Точно в 20.30 с мис Ц. тръгнахме към Комикс, където трябваше да се състои едногодишнината на късните късометражни прожекции във варненския клуб. Основното, което ме привлече в програмата беше филмът на Стефан Вълдобрев, негова дипломна работа от следването му в Чехия. Събитието си заслужаваше, като успя да укроти яда ми, че изпуснах "За народното творчество" на Камен Донев. Нямаше 9, когато влязохме в Комикс, където входът беше събиран от една девойка, с която ходихме на уроци по математика в 7-ми клас, но тя (шокиращо) не ме позна.
Вечерта започна с брейк танци, които между другото бяха доста добри и последвани от няколко думи от организаторите и някои от режисьорите. Това, което казаха ми направи много силно впечатление, тъй като си личеше, че тези хора взимат насериозно това, което правят и ще се борят за него. Първият филм беше не по-дълъг от минута и макар и в началото да не го разбрах съвсем, след няколко премисляния, сякаш улових посланието. Хареса ми много и "Collector", в който диалозите бяха уникални и най-вече "Скрито" на Стефан Вълдобрев, заснет изцяло в Чехия и с чешки екип. Никога не съм бил кой знае колко впечатлен от музиката на Стефан (изключвам тази, която е писал за театъра, тъй като не съм я слушал), но по отношение на изявите му в киното, ще бъда заинтересуван от това, което ще създава в бъдеще.
Посещението си заслужаваше, като очите ми ще са на четири за следващите събития на сдружение Перде. Жалко, че досега съм проспал това, което са правили.