Вие сте одобрена за сценарист в отбор А.

*фук, фук*

Това го публикувам специално за М. Казах ти. Имаш ли самоувереността, имаш и работата. И впоследствие ставаш още по-уверен в себе си. :)

Смешно е да смяташ, че в НБУ влизаш лесно, даваш кинти, тръгваш си след 4 години с 6.00 диплома. Не искам да се обяснявам дълго защото над този въпрос съм провеждал спорове хиляди пъти.

Просто ще кажа, че аз учих в Пловдивския Университет - плачеше ми се колко пропаднала е системата на държавните ВУЗ-ове и се прехвърлих в частния НБУ. Ще ви кажа моето мнение, тъй като имам опит и в държавни и в частни ВУЗ-ове: РАЗЛИКАТА Е ОТ ЗЕМЯТА ДО НЕБЕТО! Никога не съм бил по-щастлив откакто уча в НБУ, защото там те стимулират да се чувстваш добре и да учиш модерни предмети и теория, а и да практикуваш, а не (както в държавните) да учиш материалите от 80-те и купищата излишни предмети, нямащи нищо общо с това, което изучаваш...

Провокацията ми да напиша тази статия беше тази публикация. Искам по-точно да обърнете внимание на коментарите и ще видите (тези "за" държавните уни-та) колко закърняло и консервативно мислене имат.

И последнo: защо мислите, че по целият свят (Америка, Англия и др) най-престижните университети са частните и всеки се бута в тях? Кембридж, Оксфорд и редица други - това само доказва позицията ми без нужда от много обяснения.

А и 1050лв не са толкова много ако искаш да завършиш с самочувствие и престиж, нали? Да си прекарал едни уникални 4-5 години, вместо да си ревал и скубил коси над бюрокрацията в държавните унита? Казвам, че 1050лв не са малко, но просто българинът е свикнал да дава малко - еми плащаш 100лв в държавния и получаваш за толкова - сори! Да не говорим, че в света цените на хубавите университети не падат под 10,000 за семестар. Което, ИСКАМ ДА ОТБЕЛЕЖА, е напълно нормално за тях!!!

А сега завистливите дечица от СУ, ТУ, ПУ и всякакви други (или накратко ВБУ - Всеки Български Университет), а и бъдещите кандидат-студенти, да не скърцат със зъби, а да се замислят наистина ли им харесва да ги мъчат и да се подиграват с тях или искат да плащат 1050лв, но да получават уважение, най-добрите преподаватели от българия, адски модернизирана сграда дори с климатици и компютри по коридорите и чиста новичка среда?

За какво ми е университетът?
Конкретно за мен е всичко. Аз искам да бъда журналист. А това не се учи само от учебник.
Трябва практика и опит. Да общуваш с други хора с подобен интерес, да се учиш с тях, от тях, да обменяш мисли. Не смятам, че е нужно сама да откривам топлата вода за абсолютно всичко. Защото губи време. Излишно време.
Интересите ми са разнообразни - семиотика, културология, литература, изкуство, криминалистика, социална психология, психология, журналистика, малко философия... вчера Ели каза, че събирам лидерски умения. Може би наистина е така. Но най-вече, трябва ми социалният опит. Който си е директен, физически, контактен. Да се научиш как мислят хората, как действат на дразнители и стимули. Намирам за изключително позлезни Уъркшоповете и семинарите. Дискусионните практики.
Така че, търся университет, където ги има всичките тези неща. Където мога да експериментирам и да се уча и от чуждия опит. Да има достатъчно богата и обширна библиотека, да има много добра база.
Да има редовно гостуващи лектори и поле за самоизява (радио, телевизия, преса), вътрестудентска. Която да взаимодейства с заобикалящият я вутрешен свят, а не да е "кучетата си лаят, керванът си върви". Чиста психология - свикнеш ли, че и да говориш и да не - смисъл няма, това определя и отношениеията ти и очакванията към собствената ти работа и по-нататък, когато напуснеш училище. Стаж. Начално стъпало. Това търся.

Университетът, какво точно е той?
Предполага се, че е място, където се развиваш. Не просто да влезнеш, да поемеш някаква информация и да излезнеш.
Гимназията минава... някак. Ориентираш се горе долу какво харесваш, какво не, как предпочиташ да учиш и с какви хора предпочиташ да комуникираш. Разбираш какви са ти основните интереси.
И това е.

Университет не е просто огромна кофа с информация, която да залива хората, той е повече.  Той те насочва. По-презицно се самоанализираш и развиваш. Той е институция, където можеш да се срещнеш с хора със сходни итереси, да се развиеш, да  се нучиш да поемаш големи количества информация, да оперираш с много факти и не на последно място, запознаваш се много и различни видове хора. Университетът те учи как да събираш информация. Да, самозиграждането е много важно и непрекъснатото усъвършенстване е чудесно, но не е нужно завинаги да останеш в университета. Хубаво е в някакъв момент да си достатъчно добър, за да можеш и сам вече да знаеш каква информация, къде и кога. Дефакто висшето учебно заведение ти дава (в най-перфектният случай) всичката информация, която ти трябва, без да трябва сам да се ровиш и копаеш навсякъде, дори и просто заради липсата на опит и умение за преценка кое е плява, кое е нужно и кое не, за да запчонеш. Показва ти как се прави.
Някой ми беше казал, че университетът те кара да се научиш да мислиш (поне малко). Ако имаш късмет - извън кутията.

Community - студентското общество. Тези хора са следващата генерация, с малко повече късмет, ще се срещаш с тях и след като спрете да сте колеги, може да са адвокати във фирмата, която ползвате, да са вашият зъболекар или вие да сте техният програмист. Връзките са нужни. Но не в шуро-баджанашкият смисъл, разбира се.

Сайтът, за който говоря да се създаде е точно, за да се отговори на тези въпроси. Защото да отвориш всички университети, които имат твоята специалност, после да ровиш подоробната информация, да търсиш какви са техните приеми, стипендиите, лекторите.... Твърде много работа, когато трябва да се направи за десет или двадесет университета. Допълнително, трябва да разбереш какъв е начинът им на преподаване.
Сингапур например, има едни от най-високите резултати като образование, но принципът там е папагалско зазубряне. Нещо, което аз лично не търся, но би било идеално за адвокатската професия (например).
Да изясниш пред себе си какво очакваш от университета е малко мисията невъзможна. Защото човек на 18, с много редки изключения, е твърде неориентирано същество. Той не знае какво иска от себе си и живота.

Защо да се ходи на университет физически, а не дистанционно?
И сам войнът е войн. Всичко е въпрос на желание и достатъчно старание. Е и поне малко мозъчни гънки.
НО!
Общуването, особено със себеподобни е изключително важно.
Да, човек може да се подготви сам, вкъщи, но няма да придобие социалният опит на колегите си, няма да знае скритите места на една образователна система ( не само), на взаимоотношенията с преподаватели и колеги. Няма да попие опитът на другите, който не е написан в книгите. Може да бъде идеално подготвен като материал, но социално, да е неадекватен. Да, има и изключения.

Университетът не е само за дипломата. И някой, който е там само за нея, мисля, че генерално е объркал нещата.

Защо много хора наблягат на наличието на диплома преди стартиране на работно място?
Много просто, демонстрация на това, че даден човек може да се захване с нещо и да го докара до край. Че има опит (поне някакъв). Че официално имаш минимума знаания, за които претендираш.
В много държави навън работиш САМО това, за което имаш диплома. Дипмломата е доказателство, че ти разбираш от това, което работиш. Че държавата знае, че ти имаш умения и че се разчита на тях. Един вид, самодоказваш се.

Разбира се, на много места не е така. Особено тук. Наличието на дипломата е само една допълнителна хартийка, защото никой не гледа на обрзованието насериозно.
Познавам хора, които нямат висше. Признавам, проявявам снобизъм към тях, защото поне малко ми се струва, че са проявили мързел. Но това си е мое изкривяване, защото ми е трудно да критикувам някой тук, че не му се е занимавало с години с глупости. Но сега светът е пред нас и не мисля, че оправданието "ми щото всичко тук е зле" още е валидно. Като не ти харесва, иди навън.

Със сигурност има някои професии, които задължават диплома. Инженер, хирург (лекар), архитект, учен...
И причината е проста, човек поверява животът си на тях, има нужда да знае, че са наясно какво правят и знаят.

Университетът не е краят, а началото. Той помага да се насочиш, но е абсурдно да се очаква той да направи всичко. Ако не се интересуваш, ако не се развиваш, ако сам не търсиш допълнителната информация... не мисля, че проблемът е в университета.

Ето моите отговори, ако съм пропуснала нещо, ще допълня. :)

Днес сме сравнително добре информирани за живота на Махмуд от Гхазни благодарение на личния му секретар Абу Назер Ал Утби в неговата "Книга за Ямини". Този летописец е роден в Раий (близо до днешен Техеран) през 960 г. и отраснал в къщата на чичо си в Кхорасан. След смъртта на чичото младият Утби става личен секретар на командира на армията на Кхорасан (988-993 г.), тогава емир Сабуктигин, монархът на Гхазни, след това към неговия по-голям син Исмаил, който абдикира от трона, за да го остави на своя брат Махмуд. Знае се, че през 999 г. Махмуд изпраща Утби като посланик в Гхаршистхан, където той успява да убеди монарха да признае султана като владетел на Гхазни. През 1021 г., след като завършва своята "Книга за Ямини", в която описва славата на Махмуд, той получава важен пост в Кандж Рустак, но го изгубва, в края на краищата, след война с везира. След това Утби отива в свитата на Масуд - син на султана; по-нататък няма никаква информация за него, освен, че умира около 1040 г. До създаването на книгата "Ал-Ямини" (Кайро, 1895 г.), казват, че е писал и други книги, но всичко е изгубено. През 1186 г. Абул Шараф превежда "Ал-Ямини" от арабски на персийски с цел да се покаже как жестокостта, корупцията и несправедливостта винаги водят кралствата към провал. Заглавието на книгата на персийски е "Книга за Ямини". Преводът е много по-четивен от твърде украсения стил на оригинала, но читателят трябва да е прекалено доверчив, за да го разглежда като повече от сръчно приспособяване.

Оценка на Махмуд

Махмуд е един от най-големите крале-мюсюлмани на Азия. Той управлява огромни територии, които се простират от Ирак и Каспийско море до Ганг и били по-обширни от империята на халифа на Багдад. Тази огромна държава фактически е била създадено от самия него. Той наследил от своя баща само провинциите на Гхазни и Кхорасан. Махмуд е абсолютен деспот в чиито ръце били концентрирани всички власти. Неговите министри са негови слуги и негови създания, които можело да бъдат отстранени всеки момент. Волята на Махмуд имала силата на закон. Той бил главната изпълнителна и съдебна власт на кралството си, той бил също така и главнокомандващ на войската. Неговите власт и пълномощия били ограничавани само от обичайния мюсюлмански закон и от страха от въстание на войската. Но Махмуд изпълнява през целия си живот успешно своите задължения, поддържа законността и реда. Неговите победи му осигуряват висок престиж сред монарсите от онова време, той доказал управленската си дарба и значителни административни способности. Махмуд бил смел войник и голям генерал. Знае се, че не бил надарен с необикновена лична доблест, но би извънредно безстрашен. Като генерал неговият успех е положен в умната употреба на съществуващото, но и като внася нови идеи в старата система на съществуване. Тънък психолог и познавач на човешкия характер, той разбрал, че трябва да обедини, подчини и използва качествата на всеки индивид, че всеки може да допринесе полза за неговата кауза и то по начина, по който сам той харесва и в размер и сила, които всеки мъж е способен да предостави. Той е роден водач на мъже. Неговата армия не е еднородна сила, тя е съставена от различни расови и религиозни елементи - араби, афганци, турци и индуси, - но личният му талант на воин и водач ги споява в мощно единство. Някои предполагат, че Махмуд показвал очебийната разлика на своята войска срещу слабите индуси и, съответно, неговият талант на военен излишно се преувеличава. Това е погрешно становище, защото знаем, че той постига еднакво големи победи и в Централна Азия, и в Персия. Махмуд е образован покровител на ерудицията и изкуството, притежава лични способности на поет и учен. Той канонизира град Гхазни, като издига величествени палати и джамии, колежи и гробници, събира около себе си способни учени с висока репутация и провежда с тях религиозни и литературни дискусии. Сред най-важните литературни светила, които той привлякал, са Ал Беруни, Фирдоуси, Унсури и Фаррукхи. Негов секретар е прочутият Утби, на чиито усилия днес дължим не малко заради оставения от него исторически материал за Махмуд и неговото време. Махмуд основава университет в Гхазни и събира около себе си блестящи художници от всички части на мюсюлманския свят.

Махмуд имал репутацията на много справедлив човек в своето кралство. Според големите авторитети "Махмуд е точен монарх, голям привърженик на науката, мъж с щедра природа и чиста вяра". Мюсюлмански ортодоксален сунит, прецизен в съблюдаването на религиозните обреди, той бил особено внимателен и строг към своите мюсюлмански поданици да не се отклоняват от сунитските общоприети норми. Наказвал всяка ерес и преследвал еретиците на Исляма.

Според проф. Мохамад Хабиб от Университета в Алигарх, Махмуд не е бил фанатик и неговите експедиции срещу Индия не са били мотивирани от религиозни съображения, а просто от любов към грабежите и завоеванията. Ерудираният професор решава чрез поговорка, че Исляма не одобрява нападенията, ограбването и вандализма и че Махмуд е направил лоша услуга на ислямската религия със своите варварски действия в Индия. Това, че Махмуд е бил дълбоко набожен крал на мюсюлманите и точен в съблюдаването на вярата не е била тема на спор със съвременниците, които вярвали, че владетелят на Гхазни е идеал за ислямски монарх. Подобно е единодушното съвременно мнение на мюсюлманите в убеждението и твърдението им, че Махмуд всъщност е дал страхотна практическа програма за тази религия не само до неговите индийски експедиции, но и дори че Махмуд е въздигнал Исляма. Що се отнася до становището, че Исляма не одобрява вандализма и зверствата, извършени от Махмуд, то може да се каже, че студентът по история не би трябвало да е непременно обвързан с догмите на религията, а следва да оцени техния ефект върху поведението и действията на нейните привърженици. Неоспорим факт е, че тези, които са квалифицирани да тълкуват принципите на мюсюлманската религия, по времето на Махмуд и векове след неговата смърт, поддържат гледната точка, че владелят на Гхазни не само не се отклонява от стриктните ислямски принципи, но и възхваляват неговото поведение в Индия.

За тогавашна Индия Махмуд е истински дявол, въплътен в смел бандит, алчен разбойник и разрушител на изкуството. Той ограбил много индийски процъфтяващи градове, изличил до основи великолепни храмове, които били изумителни произведения на изкуството и взел хиляди невинни жени и деца в робство. Той си позволявал варварски кланета практически навсякъде откъдето минавал и, не на последно място, насила е обръщал хората към исляма. Махмуд бил завоевател, който оставял след себе си призрачни градове и села и трупове на невинни човешки същества. Не е можело да бъде запомнен от индийците с нищо добро.

Махмуд не бил владетел, загрижен за Индия. Той анексира Панджаб след падането на династията Хиндушахи благодарение на географски, военни и стратегически причини. Ако не беше окупирал тази част на Индия, неговата линия на комуникация щеше да е несигурна и той не би успял да навлезе тъй безстрашно толкова навътре. Махмуд положи основите на турското влияние в Индия и отвори пътя за основаването на бъдещия султанат на Делхи. Махмуд не беше държавник. Неговите способности като владетел са преувеличени. Проф. С. К. Шарма го нарича дори ангел на собствения си народ. Но никаква постоянна институция и никаква дейност за изграждането на нация не се свързва с неговото име. Ако е направил нещо за образованието, то той не е целял свободата на хората, а го е направил за избрана класа и за лична възхвала. Той оставил владенията си тъй лошо свързани, че те започнали да падат едно по едно веднага след неговата смърт. Прекомерната му привързаност към богатството е петно в характера му, което отслабва, вместо да подсилва величието и репутацията му. Историята на неговия отказ да плати на Фирдоуси по парче злато за всеки стих на прочутата "Шах наме", както бил обещал, и това, че ридал на смъртното си ложе при мисълта, че оставя своите богатства, може би не отговаря на истината, но тези два факта отразяват общественото мнение за него дълго след като си отишъл от този свят.

Въпреки тези слабости той трябва да бъде наречен монарх с несъмнени екстравертни способности. Проф. Хабиб е прав когато казва, че превъзходството на Махмуд сред неговите съвременници се е дължало преди всичко на неговия талант на пълководец, не на неговия характер.

Това, което наричаме образование, Марк Твен дели на schooling (днес по-често наричано training и обучение) и education (образование). Обучението (schooling / training) те подготвя за служител във вече съществуващ и утвърден тип организации, където да практикуваш вече съществуваща и утвърдена професия, да изпълняваш нечий замисъл. Баш-образованието (education) те подготвя да създаваш от нищото и да утвърждаваш – сам или в сътрудничество с равнопоставени.

Съществуващите и утвърдени организации, обаче, не са вкаменени и неизменни. Те (най-вече стопанските) непрекъснато говорят за промени и ги практикуват – в противен случай не бихме виждали в книжарниците толкова много книги на “Класика и Стил” и “Harvard Business School”, чиито заглавия да съдържат думите “промяна” и “иновация”.

Това означава, че в тези организации работят хора, за които не можем да кажем, че практикуват само съществуващи професии. Там има такива, които замислят и управляват промените или поне улавят промените извън организацията и я хармонизират с тях.

Ако организацията е малка и не многоетажно-йерархична, промените се случват бързо и не само засягат всички служители, но често самите служители са активни участници в осъществяването й, а дори и инициирането й.

Ако организацията е голяма и многоетажно йерархична, промените по-често започват отгоре, а от служителите, които не участвят в замислянето на промяната се изисква да се приспособят към нея.

Ако работиш сам, се налага сам да усещаш тенденциите и да инициираш и осъществяваш промените.

Ето още един мой текст, който би било добре да прочетеш във връзка с темата.

Философският въпрос ЗАЩО организациите се променят, а оттам прагматичният вътпрос какво се случва с тези, които не го правят, ще оставим за друг път. Сега само обобощавам, че непрекъснатата промяна е факт и ще се върна на нашата тема: образованието.

Очевидно е, че щом почти всички участници в организации или работещи сами не остават незасегнати от промените, то на тях са им нужни знания и (най-вече) умения, свързани с управлението на промените – всички трябва да умеят да се приспособяват, а на някои ще им е нужно да могат да творят.

Проблемът, обаче, идва с обучението (schooling, training). Този образователен подход превръща обучаваните в продукти, които в определен момент са нужни на организациите – или както някои казват “винтчета и гайки в голямата машина”.

Институциите, които предлагат обучение, би следвало да са в крак с промените, че дори и да ги изпреварват, за да подготвят навреме нужните на организациите кадри (ЕС обяви това за приоритет). В действителност, обаче, повечето от тях се променят твърде бавно, и година след година изкарват на пазара демодирани продукти.

Въпросът е дали тези продукти подлежат на промяна. Голяма част от тях не подлежат, защото не искат. Те са избрали обучението с цел след завършването му да не им се налага да учат повече. Начинът по който повечето обучителни институции се позиционират, често подхранва илюзиите за стабилност, неизменност и сигурност – един вид обещание, че ще вземеш занаят и оттам нататък няма да си губиш времето с учене, а ще правиш пари.

Ироничното е че ако светът се променя, а ти не, просто си оставаш като закъсала кола на магистралата, а с всеки изминат ден покрай теб профучават все по-нови модели.

Докато описвах обучението, у читателите вероятно се създаде впечатлението, че описвам някой техникум (професионална гимназия). Всъшност по този начин бих могла да опиша повечето университети. Някои от тях са се окопали добре зад престижните си имена, които още повече засилват илюзията за стабилност. В същото време много от тях се позиционират като предлагащи модерно обучение, което ще постави обучаваните на гребена на вълната. Ще ги постави – дръжки! Вълната се разбива и идва нова, тогава каква е ползата от това да те поставят на който и да е гребен?

Не е ли по-добре да се научиш сам да се прехвърляш от вълна на вълна, че дори и да създаваш вълни? Но как да го направиш и кой да ти помогне? Струва ли си да учиш в университет за тази цел?

Защо да не си струва? Освен че някои професии няма как да бъдат практикувани без университетска диплома (хирург, архитект), университетът (не всеки) може да ти предостави скъпи материални ресурси като лаборатории, които не можеш да си позволиш да притежаваш у дома като Декстър. Освен това, университетът събира на едно място хора, които наистина искат да учат и имат време да го правят. Така че университетът все още си струва. И все пак, от изброените дотук, единственият уникален прерогатив на университета остава издаването на дипломи, а много хора днес се справят чудесно и без тях.

Тогава защо да не превърнем университета в седалище на акредитираща институция, която да проверява знания и умения и да издава сертификати, щом светът продължава да се нуждае от тях? Защото университетът може да бъде много повече от това, защото той е създаден да бъде друго. Хартийките са по-късно развитие. Не знам кога точно са придобили важност, но за някои от най-образованите хора, те никога не са имали значение. Не знам дали Сократ и имал диплома, дали някой се е интересувал от “кетапа”, който Константин Кирил Философ е получил от Магнаурската школа. Дали Александър Македонски е държал SAT, за да покаже, че домашният му учител Аристотел е свършил някаква работа?

Университетът може да се върне към изначалната си философия – да помага на възпитаниците си да израстват като влюбени в знанието и умеещи да учат. Тъй като никой не може да предвиди какво ще е нужно да се знае след 20 години, няма и как да го преподаде, така че не е нужно да се преструва че може.

Разбира се, университетът не следва да се откаже от преподаване на откритото до този момент, но важното е да не го преподава като неизменни истини, а да кани възпитаниците си на дебат с признатите авторитети. Това предполага четене и дискутиране на трудовете им, а не зазубряне на професорските интерпретации. Професорите следва да бъдат равнопоставени на студентите интерпретатори.

Когато от професорите се свлече тежестта на преподаването на догми, те ще се почувстват свободни да творят. Точно така ще се чувстват и студентите, когато се избавят от задължениет да зубрят свещените книги.

Ето как отдавна покойните учени, действащите професори и студентите ще седнат заедно на кръглата маса.

След няколко години, след като хвърлят във въздуха шапките и стиснат под мишница дипломите, студентите ще се разпръснат по света, смирени, че не знаят всичко, вдъхновени, че ги очаква откривателско приключение, и уверени, че ще откриват сами части от неоткритото, че ще създават още несъществуващи неща, че по света има още много подобни на тях, с които могат да работят заедно.

А нуждата от обучителни (training, schooling) програми няма да отпадне, но те ще бъдат поставени на подобаващото им място – като нещо допълнително, което ни е нужно от време на време, когато се оказва, че за момента е по-ефективно от самообучението. Университетът ще продължи да предлага и такива програми, но те не следва да изместват основната му функция – да създава универсални творци.

P. S. Друг път ще пиша за това как да се образоваме без да следваме за диплома в университет и за какво друго освен за изкарване на пари ни подготвя университетът.

Гласувай, за да съм напред в класацията.

Первая четверть моего высшего образования закончилась.  Осталось три четверти.  Я считаю, что я многому научился.  Не только в академической сфере, а также в жизни.  Я познакомился с многими опытными людьми.  Чтобы успешно устроиться на работу, надо знать важных людей.

Проблема в том, что я не точно знаю, что я буду делать после окончания университета.  Да, у меня три остальных года.  Но буду ли я знать моё будущее через лишь три года?  Вряд ли.  Мой знакомый аспирант.  Он похож на меня, так как он любит изучать языки.  Его также интересует лингвистика.  Сейчас мы изучаем арабский язык.

Арабский - это интересный язык.  Мир требует, чтобы мы могли его понимать.  Но зачем?  Может быть, культура Ближнего Востока красивая и богатая.  А типичные студенты не так думают.  В их мечтах - деньги, машины и вообще состоятельная жизнь.  Я не исключение.  Я тоже думаю об этом.

Прошлым летом я разгаварывал со студентом, который изучает арабский язык.  Я у него спросил, "Почему вы изучаете этот язык?"  Он ответил, "Ведь арабский мир - это наш враг!  Конечно, мы должны знать язык нашего врага!"  Я не был шокирован.  Но я считаю, что очень трудно понимать любую культуру, если вы всегда её считаете врагом.

Давайте перейдём на другой язык, который я изучаю.  Это русский.  Во-первых, меньше студентов его изучают.  Советский союз уже распал.  Россия - не угроза.  По-моему, все студенты, с которыми я учусь, интересуются русской культурой.  Одные уже были в России, другие скоро собираются ехать в России.  Вообще культурный интерес здесь выше, чем такой интерес арабской культуры.

У меня спрашивают, "Как получилось, что вы самостоятельно изучали русский и теперь изучаете язык на третем курсе?  Молодец!"  Я вам скажу, это интересный рассказ.  Но сейчас, мне надо готовиться к первому экзамену, который будет завтра.  Этот экзамен по русскому языку.  Так как языки вообще мне даются легко, я думаю, что экзамен будет хорошо.  А через неделю у меня будет зкзамен по экономике - совершенно другая ситуация!

Сегодня будет лёгкий день. Планов мало, тем более в университет идти не нужно) Каникулы всётаки.

в 13.00 по ICTV будут показывать вторую часть прикольного фильма, которого первую часть смотрел я вчера.

Только что, заставил себя пойти и почистить картошки(питаться то нужно мне). А брата заставил её сжарить. Кстати, брат меня младше на 2 года 20 дней ) В этом году он будет поступать в университет. Хочет экономическое образование - поступать на банковское дело

Ну ладно, хватит про брата. Сегодня у меня реально свободный день. Нужно хотябы почитать лекции по ТеорВер) Хоть чем то занятся))

Освен това имам и други дилеми - как да проверя, че студентите наистина са вложили усилия? Със сигурност не могат да преписват, защото им давам такива задачи, които не могат да се препишат отникъде. Трябва да вложат мисъл, знание и да го приложат към една много специфична ситуация, която аз съм им дала. Може евентуално да препишат един от друг, но и това лесно се забелязва. Въпреки това имам много и куриозни случаи на преписали от интернет. Питам се, толкова ли е далеч от мисълта им как личи от сто километра. Дори и да не ми е попадал сайта, с два клика може да се издири. Има сайтове за готови есета, от които някои студенти купуват работи. Но и професорите се абонират за тях, за да проверяват. Дори университетът е направил колективен абонамент. Има и сайт само за преподаватели, нещо като банка за студентски работи. Преподавателят пуска в него предаденото и после други хора могат да проверяват дали техни студенти са чопвали от някое офлайн. Аз нямам такива проблеми, никой друг не преподава точно моето и не дава моите задания. А когато студенти креативно "приспособяват" чужди писания (обикновено от интернет) към своите съчинения има административна процедура, двойка, предупреждение за изключване.

Но може и усилията им да са само собствени и въпреки това може да са малко или да ми е трудно да ги измеря. Може с много малко усилие да са постигнали нещо приемливо, но не максималното, на което са способни. В идеалния случай би трябвало способните студенти да се развиват, а не да приложат малка хватка с ум и да отметнат задачата. Затова най-големят ми кошмар е как да съм сигурна, че студентът наистина научава нещо ново, а не преминава през класа без той да го промени. Обикновено усещам такива ситуации, но не (мога да) направя нищо за това. Не че не се опитвам да ги мотивирам, но проблемът им е принципен, защото и с другите часове, преподаватели и предмети правят същото.

Студентите могат да бъдат и глуповати, но упорити. Не знам дали това е, което предпочитам като по-малко зло. Имам такива, които не са надарени, но идват непрестанно на консултация, преследват ме по имейл да одобрявам всяка тяхна стъпка, само и само да постигнат изискванията за отличен. С триста зора. Принудена съм да го давам, защтото трудът им е честен, а резултатът - отговарящ на поставените от мен критерии, но остава да ме гложди скептицизъм за смисъла на оценката.

Имам гениални студенти, при това работливи, които обаче се нагърбват с твърде много амбиции и в момент на натрупана работа "прегарят" и накрая махват с ръка; не им пука как ще се справят. Мога също да махна с ръка и да си кажа, негов проблем, щом не се е постарал за перфектно завършване, значи това не го интересува толкова много и оценката го устройва. Но все пак не е честно старателният глупак да получи повече от умния мързеливец. В края на краищата, един ден като завърши, умният ще може да се справя по-добре в сложни реални ситуации, отколкото от глупавия, независимо от положените старания в студентството. Ако единият е наказан с ниска оценка, започва работа с по-нисък старт и оценката е невярна информация за нивото му.

И самото наличие на диплома може да е обвиняващо доказателство. Има студенти, които са не дотам умни, не особено старателни, или може би имат лични проблеми и отговорности (има такива, които работят прекалено много, за да се издържат), но криво-ляво завършват. По принцип не може да получат диплома само с тройки, но намират начин да се промушат през системата. На такива студенти оценките няма да са им от помощ в бъдеще, но те не се интересуват от нещо повече от просто диплома, а после ще си намерят някаква рутинна работа и лесно могат да изпаднат зад борда при безработица и други социални катаклизми, когато се иска да си умел, умен, с креативен опит, да можеш да мислиш. А те нямат нито един от елементите, който да компенсира липса на друг.

Не се оплаквам от студентите по принцип, тези описани случаи са крайни. Но по този повод си мисля, че преподаването на ниво "най-ниските способности" е погрешно, демотивиращо способните и амбициозните и непомагащо и на най-мързеливите и неспособните. С такова преподаване дори и неспособните не биха се научили да преодолеят границата на интелектуалния си комфорт, да излязат от собствената си мисловна рутина и да научат в края на краищата нещо ново, по-голямо от това, което вече знаят. А за умните е носене по течението и убийство на творческа енергия чрез задушаване, което би трябвало да бъде морално подсъдно.

Азхар е не само джамия.Още от времето на създаването си Азхар бил посещаван от различни по интереси хора- не само религиозни.Освен ,като храм ,той бил и „школа”,една своеобразна библиотека ,носител на ислямската наука и знание, а тази роля се увеличила особено след падането на Багдад под обсадата на монголските нашественици.От този момент натам Азхар се превръща в среда за наука и място за студенти от целия ислямски свят.Ще се спра на исторически преглед ,за да покажа ролята на Азхар за нацията, учените и създаването на муджахедините.Трябва да се отбележи ,че дори в по-ново време Азхар изиграва ролята си,особено в съпротивата срещу французите и англичаните.

Създаване и строителство

Ал-Азхар е джамия и едновременно с това университет в Египет.За негов строител се смята Джаухар ал-Катиб ас-Саками ,който бил водач на армията на племето Аби Тамим Муат.Една година ,след като заюват Ал- Маср(Египет) Фатимидите обявяват Кайро за своя столица през 881г.,а юни месец 972г. Азхар бил отворен за свещенодействия и молитва. Джамията била построена на югозапад от гр.Кайро ,близо до големия дворец ,който съществувал тогава мужду кварталите Ад-Дейлан(от север) и Ат-Турк (от юг). Смята се ,че е имало надпис около вътрешната част на кубето от самия Ал-Саками ,но той е изчезнал и не може да се дакаже.Благоустройството на храма започва още по времето на Фатимидите ,които добавили много елементи.Един от първите владетели ,Ал–Азис Низар (976 – 996г.)превърнал Азхар в научен институт и построил приют за бедни ,който тогава поемал 35 души.Интересно е ,че при строежа майсторите влагат един много забележителен подход – гравират птици върху стените и кубето ,за да се предпази от гнезда на истински птици.Последователно джамията се обновява от Ал-Хаким би Амр Аллах ( 996-1020) и Ал-Амар (след 1125) ,когато били добавени множество дърворезби ,запазени до днес в Музея на арабското наследство в град Кайро.

Името на Азхар е напълно символично.Има теории ,че името идва това на светицата Аз-Захра ( това е псевдоним на Фатима – дъщерята на Пророка Мохаммад) .Не бива да се учудваме ,че става дума за светица – в шиизма е широко прието да има култ към светци ,а по времето на създаването на Ал-Азхар в Египет властват Фатимидите, чиято официална религия била шиитския ислям.Но положението за комплекса се променя при идването на власт на Аюбидите. Салах ад-Дин Аюби забранява с.нар. „хутба” – петъчната молитва – в Азхар.Минава повече от век ,когато джамията отново се ползва с благоволението на владетелите.Идвайки на власт крал Аз-Захар Бейбарс ,той разширява джамията и поущрява науката в нея.По-късно върнал правото на извършване на хутба в Азхар през 1266-7 г. След него много емири последват примера му и оттогава джамията станала изключително известна ,превръщайки се в институт ,посещаем от хора от цял свят.За славата му допринесли и монголите ,които превзели Багдад – след това Азхар получил изключително голямо внимание от страна на мюсюлманските владетели,виждайки в него спасение за ислямската наука.

Първата опасност за Азхар дошла през 1302-3 г. Тогава земята се разтърсила от голяма земетресение и от Азхар не останало почти нищо.Повечето постройки били сринати.Тогава през 1325г. емир Сухад започва строежът на новия Азхар.Той ангажирал със задачата счетоводителя си Мухаммад бин Хасан ал-Исарди.По-това време принцовете Тибрис и Акбага Абдулуахед започнали строежи на много училища две ,от които са изключително важни до днес – Тибрисианското училище построено през 1309-10 г. и Акбагарското училище издигнато през 1340г. Още от тогава те се слели с джамията и стават част от нея,като пристройки. Емир Сухад направил разширение на самата джамия ,като въвел определен човек,който да чете Корана,за който пристроил отделно помещение.Друго въведение била кухнята,

обслужваща бедното население на Кайро. Успоредно със строежите Сухад свиква и събор на факихите [1] от Ханафитите [2] .През 1397 г. пада минарето на джамията и султанът Баркук построил ново със собствени средства.Същият този султан стЬои цистерна за вода и канализация в самия комплекс.Един от най-големите строители на Азхар е Ат-Талаши Джаухар ал-Кантабаи ,който построил множество сгради за бедните и учащите се в комплекса.За тези строежи говори и един надпис ,а Ибн Ияс разказва, че „този светец” посещавал джамията тайно в марокански дрехи ,за да чуе мненията на хората за него.

Канд ал-Гури(1500–1516) – последният представител на мамелюците – построил минаре заедно с две кули.По времето на османското владичество султан Селим I Явуз често посещ0вал джамията и издава указ ,с к>йто специално внимание да се обърне на студентите и социално слабите.Също така създал специално мཏсགо, където незряшите да могат да отправят молитвите си, а самото място, известно ,като Ъгълът на слепите било построено от архитекта Осман Катхадар Каздоглъ .Трябва да се отбележи,че по време на арабското Възраждане и Мохаммад Али –Азхар нямал подкрепата на управляващите ,но в края на този период се полагат усилия за запазване на славата на заведението.

Частите на Ал-Азхар.Система на обучение

Според официалният справочник ,публикуван през 1851г. частите на Азхар били тридесет на брой и имената им съответствали на дадена част от ислямския свят.А по- точно :

1. Ал – Турк

2. Ал-Шуам

3. Ал-Курд

4. Ал-Магариба

5. Ал-Бухара

6. Ас-Сайда

7. Ал-Риафа

8. Ал- Бахааруа

9. Аш-Шейх ал – Бажури

10. Ибтегауийско училище

11. Ал-Фаласа

12. Аш-Шейх Суаейб

13. Ад-Данашира

14. Ибн Муамар

15. Тибрисианско училище

16. Аш-Шаркауи

17. Аш-Шабрахити

18. Ал-Хунуд

19. Ал-Багдадия

20. Ад-Деманхури

21. Ал-Башабиша

22. Ад-Дакарина

23. Дарфур

24. Ал-Йемения

25. Ал-Барабира

26. Ал-Джауа

27. Ал-Имара ал – Джадида(Мохаммад ал- Мугарбел)

28. Ал-Сюлеймания

29. Иса ефенди

30. Ал-Джабратия

Азхар разполага с огромен брой книги – богата библиотека,чиито томове са каталогизирани в 8000 сборника ,състоящи се от по 1000 папки.Общият брой на томовете е около 19 000 ,и този брой постоянно се увеличава,тъй като новите издания веднага постъпват и в тази библиотека.

Образователната система в Ал-Азхар има четири етапа( степени).Според закон N 10 от 1911 г. системата се дели така:

· Основно образование – продължава четири години ,където се учи фикх (ислямските закони,като общо понятие), еBика,таджуид (пеене на Корана),четене на Корана,таухид, съчинения ,синтаксис,граматика,калиграфия,история,география, математика, геометрия, увод в науките, здравеопазване и рисуване.

· Средно образование - продължава пет години и се изучава фикх, тафсир( тълкувания на Корана ) ,хадиси ( тълкуване от Пророка),

таухид, граматика ,синтаксис, реторика , съчинения ,езикознание , математика, химия,биология и др, логика, история ,география ,етика, народно възпитание.

· Висше образование – продължава четири години,като се провежда в три факултета:

1. Факултет по арабска филология- изучава се синтаксис,граматика,логика ,арабска литература,история преди исляма, история на ислямските нации, тафсир, хадис, съчинения и езикознание.

2. Факултет по шериата – изучава се тафсир,хадис,фикх, история на шериата ,сравнения между различните направления в исляма, арабски език и литература,красноречие и логика.

3. Факултет по принципите на религията – изучава се туихид,логика и диалектика, философия ,етика, тафсир,хадис ,арабски език и литература ,история на исляма,психология и красноречие.

Ал-Азхар има статут на отделна институция и неговата политика няма общо с държавната.Държавата не може да се меси в Азхар,а той си има свои закони и министри- в тези си елементи Азхар може да се сравни с Ватиканската държава,а Шейхът на Азхар има функциите на патриарха и папата.Азхар,както споменахме има свои закони,а те се приемат от Висшия съвет на Ал-Азхар .Той се създава още в началото ,но правата имащ сега ги придобива по закон 193 от началото на XX век,който дава право на създаване на съдебен съвет,който разглежда законите,следящи за обучението и администрацията в Азхар и останалите религиозни институти. В сегашния си вид Висшия съвет се състои от :

1. Шейх на джамията Ал-Азхар

2. Секретар на Ал - Азхар – има право да замества шейха.

3. Главен мюфтия на Египет

4. Тримата началници на факултетите на Ал-Азхар

5. Министър на правосъдието на Ал-Азхар

6. Вакви

7. Министър на просветата

8. Министър на финансиите

9. Двама от Съвета на духовниците ,които се приемат в съвета за две години с указ.

10. Двама от отдела за образованието ,които се приемат в съвета също за две години с указ.

[2] Има четири направления в сунитския ислям,които се различават единствено в изпълнението на обичаите – ханафити(най-разпространени) , хамбалити(Египет,Сирия) ,шафаити (Египет)и уахаби(Мароко, С࠰аудитска Арабия) .

Так получилось, что за неполные 6 лет, что я был вовлечен в процесс преподавания в качестве ассистента (Teaching Assistant), это была первая нормально проведенная оценка моей деятельности. В прошлом постоянно то у меня студентов было слишком мало, то организаторы даты путали, то еще что-то. Так что мне уже самому стало интересно, как же там студенты ко мне относятся на самом деле. Вот привожу результаты, которые, сразу скажу, не блестящие, но и не катастрофические. Я, честно говоря, ожидал намного худшего, так как я и преподавать не люблю, и в том семестре и другой головной боли хватало, поэтому я довольно конкретно на все забивал.

Итак, оценки выставляются по 15 критериям и сравниваются со средними оценками по всем другим ассистентам. Первое число - это моя оценка, второе - среднее по курсу. Оценки по пятибальной шкале. Ну, и плюс мои комментарии :-)

1. Is habitually well prepared for class. 4.21 - 4.42. Если честно, ни к одной лабораторной я не готовился вообще, да и не знаю, как к ним можно готовиться - этот курс я уже вел пару лет назад, так что весь материал был мне знаком.

2. Returns marked tutorials/labs in a reasonable amount of time. 4.56-4.56. Этого пункта я вообще не понял, так как есть правило, что проверенные отчеты надо возвращать на след. лабораторной, что я всегда и делал. Как тут можно что-то оценивать по шкале, я не знаю - ты либо возвращаешь их вовремя, либо нет. Полная чушь.

3. Arrives to teach on time. 4.35-4.60. Тоже идиотизм - ты либо вовремя пришел, либо нет. Я никогда не опаздываю на занятия, но и сильно заранее тоже не прихожу - максимум за 5 минут до начала. Особенно учитывая, что одна из лаб у меня была в 8 утра в понедельник :)

4. Understands the material. 4.41-4.44. Ну, тут я от среднего не сильно отстал - и на том спасибо студентам.

5. Presents material clearly. 3.71-3.99. Как видно, даже в среднем ассистенты не дотягивают до четверочки по мнению студентов.

6. Is responsive to questions. 3.82-4.28. Тут я сильно отстал от других, но надо понимать, что в основном студенты задают вопросы типа "я не понимаю, что у меня не работает" или "как измерить длину с помощью линейки", которые могут любого поставить в ступор. Я прямо на вопросы стараюсь не отвечать, а наводящими вопросами подвожу студентов к тому, чтобы они сами отвечали. Как видно по результатам, это им не сильно по душе.

7. Speaks audibly and clearly. 3.97-4.22. Тут я вообще удивился, как много мне поставили, так как прекрасно понимаю, что над моим английским произношением надо много работать. Из-за этого я вообще стараюсь для всего класса лекций не делать, так как громко чисто говорить сложнее. Поэтому работаю со студентами в индивидуальном порядке.

8. Is approachable. 4.24-4.41. Тут тоже все не так плохо, но ниже среднего. Тупых вопросов я действительно не люблю, поэтому видимо за счет этого и потерял тут очки.

9. Spends effort on class. 3.97-4.22. Сильно отстал, но видимо студенты считают, что чем больше я делаю за них, тем больше усилий прилагаю. Но это не мой метод - по мне так, чем больше они делают, тем лучше для них.

10. Encourages class interaction. 3.71-3.70. Это единственная категория, где я обошел среднее, но как видно, и среднее тут низенькое. Не очень понимаю, что тут от меня требовалось - студенты работают в группах по 2-3 человека, между собой взаимодействуют, а с другими группами не нужно им общаться, да и необходимости не было, так как либо все было просто, либо спрашивали они меня, а не других.

11. Is enthusiastic. 3.47-3.90. Это - мой худший результат, и я полностью согласен. Энтузиазма у меня по поводу преподавания нету.

12. Makes the tutorials/labs an enjoyable experience. 3.59-3.77. Физика - это такой предмет, которым очень тяжело наслаждаться, не будучи физиком. А в том семестре мне достались студенты-инженеры, большинство которых считают, что физика им вообще не нужна.

13. Marks fairly. 3.71-3.78. Покажите мне студента, который считает, что его работа оценена по достоинству. Нету таких? Нету! Так что не будем волноваться :-)

14. Provides helpful comments on tutorials/labs. 3.79-3.82. О чем тут идет речь, я не понимаю.

15. Overall performance. 3.97-4.08. Т.е. в общем и целом почти на четверочку наработал. Значит не все потеряно.

Google Code University

http://code.google.com/edu/

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Первая часть презентации - учёба в Imperial в целом. Вторая - учитель показывает разные математические проблемы и с помощью аудитории их решает (я тоже вставил свои 5 копеек). Третья - учитель-наставник обьясняет чем университетская жизнь отличается от школьной, какие сложности могут возникнуть. Потом третьекурсники водили посетителей по университету, объясняли где и что.

Вот несколько пунктов которые я записал в блокнот:

• А требуется по некоторым отдельным модулям а не только по юниту в целом.
• Первый год университет оплачивает проживание а потом студенты собираются в группы и арендуют помещения.
• Возможные профессии или косвенно касаются математики (учёт, банковское дело) или R&D по прикладной математике. (Что мне не очень понравилось)
• К ним на курс приходят лучшие ученики (по математике) из Англии и из зарубежа по этому нагрузка на много больше и чтобы справиться нужно быть увлеченным математикой.
• В университете есть более 200 кружков и впечатляющий спорт-цент.

На открытом дне были люди которые уже поступили в Imperial но ещё его не видели. На обратном пути я встретил двоих старшеклассников из моего колледжа которые тоже уже поступили в университет. У меня поступление ещё впереди.

Процесс написания диплома

«Писать диплом надо срочно!» (читаю про Клеопатру, любовные романы, The Last of the Mohicans, слушаю фэнтези, Акунина, Азимова, Хемингуэя, плету кружева, сходила в Филармонию).

«40 % готовности, а надо готовиться к госэкзамену!» (читаю любовные романы, плету кружева, зависла на блоге маниакально-депрессивной девушки, перечитала все её посты за последние четыре года).

«Неделя до первой предзащиты, по-прежнему 40%» (СОВЕРШЕННО СЛУЧАЙНО нашла в электронной библиотеке новую книгу Симоны Вилар, не могу же я её не прочитать прямо сейчас, я же с ума сойду от предвкушения).

«Вторая предзащита – последний шанс!» (грохнула Симов и отдала диск подруге, диплом готов лишь процентов на две трети, попадаю на предзащиту к заведующему кафедры, который полагает, что за два дня я ещё могу сделать массу улучшений в работе, если плодотворно потружусь. Как ни странно меня заражает его энтузиазм).

Сдалась на кафедру вовремя (за полчаса до окончания срока, надо будет ещё прочитать диплом, а то ведь пока писала стало тошнить от него настолько, что перечитывать сил не было. Всё! Можно начинать читать книгу про Тевтонский орден, и, конечно, надо сходить в Филармонию).

Разговор с рецензентом (первый)

• Меня что назначили вашим рецензентом!? (возмущённо, как будто не барское это дело рецензировать студенческие работы)

Разговор с рецензентом (второй, через неделю)

• Здравствуйте, Вы посмотрели мою работу?
• Какая-то странная у Вас работа, я в ней ничего не понял, логики нет абсолютно, написаны общеизвестные истины. В лучшем случае тянет на курсовую. Вы пишите про модель САРМ и где же вы её используете?
• Ну как же в третьей главе я считаю стоимость собственного капитала по этой модели, чтобы потом посчитать средневзвешенную стоимость капитала.
• А зачем её считать?
• Чтобы оптимизировать структуру источников финансирования и минимизировать при этом WACC, согласно модели оптимизации.
• Модели оптимизации я у вас вообще не нашел.
• Как же? На стр...
• Кто же так модели рисует?
• У Ковалёва аналогичный принцип построения в краткосрочных балансовых моделях.
• Так вы ещё и взяли одну из нескольких?
• Нет, такой, как у меня, там нет, я сама её придумала и обосновала исключительно для инновационно-активных предприятий и на долгосрочную перспективу.
• А что это у вас ещё за коэффициенты?
• Для оценки финансовой устойчивости предприятия, чтобы не переборщить с заёмным капиталом.
• Так это же всё устарело давно.
• Ну ладно, после разговора с вами я начал понимать вашу работу.

С рецензентом повезло как утопленнику, пора пить успокоительное...

Вечер перед защитой

Нет, ну, в конце концов, Лана, оторвись ты от седьмого тома Ведьмака (решила перечитать между предзащитой и защитой, десять дней – шесть с половиной книг), и наконец-то прочитай свой диплом, ведь завтра уже защита.

Читаю... О господи, теперь я понимаю, почему рецензент ничего не понял с первого раза. Это же куча мыслей, оригинальных (моих собственных), но логические связки – это же слишком скучно, это плебейский труд, а мне, как всегда, хочется делать только самое интересное.

Защита

Ага, оказывается, я единственная не взяла с собой раздаточных материалов. Не пойду, пока не услышу свою фамилию, сама не вызовусь.

• Антон, ты следующий!
• Я не хочу!
• Антон, ну ты же мужчина!…
• Нет, подождите немного, пропустите даму вперёд.

(П...ц, двум смертям не бывать)

Аудитория почему-то превратилась в шар, в котором перемешаны однокурсники, преподаватели, вольные слушатели, мебель и т.д. – как клубок из разноцветного пластилина. Вот и хорошо, что у меня нет раздаточного материала, зато все смотрят туда, куда я показываю, а не листают «раздатки». Вопросов из зала почти не было (может, потому что не было раздаточных материалов, и подготовить вопросы было сложнее, а может, потому что защита и впрямь была хороша – сказали, что я очень хорошо смотрелась, уверенно и спокойно – результат успокоительного или того, что я - интроверт).

Защита на пять с отличием, похвала в мой адрес от преподавателей - «действительно квалифицированный специалист».

• Ах, Лана, если бы ты ещё и была трудолюбивой, какой могла бы быть твоя работа.
• Если бы я была трудолюбивой, я бы дотянулась до тумбочки с учебником Ковалёва и свистнула модель структуры финансирования у него!!!

Лень – двигатель прогресса!!!