credit: jetsongreen.com

Благодаря на Жюстин Томс за това, че ми подаде щафетата. И сори за закъснението, с което я поемам.

Та така.

В моя абсолютен свят паричните потоци са насочени от глупавите към интелигентните хора, а не в обратната посока...Това би било напълно достатъчно, но не. Мога и още:

В моя абсолютен свят граници няма. Има глобално правителство, което се занимава с глобалните въпроси (здравеопазване, енергетика, екология) и регионални общини, които се занимават с регионалните си проблеми. В моя абсолютен свят София не може да определя къде Добрич да си продава житото, нито пък Брюксел може да решава какво да правят хората от Нуук (столицата на Гренландия) с китовата си мас :)

В моя абсолютен свят всички вярват в Бога, но не се избиват помежду си заради заради някакви измислени, културно-исторически и племенни версии по въпроса.

В моя абсолютен свят ганджата и проституцията са разрешени и се облагат с данъци, защото обикновените хора трябва да разпускат активно през свободното си време, за да са трудоспосбни, а обикновените общини (в които няма достаъчно китова мас и жито, хех) трябва все от нещо да печелят. Тютюневите продукти в моя абсолютен свят са абсолютно забранени и се преследват с цялата строгост на закона, а алкохолът е доста скъп. С изключение на бирата и виното.

В моя абсолютен свят няма смъртно наказание. Няма и затвор. Всички престъпления се "лекуват" с хипноза, медитация и нервно-лингвистично програмиране. В моя абсолютен свят оръжията, които могат да отнемат човешки живот, са забранени. По хуманни причини. Армии не съществуват. Все пак, няма държави. Има само сили за опазване на обществения ред. Не съществуват и дебели депутати, които на ротативен прицип да се сменят зад микрофона и да дрънкат едни и същи глупости в продължение на десетилетия.

В моя абсолютен свят изборите са сто процента мажоритарни и се провеждат на всеки шест месеца. Обществената собственост се управлява като частна фирма в моя абсолютен свят. На принципа на едноличната отговорност и персоналната заинтересованост. Главните администратори са на процент, който е единствената форма на законно възнаграждение за тях. Ревизоро е на процент от далаверите, които осуетява, а главният данъчен е на процент от парите, които събира. Точно и ясно. За да не се вмисирсва рибата откъм главата.

Мандатите на всички управляващи в моя абсолютен свят са еднократни. Може да продължават само шест месеца, но за сметка на това изискват минимум 10 години усилена подготовка и обучение. С много тежки изпити накрая.

В моя абсолютен свят важните решения се гласуват с общ, задължителен референдум. В моя абсолютен свят всички използват мобилен Интернет, което означава минимум разход на време и пари за целта. На ден се провеждат по няколко референдума, ако се наложи. Както глобални, така и регионални. Ако не гласуваш, ти спират Интернета. До следващия референдум. Защото в моя абсолютен свят политиците нямат право да вземат решения. Те могат само да правят компетентни предложения. Окончателните решения се вземат от техните работодатели - данъкоплатците.

Улиците на големите градове в моя абсолютен свят са чисти, широки и спокойни, защото в тях няма коли. Има само денонощен, изключително тих обществен транспорт на магнитна левитация, плюс велосипеди. Колите в моя абсолютен свят се използват единствено за междуградски и междуконтинентални пътувания. Те развиват огромни скорости при минимум триене. Защото се движат по въздуха. А след тях в атмосферата остава само кислород или в най-лошия случай - пара. Катастрофите са много рядко срещано явление в абсолютния ми свят, тъй като всички превозни средства се управляват от автопилот при скорости над 60 км/ч. И, о да, дори в абсолютния ми свят Peugeot продължава да произвежда най-комфортните автомобили. Какво да направя, като съм пристрастен?

Разводът в моя абсолютен свят не съществува, понеже бракът отдавна е забравен. Всеки човек има право на едно единствено дете в моя абсолютен свят, защото хората в него отдавна са разбрали, че ако станат 30 милиарда, няма да има какво да ядат. И понеже са значително по-малко, но доста по-богати, хората в моя абсолютен свят имат право на безплатно образование и здравеопазване до живот.

В моя абсолютен свят се живее добре. Наследствените болести са отстранени генетично още преди зачеването, а останалите дефекти се "поправят" през деветте месеца. Средната продължителност на живота в моя абсолютен свят е над 100 години.

Иска ми се да кажа, че моят абсолютен свят е утопичен. Но той е прекалено справедлив, за да бъде възможен дори като фантастичен.

Тихомир Димитров

P.S:

В реалния свят обаче (някои го нарекоха "абсурден") Absolut е брендът с най-интелигентната рекламна концепция, според мен. И най-творческата. От край време. Пари да ми давахте, нямаше да си го призная :) Евала, пичове и пички! Още в събота обещавам да се излегна на плажа с дабъл и много лед в ръка. И да пия за креативната реклама.

Времето преобладава в емоциите, особено в честата им смяна. В мислите и дилемите като „Да го мъкна ли с’а тоя досаден чадър или да не го?”. И в някои по-специални изрази, също започващи с „да го” и завършващи с удивителни. Друго за времето няма какво да се каже. Че то е в нас и ние в него си е кристална истина, но вече е обсъждана. Стратегически погледнато, въпросът е по-скоро в жабите.

Например, вчера валя сахарски дъжд. Не тук. В Солун. Сахарският дъжд е особен. Състои се от 50% сахарски пясък и 50% чиста облачна вода. Иначе е нормален дъжд от сахарска гледна точка, защото не вали над Сахара, както отдавна е прието. От солунска гледна точка си е наполовина побъркан дъжд. Като се има предвид, че дори гърците, които никога не се изненадват, защото са измислили всичко, повдигат вежди, какво да очакваме ние – умерено-континенталните?

Скоро може да завалят и жаби, това.

Не, че е някакъв голям проблем*. Ако навали достатъчно, щъркелите ще се мотивират да влязат и в София** и най-накрая ще си махна мартениците, че много ми станаха поводите за социални контакти. Или пък – аре, да не съм такава егоистка – всяка жаба може да се превърне в принц и/или принцеса (по избор на получателя), или дори в две, три и повече принцеси. И всичките секси, загорели и така нататък, както е по сценарий. За който е готов да ги целува, разбира се. Безплатен обяд все още няма. Обаче има рискове – целунатите жаби да вземат да се превърнат в лъвове или бикове. Или, след някаква много сложна грешка в системата – да се превърнат в Део. Е, Део е сладък, всъщност.

Сами разбирате, че ще отпаднат всички настоящи политически проблеми. Като  оставки на министри и прочее. Принцовете и принцесите ще са толкова много, че абсолютно автоматично ще въдворят абсолютна монархия. Ще управляват на ротационен принцип. Всичко това ще остави министрите безработни, но няма нищо. И те както и всички в тази държава ще са по-близки или по-далечни роднини на царските семейства. Освен от отравяне, удушване с копринено шнурче и удар с красиво изработен кинжал в гърба, няма да се притесняват за абсолютно нищо. Нито те, нито никой. Търговията с копринени шнурчета от Китай ще се развие неимоверно. Което е добре, защото с времето това ще доведе до взаимни посещения и – неизбежно – известно смесване на расите. Факт, който леко ще тушира проблема с прекомерно изпъкналите очи на царските семейства и техните наследници.

Хепи енд.

-------------------

**Тогава и твърде популярните напоследък жабешки реклами ще придобият съвсем друго измерение. И то благодарение на чисто нов маркетингов похват. Следният: не променяш гледната точка на аудиторията като й предлагаш нова гледна точка, а като промениш обкръжението й. Демек, свят без жаби – една гледна точка. Свят пълен с жаби – чисто нова гледна точка, току-що изкъпана от жабешки дъжд. 

Хитро, а?

**Това е антиутопия от гледна точка на жабите, ама аз какво да направя.

И блогъри, разбира се.
Под този предишен постиг се събра ентусиазирана компания корабокрушенци. Оказа се, че ние послушно си бяхме събрали музиката, но оттам нататък - пълен мрак. Че ще са тропици, ясно. Коктейлите все някой ще успее да забърка.  В коментарите останаха много отворени въпроси. Никола се съгласи, че има опасност да потънем в лаптопите си и да си говорим чрез коментарите в блоговете или по ICQ (не е ли вече изместено от Skype?). Разбира се, един истински блогър няма да зареже писането, само защото слънцето грее, а партито е карибско, нали? Или?

Имало било pом там

Тони, приятел с произход от Карибите твърди, че там имали 120%-ов ром. Тони има прилично британско образование и отговорна професия, все дадености, които предполагат сериозно отношение към митове от подобно естество. Но той винаги упорито твърди, че 120%, противно  на всички науки, е възможно единствено там, на островите. И никога не уточнява на кои.

А батериите?

Те щели да са вечни, припомни марсианката, нали вече знаем, че на острова ни стават чудеса. Храна има, и то все вкусна, която пак по предложение на Никола можем да наречем "гозбата от колета". Звучи някак френско, мореплавателско, абе някак с вкус на приключения. Чух, че марсианката ще сглобява салове по марсианска технология. Размисли, нали и ти няма да забравиш музиката? А как да го наречем нашето самотно убежище: Санта Блогония или Блог Нова Земя... или Островът на вечната батерия, Порт Блогланд... Други предложения?

Размисли, май достогнахме и до утопиите, макар и все още не в литературна форма. И в този смисъл, нека тук да забравим за всички дебнещи ни зад палмите опасности. Нека да забравим за зверовете в себе си и да си поиграем като деца. Може пък с общи усилия да създадем модерна блогова утопия в литератуна форма.

Всеки е добре дошъл! Островът расте като гъбата под дъжда от онази приказка. Хайде да се включим с въпроси и отговори. Всеки нов въпрос отваря нови хоризонти, изпраща ни да търсим нови територии, растения, коктейли, които растат по дърветата и с изумление да откриваме кюфтета в ярко миризливи храсти. Всеки отговор е завоювана нова земя. Всеки саботьор ще наказваме с триене на коментарите.

А ето и началото на въпросника:

Нашият остров - непълен конспект

1    Комуникация

1.1 Как блогър заговаря блогър; заговаря ли го изобщо?

1.2 Продължала ли блогърът да пише в блога си?

1.3 Кога млъква блогърът?

1.4 За какво си говорим?

1.5 Как си говорим? -невербална комуникация, пулене, съскане, квичене, танци....

1.6 Конфликти

1.6.1 Не понасям даден блогър

1.6.2 Някой ми взе лаптопа

1.6.3 Свърши ми батерията, пък уж била тук вечна

1.6.4 Войни, войнички и пъчене

2    Природа

2.1 Трева и пясък

2.2 Пустош

2.3 Нищо

3    Коктейли

3.1 Вид, цвят, рецепти

3.2 Вкусове и усещания за коктейли

3.3 Изкуство и литература като субкатегория на коктейли

3.4 Любов и страсти също като субкатегория на коктейли

4 Храна

4.1 Ловци, събирачи, билкопознавачи, вещици и джуджета

4.2 Стопанство - опитомяване на местни диви видове

4.3 Готвачи и алхимици

5 Гуру, мъдреци и отшелници

Моля, включвайте се с въпроси и отговори!

Смятам да го разделя нехронологически на две части: документи на исторически опити за създаване на утопия в действителност и литературни текстове, представящи идеята за някаква (въображаема) утопия, създадени за пропаганда или поучение.

Много държах да включа текст от източноевропейската традиция, дори някакъв български текст, с огромно любопитство да видя как биха реагирали студентите. Мина ми през ума стихотворението "Сън" на Вапцаров, но то не е преведено. Бих се захванала с превода, но въпросът е, че ситуацията ми показа нещо знаменателно: социалистическата идеология е създала твърде малко художествени утопии. Разбира се, източноевропейска фантастика има, но тя винаги е била до голяма степен дисидентска или не е предлагала някакъв проект ясно подкрепящ социалистическата идея.

Огромното количество соцреалистическа литература е или мъченическа и се занимава с героичното страдание родило днешния строй, или с трудното, но славно настояще на възход и подвизи в мирно време. Но утопия... трудно е да се посочат творби в този жанр. Една такава утопия би могла да бъде само представа за бъдещето, защото настоящето е ясно: социализмът още се строи и все още не е идеалното общество. Ако тя показваше някое място различно от тук и сега, то това би поставило под съмнение единствената правилност на истинския път за построяване на утопия, а именно социалистическия модел. Би намекнало, че този модел е само един алтернативен вариант, а той трябва да е единствен и непогрешим. Затова соцутопията, доколкото я има, винаги говори за бъдещето. Тя е една мечта, сън (стихотворението на Вапцаров) или сигурно, но все още непостигнато съвършенство. Оттам и фантастиката, например Мъглявината Андромеда на Иван Ефремов. Въпреки това пак смятам, че в сравнение с останалото количество соцреализъм и имайки предвид огромната инвестиция на социалистическата държава в литературата като идеологически лост, доста странен е фактът, че соцутопията е толкова малко.

Обаче има жанр, където разграниченията настояще-бъдеще не е толкова отчетливо и можем да приемем, че представлява един вид соцутопия в сегашно време. Говоря за детската литература, това лоно на пропагандната въображаемост.

Помните ли съветската серия за приключенията на Незнайко? По-точно Незнайко в Слънчевия град? Като малка тя много ми харесваше, а когато започнах да се занимавам с утопия ми просветна колко многозначителна е. Като започнем от самото заглавие, намек за класическата утопия на Томазо Кампанела Градът на слънцето. Можем да се забавляваме да откриваме други възможни паралели, някои грижливо замаскирани от автора идеологически намеци, други явни и прозаични. Ако си спомняте, в Слънчевия град, където Незнайко пристига от своя Град на цветята, цари ред и справедливост, няма пари, но и никой не краде, а технологията (конкретно описана) предлага благоденствие на жителите си. Магическата пръчица, на която попада Незнайко (днешният недоразвит социалистически човек) внася хаос вместо да решава проблеми, защото разбира се според логиката на книгата съвършенството не се постига с вълшебства, а с нов социален ред.

Мисля, че една от причините соцутопията да не е много развит жанр, да имаме много политически и идеологически документи, а малко литературни текстове е самият характер на творбата като сюжетен разказ. За да има разказ, трябва да има развитие, което задължително означава да има конфликт, някаква несправедливост, някакво несъвършенство. Докато социалистическата визия предполага краен и съвършен ред на обществото, където няма конфликти. Трудно се създава разказ в такава съвършена среда, в която нищо не се случва.

Ако имате други идеи за соцутопии, детски или не, давайте ;)

PS. Да, ще продължавам да пиша в блога и през семестъра, но може би по-рядко :)