Като всеки възрастен човек беше много сладкодумен и имаше неизчерпаемо чувство за хумор. Успяваше да превърне и най-незначителната случка в забавна и вълнуваща история. Веднъж, докато наместваше очилата на носа си ми каза: “Знаеш ли, Месечке, (наричаше ме така, защото наскоро му бях дала да прочете “Приказка без край”) кога разбрах, че е време да сложа очила?! Бях отишъл за риба. Седя от часове и нищо. Стръвта ми наред, въдицата наред – е, не кълве и не кълве! А на няколко метра от мен едно момче се скъсва да вади риба.Отначало се подтиснах, пък после ме доядя. Оставих въдицата и отивам при него:

- Момче, на какво ловиш?

Отговаря.

- Е, и аз уж на същото, а при мен не кълве!

- Ами, дядо, вземи натопи въдицата във водата. Ти като държиш кукичката на една педя над водата, рибата да подскача ли до нея, какво?!?”

Дали има и зрънце истина в тази история, а?! Но все още ме разсмива!

Хазаинът ми почина отдавна, но все още си спомням шеговитото пламъче в очите му. И все още се надявам да зърна, поне още веднъж, мустаци като неговите.

   По времето, за което говоря, аз съм била на около 2-3 години, а брат ми на 9. Точно срещу къщата на баба и дядо има поляна (полегат баир, всъщност) с огромен дъб по средата, където децата се събират да играят. В разгара на веселбата по-големите решиха да се изкачат на баира и да се състезават по нанадолнището. Не, че мен някой ме е включвал в сметката, но знаете какви лепки са по-малките сестри. И така - аз също поех дръзновено нагоре. Състезанието започна, всички хукнахме надолу. Естествено след няколко метра аз се спънах, паднах и гръмко започнах да рева. Брат ми имаше всички шансове да спечели надбягването, но като ме чу закова и се върна да ме вземе.

   Това ме изуми. В детското съзнание игрите са най-важното нещо. Не можех да разбера защо друго дете, пък било то и брат ми, ще зареже собствената си игра само, защото аз съм била паднала.

   Не разбирах защо, но този жест трогна детското ми сърчице. Едва по късно осъзнах, че тогава за пръв път съм усетила едва доловимата, но съществена разлика между това просто да порастнеш и да станеш Човек.

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? - рядко те достигат по - далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!