Пан-арабските цветове са черно,червено,бяло и зелено и намират своето модерно приложение в знамето на арабската революция.Първите три цвята се появяват в знамената на Египет и Йемен.Заедно със зеления цвят, те присъстват в знамената на Ирак,Йордания,Кувейт,Палестина,Сомалия,Судан,Сирия,Обединени арабски емирства и Западна Сахара.

Вярва се, че всеки един от пан-арабските цветове е свързан по някакъв начин с арабските династии или историческите епохи в арабската история.Черното например е бил цветът на Пророк Мухаммад (с.а.с), бялото за кратко време е било използвано от Умаядите, за да напомня за победата им при Бадр, зеленото е цветът на Фатимидите в Египет и тяхната връзка с Али бин Аби Талиб, а червеното било използвано главно от владетелите на Северна Африка и Андалусия.

Други арабски държави обаче не използват пан-арабските цветове.Пример за това са Алжир,Тунис ,Мароко и Ливан, които използват обаче поне един от тези цветове или комбинация от някои от тях.

Знамена с пан-арабските цветове

Ахуаз(в Иран)	Египет	Ирак	Йордания
Кувейт	Палестина	Сомалия	Судан
Сирия	ОАЕ	Западна Сахара	Йемен

Истинският акварел е прозрачен и лек. Това го отличава от маслото и темпера, които са непрозрачни и могат да се напластяват. Истинските майстори не използват бяла боя. Бялото в рисунките им блести с белотата на чистия лист.

Аз си падам по по-пестеливи рисунки, като повечето на Alwyn Crawshaw, затова и избрах да се уча от него. Мисля, че в книжарницата на Книгомания на “Шипка” съм виждала същия.

Разбира се, нямам нищо против и някои по-наситени рисунки, като тези на Щъркелов, признат за Цар на акварела. Преди години ми го препоръча моят приятел Добри, галерист в старата градска галерия – там дори май имаше някоя и друга негова картина.

Харесвам и тези по средата – например на Чудомир (да, авторът на Кака Сийка е и художник. Някой ден трябва да посетя музея му в Казанлък) – даже някога прерисувах неговата кошничарка.

Мисля, че зенът на акварела е в следното: да действаш бързо и смело – иначе стават едни сковани зубрачески изпипани рисунки, на които липсва размах.

Разбира се, има доста нещица, на които не ни учат в училище, но тези смятам за основни:

1. Има хубави и скапани бои, хартии и четки – ние обикновено купуваме на децата скапани, защото не знаем за съществуването на другите; другите не се продават в обикновените книжарници.

2. Има различни видове цветове – синьото не е просто синьо – има няколко качествено различни видове синьо; да не би тези червени квадратчета да са в еднакъв цвят?

Тук има още много цветове.

Днес започнах да си припомням цветовете и тренирах рисуване на тръби и постепенно изсветляване. Искаш ли да знаеш още неща за рисуването с акварел?

]]> http://lydblog.wordpress.com/?p=966 Fri, 23 May 2008 07:22:56 +0000 lyd http://lydblog.wordpress.com/?p=966

от вчера ми се живее в Скандинавия

“Нашето познанство се дели на два периода – преди и след Възпитание на девойки в Чехия.” твърди Любо от “Пингвините”. От повратната точка нататък Любо е подготвен да купя какво ли не, но всъщност става все по-добър в предсказването на това какво ще купя. В много от случаите, след покупката, той нулира заглавието в инвентарния списък и книжарницата повече никога не го получава, освен ако някой не го поръча специално. Ето защо поне половината ми купени от “Пингвините” книги в Хасково са притежавани само от мен. Любо просто не дава шанс на другите, сигурен, че никога не биха пожелали моите четива. “Моделът” на норвежкия писател Ларш Собю Кристенсен ( Modellen, Lars Saabye Christensen) е една от тези книги.

“Какво щеше да избереш ако можеше – да оглушееш или да ослепееш?”. Главният герой смята, че това не е въпрос, а заплаха, но малцина се щастливците, на които се случва да избират между доброто и доброто – не повтаряме ли това, когато избираме политици? Тъжното не е в това, че не ни се предоставят хубави неща за избиране, а че ние сме слепи за повечето неща, но да оставим настрана собствените ми размишления.

Накратко книгата е за художник, който наближава 50те и подготвя изложба. Няколко месеца преди обявената дата разбира, че ще ослепее. Няма да кажа нищо повече за сюжета и съветвам да не четете други ревюта, за да не си развалите удоволствието. Изобщо не е мелодрама.

Книгата ме остави с въпрос, който си струва мисленето, но сега едва ли ще мисля по него, защото много по-важни от етичните въпроси се оказаха ... описанията – да, това, което повечето хора обичат да прескачат. Има хубави книги, от които си струва да орежеш описанията понеже са някак насилени, но в тази специално съм ги маркирала – за пръв път маркирам описания.

Бяха кратички като хайку, но все пак различни, понеже бяха много цветни, а хайку за мен е монохромно (някой срещал ли е хайку с цветове?). Точно тази книга ми напомни, че отдавна не съм рисувала, че съм натрупала доста боички и хартия, но проблемът е, че ми се дорисува с масло – нещо, което нямам идея как се прави, но какво от това? Преди половин живот знаех още по-малко, но го правех. Кой се страхува да бъде аматьор?

Ако смяташ, че си струва да препоръката на тази книга да стигне до повече читатели, гласувай за блога тук.

Не харесвам белия цвят. Напомня ми за самота и изолация. За сгради е почти толкова лошо решение, колкото е сивото. Ужасно скучно изглеждат и двата варианта. В тази връзка кое ли пък въобще е добро?

Харесвам новите кооперации до Пантеона. Или поне фасадите им (не съм влизала вътре) - някак по-шарени и ведри са. Целият район там е такъв, не е като да има една крещяща постройка на фона на сиви блокчета.

Като казах, че харесвам шарено, нямах предвид варианта санирани 3 етажа на блок, и трите в различни цветове. И това съм го виждала. Кара те да се усмихнеш, изглежда ведро, но това не го прави по-малко кичозно.

Казвали са ми, че новите блокове до унито са голямо разочарование - тесни и дълги коридори, много врати. Сравнението беше: "като в общежитие". Съмнявам се. В крайна сметка се строи, за да се продава или отдава под наем, а едва ли някой би си купил апартамент, който цял живот да му напомня на мизерия.

Тези ми мисли са провокирани от нещата, които разгледах днес в един нов блог. Първото, което ми мина през ума беше: "Наистина, как чистят фасадите на стъклените небостъргачи? Услугите на алпинисти ли ползват?" :)

Едно от основните открития в оптиката е, че бялото и черното не са цветове като синьото, зеленото и червеното. Бялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е липсата на този спектър, а следователно и на бялото. Казано по друг начин, бялото е интеграция на видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.             

Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие?  Ние свързваме бялото с чистотата, добротата и добродетелта. Бялото е символ на положителната и защитна енергия. Обличаме героите и героините си в бяло. Бялото представя  целостта на духа. Асоциираме Бог, Божиите пратеници и Рая с белия цвят. Рисуваме ангелите в бели одежди. Черното свързваме със злото. В черно обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Когато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил черен ден. Черното символизира отчаянието, гнева и яростта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът изпитващ такива чувства е в черно настроение.            

С термина “Тъмната епоха” назоваваме епохата, в която е липсвала “светлината на разума”. Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са “тъмната нощ на душата”. Наричаме Дявола Господар на мрака, на ада, а ада смятаме за място, където не прониква Божията Светлина.            

Нима тогава възприемането на бялото като съвкупност или завършване, а на черното като  липса  е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението бяла светлина и чернота? Както езикът, така и митологията, религията и науката приемат бялото като отражение на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.            

Многосетивната личност вижда Божествеността, Господ, Божествения Разум или каквато и друга дума да предпочита да използва за това като Светлина. Вижда онези, през които Божественото протича съзнателно – хора като Христос, Буда и Кришна, като светли същества, същества цялостни, единни и завършени. Следователно в бялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда едно отражение в рамките на времето, пространството и материята на целостта, единството и съвършенството на вечната Божественостт. Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта като липса на светлина. Следователно в черното, от гледище на науката, многосетивният човек вижда отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на Светлина.            

Накъдето и да се обърне многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка отразяваща един и същи свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова нейната логика и разбиранията не са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и ефектът от тях не могат да се проумеят, когато физическите явления се изследват от личност, неспособна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и отражения на по-големите жизнени модели.            

Незавършената личност живее в състояние на разкъсаност, също както отделните цветове и комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее  в състояние на цялостност, като бялата светлина. Личността, която е загубила връзката си със своята душа, която е изгубила източника на своята Светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.            

Онова, което наричаме зло, е липсата на Светлина или при всички случаи – на Любов. Когато говорим поетично за Светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и Божественото вдъхновение. Както ще видим, този вид Светлина не е просто поетична. Тя е истинска. На душата може да и е трудно да следва пътя на Светлината през цялото превъплащение. Може да открие, че да се научи да живее в Светлина е трудно начинание. Посредством решенията, които взема, докато е на земята – чрез избора на гнева вместо прошката например или на порицанието вместо разбирането, душата натрупва отрицателна карма. Когато напуска тялото си, тя остава обвита от Светлината, която е добила при престоя си на Земята. Когато душата трябва да създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с повече ограничения.            

Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склонна към онова, което наричаме зло, отколкото личността с по-широко съзнание. За първата личност изкушенията да тръгне по този път ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле на страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за Живота.            

Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Злото трябва да се разбере правилно – то е динамична сила, в която липсва Светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е просто липса на Светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме Светлина.            

Светлината на съзнанието е равносилна на Божествения Разум. Там където Божествения Разум липсва, върлува мракът. Просто настъпва тъмнина и ние се спъваме. Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно проСветлена. Душата, за която няма Светлина, винаги ще достигне до Светлината, понеже във всеки един момент всеки един от нас получава неимоверно голяма помощ. Има много Светлина, която непрекъснато обгражда тази душа, макар да не успява директно да проникне в нея. Дори душите, които упорито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори само една своя мисъл към Светлината. Рано или късно те винаги успяват.            

Да се разбере злото като липса на Светлина не означава, че не трябва да му обръщаме внимание.            

Каква е подходящата реакция срещу злото?           

Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие /на Светлина/ и следователно не може да се изцери с отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допринасяте към липсата, а не към присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увеличаването му.            

Липсата на Светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате страдание. Омразата към злото се отразява на  човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в човек, който се е разграничил от Светлината.            

Да разбирате злото като липса на Светлина не означава, че трябва да станете пасивни или да не обръщате внимание на злините и озлоблението. Ако видите например как тормозят дете или как потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете помощ на хората, но ако в сърцето ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат – към онези, на които липсва състрадание, нима и вие ставате като тях? Състраданието се събужда от сърдечните постъпки и от енергията на любовта и  е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака, без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.            

Да се разбира злото като липса на Светлина е едно предизвикателство към възприемането на силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде победена? Един лош човек може да бъде арестуван, но нима може да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в затвора, но нима злото може да лежи в затвор?  

Едно състрадателно сърце би свършило повече работа в борбата със злото, отколкото една армия.

Армията може да победи друга армия, но може ли да надвие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото – то може да хвърли Светлина там, където тя липсва.              

Да се разбере злото като липса на Светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме във всеки един момент – дали те ни водят към Светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се противопоставяме, и така да се предпазим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото, от което ще започнем да изкореняваме злото е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да отвърнем на злото.            

По-висшето ниво на логиката и разбиранията, които характеризират многосетивният човек, му позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията, предоставена от сетивата и обработена от интелекта. Достигнали сме пределите на интелекта. Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на външната сила и външната власт. 

Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни отведе към многосетивността и природата на истинската сила. 

Това изисква сърцето.

Още по темата Умът или сърцето

Често срещана комбинация
Много дизайнери използват тази комбинация и хората са свикнали с нея. Дори известни марки като Adidas, Nike и Sony Ericsson използват тази цветова схема в своите продукти:

Eто и сайтове, които също са се спрели на тази комбинация:

Нюанси

1. #f8941d

2. #fbaf5d

3. #fdc689

4. #000000

5. #555555

6. #cdcdcd

Забележка: Внимавайте, защото от тези нюанси само черното (#000) e web safe (цвят, който ще се визуализира еднакво при всички монитори). Все пак не се притеснявайте да използвате и останалите нюанси - повечето цветовe, използвани в уеб, не са web safe, така че няма страшно

Източник