Познавам Сестра Уенди от години, но макар че често си спомням думите й, като че допреди малко съм я възприемала като фикция, вероятно защото е героиня от текст, който съм преподавала. Днес, и аз не помня как, попаднах на нея в Интернет, гледах достъпната част от интервю, водих си записки и нямам търпение да разкажа.

Сестра Уенди завършва колеж в Оксфорд и  институт за учители, а след това преподава в университет в Южна Африка, но по-късно напуска преподавателския католически орден за да стане една от онези монахини, които не просто се отказват от семейния живот и секса, а подаряват девствеността си на Бог, за да бъдат свободни да се занимават с други неща. От бебе знае, че ще стане монахиня и няма търпение да навърши 16 - така, както някои деца винаги са знаели, че ще станат лекари, както Моцарт е знаел, че ще стане музикант; според Сестра Уенди това е ясен знак че си призван - не просто искаш да бъдеш монахиня / лекар / музикант, а се нуждаеш от това.

През 80те започва да изучава сама история на изкуството. Тъй като не разполага с пари, тя пише писма до библиотеки и галерии, моли да й изпращат картички с експонати. Когато някой иска да й направи подарък, тя си пожелава картички и списания, а на тези които искат да й направят скъп подарък, поръчва книги. Така тя събира огромна тематична библиотека.

Макар че научава много за изкуството, Сестра Уенди подхожда към всяко произведение така, както е подхождала към изучаваните в Оксфорд книги ( както правят и нашите хора в Saint John's ;) ) - изследва задълбочено, без да се опира на критика и търси своята искрена, истинска, лична реакция към творбата. Не бърза и не разчита само на интелекта си, а съзерцава. С дни.

През 90те Сестра Уенди става известна не само във Великобритания, но и в Европа, а по-късно и в Америка със своите филми и книги, в които представя произведения на изкуството по простичък, но вдъхновен и вдъхновяващ начин. Тя смята, че всеки носи потенциала да общува с изкуството и всеки има право да споделя собствените си чувства и мисли, предизвикани от него и не бива да се притеснява от факта, че не е специалист.

За нея изкуството е начин да достигнем до Истината, а Истината е това, за които всеки от нас индивидуално е създаден. Важно е да я открием и да живеем в хармония с истинската си същност и предназначение ... като Исус, който с чиста съвест може да каже "Аз съм Истината". Изкуството е и начин да излезнем от клетката на ежедневните си тревоги и грижи, та когато се върнем в нея, да знаем, че животът е повече от това съществуване в клетката. То ни дава по-широка перспектива. Изкуството ни показва неща от света, които може никога да не докоснем през живота си, както и неща от нас самите, които може никога да не открием и признаем. Изкуството изисква нашето внимание и така ни спасява от опасността да прекараме по-голямата си част от живота като зомбита - безсъзнателно.

Сестра Уенди не се шокира от голите тела и не отказва да говори за техните изображения с възхищение и възторг. Според нея и другите монахини сред които живее, човешкото тяло е красиво творение и подобие Божие и нито една негова част не е грешна или срамна. Сексуалността не е грешна и срамна, а красива и носеща радост на тези, които не са се отказали от нея. Сестра Уенди се радва за хората които могат да й се наслаждават.

Докато я гледах, мислих за собственото си призвание, за часовете по естетика с Параскова и за Диана, на която пожелавам да напише хубави книги и да снима филми като Сестра Уенди :) Препоръчвам на всички да гледат интервюто.

------------------------------
Бележки под линия:

Връзка към интервюто.

Връзка към част от филмче на Сестра Уенди.

Връзка към американското й пътешествие в сайта на PBS.

Сестра Уенди в момента е на 78 и живее в каравана на територията на Кармелитски манастир във Великобритания. Вече не прави филми и не пише книги поради здравословни причини.

Интервюиращият Бил Мойърс е същият който разговаря с Джоузеф Кембъл в "Силата на мита", заснет в ранчото на Лукас.

Някои от вас може би познават Сър Кенет Кларк и неговата книга "Цивилизацията"; някои може да си спомнят едноименната поредица, която течеше по българската телевизия в 70те или 80те - вече не помня кога. Все си мисля, че е крайно време да докопам текста на английски за да забавлявам децата с откъси (нали, милички, си спомняте "I am in the Gothic world, the world of chivalry, courtesy and romance"?), кактo и филмите (този път няма да обещавам ръката си, защото станах като лъжливото  овчарче, така че можете да ми ги намерите съвсем безкористно). Във въпросната "Цивилизация" Кларк представя Западната цивилизация като изследва най-известните й културни паметници в контекста на времената в които са създадени.

BBC  е телевизията, която прави филмите за цивилизацията, онези за архитектурата (ще ги догледам и ще пиша още за тях), както и тези на Сестра Уенди. Някой да ме подсети дали БНТ напоследък е направила нещо подобно? За размисъл ще предложа някои бележки за финансирането на BBC от блога на Нели Огнянова. Запишете си и PBS ако ще изследвате обществените телевизии.

"ON-LINE НОВИНИ

Шкода лише, що журналісти взнають інформацію не безпосередньо від представників місії чи церкви. Хоча те, що про нас (християн) пишуть це Слава Богу. А пистати є про що, і набагато більше. Адже саме християнство несе в собі величезну соціальну роботу. Через свою непублічність (мова не йде про PR Церкви чи Бога, хоча не бачу в цьому проблеми) ми маємо те, що маємо: відповідний імідж. Втрачаємо купу можливостей, тільки через те, що про нас не знають, а інформація про нас в ЗМІ, інтернеті лише зразка: "берегись сектанти". Новий час панове, нові методи, нові вимоги...

Слава Богу за місію "Живе слово" (церква Дім Євангелія, якщо не помиляюсь): Божих вам благословінь, нехай Господь примножить вашу працю.

Йóвери Мусéвини заяви, че смисълът на живота е създаването на деца, а хомосексуалността е „негативна чужда култура”.

Уганда е една от африканските страни, които са въвлечени в проблемите на англиканската църква относно ръкополагането на гей свещеници.

260 епископи, много от които африкански, отхвърлиха поканите на конференцията в Ламбет (Ватерло) — съвет на англиканските епископи, свикван веднъж на десетилетие — на базата това, че ръкополагането на жени и гейове за епископи е неморално и противоречи на учението на Христа.

Конференцията започна в Кентърбъри миналата седмица. Участват 650 англикански епископи.

Архиепископът на Уганда, Хенри Люк Оромби, вече призова всички про-гей епископи да се извинят на Господ. По време на пресконференция той заяви, че „Пукнатината в църквата може да бъде прекосена само ако либералните епископи, защитаващи половите перверзии, се покаят и се върнат към ученията на Христа.”

През юни угандийският епископ Лузинда заклейми хомосексуалността.

„Чувам, че гейовете искат от правителството да узакони действията им. Това е абсурдно, понеже Господ създаде човека като мъж и жена, та да се плодят и да напълнят света,” каза той. „Правителството не бива да се изкушава да узаконява тая обратна култура, която ще унищожи нашата държава. Не всичко, дето иде от Европа, е добро.”

Архиепископът на Кентърбъри пък ядоса либералите, особено Американската епископална църква, затова, че не е поканил откритият гей, епископът на Ню Хемпшир Джийн Робинсън, да участва в конференцията.

На дневен ред сред ЛГБТ въпросите във Великобритания тази година излезе и проблемът с търсещите политическо убежище от репресивните закони в родните си страни ЛГБТ хора от цял свят. Много такива бежанци бяха депортирани обратно със скандалното становище, че могат да продължат да следват спокойно ориентацията си и в своите държави, стига да правят това „дискретно”.

През 2006 г. угандийски таблоид публикува списък с 45 души от страната, за които се вярва, че са хомосексуални мъже.

Източник: Pinknews.co.uk

Фоулър е внесъл иска си във федералният съд на Ан Арбър, Мичигън, на 7 юли. Той твърди, че Zondervan Corp. заблуждават четящите издадената от тях версия на Библията, като им внушават, че „хомосексуалните няма да наследят царството Божие”.

По-рано Фоулър внесе съдебен иск срещу издателя Томъс Нелсън и неговата Нова версия на Крал Джеймс по същите обвинения в злоумишлена намеса в текста.

Докато провеждал изследване във връзка с книгата, която пише, Фоулър силно се заинтересувал от „големите разминавания между различните версии на библейски преводи”. Той бил „поразен от откритието, че две издателства пробутват свои собствени тези в изданията, като подправят умишлено терминологията и въвеждат думата „хомосексуален” в тях.”

Една от намесите в текста, която Фоулър приписва на Thomas Nelson Publishing е от Коринтяни 6:9. В изданието на Томас Нелсън от 1976 г. пасажът казва:

„Нима не знаете, че грешниците не ще наследят царството Божие? Не се заблуждавайте: нито развратници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито женствени, нито прелъстители...”

В текста от версията от 1982 г. пасажът е променен на:

„Не знаете ли, че грешниците няма да наследят царството Божие? Не се заблуждавайте: нито развратници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито хомосексуални, нито содомити...”

През 2001 година пасажът отново е бил променен така:

„Знаете, сигурно, че престъпващите няма да наследят царството Божие. Не се лъжете: грешащите сексуално, почитащите идоли, прелюбодействащите, мъжките проститутки, мъжете, които имат сексуални отношения с други мъже, крадците, лакомниците, пияниците, лъжците и обирджиите няма да наследят Божието царство.”

В становище изпратено до пресата Фолуел твърди, че прокарването на терминология, която „приканва към омраза и дискриминация спрямо определени групи, единствено въз основа на предразсъдъци” е причина хомосексуалните да са жертви на нападения, дискриминация и дори убийства от омраза.

Той твърди още, че в исторически план християните винаги са вярвали, че Светото писание представлява автентичното Божие слово и намесата в него с цел изобразяване на хомосексуалността като грях е злоумишлена манипулация с цел подклаждане на негативно отношение към хомосексуалните.

В изявление пред пресата от Zondervan Corp. твърдят, че разчитат на „научната преценка на високоуважавани преводачески колегии, които стоят зад всеки един превод и никога не изменят текста на публикуваните преводи. [...] Публикуваме само истинни преводи, продукт на уважавани специалисти по Светото писание.”

Тара Пауълс, говорителка на Zondervan Corp. заяви, че „Тъй като Zondervan Corp. не превежда Библията и не притежава права върху никои от публикуваните преводи, ние не сме в позицията да коментираме как една дума трябва или не трябва да бъде превеждана.”

Съдия Джулиян Абел Кук коментира, че „съдът има сериозни притеснения относно същността и ефикасността на твърденията на Фолуел.” Съдът отказа да назначи на Фолуел адвокат по двете дела и към настоящият момент той се представя сам в съдебната зала.

Източник: Pinknews.co.uk

Напомням, че думата „хомосексуалност” за пръв път се появява през 1869 г. в памфлет под формата на отворено писмо до правосъдния министър на Германия, написан от юриста Карл Мария Кертбени, макар че широка популярност получава едва в по-късните издания на "Psychopathia Sexualis" (1886) на немския невролог Рихард фон Крафт-Ебинг. В древногръцкият и латинският — първите европейски езици, на които се превежда Писанието и от които се правят и повечето съвременни преводи, — а така също и в ханаанския староеврейски диалект и арамейският, не съществуват думи, които да могат да се преведат като „хомосексуален”, защото до голяма степен представите и израженията на половият живот и човешката сексуалност в тези общества не са идентични със съвременните. В този смисъл в никоя версия на библейските текстове не съществува дума, която дори бегло да се доближава до смисълът на „хомосексуалност”.

В подстрочният български синодален превод на Библията Коринтяни 6:9-10 гласи:

Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.

Думите „малакийци” и „мъжеложници” са преводи от гръцките версии на текстовете и означават различни форми на мъжка проституция, не на хомосексуалност.

Това е откъс от книгата на Йоги Махаджан- Извисяването.

"Както Христос описва, дяволските духове обсебват, ако приемете да навлезете в мистериозните области. Ако сте слаби и уязвими и ако ви липсва вътрешна сила, тогава се залепвате към лош вид личност, която използва зли духове.

Духът ви обсебва, защото духовете, както и паразитите, се нуждаят от човешкия ум, за да се хранят. Чрез човешкия ум могат да внушават мислите си и така да засищат своите желания. Например, алкохолният дух желае алкохол, но не може да го има. Тогава чрез обсебване на човек, който има слабост към алкохола, постоянно изпраща към него вълни на желание да пие повече.

И така чрез умственото усещане на обсебения, духът засища своето желание за алкохол. Ето как духовете използват хората за посредници. В същото време продължават да правят индивида все по-слаб и му причиняват болести.

В Библията Христос често говори за изцеление на хора чрез изхвърляне на зъл дух, който ги обладава – чрез пречистването им. Той изхвърля демоните от лудите зад Морето на Галилей; всъщност възстановява контрола на Съзнателното над обсебващите духове.

Изследването на един от водещите американски невропсихиатри д-р Емлер Грийн от Фондацията Menninger в Канзас, който е работил над 15 години като физик по ракетите и по откриване на усъвършенствани метателни оръжия, гласи:

“Съобразно различни признаци, дългогодишният изследовател в тези области става обект на внимание на местните същества, които при нормални обстоятелства обръщат малко внимание на човешките същества. Системи за вътрешно изследване описват тези местни същества като реалности, чиито тела са композирани изцяло от емоционална, умствена и етерична субстанция и сочат, че на това ниво на развитие психологически не са по-добре от средностатистическия човек.

Тяхната природа е различна. Някои са злонамерени, жестоки и хитри и използват появата на изследователя вън от пашкула му (който дотогава го е защитавал с вградените в него бариери от умствена и емоционална субстанция) като възможност да се придвижат в личностната, субективна област на откривателя. Ако той не е относително свободен от индивидуален шлак, твърди се, че могат да го обсебят с различни натрапчиви импулси за тяхно собствено забавление. В крайни случаи могат да разрушат нормалното автоматично функциониране на нервната система, контролирайки мозъка чрез чакрите.

Много пациенти с мозъчно страдание са заявявали, че са под контрола на някакви субекти, но лекарите обикновено гледат на тези оплаквания като на част от умопомрачението, като на измишльотини и не работят по-нататък, за да открият нещо."

Твърде интересно е схващането на д-р Грийн, че въпросните същества въздействат върху чакрите. То се успоредява с традиционното християнско учение, че дяволският дух се настанява на входния път между чувство и Дух, упражнявайки своя натиск не в най-дълбоката точка на Духа, а върху въображението."

Предните два текста се появиха, защото исках да напиша нещо за книгата която започнах да чета вчера. Тъй като станаха прекалено дълги, ги разделих, а после ги и разместих. Ако се четат в различен ред, могат да изпратят различно послание – също като Еврейската Библия и Старият Завет. Знаехте ли, че това са различни неща? Аз не. Мислех, че означават едно и също нещо. Всъщност те са сборници от еднакви текстове, подредени по различен начин, за да възпроизведат различен ефект. По същият начин, Коранът, който в голяма степен повтаря вече известните юдаистки и християнски истории, все пак не е copy/paste, защото целта му е да произведе малко по-различен ефект.

Не познахте! Не чета книга, която изследва приликите и разликите между трите западни религии и свещените им книги, а ... биографията на Бог.

Това е прочит на една от свещените книги (Еврейската Библия) като литературно произведение с главен герой Бог. Тази дебела книжка ще изследва характера на Бог така, както ми се иска седмокласникът да изследва влюбеното момче от разказа “Ангелинка”.

Подозирам, че това би звучало като богохулство на някои християни, но на мен ми изглежда прекрасен начин да разбера Бог / западния характер. Може да звучи като богохулство, защото тази книга честно ще покаже, че Бог може да бъде доста непоследователна и несъвършена личност, кото я прави ... истинска.

На някои ще прозвучи като богохулство заради опита Бог да бъде опознат по начина, по който опознаваме човеците. Но къде в Библията пише, че Бог е различен от Човека? Нали го е създал по свой образ и подобие, а?

На някои ще прозвучи като богохулство дори заради опита да се опознае Бог – един вид нова изкусителна райска ябълка. Но ако тези хора се опитат да опознаят Бог, могат да открият съвсем ново, а може би и по-автентично значение на историята с райската ябълка. Нямам търпение да проследя биографията на Бог – от първоначалните му енергични действия, през словото, с което общува с човеците, до момента, в който спира да се меси в човешките дела и се оттегля в мълчание.

Напомням: тази книга не е теологичен труд, а изследване на живота на Бог като литературен герой в класическа книга.

440 стр., 18. 90 лв, издателство “Ибис”

Когато 51-годишният Горски бил избран за първи път за архидякон на Хамбург, някои представители на общината изразили неодобрение за неговата хомосексуалност. Въпреки това, по думите на самия кандидат-епископ, след няколко години този въпрос вече не бил повдиган.

Горски е сигурен, че същото ще стане и в случай, че бъде избран за нов епископ на Шлезвиг – предимно селски район в северна Германия, съобщава сайтът GayRussia.ru.

* Запазена е оригиналната словоупотреба, която, вярвам, е дело на ПравославиеБГ, не на Deutsche Welle.

Източник: Deutsche Welle at pravoslavie.bg

Честно казано не бях много запознат с основите на ранното християнство, в онзи му вид, който е карал хората да вярват на думи, на чудеса.В онази му форма, която е изгубена безвъзвратно, а може би последните й отенъци могат да се видят в днешното православие.

Преди известно време попаднах на книга на Нийл Дъглас-Клотц, който е известен специалист по религии и доктор по психология, като днес завежда Института за напреднало обучение и съзнателен живот в Единбърг, Шотландия.Малко по малко започнах да навлизам в света на притчите и изгубената атмосфера на първите векове от нашата ера. И разбрах колко неща са променени с времето, а една от причините да има толкова промени е...езикът.

Да, езикът -разликата в тълкуването на различните езици е осезаема.Тя е много важна, тъй като точно тълкуването преди векове на думите на Христос прави толкова голяма разлика между началното християнство и днешното християнство.Ще се опитам сбито да представя, разбира се до колкото е възможно, мисълта на един арамейско говорящ човек от Палестина и Сирия и един западен човек от Гърция или Рим.

"Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове" Матей 7:17

Когато са казани тези думи от Иисус, ако са били изказани, Христос ги е произнесъл на арамейски.Известно е ,че това е "Христовият език". На арамейски, както и на всички семитски езици , думата за "добър" означава преди всичко узрял.На арамейски горният цитат би звучал така:

"Узрялото дърво дава зрял плод, неузрялото дърво дава неузрял плод"

Коренно различно е. * Както пише Лудвиг Витгенщайн : "Границите на моя език са граници на моя свят".И е напълно прав.От гледна точка на западен човек интерпретацията на христовите думи ще звучат много по-различно от самата мисъл,вложена в тях от един човек, който живее на изток и владее семитски език.

Според повечето съвременни изследвания предхристиянството е имало множество разклонения.Днес то е разделено на - протестантски църкви, източноправославни и римокатолически.Днес съществува Библията ,чиито първи текстове са били на латински и гръцки език.Езици, които населението на Палестина и Юдея не е знаело.Тези текстове на Библията, които поднаваме днес са съставени след събора в Никея през 325г. Но има и друга Библия, наречена Пешита.Нейните текстове се четат и до днес, написани са на западноарамейски език, използван в Сирия.Много учени казват, че Пешита е превод на арамейски от тези на гръцки.Но дали? Съдържанието на текстовете в Пешита е съвсем различно от гледна точка на смисловото естество.Самата същност на думите,използвани в Пешита е различна.

През първите четири века на християнството са се чели множество писания, които по-късно не влизат в Библията.Те представят Иисус ,като мъдрец, не като спасител.Главен източник е Евангелието на Тома, което е автентично,а го отнасят към първите векове.Което го прави най-старото евангелие.

Версията за Светото писание на еврейските християни се ражда около Едеса, в днешна Турция, известна е като Пешита, което означава "правилно". Пешита включва основните евангелия на Матей,Лука,Йоан и Марко, но във формата на арамейски език, близък до диалекта, който вероятно е говорил Иисус.

Тъй като благославят,говорят и мислят следователно на своя език, арамейскоговорящите християни смятат, че са най-близко до учението на Иисус и неговите думи.Много общности на арамейскоговорящи приемат решенията на никейския събор, но повечето скоро прекъсват връзки както с римското, така и с източноправославното християнство.Символите на вярата се усложняват все повече, тъй като има стремеж да се наложи единство на всички християни.През следващите 15 века източните християни почти биват забравени.

Асирийският писател Абрахам Рихбани казва днес:

"Сирийските християни от еврейски произход почти не са свързани с развитието на "християнските символи на вярата".Теологичната организация е толкова чужда за ума на източните християни,колкото и политическата.Те винаги са били по-скоро богомолци, отколкото теолози, повече вярващи,а не толкова мислители...Християнската църква води своя скромен призход от една групичка последователи на Иисус Христос от Палестина...Символът на вярата на теолозите се състои от много "пунктове", докато Символът на вярата на Христос само от два: "Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, и ближния като себе си".

Разликата в мисълта

Както отбелзват немалко учени, онзи който владее семитски език възприема света и действителността много по-различно от човек,който владее гръцки или латински.Като хора , родени на Запад, сме отгледани с много гръцки и европейски езикови понятия.Научени сме, че те са постжение на цивилизацията и ги приемаме , като даденост.Но съществуват и други системи.

Например на иврит и арамейски има предлог ,който означава едновременно "вътре" и "вън" - вътре ,моето вътрешно Аз, моите приятели,моят вътрешен кръг и вън - тези ,които са вън от кръга, това,извън моето вътре.Разделянето на "ум", "тяло", "чувства", "душа" идва от гръцкия език и подчертава съвременното мислене.В семитските езици светът не се дели така.В тях има много думи за подсъзнателното "аз", всички свързани с общественото "аз". Западът разглежда космогонията, т.е. начина на въприемане мястото ни във Вселената , от психологията -вътрешния ни живот, като две различни неща.Тва несъществува като определение в арамейски,еврейски или арабски език.

Семитските езици изобилстват от думи, които могат да означават множество неща, но са с общ корен.Тъй като повечето думи м семитските езици да формули от корен + наставки, тяхното интерпретиране на западен език става много сложно.Като пример може да се даде коренът "ШМ" или шем, което може да значи светлина,звук,име или атмосфера. При този случай думите на Иисус "молете се в моето шем", кое се има впредвид в превода? Например първият ред

от "Отче наш" съдържа думата шем-ая ,обикновенно превеждано, като рай. На арамейски "Отче наш" започва с "Аблуун д`башмая", което може да се преведе, като:

О Ти, Този, от когото

Дъхът се влива в тялото във

всички сияйни форми

На гръцки "Аблуун д`башмая" се превежда, като "Отче наш,Ти, който си на небето".Във всички западни преводи се спазва тази форма, дошла от гръцки, но тя е много безцветна за някой, който владее семитски език и улавя нюансите на думите.Западните преводи не са неправилни, а просто ограничени,най-вече откъм духовни послания, които изобилстват в арамейски език.

Алаха и Светата троица

"Узрели са постоянните по сърце; те ще виждат Свещено Единство навсякъде" -прочит от арамейски на Матей 5:8 ("Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога")

На арамейски език думата "алаха" означава Единство, Свещено единство.тя е свързана по корен с еврейската дума Елохим ,Ел или Ал.коренът се използва ,като определителен член в иврит,арамейски и арабски.

Английската дума за "Бог" идва от германската дума за добър.Определео добротата е едно от проявленията на Божественото, но далеч не е единство.И до днес арабскоговорящите христяни използват думата "Аллах", за определение на Единството,или иначе казано в западните версии-Бог.Тази дума не е приоритет на мюсюлманите.Тя просто отговаря на близкоизточната представа за божественост.

Точно тук става разминаването на понятието "Света троица" и "Алаха".При първия случай това е западната дефиниця за Бог, божественото, което има три проявления - Бог Син,Бог Отец и Бог Дух.на изток обаче тази идея не може да бъде въприета от семитско говорящите народи.Нито една версия на "Алаха" не може да бъде сравнявана със Светата троица, поради причината, че за близкоизточните християни идеята , че Бог може да бъде разделен на три, а не да е Единство е немислима.Доказва го примера по-горе.

Множество версии има на думите на Иисус.В днешната статия се опитах да предам идеята, как грешната итерпретация на непознати езици може да доведе до големи разлики в мисленето на цели народи.Тези интепретации могат да се използват като пример в различието на традициите, обичаите,вярата на един човек от Изток и един от Запад.Дори идеята за намеса на религия в политиката е различна.Представата ни за Бога и Свещеното отразява само частично идеята за Светото единство,Алаха, на Изток.Свикнали сме, че Бог е нещо отдалечено от нас, а свещеното -че е нещо отделно от светското.Учили са ни, че каноните в религията нямат общо с тези на политиката,науката,изкуството и културата.Това, което арамейските текстове показват е,че Иисус и неговите последователи, а и днешните народи в Близкия изток, не мислят по този разделен начин на въпримане.

*Използвани са материали от книгата на Нийл Дъглас-Клотц "Скритото евангелие"

Има хора, които вярват, че кулите на Световния търговски център се срутиха от силата на сблъсъка с отвлечени самолети. Не е нужно да си търсил кой знае колко информация, за да разбереш, че тези сгради не могат да станат на пух и прах при такъв сблъсък, както и че американското правителство използва повода да насочи много пари към войната с тероризма, че някои изказвания на Буш и компания звучаха нелепо, че нещо не се вързваше и че, да твърде е вероятно Буш и компания да са организирали шоуто. За тези, на които не им е минало през ума, могат да гледат Zeitgeist.

Има хора, които гледат много телевизия и вярват на телевизията – дотолкова, че да се впрягат на репликите, които си разменят журито и участниците в Music Idol. Те ще продължат да гледат телевизия; вероятно никога няма да попаднат на Zeitgeist, за да им отвори очите.

Разбира се, хубаво е да го гледат млади хора, които по времето на истерията 9/11 са били достатъчно малки за да не се замислят много, като например Зорница, но ако са като Зорница, те така или иначе ще достигнат сами изводите за манипулативността на медиите. Другите ще продължат свалките във Флиртче.com.

Има хора, които не разбират нищо от финансови инструменти, но ги използват. Те ще продължат да ги използват и след като гледат Zeitgeist, понеже вече може и да знаят как е основан Федералният резерв, но така или иначе не им се мисли какво да правят с парите си. Някои, разбира се, ще четат специализираните медии и ще си мислят, че са се превърнали в шамани. И едните и другите не са чак толкова любопитни, че да кликнат на последния линк. Може би само най-любознателните биха се замислили откъде идват парите и как протича загадъчният им живот. Досега не съм забелязала такъв интерес и у най-любознателните си ученици, макар че някои от тях мечтаят да учат финанси и да изкарват големи пари като платени служители на известни финансови институции. Някои от тях ще завършат в САЩ и ще работят точно за заклеймените във филма институции. Всъщност колко от мечтаещите “да играят на борсата” ми поискаха тази книга?

Всъщност филмът започна още по-евтино от всичко изброено дотук. Забърка малко астрология и религии, за да докаже, че Исус не е историческа личност и да използва това като доказателство, че църквата е манипулатор. Този тип доказателства се поглъщат жадно от хора, които поглъщат също толкова жадно романите на Дан Браун, където пък се привеждат безброй доказателства за историческото съществуване на Исус, но и там лайтмотивът е същият – църквата манипулира, но този път като изкривява фактите относно историческата личност Исус. И двата типа разсъждения са ми досадни и профанни. Религията има различни начини на употреба. Едни от тях извисяват; други принизяват. А изобличения на религията в стил Zeitgeist винаги ограбват, като показват на непознаващите огромна част от човешката култура, че не си струва да я опознаят.

Ако аз исках да покажа как милиони хора биват манипулирани от религията, не бих се заела да доказвам, че митовете не са историческа истина, а да покажа как действат религиозните институции и как се пораждат и подклаждат съвременни вражди, от които някои натрупват милиарди. Най-актуалната е войната между Исляма и Християнството. Но Zeitgeist просто показа озъбен анимационен свещеник, който прибира купчина долари. Досущ в стила на евтините медии, които изобличава. По този начин предизвика презрението на хиляди почтени религиозни хора, които най-вероятно се отказаха да догледат филма още по средата на тази първа част. Предизвика и досада у тези, които поне малко разбират от митология и психология, за да са наясно, че не всеки нов мит е плагиатстван от стар, а че повечето митове си приличат навсякъде по света, защото са измислени от хора, а хората са от един биологичен вид, т.е. имат склонността на раждат сходни чувства и мисли. Но Zeitgeist е взел идеи от един не толкова широко образован египтолог, или пък е поорязал откритията му, за да въздейства отново в стила на медиите, които оплюва.

Ако е накарал някои хора да се замислят, хубаво. Опасявам се, обаче, че след замислянето, много хора ще решат, че са бепомощни жертви на конспирацията, ще въздъхнат и ще си продължат по старому. Zeitgeist не им дава кой знае какви надежди, освен посланието, че любовта ще спаси света. Ако беше чак толкова образователен, можеше да им даде някои насоки – например да четат блога на костенурката.

Ако смяташ, че този текст е поне толкова полезен, колкото и Zeigeist, гласувай за блога.

Докато четях статиите за Папа Бенедикт в Newsweek, натрапливо мислех за Мергюл – почти натурална блондинка на не повече от 25, която слуша чалга, чете книги и би искала да роди няколко деца.

Веднъж, докато пътувахме за Кърджали и обсъждахме моята религиозност, тя каза, че най-много от всичко обича Аллах и винаги ще го обича – повече от най-близките си хора. Нямах чувството, че се шегува, но и не можех да я разбера. Днес, докато четях за Папа Бенедикт, разбрах и приех думите й като най-естественото нещо на света.

Въпреки че споделям възгледа, че религиозните чувства идват отвътре, съм напълно съгласна и с Бенедикт, че Бог е Истина с главно И, че съществува преди и извън хората и институциите, че истината е единствената власт и тя изисква подчинение.

Макар че в юношеството започнах да симпатизирам на Исус, какъвто го познавах от “Последното изкушение” на Казандзакис, “Майстора и Маргарита” на Булгаков и “Jesus Christ Superstar”, не мога да се самоопределя като християнка. Макар че много харесвам Аладин, Саладин, Насредин, Суфите и един от мюезините, купувам книги за исляма, не се самоопределям като мюсюлманка. Въпреки това, смятам, че Мергюл, папа Бенедикт и аз имаме предвид едно и също нещо.

По случай днешния празник – навършвам 37 – поздравявам всички с Възкресението, Пасха, Коч Байрама и Гергьовден, а на Мергюл пращам целувки.

Ако те кефя, гласувай за мен.

На жаль, ВордПрес не дозволяє вставляти відеофайли безпосередньо в текст, тому користуємся лінками.

Прикольний скетч знаходиться тут (відкриється в новому вікні). До речі, там є ще 3 фільми з цієї серії...

Особливий і нестандартний музикант, що відчуває та переживає кожну зіграну ноту. Мав честь виступати з такими метрами, як Ерік Клептон та Бадді Гай.

Грає на гітарі, яку недосвідчений і гітарою не назве - див. фото.

Втім, що тут говорити! Шукайте його colorblind і насолоджуйтесь. До речі, один трек записаний спільно з Клептоном (пісня називається Jesus is just allright with me)...

Головне - Боббі переконаний християнин.

• Чи можна носити хрестик на шиї?
• Чому на деяких храмах хрести є, а на деяких - нема?
• Що значать слова "Візьми хрест свій"?

...і інше. До речі, ти як думаєш?

След Великото преселение на народите политическата карта на Европа е твърд пъстра, а градените с векове административни връзки между отделните части на Римската империя и съзнанието на гражданите и като принадлежащи към една общност изчезват заедно с нейните руини. Християнизирането на варварските племена, настанили се в земите на някогашната империя полага основите на приобщаването им към общи ценности и става основна отправна точка за консолидирането им и превръщането им в единна общност със съвместно бъдеще. Християнството създава общата европейска история, полага корените и определя развитието на европейската цивилизация и бележи по характерен начин развитието на Европа и до днес.

Християнството създава предпоставки за приемственост между Римската империя и Средновековния свят. Характерните черти на религията да обхваща широки социални бази предопределят възможността и да хомогенизира населението на европейския континент и да създаде условия за единно образование и формиране на усещане за общност. През този период на политическа разпокъсаност църковната организация като наддържавна, надетническа и надкласова структура осигурява единството на жителите на Европа. Тя става основа за консолидирането на европейското общество през XI– XIIIв. и осъзнаването му като общност въз основа на разграничаването от нехристиянските народи и чрез Кръстоносните походи създава предпоставки за разширяване на влиянието на Запада и за относителното му единство и в политическо отношение- благодарение на господството на папоцезаризма. Християнската религия заляга в основата на възпитанието на възгледите на европейските елити и така става база за изграждането на европейската цивилизация и нейна особеност, без която не бихме могли да си представим Европа и днес и която до голяма степен предопределя хода на развитието и. В нейно лице твърде различните европейски етноси намират средство за обединение и градят общото си бъдеще.

По времето на феодалната разпокъсаност на Европа усещането за общност у европейците се формира главно благодарение на християнството. И докато европейската идея си остава предимно елитарна, църквата обхваща широки социални слоеве от обществото. Основна предпоставка за това е доктрината и, която заимства елементи от много религии, придавайки им свое значение (вярвания от страните от Близкия Изток и Средиземноморието, влияние от стоицизма и традициите на неоплатонизма, елементи от юдейската религия и др.) и успява успешно да се приспособи както към нуждите на властта, така и към тези на бедното и потиснато население. Това е и обяснението за масовото и разпространение още от времето на Римската империя, а успешното и приспособяване към особеностите на строежа на Средновековното общество- висшият църковен клир има редица общи черти и привилегии със светската аристокрация, а селските и градски свещеници- съответно със селското и градско население, обезпечават устойчивостта и като един от стожерите на средновековния живот в Европа. Принос за това има и фактът, че Римската църква е единствената голяма обществена институция, оцеляла през прехода от Стария свят към Средновековието, което обосновава и по-късните претенции на папата за доминация на духовната власт над светската. Господството на религията в ежедневието на средновековния човек определя и мощта и на силно унифициращ фактор. Затова Карл Велики подчертава необходимостта от утвърждаване на християнството сред различните етнически групи в неговата империя и укрепва политическото единство в завоюваните територии като си обезпечава и духовно такова чрез издаване на закони за християнизиране на езическото население от завладените територии. Щедростта му към църквата, единната църковна догма, както и събирането на данъци и изграждането на структурата на църковната организация в Източна Фризия, Саксония и други региони от Франкската държава позволява консолидирането на различните етноси и формирането на единна народност в бъдеще. Дори и по време на периода, когато папския престол се намира под властта на чужди сили, църквата в лицето на европейските си структури продължава да създава нови организационни звена и да се развива, което доказва превръщането на християнството в една от основните характеристики на жителите на европейския континент, която ще продължи да определя спецификите на общото им развитие и ще положи основата на общото им бъдеще и духовна близост.

Нарастването на влиянието на църквата и религията в европейския средновековен свят, както и практикуваният на Запад папоцезаризъм закономерно довеждат до отъждествяването на Европа с Християнско царство. Времето на XI- XIIIв. е и периодът на най-силна консолидация на западноевропейското общество, за което допринася и естественият стремеж към противопоставяне на външния враг- нехристияните, заплашващи границите на Европа (викинги от Север, маджари от Изток и араби от Юг). В своята карта на Европа Валшпергер представя християните като малка общност, заобиколена отвсякъде от неверници, които населяват по-голямата част от света, а навигационните карти с практическа цел- т.нар. портолани, очертават границите на християнския свят, което е доказателство за ясното разграничение на жителите на Европа от тези на останалите континенти въз основа на религията и за значението на това разделение в ежедневието на европейците от Средните векове. Израз на това противопоставяне, както и на силната консолидация на западноевропейското общество са Кръстоносните походи, които оставят дълбоки следи в европейското общество и психология, а участието на хора от различни социални слоеве е пример за спояващата сила на християнството сред всички социални групи. Те допринасят както за колизията между Западното и Източното християнство, така и за заздравяването на чувството за общност у западноевропейците и за формиране на усещането за превъзходството им в сравнение с жителите на останалата част от света, което за дълги години ще остане характерен белег на европейската цивилизация.От тази гледна точка установяването на кръстоносците в Палестина и създаването на голям брой малки княжества по европейски модел може да бъде разгледано и като първия (макар и още неосъзнат като такъв) опит за колонизиране и разпространяване на европейската култура, световъзприемане и начин на живот сред други народи. Но трябва да бъде отбелязано, че кръстоносните походи са основани не на съзнанието за собственото превъзходство и необходимостта от разпространяването на една по-висша цивилизация сред неверниците, колкото на враждебност към непознатата култура, насърчавана и от църквата. Кръстоносните походи са както следствие, така и причина за по-нататъшното засилване на папската власт и установяването на папската теокрация в Европа през XIIIв., която спомага и за увеличаването на политическото влияние на Западния свят и установяването на доминиращото му положение в международните отношения и за в бъдеще. Църквата спомага за развитието на западноевропейското общество и в икономически аспект като осигурява необходимите големи заеми, с които нито евреите-лихвари, нито християнските търговци разполагат по това време и се адаптира към еволюцията на обществото като същевременно го задоволява с необходимите му духовни лозунги. През този период много автори използват понятията Европа и Respublica christiana като взаимозаменяеми, което доказва огромната роля на християнството и църквата в европейските общества.

Християнството има решаващо значение и за формирането на европейската общност от елити. Въвеждането на схоластиката като метод на обучение на единни философски възгледи и широкото изполване на латинския език като език на образованите хора в Европа създава паневропейска мрежа от елити- т.нар. Respublica Litteraria, съществуваща паралелно с идеята за Respublica christiana. Християнството повлиява и на архитектурните стилове и изкуството- готическият стил се разпространява в цяла Западна Европа, а строежът на катедралите допринася за консолидирането на общността и усещането за приемственост между поколенията чрез общото дело за дълъг период от време. То има основна роля и във философията на хуманизма, който, въпреки че отрича принципите на схоластиката, се основава на християнството и идеята за човека като божие творение, чиято житейска цел е постигането на съвършенство, с което да се доближи до Бога. Паневропейският характер на хуманизма показва наличието на общи условия за възникването му, подготвени от християнството като консолидиращ фактор, който предоставя и възможност за еволюция на европейското общество. Значението на християнството за хуманизма доказва и най-видният европейски хуманист Еразъм Ротердамски, който в своите “Кратък наръчник на християнския войн” и “Жалби на мира” порицава разединението между християните и подчертава, че Европа е християнски континент, а географското име, което разделя народите, не е от значение и не е способно да разцепи единството на вярата. Първият опит за съставяне на обща история на цивилизацията- произведението на Волтер “Essai sur les moeurs de l’espirit des nations”, може да се приеме за светската форма на представата за Християнския свят. Препоръките на френския абат Бодо за християнизирането и въвеждането в европейската цивилизация на американските индианци доказват неотделимата връзка между понятието Европа и християнската религия. Неразривната и връзка с постиженията на европейската култура потвърждават в произведенията си и европейските романтици Новалис и Шатобриан.В есето си “Die Christenheit oder Europа” Новалис призовава към възраждане на християнството и утвърждава, че националните граници са без значение, а в “Genie du chrsitianisme” Шатобриан възхвалява основополагащото и благотворно въздействие на християнството върху всички области на живота и изкуството- музика, поезия, архитектура и др. Това показва, че Европа си остава християнски свят не само в контекста на турската заплаха, а и за много години напред. Християнството определя културния и облик и специфичната менталност на населението и като заляга дълбоко в основите на европейското общество още от възникването му.

Преоценката на християнското Средновековие придава историческа обосновка на идеята за Европа- тя получава дефинирана и развита историческа перспектива. Християнството се превръща във връзката между ценностите на Античния свят и Средновековна Европа, когато всички други връзки изглеждат прекъснати. То пренася традициите на античния рационализъм и го превръща в неотменна част от светогледа на европейците и прави възможно възникването на специфични единствено за тази част на света феномени, които са основни характеристики на европейските общества. В негово лице Монтескьо открива една от предпоставките за формирането на хуманизма. Християнството има решаваща роля и за преодоляването и постепенното претопяване на различията между народите, населяващи Европа като формира ежедневен стереотип на поведение и менталност не само у елитите, но и сред широките маси.Паневропейската църковна оганизация прави възможно създаването на сходни за повечето европейски страни институции и закони, което пряко кореспондира с възможността за едно бъдещо политическо обединение на държавите от европейския континент, основано на вече създадената духовна близост.

Използвана Литература:

Александров, В. “История на европейската идея”, 2000

Велева, М. “Идеята за обединена Европа в историята на стария континент”, 2006

Льо Гоф, Ж. “Цивилизация на средновековния Запад”, 1997

Николов, Й. “История на средновековния свят”, 1994

Робъртс, Дж. “История на Европа”, том I, 1999

Уилсън, К. “История на европейската идея.Антология”, 2004

аз смятам да обърна внимание на тва защо, по ангелите, такива неща са на първа страница, и защо при голяма част от материалите от първа страница заглавието заема повече място от текста (снимката не я броим), ама няма да го направя. можете и сами.

ако видите вестник с претенции да бъде авторитетен (бе сещате се), който на първа страница има подобна новина, не го купувайте. майната им на спортните страници, некролозите и голата кака. тя и без тва е грозна

Вчера сутринта ми се случи интересно съвпадение. Енея ме попита дали съм кръстен в и тъкмо докато й обяснявах по icq как това е станало в един коптски манастир в египетската пустиня, от списание „Одисей” ми се обадиха, за да ме попитат имам ли нещо против да участвам в радио предаване по RFI, където да разкажа повече за египетските манастири – тема на скорошен пътепис, който публикувах в „Одисей”. Понякога се учудвам на съвпаденията. И тъй като мисля, че е малко вероятно да чуеш историята по радиото днес между 11 и 11.30, пък и не знам с колко ефирно време ще разполагам, за да разкажа всичко, което ми се върти в главата, реших да публикувам цялата история тук – в блога.

Беше лятото на 1990 година. Възползвайки се от благините на демокрацията и вдигането на бариерите, семейството ми реши да посети за първи път дългогодишните ни приятели в Египет, които са копти, т.е – египетски  православни Християни. Пирамидите обаче не бяха най-интересното нещо, което ми се случи там.
Пътувахме от Александрия към Кайро, по прашна магистрала минаваща през нищото, когато  спукахме гума. След малко спукахме и резервната. Ако си мислиш, че през август в София е горещо, трябва да видиш колко е горещо през юли в пустинята. Наложи се да спрем случаен автомобил на стоп и домакинът ни замина с него към Кайро за нови гуми, а ние останахме скрити в сянката на един билборд на Marlboro край пътя, където термометърът показваше само...45 градуса, тъй като нямаше място за всички в колата. След по-малко от пет минути по прашния пустинен път като излязъл от кадър на филм се появи египетски свещеник в расо. Предложи ни да отидем с него в манастира, който се намира наблизо, за да утолим жаждата си и да се скрием на сянка. Така за пръв път попаднах в светата обител на коптските отшелници. Монасите ни посрещнаха като истински Християни  - нагостиха ни на скромната си трапеза с боб и зеленчуци, дадоха ни прясна кладенчова вода за пиене и от дума на дума стана въпрос дали сме кръстени в православната вяра. Още в момента, в който им казахме, че сме от България, преводачът ни – отец Берсум, френски свещеник, по-късно превърнал се  в представител на коптската общност във Франция, възкликна: „О, ама вие сте комунисти, предполагам, че със сигурност не сте кръстени”. Последва двучасова литургия, през която аз и семейството ми пристъпихме в лоното на църквата. Не искаха да ни вземат нито лев, за което. Казаха ни, че това е задължение на всеки мисионер. Искам да поставя специално ударение на факта, че отшелничеството и манастирите като такива са били изобретени именно тук -  в Египет. Самият манастир, в който бях покръстен и името на чийто създател нося като духовно име – „Св. Бишой”, е един от най-древните християнски манастири в света, по принцип. Там пазят тялото на светеца от 4 век, за което се носят легенди, че е нетленно. Допирал съм се до саркофага и действително от него струяха благовонни ухания, но той естествено беше капсулиран. През цялото време изпитвах странното усещане, че някой ме наблюдава. На въпроса на моите родители защо не показват тялото, щом е нетленно, та това си е цяло чудо, монасите отговориха, че истинската вяра не се нуждае от доказателства и, че чудесата се случват само там, където има вяра, а не доказателства за тях.
Биографията на Св. Бишой е доста интересна. Този египетски Иван Рилски е потърсил уединение в пустинята преди 16 века, за да избяга от суетата на ежедневието и да се отдаде на любовта си към Бога. Постепенно обаче се превърнал в търсен за съвети и наставления учител и при него дошли да живеят много други хора. Така се появил манастирът „Св Бишой” (на снимката горе). Отдаденият на отшелничество и аскетизъм монах, обаче, не искал да става част от новата суета, която се оформяла него, затова се изолирал в една скална ниша в манастира, над която имало гълъбарник и прекарвал цялото си време там в пост и молитви, като от външния свят приемал само вода, а прехраната си поверил на небесата – поглъщал семенцата, сламчиците и трохичките, изпускани от гълъбите, живеещи над него. Любовта на този отшелник към Бога била толкова голяма, че той искал да прекарва цялото денонощие в молитва, без да спи, като за целта връзвал дългите си коси на една кука, висяща от тавана и заставал на колене. Отпуснело ли се тялото му напред или настрани, изкушено от прегръдките на съня, подръпването за косата го събуждало и го връщало към дълбоката му медитация.
Легендата гласи, че приживе Св. Бишой се е докосвал три пъти до Христос, поради което тялото му до ден днешен е нетленно. Първият път Христос го изпитал, явявайки се като странстващ пътник, който поискал подслон в манастира. Манастирите никога не отказвали храна и вода на случайните минувачи, но те спускали дарението си през бойниците на високите кули, тъй като освен духовен храм, манастирите по това време са били и крепости, ревниво пазени от нападенията на мародерите. Светецът, обаче, се смилил над уморения пътник, отворил тежките врати и подслонил великия си Гост. Вторият път Христос изпитал отшелника, представяйки му се като прокажен в пустинята, който молел минувачите да го пренесат до близкия оазис, тъй като умирал от жажда под палещите лъчи на слънцето. Без да се замисли нито за миг, светецът се навел и качил прокажения на гърба си. Третият път Христос се явил пред Свети Бишой в истинския си образ и го дарил с Просветление, като му казал, че заради това, че три пъти е повярвал в Неговата сила и три пъти се е докосвал до Него, тялото му ще бъде вечно нетленно и ще се превърне в източник на изцеление за вярващите столетия след смъртта му.
Днес всичко това може да звучи налудничаво и дори нелепо, но помните ли какво казаха египетските монаси  - вярата не се нуждае от доказателства. Тя е сила сама по себе си. Египет е пълен с мистични места, носещи спомена за далечните години, когато християнството е започвало да се разпространява по света като млада религия. Самите копти са съхранили морала на ранното християнство в най-чист вид: тяхната църква е близка до църквата такава, каквато са я създавали първите апостоли – скромна, смирена и без излишна помпозност, уповаваща се единствено на вярата в Бога.

Тихомир Димитров

Кайро

Най-добрите приятели на семейството ми са египетски християни. Близки сме от 80-те години на миналия век, когато живеехме в Алжир, където родителите ни работеха като чуждестранни преподаватели и бяха колеги в едно и също училище, а аз учех с децата им във френски лицей. Получихме покана за сватба  - от двете дъщери се женеше по-малката. Нямаше как да откажем, тъй като вече бяхме пропуснали годежа на по-голямата сестра, пък и мисълта, че ще избягаме от сковаващия студ на януари ни действаше, меко казано, добре.
Вместо със слънце и пясък, Кайро ни посрещна с дъжд. Имах чувството, че нося рекордно ниските температури от България в пътническата си чанта – като в онази песeн “...everywhere you go, always take the weather with you… Рязкото затопляне няколко часа по-късно и пустинната буря, която връхлетя внезапно, изведнъж ми припомниха, че съм в Африка.
Кайро е космополитен град – една от притегателните точки на световния туристически поток. Няма как да не е така, при положение, че градът съчетава на едно място древно-египетски, древно-римски, ранно-християнски и ранно-мюсюлмански забележителности с всички възможни удобства на модерния туризъм. По улиците прави впечатление огромното разнообразие от автомобили - без оглед на марка, модел и година на производство, в гъстия трафик се редуват стари японски и американски автомобили, чисто нови европейски коли и изгнили съветски лади. Модерно облечените жени-шофьорки, настанени в чисто нови западноевропейски автомобили, привличат вниманието на неподготвения турист, който веднага разбира, че е попаднал в по-цивилизованата част на ориента. Трафикът, разбира се, е кошмарен – какъвто може да бъде само трафикът в един 17 милионен арабски мегаполис. Колите в центъра са спрени с освободена скоростна кутия и прилепнали една в друга брони. Ако искаш да паркираш на определена улица, трябва да дадеш “бакшиш” около долар на черничък юноша, който енергично ще избута 30-тина автомобила, за да освободи място за твоята кола. Това, разбира се, съвсем не решава проблема с паяците, които са навсякъде.         
Християните в Египет формират около 20% от населението на страната. В Кайро могат да се срещат множество църкви, параклиси и манастири, а православните светини извън столицата са стотици. Това е още един от парадоксите, които объркват туристите, дошли с впечатлението, че се намират в  арабска, мюсюлманска страна.  В градовете кръстовете и златните кубета на църквите се извисяват гордо над сградите, редом с  ислямския полумесец. Самите “копти” (така се нарича християнското малцинство) твърдят, че срещу тях няма дискриминация и, че не са принудени да крият религията си.
Всъщност, животът на християните в Египет никак не е лесен. Може би именно трудностите са довели до сплотеното общество, в което живеят тези хора. Аз лично бях поразен от искреността, с която вярват в доброто и Бога, без да бъдат фанатици, от всеотдайния начин, по който обичат семейството и от светския живот, с който много наподобяват европейците. В миналото коптите са били подложени на гонения и дискриминация от диктатурата на президента Садат. Стига се дори до там, че християнското малцинство започва масово да емигрира, повличайки със себе си почти цялото богатство на страната. Това подтиква администрацията на президента да обърне политиката си на 180 градуса -  терорът се насочва към крайните мюсюлмани, които участват в гонения на копти. Милитаризираната власт в Египет обявява война на ислямския фанатизъм и застава в подкрепа на светската държава и  християнското малцинство. Днес египетските християни са горди и преуспяващи граждани на страната си. Човек може да ги срещне навсякъде – в кварталната бакалия, в армията, полицията, училищата, вратите на държавната администрация са отворени за тях. Голяма част от едрите търговци, туристически предприемачи и банкери в страната са копти. Отношенията между египетските християни и обикновените мюсюлмани наподобяват отношенията между българи и мохамедани в районите със смесено население у нас. Хората зачитат взаимно религията си и дори често празнуват религиозните празници заедно  - по приятелски, комшийски и.т.н. С очите си съм виждал как арабско семейство подарява икони на християнско семейство. По-интелигентните хора отдавна са осъзнали, че не омразата, а взаимния респект и човешкото приятелство могат да издигнат авторитета на собствената религия в очите на друговереца.   Идилията, разбира се, не може да бъде пълна – омразата и предразсъдъците все още се срещат в  определени социални групи (крайно религиозни и/или крайно бедни представители и на двете религии), смесените браковете са абсолютно табу, а демонстрирането на принадлежност към християнската религия на публично място съвсем не е препоръчително. Като типичен представител на третия свят, Египет е страна на контрастите и социалните различия. Пропастта между бедни и богати е толкова голяма, че на човек му се завива свят. Социална поляризация има както при мюсюлманите, така и при християните. Крещящ пример за това е  “Градът на боклуците” - квартал на Кайро, построен буквално върху сметището на града, в който всички хора “изкарват” прехраната си от отпадъците в прекия смисъл на думата. Иконите по стените и прозорците дават да се разбере, че по-голяма част от  населението в “Града на боклуците” изповядва християнската религия. Тук мизерията е доведена до абсолютни крайности. Не случайно кадри от това място са включени в “Baraka” – грандиозен филмов проект-импресия, който има за цел  да впечатли зрителите с документални кадри, заснети из цялото земно кълбо.  В града на боклуците никога не водят немските туристи – би било прекалено лоша реклама за безупречния имидж на страната. Ние попаднахме там на път за манастира “Свети Саман” –  издълбан в скалите манастир, за който се вярва, че притежава лечителски способности. Манастирът се намира в самото сърце на ужасния квартал, ограден е с висока ограда и сам по себе си представлява кътче от Рая. Бях вдъхновен от идеята, че съм първия “бял” турист, попаднал тук от доста години насам. Преди да стигне до портите на манастира, за който ще стане дума по-нататък, човек трябва да извърви дълъг и мъчителен път по тесните, кални и мрачни улички на квартала-сметище. За щастие пътувахме с кола. Непоносимата жега прави вонята на това място още по-ужасна. Навсякъде се стрелкат мишки и плъхове. Входовете на полуразрушените и неподдържани сгради са претрупани с чували за смет. Боклуците буквално “извират” отвсякъде – покривите, таваните, мазетата и улиците са заринати с тях. Опитах се да се пошегувам, че тук няма проблем да си хвърлиш цигарата на улицата. Не се получи. Хората на това място си изкарват прехраната по два начина: като предават вторични суровини и като отглеждат прасета (още едно доказателство за принадлежността им към християнската религия). Всяко сметище предлага идеална възможност и за двете дейности, особено ако събира отпадъците си 17 милиона души. Пътувайки към манастира попаднахме в двучасово задръстване по тясна, еднопосочна уличка. Пред нас махаше с опашка хърбаво магаре, впрегнато в каручка, натоварена до пръсване с чували за смет. Зад нас се притискаше огромен, стар камион. Каросерията му беше пълна с деца, тръгнали на екскурзия към манастира  “Свети Саман”. Също като нас. Около колата се бяха насъбрали зяпачи, които притискаха мръсните си, полуголи тела в прозорците на автомобила и се биеха помежду си, за да успеят да се докопат до гледката. Гледката бяхме ние - българите. Най-вече аз и моята камера, която не спираше да снима през цялото време. Придвижвахме се с един метър в час, от миризмата започна да ми се вие свят и скоро имах задушаващото усещане, че никога няма да се измъкнем живи от това ужасно място. Отдъхнах си, когато пред погледа ми се извисиха величествените порти на Манастира Св. Саман. Градът на боклуците изчезва като по чудо, след като човек премине през тях. На мястото му се появяват добре поддържани лехички, старателно измити улички, красиви постройки, широки пространства и библейска тишина, нар�