Виктор Пасков натрива носовете на четиридесетгодишните със статията си във втория брой на новото списание L’Europeo. Признавам, че накрая се разплаках ... както плача всеки път когато чета книжката му “Балада за Георг Хених”.

Доколкото разбирам, Пасков е бесен на родения през 1968 Георги Господинов, може би заради този текст. Той заявява, че четиридесетгодишните не могат да знаят истината за 1968 по простата причина, че са се родили в тази година и иска да покаже, че и в България е имало млади хора, на които им е стискало да дишат свободно. Пасков разказва за Тунела – около петдесет души, от различни столични училища, които се събират в Тунела, за да свирят на китари, да пеят, да спорят и да мечтаят. След събитията в Чехословакия, на повечето от тях е забранено да продължат образованието си в България. Ето защо самият Пасков заминава за Германия (социалистическата); за този период от живота му се разказва в “Германия, мръсна приказка” – друга препоръчвана от мен книга.

Тъй като принадлежа по-скоро към поколението на четиридесетгодишните, наскоро споменах на учениците си за Пражката Пролет като за неслучила се в България, нищо че вярвам на Виктор Пасков. Защото Пролетта тук хем се е случила, хем не е. На някои се е случила, но други не са разбрали. Повечето.

И аз бих могла като Виктор Пасков да разкажа за 1988 и 1989, за които си спомних ясно докато четях, да разкажа за хасковските хипита, за ръчно рисуваните плакати с Джон Ленън, с които облепваха града за 8 декември, за значките с Андерсен, Сократ и Борис Гребенщиков, рисуваните дрехи и т.н. Въпреки това, родените през 1989 могат да кажат, че не е имало Перестройка. И ще бъдат прави. Защото бяхме само две. Ако сравним броя на жителите на нашия град и София, ще разберем, че всичко е в нормата – 50 деца на пролетта през 1968 в София, 2 деца на цветята през 1989 в Хасково. Също като приятелите на Виктор Пасков – хем ни е имало, хем ни е нямало. Който ни видял, видял. Който запомнил, запомнил.

P.S. Ето и линк към статията на Пасков. Току що я видях при Канев, който също се е вдъхновил от тази статия и е написал това.

P.P.S. Още препечатано от Канев: заформя се нещо интересно, което ще чета утре:

Добавено. Днес във в-к Новинар има отговор на Г.Господинов за статията на В.Пасков. Отделно има и “много открито писмо до В.Пасков” от Мирослав Бърдаров. Очертава се литературно-исторически скандал.

Нова добавка. Днес има нов спомен за 1968 г. от Румен Янев с много интересни коминтарии и отговор на В.Пасков на Г.Господинов

Ако те кефя, гласувай за мен тук

в разговорите с е. осъзнах какво искам.
искам да се бях родил три, или пет, или десет години по-рано.
като в случая на оня безумец дон кихот,
чиито единствени сведения за жадуваната епична епоха
- която вероятно си е била предостатъчно скапана -
са романтичните романи
така и моите са шепа думи, събрани оттук-оттам.
но нищо.
(и ром.)
балиго.

искам да съм оттогава. с
купоните,
рока,
кухарките,
чалгата,
тъмната стая,
наркотиците,
депресията,
истинските приятели,
истинските събития,
истинските спомени.

хищното 90-летие.

искам тревата да е на мода
искам воев да е жив
искам да бъда герой от сборник "таласъмия",
и затова съм алегорията на сервантес.

консервантес.
ненавиждам настоящето, с уикипедията, скайпа, джиесемите, с емотата, с телевизия скат.
ненавиждам и стерилното, канадско бъдеще.
и това е защото ненавиждам себе си, защото не съм този, когото трябва да бъда.

когото искам да бъда.
искам, искам, искам, а-а-а
и все така заспивам
(и спирам да искам, забележете.)

дайте ми вятърни мелници, за да полетя с крилата им.

Аз нямам опашка - имах преди да се превърна в жаба, ама не от космици... Навремето завиждах на богато-окосмените същества, но в един момент разбрах, че всеки си е надарен по своему. :D Някои са черни, други са бели, но всеки (дори лишените от придобивките на цивилизацията) има своята уникална красота :P и е по своему 'апетитен' ;) :

Tа тази, безкосмената ми опашка, се откъсна още когато се превръщах от попова лъжичка в жаба и това може само да ме радва, щото иначе щеше да ми се мотае в плавниците и да ми пречи. За сметка на това сега имам още по-изпъкнали очи и наблюдавам с интерес всичко наоколо, имам си и дробчета, с които да поемам силно въздух за поредното 'кво-а-к, бре-ке-ке' (за ужас или за радост на околните), като от време на време мятам светкавичен език към някоя и друга заблудена муха. :P

.... което, от гледна точка на окосмените, си е подобно на това да шаваш с опашка или да я връзваш и развързваш както и когато щеш - така или пропъждаш мухите, или размърдваш онова, сивото нещо, под опашката с ластика... ;) Хубаво е и от време на време веселия вятър да развее косата ти на свобода или да те понесе нанякъде:

или:

Така че - защо пък това да не е живот и защо да не е опашка, в крайна сметка? Животът е красив заради това - всеки да може да ползва всичките си природни дадености по начин, който би го накарал да се чувства свободен и щастлив, стига да не пречи много на околните...  Още повече - наличието на материаал за опашка позволява творчески подход и комбинации, които могат да доведат до 'плитчици', 'раста', 'бобчета', е дори и до вече старомодните 'кок' или 'тупе' (те носят съвсем друго послание, ако са върху главата на артистичен мъж, обаче...):

Нека бъдем каквито искаме да сме и да не насилваме останалите да са други!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)