Свети Валентин. Шест и петнайсет вечерта. Измил си си ушите и си облякъл най-новата си риза. Лъснал си до съвършенство и си обул най-неудобните обувки които притежаваш. Заедно със закупените подаръци потегляш към мястото на срещата. Поглеждаш за последен път в огледалото, поизглаждаш перчема и кимаш одобрително. Готов за романтика!

Обаче! Shit! Точно когато си се облякъл, въоръжил с най-трогателните подаръци на света и вече си излязъл на улицата, се сещаш, че всъщност нямаш приятелка.

Ами сега? Можеш да отидеш на кино с някой приятел? Глупости- ще ви помислят за гейове. Да идеш сам в някой бар? Абсурд- всички ще разберат, че нямаш момиче. Да се прибереш у дома и да четеш вицове в интернет също не става: това го правиш всеки ден от девет до пет. Безизходица! Какво правиш?

Спокойствие и само спокойствие! Изход има- запиши се на скоростни забивки! Скоростните забивки* са съвсем ново изобретение, създадено за твое удобство и комфорт. Схемата е проста: плащаш малка сума пари и отиваш на място където някой е организирал за теб още деветнайсет левента по двайсет петминутни срещи с различни девойки. В края всеки оценява срещнатите и ако се окаже, че с някоя от дамите сте се харесали взаимно- разменяте си телефонните номера.

Мисли си за нещо като бързата храна. Вместо да си губиш времето в досадни занимания като вечеря или флирт: можеш да изядеш три хамбургера едновременно, да бъдеш на среща с двайсет жени една след друга и да успееш да се прибереш вкъщи навреме за сериала. Американската мечта в действие: получаваш повече и по-бързо от всичко срещу педесетина долара и скромен компромис с качеството. Всичко (Certain terms and conditions apply) е организирано от професионалисти , които ще те спасят от безумието на аматьорските свалки и най-важното- ще ти спестят време, което можеш да прекараш пред телевизора.

Скоростните забивки може и да са подигравка с многовековните усилия на човечеството да развива изкуството на флирта, но това не бива да те притеснява. Подмини с презрение и мисълта, че за пет минути не можеш да научиш нищо за никого. Не бива да ти прави впечатление също и че ще заобиколиш цялото удоволствие от заговорянето на момиче без да си сигурен, че тя няма да ти се изсмее в лицето**. Той и хамбургерът от McDonald's заобикаля елемента вкус, ама пак го ядеш. За една бройка да предположа, че такава сбирка страда от пълна липса на романтика, но се сетих, че професионалистите със сигурност са направили всичко Много Романтично™. Просто недей да се тревожиш, че само пълен малоумник може да повтори едни и същи пет минути от живота си*** двайсет пъти подред.

Най-важното е, че Празникът е спасен: все с някое от тези момичета ще се харесате. Ще я заведеш на вечеря, ще гледате някой филм в киното, а сетне ще изпиете по един коктейл. И ти ще си Истински Влюбен™ на свети Валентин. Тя пък ще е Истински Щастлива™ заради подаръците които си купил специално за нея и заради това, че прекарва Празника с човек, когото наистина е успяла да оцени и хареса.

Ако текстът ви е харесал, можете да гласувате за него в Svejo.net.

---------------------

*Отне ми много време да измисля превод на speed dating който да звучи толкова ужасяващо тъпо.

***Атавистичен мъжки страх. В действителност се случва много рядко и най-често ако си пиян, агресивен или пълен простак. А да- или ако носиш бели чорапи.

****Няма как да са различни, има само един начин да си кажеш името, откъде си, с какво се занимаваш и кой е любимият ти филм, както несъмнено изглежда всеки от твоите разговори.

Има нещо странно в клишетата- след като ги чуеш за първи път, те започват да те преследват ежедневно и от всякъде- както някои хора, с които се запознаваш и после постоянно срещаш случайно на улицата. По-долу е списък с моите любими клишета- тези харесвам и тези които са способни да ме докарат до лудост ако ги чуя пак. Добре сте ми дошли да добавите своите фаворити.

1.Когато печелиш, не знаеш какво губиш. Когато губиш, не знаеш какво печелиш.

С други думи, всеки път когато ми провърви трябва да се озъртам панически за да разбера какво точно съм загубил (телефона, портфейла, съвестта?). А когато получа някой солиден удар от живота трябва да се хиля като тиква, защото вероятно печеля нещо голямо, но в момента невидимо? Аз пък казвам "Когато печелиш, не знаеш какво печелиш. Когато губиш, не знаеш какво губиш."

2.Животът не се мери с броя вдишвания, а с броя моменти, в които ти спира дъхът.

Впечатлих се когато чух тази фраза за първи път. След това тя плъзна по лексикони, facebook-профили и случайни разговори. Понастоящем само мисълта за "броя вдишвания" е способна да ме докара до анафилактичен шок. Всъщност какво иска да каже авторът? Че трябва да внимавам да не ми се случват повече от двайсет вълнуващи неща в час, за да не се задуша? Че нещата, от които не ти спира дъхът не си струват? Нали разбирате, от един таратор никога няма да ми спре дъхът, но все пак не бих искал да се откажа от него.

3. Което не ме убива, ме прави по-силен.

Това е Ницше за вас. Звучи безумно мъдро: справяш се с нещо трудно и си станал по-силен, по-самоуверен. Звучи чудесно като мото, но моят опит показва, че което не ме убива ме уморява и изнервя. Серизно, когато стане някой голям гаф, дали старият Ницше очаква да седна и да се радвам, че съм станал по-силен? Ако приемем метафората, представете си човек който е намушкан с нож, но оцелява. Дали е станал по-силен?

4.Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне.

Като цяло много добър съвет. Само че повечето от нещата в живота ми които не съм харесал, не съм си ги и пожелавал. Древният мъдрец някак не се е усетил, че може и да си пожелавам неща, които да са наистина добри за мен. После не разбирам дали се очаква от мен да престана да си пожелавам неща само защото могат да се сбъднат?

5. Най-хубавите неща в живота са безплатни.

Абсолютно съм съгласен. Но както можете да прочетете в блога на Тишо, излиза че тези най-хубавите неща са недостъпни или не могат да зарадват особено хора, които не могат да получат по-малко хубавите неща в живота, тези които се купуват. Ще цитирам и един добър приятел, който реторически пита: "Ако най-хубавите неща са безплатни, защо фераритата са толкова скъпи?"

6. Животът е това, което ни се случва докато си правим планове.

Демек трябва да живея без цел и посока? Аз пък казвам: "Плановете са това, което правим докато живеем".