Прочетох, че „Милиони блогове ще умрат". Първо си помислих, че трябва нещо да направя, та блогът ми да не умира. Но после си казах - че какво от това! - списването на блог е просто някакъв етап от друг процес. Има си своите цели и развитие, а сигурно си има и край. Като му омръзне на човек, или като го „завърти шайбата" в друга посока. Или, може би, като намери онова, което е търсил. Едва ли ще има вечни блогъри.

А и какво всъщност е успешен блог - този, който се чете от много хора? Просто това е начин на общуване, също като в живия живот, а всеки общува различно. Един има повече приятели и познати, както и време и желание да „поддържа връзки". На друг му стигат и по-малко. Пък и виртуалното общуване, колкото и пълноценно да е, никога не замества истинското. Причината всички ние да сме тук - във виртуалното пространство - и да търсим такова общуване е, че по нещо не ни достига в истинския свят. Защото (това го казвам не аз, а писателят Хенри Милър) ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК НЕ ПИШЕ ЗА ЖИВОТА, ТОЙ ГО ЖИВЕЕ.

Ако се чудите какво правя аз тук сред вас - ами заявявам на света, че ме има. Такава, каквато няма да ме срещнете на улицата, каквато малко хора ме познават. Блогът започна да се превръща в отдушник на другото ми „аз" - писателското, това, което повечето пъти остава скрито. Остава затрупано под лавина житейски задължения, а има нужда да се отърси от тях и да заживее живота си. Може би, когато го направи, няма да имам нужда повече от блога си и той ще „умре". Но това ще значи само, че се е увеличил с още един човек броят на онези, които не пишат за живота, а го живеят.

Според мен има само едно правило за успешен блог - бъди себе си и спазвай своите правила. Така има много по-голяма вероятност да станеш интересен на някого, отколкото, ако се стараеш да бъдеш такъв, какъвто не си.