Филтърът се намира зад жабката в купето на автомобила. С помощта на отверка избутваме на вътре двата пластмасови ограничителя на хода при отваряне на жабката и след това с известно усилие ги изваждаме от стената на жабката.

От формата на пластмасовият ограничител можете да видите как точно да го измъкнете от стената на жабката.

След сваляне на двата ограничителя жабката пада на долу и вече имаме достъп до самият филтър.

За да извадите филтъра с откачвате двете щипки в долния край на предният капак на филтъра и сваляте капака. Вече виждате филтъра и можете да го издърпате напред.

Сваленият филтър представлява ето това:

За 10 000 километра се бяха събрали доста боклуци, листа и мушици но като цяло картинката не беше много плачевна.

С помощта на прахосмукачка почистих по-едрите боклуци, а част от прахта промих в съд с вода и след това на течаща вода. Хартията на филтъра е доста здрава, но все пак внимавайте защото при най-малкото разкъсване ще трябва да подмените филтъра.

Крайният резултат от почистването беше сравнително задоволителен и след изчакване да изсъхне добре филтъра се сглобява по обратния начин.

Макар, по документация този филтър да се сменя на 20 000 километра, всичко зависи от мястото където се експлоатира автомобила и е добре периодично да се проверява състоянието му и да се подменя на време за да пътувате комфортно в чисто купе.

Да не забравяме, че запрашената повърхност на радиатора на климатичната система намалява чувствително неговата ефективност и увеличава риска от развъждане на микроорганизми които водят до неприятна миризма в купето и до възможни алергични реакции.

По едно време беше модерно да се тиражира странната идея, че пасивните пушачи сме се били тровели повече от активните. Хайде да видим: активните вдишват дима през филтъра. Същият този дим в някаква степен се пречиства и през техните бели дробове и следва издишване. Нали така? И именно издишаното нещо замръсява въздуха, който използваме пасивните пушачи. Плюс пушека от горенето на цигарата. Толкова по въпроса. Къде бъркам?

Другата идея, която имах възможност да обсъдя с Танчето в Skype, беше, че всички технолози на дамски превръзки са МЪЖЕ! Нямам друго обяснение за, в почти всички случаи, безумната ергономия на въпросните стоки. И докато жените все пак имаме възможност да се оплачем, че доста партиди от почти всички марки създават неудобство, то горките бебета как да си кажат за памперсите? Те докато проговорят отдавна вече са забравили за мъчението...

Идеята на този пост всъщност беше, че има причина да бъде издигнат паметник на фармацевтите. Поклон!