Попадна ми една статия, озаглавена 5 съвета за успешна кариера на freelance писател. Е, правилата са добри и както ще видите, важат не само за писатели, а и за всяка друга дейност, която човек работи на свободна практика с компютър пред себе си. По-страшното за мен беше да разбера, че нарушавам всички тези правила, а в същото време живея с илюзията, че мога да направя успешна кариера на лектор и консултант.

Друго забележително съвпадение: авторката твърди, че като нарича себе си "freelance writer", всичките й роднини и познати разбират под този израз "безработен". Същото се случва и с мен. Често ме питат с какво се занимавам и когато отговоря, че работя за себе си, винаги остават с впечатлението, че всъщност нямам никаква работа. Дори собствената ми майка е изпаднала в такова ужасно притеснение, че не мога да си намеря работа като нормалните хора и постоянно звъни на роднините да ми помогнат. Как да й обясня, че всъщност доброволно напуснах корпоративния свят след като заемах престижна мениджърска позиция и това, което правя, ми доставя огромно удоволствие, а съвсем скоро, надявам се - и прилични доходи?

Но млъкни сърце! Нека да се върнем на правилата. Ето ги и самите тях с моите греховни коментари:

1. Отдели работата от дома.

Когато човек работи вкъщи, не може да усети работно настроение, а и постоянно възникват домашни задължения, с които трябва да се оправяш. Съветът е работата да я вършиш някъде другаде. Ако ще да е някое малко ъгълче в апартамента на приятел, където да си инсталираш лаптопа и да боднеш един кабел за интернет, но да не е у вас. Сигурно е така, но аз го правя у дома. Вярно е, че домашните задължения ме правят по-малко продуктивен, но от друга страна едва сега успях да разбера от какво съм се скатавал, когато съм бил по 12 часа на ден в офиса, а най-важното е, че имам много повече време да общувам с децата си, а това ме прави истински щастлив.

Сигурно скоро ще си намеря някакъв офис, защото работата ми става все повече и наистина имам нужда от работно помещение и работна обстановка, но времето, което съм прекарал вкъщи ще си остане една чудесна ваканция, в която успях да се порадвам на обичта на децата си.

2. Съблечи си пижамата.

Авторката доуточнява, че това не означава да работиш гол, а да станеш от леглото и да си облечеш нормални дрехи, така че отново да усетиш някакъв работен дух, а не да се разлагаш като локум в леглото.

За съжаление, единствената стая, в която имам възможност да се усамотя, е спалнята и само там се чувствам уютно и в работно вдъхновение. Понякога идеи и мисли ми идват през нощта или рано сутринта и не мога да ги отлагам - веднага започвам да пиша на компютъра, който ми стои до главата. Даже и сега, в този момент съм още по пижама и в леглото, защото се страхувам, че ако тръгна да се преобличам, да си оправям тоалета, да закусвам и да върша други рутинни занимания, ще ми избяга музата и после дълго ще гриза нокти, докато ми дойде отново вдъхновението.

3. Захващай се с работа навреме.

Дори и да работиш от къщи, старай се да спазваш някакво работно време, казва авторката. Достатъчно ти е, че спестяваш от време за пътуване, не се размотавай излишно. Тук отново съм в грях. Понякога наистина се мотая по цяла сутрин. Доскоро децата ми ходеха на училище следобед и понеже са поспаливи, целият предиобед отиваше в събуждане, тоалет, закуски и подготовка за училище. Едва след като ги изпратех, имах възможност да поработя на спокойствие.

Сега вече всички ставаме рано и наистина, денят ми е доста по-успешен, но въпреки това не винаги успявам да спазвам някакъв редовен график. Просто понякога нямам вдъхновение за писане и си търся друго занимание. За щастие, не съм писател и част от ангажиментите ми включва срещи с други хора, които планирам точно когато ме хване "писателския блокаж". Срещите с други хора са изключително полезни за освежаване на мислите и за връщане в реалния свят, от който се отдалечавам, когато вляза в мрежата.

4. Не гледай телевизия през деня.

По принцип рядко гледам телевизия, но съм си сложил телевизора в кухнята, където гледам нещо за развлечение докато закусвам или пия кафе. Признавам си, че понякога е зарибяващо и ако започне някое интересно предаване може и да откарам няколко часа пред телевизора, вместо да работя. От друга страна, се оправдавам, че моята работа изисква да бъда осведомен и културно богат. Дали ще гледам телевизия или ще чета чужди блог-постове не е ли едно и също? И двете неща губят време, но пък дават полезна (понякога) информация и обогатяват знанията и културата ми. А това е важно. Един вид необходимо зло. Така де, оправдавам си се. :-)

5. Излизай навън за обяд.

Идеята е, че първо си правиш обедна почивка, което е полезно за здравето, тъй като не се преуморяваш, и второ, излизането навън е полезно за освежаването на мозъка и общуване с околния свят. Блогването и въобще писането и висенето в интернет е занимание, което води до изолация, а изолацията води до побъркване, казват специалистите. Затова редовното излизане навън през обедната почивка е изключително полезна практика.

Аз, разбира се, отново правя изключение. Не мога да планирам редовни обедни почивки, защото не знам колко време ще ми отнеме дадена работа. За първи път се занимавам активно с дейност, която изисква толкова много вдъхновение. Ако ми дойде музата, мога да работа с часове без да вдигна очи и да свърша такова количество работа, каквото никога не съм успявал да свърша, докато съм бил наемен работник. Не мога да си прекъсна работата, за да излизам на обяд. Аз просто пропускам обяда.

Когато излизам навън си планирам нещата така, че да проведа няколко срещи и да свърша колкото може повече задачи. На практика, имам дни, в които стоя по цял ден вкъщи и такива, в които съм по цял ден навън. Може би не е добре, но на мен така ми е най-удобно.

Както виждате, уважаеми читатели, аз съм един много показателен пример за лошо организиран човек. Какво ще излезе от цялата работа само времето може да покаже. Ако се проваля в начинанията си, ще излезе, че самодисциплината е най-важния фактор за успеха и задължителното спазване на тези правила е гаранция за този успех. Ако пък успея да постигна това, за което се боря, въпреки че пиша от леглото, че гледам понякога телевизия през деня и че не излизам в обедна почивка, това ще означава, че няма общо правило, което да важи за всички хора и че всеки сам намира своя начин да бъде продуктивен и да върви напред по пътя, който е избрал.

Ще видим...

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.