Както вчера казах, колело и катерне, катерене и колело.
Ок, катеренето сутринта го проспах *срам*, но пък тръгнах по задачи с колелото в 12. От Дружба до СУ, после до Британският съвет, после до ФЖМК, после до Лъвов мост (погрешка... това все не съм сигурна как се пише) и чак след това, до Санома-Блясък, после пак до ФЖМК, после до Петте кьошета, после до пл. Журналист, после обратно до ФЖМК, после до СУ, после 40 минути катерене, после до вкъщи.
Резултат: 40 км и жестока мускулна треска.
На ръцете.
????
Пълен шаш.

УжасТ!! Аз не искам да карам повече в София. Напсуваха ме много зверски на майка, задето бях спряла пред СУ, а по централните улици имах чувстовто, че веднага ще ме размажат. Плашещо си е да се движиш на колело, когато около теб Тонове летят с километри в час, без твърде много внимание и интерес към заобикалящият ги свят. А се изпокарах с някаква бабичка в трамвая, задето качих колелото за две спирки, че ми падна веригата. Колкото съм спокойна, хич не се сдържах и спретнахме малко шоу. Есенцията на това перживяване беше "виж му мутрата на това, к'во искаш от възпитанието", последвано от объркан човек, който на англисйки (много бавно говореше на френски) питаше как да стигне до площад "Журналист". Ест. бабите се блещеха, пък любезно упътих човека. :)

Та да разкажа. Има нещо гнило във ФЖМК, но ще видим дали ще се окажа права. За сметка на това още тече набирането на хора за ТВ Алма Матер и ако имате интерес, е време да побързате, защото аз вече знам кога е моят кастинг. И съм под номер 01 :) *надува се*.

Може би ще си направя разходка до Балчик, за да отразя кино-фестивал на късометражното кино. Казвам може би, защото ако сте мъж, имате желание и можете поне малко да пишете, май ще заемете мястото ми. Отиването и връщането са ви безплатни, както и нощувките. Ако има интерес, оставете съобщение тук. П.П. Горната граница е 27г од., не че нещо, ама все пак :)

Ходих до Санома-Блясък (най-сетне). Хм. Казаха ми да оставя CV. Оставих. :) Май трябваше да съм по-настоятелна, ама нейсе. Говорих си с една много симпатична девойка от издателството, май ще си пишем известно време с нея, но ще видим.
За по-интересно Н. реши да ми изкара акъла. Той знаеше, че съм до Санома-Блясък и какво направил злодея. Промъкнал се, откачил колелото от веригата и се скрил. И аз излизам щастлива и доволна и... БАМ! Колелото го няма. Само веригата. Колело за... кусурнайсе лева. Просто се изприщих. Обаче веригата стои. Тъкмо взех да се оглеждам, със събудени подозрения и телефона звъни. Speaking for the devil... Пита какво, що, как съм... в този момент мярвам сянка на гума зад една кола. Отивам. Колелото там, мотопеда му също... И се хили. А аз щях да получа удар!!
И после бой по каската!

Както и да е. И това мина. Най-интересното беше, че на Стената направо се размазах. 40 минути. Ама боли, боли, боли... пръстите запчоват да се извиват и боли като слагам, и ходя с еспадрилите. Или пък като се катеря... Ръцете ме болят зверски и след като щях да падна, просто защото не си усещах пръстите, от една хватка, реших, че ми стига толкова и си тръгнах. Все още обаче не мога да си измия от ръцете проклетият течен магнезии (що за чудо??), напомня ми повече на перманентен маркер.

За съжаление условията в СУ и по-точно Стената.. има накъде да вървят. Стената е върхът. Но няма душове. Има един умивалник и тоалетна... и толкова. Много неприятно. А най-скапаното е, че няма къде да си прибираш и закопчаваш колелото, защото в уни-то с колело не пускат. :) Та дебнеш къде има оградка и се закачаш. Но не мисля, че е подходящо, та сега започвам да мъдря нещо по въпроса.

Да, тъй като спрях досегашната си работа имам цялото свободно време на света и мисля да започна да върша нещо полезно, стига помотване. (Помотване - безперспективна, безинтересна и още нещо без.. по ваш избор)
За сега полезно се ограничава с Университета, ФСС и безконечното блъскане на главата в каменната стена на бг. образованието. Как да не ти се прище да си хванеш парцалките и беж, след...
Хайде, няма да наливам днес за това.

За сметка на това моите опити като сценарист (комиксов) се увенчават с успех. Е, ще видим какво ще каже ШефЪ, но аз си стискам палци.
Впрочем, въпрос, колко от вас четат комикси и какви комикси биха чели? препоръки, идеи, съвети?
Обещавам и скоро една нова рубрика, изцяло снимкова... Мисля, че много ще се хареса.

П.П. Препоръчвайте 3-дневен маршрут в Рила (Пирин) за ентусиасти. :)
Мерси.

*едно адски изморено Е.*

Седя и я гледам. От любимите ми cookie, които са на някаква гръцка фирма.

Какаова с парченца шоколад. Вкусно. Много... особено с чайче. Портокалово. Или силно ароматно липово, лайка и рози. Мислех, че ще някаква страшна галимация тази последната комбинация, а се получи доста интересно.

Скоро става полунощ и официално ми идва изпита по медийно. Този изпит ми изпили нервите, честно казано. Интересен премет, но толкова ядове брах. То не беше загубване на адреса на блога й, после нямаше откъде да взема кода. Изобщо, история, пълна. Чак наскоро разбрах абсолютно всички изисквания за курсовата. Честно казано, има за какво да се извинявам. Тя, жената казала черно, на бяло, ама къде да погледна, аз. Ама то са го казали. Акъл, глава затрива.

Както и да е. Учебник, лекции, всичко си е при мен. Както и всички нуждни закони, нормативни актове и пр.

Лошото е, че не ми стигна времето, за да съм доволна от ученето си. Особено снощи беше особено весело. Просто върхът на сладоледа. Сигурно доста време ще скърцам със зъби заради това. Но пък беше весело. Ама какво да се прави. Живот, върви го разбери. И все пак въпреки адки неадекватната сесия, която карам, резултатите до този момент не са толкова отчайващи, както очаквах. Даже са много далече от отчайващи. Приближават се до добри. Което ме кара да смятам, че на тези лекции все пак наистина съм запомнила нещата, а не съм си въобразявала. :)

Напоследък животът ми е някаква малка лична циркова арена. Започвам да стигам до края на търпението си, относно някои практики в живота ми и към толерирането на определено поведение. Ключовият въпрос е... имам ли право да държа сметка на някой за поведението му, при положение, че никой не ме бие по главата да контактувам с него, а се налага покрай другото?

~

Стен-вестника може и да стане. Аз съм много ентусиазирана.

За какъв вестник говоря ли? Ами, от скоро съм в СС на ФЖМК и на преден план изплува идеята за вестник. И понеже все от някъде трябва да се тръгне, ето го и стен-вестника. Рубрики, идеи, хора, които да пишат, снимат и изобщо които да публикуваме май започват да се събират. Лека, полека ще вземе и да стане. Ама хайде да не започвам с голямата дума, че да не стане мазало. Имам чувството, че хванах твърде много дини под една мишница, но ще видим дали ме бива в жонглирането.

~

От другата седмица официално започвам работа. Хубавото е, че ще съм на края на сесията ми, освен това нямам изпит, който да изисква безсънни нощи над учебниците. Е, вече нямам де. :)

*бръмчи*

Приближавам се към един определен период от месеца и ще коля и беся следващата седмица и малко. Така че искрено препоръчвам. Без глупости и прояви на дебилизъм около мен, защото обичайната ми толерантност нещо взима почивка.

Поздрави.

Е.