Работата е там, че човекът зад щанда е този, който трябва да ми благодари за покупката, независимо как е заплатена!

Банкнотите
Ако не са стотинките, ще са те! Голям проблем са. Ей сега излязох да си взема нещо за обяд. В магазинчето сметката ми не надхвърляше два лева, а аз имах само банкнота от двадесет, нова емисия. Бас ловя, че ако бях със стотинки щяха да ми направят забележка, но аз бях с банкнота. И храс:
- Аууууууу, нямате ли дребни? Ей сега си дадох всичките дребни! Не мога да Ви върна.
Наум:"Да бе, пък на мен тъкмо ми мърмориха за стотинките!"
- Еми нямам.
- Аз ей тук ще ви оставя нещата, да Ви чакат, пък вие идете да си ги развалите.
Да бе да, 'наеш ли кога ще стане т'ва. Навън има хиляда магазина, аз ще отида в един от тях, ще разваля и ще се върна, за да ти окажа високата чест да закупя нещо от теб!!! Ти времето ми ще ми го платиш ли? Няма да я бъде тази! Естествено, че си напазарувах от съседното магазинче, където не протестираха срещу парите ми. Ама хич даже.

1-та стотинка!
Дюнер - 1.99 лв.
Списание - 3.99 лв.
Панталони - 85.99 лв.
Телевизор - 999.99 лв.
Къде ми е рестото? Може да ви се стори дребнаво и скръндзаво или както там пожелаете да го наречете, но на етикета пише "и 99 стотинки". Следователно АЗ си искам стотинката! Ако искаха от мен 4 лева, да не бяха казвали 3.99, сори Майкъл.
Ето в МакДоналдс - винаги връщат стотинката, аз преценявам дали да я сложа в касичката, което и винаги правя. Обаче това си е моят избор. Докато ония в сандвичийницата са решили, че съм задължена да подпомагам личния им фонд "1 стотинка", като да са изпаднали повече от бедните сомалийски деца.
Една касиерка в дюнерджийница веднъж избухна в следствие на претенцията за благотворителната ми стотинка.
- Да, понеже ще забогатеем от твоята стотинка! Ето ти повече и за другия път, че тогава може да нямам.
- Аааа, имали сте значи! Аз моята си искам и нищо повече. И като няма да забогатеете от стотинката ми, защо пък не ми я връщате? Що се отнася до другия път, такъв просто няма да има госпожо.
И наистина не стъпих повече там. Не знам какво мислите, но аз смятам, че съм в правото си. Особено когато знам, че никъде другаде по света не ме държат отговорна за дарител, независимо какво купувам и каква класа е магазина (естествено, че ако е по-скъпо тия тъпи номера изобщо не са им в арсенала на хората).

И като за финал един съвет:
На "Славянска" и "6-ти септември" има едно хранително магазинче, с жълта дограма. Никога не ходете там! Не познавам човек, на който продавачът да не е крещял я за голяма банкнота, я за стотинки. Последния път с него си дърпахме една двадесетолевка, защото му казах, че като не я ще, няма да пазарувам от него, а той реши, че все пак иска да си купя нещо от него. Обаче аз отидох при истински търговец.

Трудът е производствена суровина, която не се продава (робството е забранено), а само се отдава под наем. Като всяка производствена суровина, трудът има цена, която се влияе от много фактори: търсене, предлагане, макроикономика, социална политика, валутен курс и доста други.

Моите наблюдения върху живота, икономическите анализи, статистиката и всичко останало сочат, че цената на труда в България е сред най-ниските в Европа. Това ме навежда на един съществен извод: там, където суровината е евтина, няма смисъл да я продаваш. Там трябва да я купуваш. И какво става в действителност? Чуждите компании откриват клонове, централи, кол центрове  и шивашки фабрики у нас, а местните собственици на труд продават суровината си на глобално ниски цени.

В същото време хлябът поскъпва, но жизненият стандарт не се повишава. Питам се, при положение, че заплатата е "цена" на труда, защо само тя не расте, да го еба? И наистина, хлябът ли е по-скъп от човека? Съмнявам се. Все пак човекът произвежда хляба. Иначе щяхме да живеем в общество от хлябове, не в човешко общество.

Тъжната истина е, че всичко, което се случва у нас, се случва за сметка на работещия човек. Той винаги е принуден да прави компромиси. Защо? Защото трябва да яде. И не само за това: той участва на един пазар, на който търсенето е организирано, а предлагането - индивидуално. Следователно, на принципа "заедно можем повече", работодателите наистина могат повече. Те са обединени във фирми, бизнес сдружения и отраслови съюзи, в национални, транснационални и глобални компании.

При кандидатстване за работа един-единствен човечец, с хилави финансови възможности, на който целта в живота му е да си плати парното, трябва да воюва с икономическите интереси на една богата бизнес организация, подкрепена от браншови съюзи, споразумения за свободна търговия и бюджетни субсидии, докато синдикатите си бият чекия...

Хората за това са ги измислили синдикатите, но е публична тайна, че у нас действащи синдикати няма. Конкретен пример: практиката в цял свят е процент от членския внос да се отделя в стачен фонд, който тряба да изплаща пълни или частични възнаграждения на стачкуващите в случай, че решат да поискат повече права.

У нас се питаме дали родителите да дават 40 лв месечно, за да могат децата им да посещават държавни, забележете, училища, или пък самите учители да стоят гладни по време на справдливия си протест, който има една единствена цел - като работиш, да има какво да ядеш.

Ще ви съобщя една тъжна и неспокойна истина: французите изкарват десет пъти по-високи заплати, защото са се били за тях, а не защото са готини хора, които ценят труда. Всички сме виждали по телевизията тамошните кравари да изливат цистерни с мляко върху магистралата, защото са недоволни от изкупните цени. Всички знаем, че те първи в Европа махнаха главата на своя крал. И ако си имал късмета да учиш френски, вече би трябвало да знаеш заглавията на уроците в учебника от подготвителен клас: "стачката","протестът", "гладът", "барикадата", "без дом"...

Ето че стигаме до поредния български парадокс - работещите у нас са бедни. Хем имаш постоянен доход, хем нямаш свободно време, за да изкарваш допълнително, хем не можеш да покриеш базовите нужди от: покрив, осветление, отопелние, храна и дрехи. Говоря за физическо оцеляване, не за някакъв лукс. Доста хора няма да се съгласят с мен, затова ще ви направя една проста месечна сметка, базирана на абсолютния минимум:

наем (ипотека) 400 лв, разходи за транспорт (за да можеш да ходиш на работа): 100 лв (при положение, че използваш комбинирано маршрутка, такси и градски транспорт, защото нямаш кола), храна: 200 лв (ако не си много ящен и не обичаш да си угаждаш), ток, парно, вода, общо сметки (в най-добрия случай): 200 лв, дрехи: 100 лв (ако си супер зле облечен и постоянно носиш дрипи).

Излиза, че за да се възпроизвежда човешкият ресурс и, за да да може физически да оцелява, са му нужни минимум 1000 лв на месец. Всичко това при положение, че :живее на ръба на мизерията, няма собствен автомобил, облича се зле, не води никакъв социален живот и се храни само вкъщи.

Добре де, колко от вас изкарвт повече от хиляда лева месечно? И какво си купувате с остатъка? Повече хляб?

Програмистите да мълчат. Те също са бедни, но все пак получават някаква справедлива цена за труда си. Защо? Ами защото ножът опря до кокала и вече няма накъде в ай ти сектора.

Така, а сега да се върнем на темата: Как да се преборим за цената на труда си?
Има два възможни сценария: 1) ако вече си нает служител и 2) ако все още обикаляш по интервюта.

1) Вече си нает служител. Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края.

Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси...

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа. Да, икономиката се развива. Да, бизнесът расте и да, твоят работодател по-скоро ще си купи още два джипа за по 200 бона, отколкото да ти увеличи заплатата с 50 кирливи левчета. За да може един човек да кара Мазерати в тази държавица, 50 000 маймуни трябва да се тъпчат в градския транспорт. Такава е статистиката. Свиквай.

Какво тряба да направиш в подобна ситуация? Ти си сам срещу системата. Правителството се интерсува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Действай умно. Верно, в супер неизгодна позиция си поставен, но все пак има изход. Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много тряба да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо вниамние на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Всеки ден, без изключение, пускай по едно CV някъде.  Даже по няколко. Не е достаъчно да отговаряш на обявите в джобтайгър и джобс бе ге. Порови се малко и направи каталог с абсолютно всикчи фирми, в които би искла(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много. Може би хиляди. Може би дестки хиляди.

Търпеливо си го направи този списък и, незавиисмо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат. Ти си различен от останалите овце, защото използваш консултантски услуги, а те често са по-евтини от проститутките. Има ли смисъл да обяснявам, че в Бе Ге проститутките и алкохолът са най-евтините блага, успредно с твоя труд?

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител - също, но с потенциални работодатели.

Ако направиш всичко, което съм те посъветвал дотук ще видиш, че настъпва един момент, в който непрекъснато те канят на интервюта. Отивай без да се мислиш много-много. И не казвай на никого.

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш - вече си достатъчно беден. Бачкаш 40 часа на седмица и едва свързваш двата края.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш севрионзо, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.
 
Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България. 

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоаторат, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве. Ако не можеш да лъжеш, ще живееш излъган. Свиквай.

2) Все още обикаляш по интервюта. Имаш образование, да речем, но нямаш никакъв стаж и никакъв опит. Ще ти съобщя една кофти новина: предстои ти да работиш доста време без пари. Ама абсолютно без пари, в прекия смисъл на думата! Или ще те прецакат с някакъв идиотски стаж (за който тряба да си благодарен, че не плащаш от спестяванията на майка си), или пък ще те назначат на заплата, но първото възнаграждение ще го получиш едва в края на втория месец, защото една заплата винаги трябва стои у мениджъра, като гаранция, че са те вързали за клона. Всъщност, на никого не му пука какво да ядеш през останалото време.

Независимо от обстоятелствата, обаче, в началото трябва се примириш с някакво абсолютно неадекватно заплащане, от рода на 300 лв месечно, примерно, след всички стажове и обучения. За да си търсиш работа в БГ трябва да си: а) идиот б) пълен идиот или в) богат ексцентрик, на който курвите, наркотиците и околсветските пътешествия са му втръснали, затова е решил тотално да смени филма. Четвъртата възможност е някой да те издържа с години, докато ти всъщност бачкаш. Вашите да са живи и здрави!

Захапеш ли веднъж, обаче, ти все пак придобиваш някакъв контрол върху ситуацията. След известно време ще поемеш нещата изцяло в свои ръце. Ако си умен. Ако си тъп, жалко.

Първото задължително условие: опитай поне една година да останеш в шибаната фирма, колкото и да е трудно. Преглъщай униженията, свиквай с интригите, примирявай се с несправедливостите. Тук също има правила:  Действай умно!

Направи така, че все повече неща от рутинната работа да зависят от теб. Усилията ти да полагаш извънреден труд ще се посрещнат с широка, тарикатска усмивка от страна на твоя работодател, защото тук почти никой не се сеща да плаща овъртайм.

Целта е ясна: след около година колегите толкова добре да са свикнали с твоето безропотно присъствие и с твоето овче трудолюбие, толкова неща вече да зависят от теб, че ако се махнеш, да оставиш пълен хаос след себе си...

Следващото нещо, което трябва да направиш, е да повториш упраженията от стъпка 1) "Вече си нает служител".

С тази статия рискувам да ядосам доста неплатежоспосбни работодатели, но моля ви се, вземете се в ръце и осъзнайте най-после, че хората действително са най-ценният актив във вашата фирма. Крайно време е те да започнат да струват повече от столовете, върху които седят.

За да се реванширам, обещавам в най-скоро време да постна няколко абсолютно безплатни съвета как да накараш гениите да работят за теб, без това задължително да е за тяхна сметка. Амин.

Тихомир Димитров