увреждания « WordPress.com Tag Feed

Как да се помогне на тежко увредена девойка от дом?

mayamarkov — Wed, 30 Apr 2008 22:48:36 +0000

Преди известно време с мен се свърза чужденка, осиновила момиче от български дом за деца с увреждания. Тя търсеше сведения за сестрата-близначка на осиновената си дъщеря, която също била изоставена в дом. Опитах се да помогна чрез блоговете си, някои от читателите ми вероятно ще си спомнят.

Преди няколко дни научих от същата дама, че една от областните дирекции за закрила на детето най-сетне си свършила работата и момичето било открито. То е в дом за деца и младежи с умствено изоставане в североизточна България. (За да не огласявам излишно лични данни, не припомням името на момичето и не посочвам кой е домът.)

През юли девойката ще навърши 18 години и скоро след това ще трябва да напусне дома. Осиновителите на сестра й се питат могат ли да помогнат с нещо, за да облекчат участта й. Напоследък в България се говори доста за домовете за деца, особено за увредени деца, но малко за домовете за възрастни. Знае ли някой какво става с изоставените увредени деца, след като навършат пълнолетие? Кой решава къде да бъдат настанени, какви възможности има и може ли външен човек да помогне по някакъв начин, за да се намери по-добра възможност?

Младото момиче има тежко умствено изоставане и двигателни увреждания. Не може да говори и да се обслужва. Може малко да се придвижва с количка, но прекарва повечето време на легло.

Ако имате идея как да се помогне, не се колебайте да я споделите.

Като си нацист, не се обиждай

mayamarkov — Thu, 06 Mar 2008 12:10:13 +0000

Най-добрата критика според мен е тази, която пряко се основава на думите на критикувания човек. Както казва пословицата, вол се хваща за рогата, а човек - за езика. Този пост е отговор, т.е. критика, на становището на Милен, жител на русенския кв. "Средна кула", оставил дълъг коментар (№ 5) към предишния ми пост "Не щем недъгави деца в квартала си".

Милен, изглежда, мисли, че едно становище е толкова по-защитимо, колкото повече хора го подкрепят. Той пише: "Въпросните 420 съвсем не са единствените, които не подкрепят идеята тези нещастни деца да бъдат настанени на центъра на квартал “Средна Кула”... Хората от квартала, които подкрепят това мъдро решение на общината, са точно двама души ОБЩИНСКИ СЛУЖИТЕЛИ (за което не им се сърдим! И ние не бихме казали лоша дума за работодателите си пред камерите), повлекли след себе си десетина техни съседи (на които също не можем да се сърдим, понеже знаем, че са добродушни хора, които не са могли да откажат на съседите си..."

Аз бих коментирала така: Първо, ако делът на хората, нежелаещи да приемат деца с увреждания, е по-голям, отколкото изглежда, това говори зле за хората от квартала, а не добре, както явно мисли Милен; и второ, ако жителите му наистина са добродушни и лесно внушаеми хора, склонни да си залагат името за неподкрепяна кауза само за да не скършат нечий хатър, защо да не допуснем, че се подписват против настаняването на децата само за да не обидят инициаторите на подписката?

По-долу Милен пише: "Кварталът, в който управниците на Русе искат да настанят тези деца, е известен сред русенци като “Циганския квартал на Русе” по простата причина, че преди повече от 30 години хората от този квартал са били солидарни към обществото и са се съгласили до техните домове да бъдат построени бараки, в които да бъдат настанени циганите на града".

Преди 30 години властта изобщо не се интересуваше от съгласието или несъгласието на поданиците си, когато решеше да прави нещо, така че не виждам защо Милен кичи съкварталците си с добродетелта "солидарност към обществото". Все едно, намирам за изумителна логиката, според която циганите имат право да живеят някъде само ако белите жители на това място са "съгласни".

Следващ цитат: "Преди 5 или 6 години група управници от русенската община решиха да закрият детската ясла в квартала за да я превърнат в старчески дом, в което няма нищо лошо. Отново солидарното население на квартала приема предложението с отворени обятия и СТАРЧЕСКИЯТ дом е факт. Нарочно подчертаваме СТАРЧЕСКИЯТ, защото след като пристигнаха новите обитатели на нашата детска ясла, разбрахме, че това няма да е обикновен СТАРЧЕСКИ дом, а “ДОМ ЗА ХОРА С ПСИХИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ” в което също няма нищо лошо!"

Щом уж няма нищо лошо, защо ни го навираш в очите? И сигурен ли си, че ти самият ще запазиш здрав дух в здраво тяло до сетния си ден?

След забележката за загубената ясла Милен посочва други законни оплаквания на хората от "Средна кула" - че училището, в което кметът иска да настани децата от Могилино, е затворено само преди 8 месеца въпреки наличието на деца, че кварталът няма детска площадка, няма канализация, сметта се извозва рядко, а пътят до "истинското" Русе е разбит.

Всеки разумен човек би подкрепил жителите на "Средна кула" по тези въпроси. Само че разумният човек би отбелязал също, че жителите на квартала не правят подписки и протести за детска площадка, канализация или ремонт на пътя, а именно срещу децата от Могилино. При това доводът им не е "ако тези деца заемат училището, то никога вече няма да се отвори за нашите деца", а "не щем нашите деца да гледат увредените".

Нов цитат: "Именно заради доброто стратегическо разположение на квартала, отговарящо на всички европейски стандарти, де що има да се интегрира се тъпче в този квартал от минали и настоящи оправи... нашите деца са НЕДОСТОЙНИ (както се изрази онази чиновничка), те нямат нужда от детски площадки, от тях се иска да свикват с циганите, лудите, а най-вероятно и с децата от Могилино, защото няма как, това е кварталът в които се извършват интеграциите в Русе, “Изолаторът на града” и ние трябва да се примирим с това!!!... Кои сте вие, които с вашите стабилни, зрели психики не можахте да гледате тези деца по телевизията, а сте тръгнали да съдите нас, че не можем да свикнем да гледаме това всеки ден? И още по зловещото от ваша страна е да ни карате да излагаме и крехката психика на децата си на тази гледка всеки ден, по няколко пъти!!! Кой,… Кой от вас, драги ми съдници, би ни дал гаранция, че това няма да остави отпечатък в съзнанието на тези малки дечица, които ще израснат с тази гледка?... Нито вие, нито ние сме виновни за положението, в което се намират тези деца. Виновниците които нямаха срам да откраднат и парите, полагащи се на тези дечица, и с тях да си построят хотели..."

По-голямата част от горния цитат не се нуждае от коментар. Искам само да вметна, че хора като Милен упорито отказват да разберат причината за "положението, в което се намират тези деца". Причината не е липсата на пари, както той внушава. Причината е липсата на човещина и нейна ярка проява е убеждението, че за нормалните деца е вредно да гледат увредени. Тук се сещам за един от коментарите към поста ми за Могилино - чужденец, купил вила в България, съобщава, че при всяко идване посещава местното сиропиталище заедно с децата си.

На две места в изложението си Милен се възмущава, че хората с неговото становище биват наричани "нацисти". Българинът знае малко за нацизма (както и за всичко останало). В масовото съзнание нацизмът се свързва със свастики, избиване на евреи и нападение срещу Съветския съюз. От тези три елемента само избиването на евреи е свързано със същността на нацизма, без обаче да я изчерпва.

Нацизмът е тоталитарна система, основана на идеята за расова чистота. Той въздига в култ здравото и отхвърля увредените и психично болните, както и представителите на "низши" раси. Средностатистическият нацист не е желаел смъртта на умствено изостаналите, психично болните, циганите и евреите. Той просто не е искал да ги вижда наоколо - също като жителите на "Средна кула". Доведена докрай, тази логика създава нацистката машина за убиване. Първите й жертви не са комунистите и евреите, а децата с увреждания.

Не е нужно да се разкарваш със свастика на ревера, за да си нацист. Достатъчно е да споделяш идеологията на нацизма. Милен я споделя, което ясно личи от собствените му думи. Затова не мисля, че има право да се обижда, когато го наричат нацист.

"Не щем недъгави деца в квартала си!"

mayamarkov — Sun, 02 Mar 2008 00:46:56 +0000

Неотдавна Светла писа за изоставените увредени деца: "Вместо да роним сълзи, да слушаме естрадна музика и да пращаме есемеси за горките "умствено изостанали" дечица, а ако случайно видим такива на улицата, да ги отбягваме като прокажени, да схванем, че те заслужават уважение и зачитане на човешкото достойнство не по-малко от който и да е от нас."

Така си е. И имаме още ужасно много път да извървим.

Преди 4 дни блогът за Могилино излезе с пост "Квартал "Средна кула" не иска децата от Могилино": "След като кметът на Русе Божидар Йотов предложи къщите за децата от Могилино да бъдат построени в квартал “Средна кула”, жителите му започнали подписка срещу идеята. Нямало да могат да понесат тежката гледка. Как щели майките да обясняват на децата си “какви са тези недъгави деца”?"

Напоследък така свикнахме да с подписките за различни благородни каузи, че често забравяме две неща: (1) малко е вероятно толкова лесно и просто действие като подписването да промени нещо и (2) фактът, че стотици (или хиляди) хора се подписват за нещо, сам по себе си не показва, че то е добро.

Справедливоста изисква да споменем, че в квартал "Средна кула" има и хора, които не са съгласни с подписката. Но уви, другите гласове са по-кресливи. Ето коментар на същата страница: "Напълно съм сигурен че всеки които пише глупости че това било правилно хубаво съм наптлно сигурен че ако някои поиска да ги сложи на центъра на техните квартали те ще са първите протестиращи против това. Лесно да се говори така но реалноста е друга, никои ниама да поиска подобно заведение в центъра на квартала си." (Правописът запазен.) Други коментатори, например Петър на тази страница, искат децата от Могилино да се преместят в центъра на София. И, разбира се, дежурните расистки вариации на тема "махнете уродливите циганчета от възвишените ми арийски очи" (тук предпочитам да не давам линк).

Не мога да разбера каква утеха намират мизерниците в заблудата, че всички други са същите мизерници като тях.

Аз не се смятам за особено добродетелна. Може би съм на средното равнище, може би дори под него. Но нямам нищо против в моя квартал ("Захарна фабрика" в София) да настанят хора с увреждания без оглед на възрастта и етническата им принадлежност.

Всъщност вече имаме център за рехабилитация на деца с церебрална парализа и изобщо не ми пречи да виждам как тези деца отиват в центъра и се връщат оттам в количките си, бутани от славните им майки.

Нямам нищо против да виждам в центъра на квартала си още увредени хора. (Един от доводите на жителите на "Средна кула" е, че били претоварени, понеже, видите ли, вече имали старчески дом).

А идеята за настаняване в центъра на София е чисто заяждане, защото там е шумно, прашно, мръсно и няма педя свободно място.

Защо ли разпознавам отново добрата стара омраза срещу "привилегированите софиянци"? По време на войната в Югославия през 1999 някои жители на най-западните селища мрънкаха, че България не трябва да съдейства на НАТО с нищо, защото някои ракети падали в землищата на въпросните селища. Казваха, че софиянци били подкрепяли войната само защото нямало опасност ракета да падне върху тях.

Е, ракета падна и върху София, и то върху къща (нещо, което не стана никъде другаде в България). Нима това промени възгледите на някого?

Не че в София няма мизерници. Имаме си ги предостатъчно. Но мизерниците извън София явно си я представят като приказно местенце, където хомогенно население от лицемерни абстрактни хуманисти се радва на живот без проблеми.

На такива ми се ще да кажа: Не щете увредени деца? Пратете ни ги всичките, само вие не идвайте!

Ново изследване доказва вредата от домовете за деца

mayamarkov — Fri, 21 Dec 2007 12:18:28 +0000

По-долу превеждам материал, който прочетох днес в Yahoo! News.

Изследване показва, че приемните родители са полезни за развитието на мозъка

Лоран Ниъргард, Асошиейтед прес, 20. декември

Децата, спасени от домове в ранна възраст и настанени в добри приемни семейства, години по-късно показват много по-добри резултати на тестовете за интелигентност от децата, оставени в домовете. Това показва единствен по рода си изследователски проект в Румъния, чиито резултати вероятно ще повлияят грижите за децата в световен мащаб.

Интелектуалният напредък за някои деца е равен на разликата между гранично умствено изоставане и средна интелигентност.

Най-важното е, че децата, извадени от домовете преди 2-годишна възраст, показват най-голямо подобрение. Според американския екип, провел изследването, това са ключови нови данни за чувствителен период в развитието на мозъка. По думите на ръководителя на екипа Чарлз Нелсън от Харвардския медицински университет “става дума за важността да се извадят децата от лошите условия и да се настанят в добри условия”. Той добавя: “Колкото по-рано стане това, толкова по-малко вероятно е детето да има сериозни проблеми”.

Изследването е публикувано в петък във водещото научно списание “Сайънс”.

Въз основа на изследването се променя начинът, по който се полагат грижи за изоставените румънски деца. УНИЦЕФ ще използва резултатите, за да подтикне и много други страни, все още разчитащи на отглеждане в държавни сиропиталища, да преминат към отглеждане в приемни семейства.

“Изследването осигурява конкретни научни данни за дълготрайните последици от липсата на качествена грижа за децата”, казва Аарън Грийнбърг, специалист от УНИЦЕФ по защита на детето. “Това, което ни интересува, е, че когато за малкото дете се грижи посветен специално на него възрастен, това влияе върху умственото му развитие.”

Отдавна се знае, че сиропиталищата не осигуряват най-доброто развитие на децата. По-ранни изследвания установяват, че хиляди деца, осиновени през 90-те години на ХХ век от окаяни сиропиталища в Източна Европа, Китай и другаде, продължават да имат сериозни проблеми в развитието си дори след като намерят хубав дом и любящи родители.

Много въпроси обаче досега нямаха отговор. Дали тези изоставени или осиротели деца, които са прекарали по-дълго време в сиропиталищата, не са били поначало по-увредени? Колко голяма вреда нанася пренебрегването и липсата на стимулация в първите месеци на живота? Колко дълготрайна е тази вреда?

Изследването на американските учени обхваща 136 малки деца в шестте сиропиталища в Букурещ. Децата на случаен принцип или се оставят в домовете, или се настаняват у приемни родители, подготвени и заплатени специално за изследването. През 2000, когато започва проектът, Румъния няма своя система от приемни семейства.

Екипът избира видимо здрави деца. Докато те растат, изследователите периодично провеждат тестове, отразяващи развитието на мозъка им. Следят се и тези деца, които в крайна сметка биват осиновени или прибрани обратно от родителите си. За сравнение се правят и тестове с деца, които никога не са били настанявани в дом.

На възраст 4 години и половина децата в приемни семейства показват на тестовете за интелигентност почти с 10 точки повече от децата, останали в домовете. При децата, напуснали домовете преди 2-годишната си възраст, разликата е почти 15 точки.

Нелсън взема предвид възрастта, на която децата са били изпратени в приемното семейство. Почти до 3-годишна възраст всеки допълнителен месец, прекаран в сиропиталището, означава около половин точка по-малко на тестовете за интелигентност.

Все пак най-добре се проявяват децата, отгледани от биологичните си родители. Средно те показват на тестовете между 10 и 20 точки повече от децата в приемните семейства.

Какво значение има това за бъдещето на тези деца? Тази седмица разтревожена позната на Нелсън го намира и го пита какво да очаква от дете, прекарало девет месеца във виетнамско сиропиталище.

“Това как се справяш с живота не зависи само от коефициента ти за интелигентност”, подчертава Нелсън.

Освен това той едва сега започва нови тестове със същите деца на 7-8-годишна възраст. Възможно е те да са наваксали.

Засега Нелсън казва на осиновителите: “Колкото по-голямо е детето, когато бъде изведено от дома, толкова е по-вероятно, че ще има проблеми в развитието, и толкова по-трудно ще бъде да се смекчат тези проблеми... Искам да кажа на родителите да пристъпват към такова осиновяване с отворени очи, но да не се предават.”

Нелсън отбелязва, че изследването има значение и за САЩ и другите страни, които използват приемни семейства вместо домове, защото на много места приемните семейства са по-лоши от тези, които участват в него. Сега се провеждат изследвания върху влиянието на приемните семейства с различно “качество”.

Румънското правителство изрично пожелава да се запознае с изследването и не след дълго започва своя програма за приемни семейства. На ранните резултати от изследването отчасти се дължи неотдавнашната забрана в Румъния да се институционализират деца под 2 години, ако не са силно увредени.

Някой знае ли нещо за съдбата на Софка?

mayamarkov — Thu, 01 Nov 2007 09:20:41 +0000

Неотдавна писах в основния си блог за филма на Би Би Си "Изоставените деца на България". По-долу превеждам един от коментарите, които получих към тази публикация:

"Аз съм майка на 2 ромски деца, които осинових от български сиропиталища преди 10 години. Дъщеря ми тогава беше на 7 години. Когато я посетихме в България, научихме, че тя има сестра-близначка. По-нататъшните ни проучвания установиха, че сестричката е още жива, но е "тежко засегната". Поискахме медицинско освидетелстване, но ни отказаха. Поискахме да я видим, но ни казаха, че нямаме право на посещение. Предложихме дарения, но и те бяха отказани. Нашият посредник ни каза, че домовете за такива деца са ужасни. Вече 10 години ме мъчи мисълта, че близначката на дъщеря ми живее в условия, в които не бих оставила дори домашния си любимец. Без семейство, без достъп до медицинска помощ или обучение, което би могло да промени живота й. Не мога да погледна дъщеря си, без да се запитам какво е станало с това момиче. Тя се казва Софка. Сега би трябвало да е на 17 години.

Дъщеря ми не знае, че има близначка. Когато я осиновихме, тя беше вече претърпяла толкова много - физически и емоционално, че последиците бяха трайни. Дори и сега тя още се бори с посттравматичен стрес вследствие на побои и други ужаси, за които дори не може да разкаже. Има умствено изоставане. Но тук получава нужната помощ, има достатъчно храна и човешки живот, който беше отказан на сестра й.

Може би някой ден ще научим какво е станало с това момиченце."

Написах тази публикация с надеждата случайно да бъде прочетена от човек, който знае нещо за това изоставено увредено момиче на име Софка (може би София). Ако по някакво чудо вие сте този човек, моля ви да оставите коментар. Ако сте блогър, бихте могли да копирате публикацията и да я поместите в своя блог, за да се прочете от повече хора.

Аз съм само един, но все пак ме има!

simplyblue — Fri, 05 Oct 2007 16:27:16 +0000

Гражданският протест срещу равнодушието на държавата към децата в институции и децата с увреждания,
ще се състои на 09 октомври 2007 г., от 13.00 ч.
пред МТСП. (Министерство на труда и социалната политика), ул. "Триадица" №2.

"Аз съм само един, но все пак ме има!
Не мога да направя всичко, но има какво да направя.
И защото не мога да направя всичко, няма да откажа да направя това, което мога!"

Едуард Евърит Хей

Дайте своя глас за тези деца!

Всеки, който се чувства съпричастен, нека подпише петицията! Всеки, който го боли, нека ни подкрепи!

ПРЕДИ ГОДИНА ЖУРНАЛИСТКА ОТ ББС СНИМА ФИЛМ В ДОМА ЗА ДЕЦА В С.МОГИЛИНО, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 9 МЕСЕЦА.
НАСКОРО ФИЛМА БЕШЕ ИЗЛЪЧЕН ПО ББС - ПОТРЕСАВАЩ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ, КЪДЕТО 75 ДЕЦА СЪЩЕСТВУВАТ В НЕЧОВЕШКИ УСЛОВИЯ! НИКОГА НА НАПУСКАТ ПРЕДЕЛИТЕ НА СГРАДАТА, ПРЕКАРВАТ ДНИТЕ СИ В КЛАТЕНЕ НА СТОЛА ИЛИ БИЕНЕ НА ГЛАВА В СТЕНАТА...ДОКАТО НЕ СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ МЪКИТЕ СИ-....САМО ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ СА ПОЧИНАЛИ 3 ДЕЦА....И ТОВА Е В БЪЛГАРИЯ В 21 ВЕК.

ЕТО - ВИЖТЕ ФИЛМА - АКО ИМАТЕ СИЛИ!
http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126

ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ"ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ" И ОТ ИМЕТО НА МНОГО ПОТРЕСЕНИ И ЗАГРИЖЕНИ ГРАЖДАНИ СЪСТАВИХМЕ ПЕТИЦИЯ - МОЛЯ ПОДПИШЕТЕ Я!
http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html

ВСЯКА ОТ НАС, КОЯТО ГЛЕДА ФИЛМА НЕ МОЖЕ ДА ЗАСПИ БЕЗ ДА СЪНУВА ТЕЗИ СКЕЛЕТИ, НАПОДОБЯВАЩИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА И НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПРИМИРИМ ДОКАТО ТОВА НЕ СЕ ПРОМЕНИ, ДОКАТО НЕ БЪДЕ НАКАЗАН ВИНОВНИКА ЗА ТОЗИ ГЕНОЦИД.
А ТОВА Е САМО ЕДИН ОТ ДОМОВЕТЕ С ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ У НАС....ИМА ОЩЕ МНОГО...СЪЩО ТАКА СКРИТИ ОТ ОЧИТЕ НА ХОРАТА, НО НАТЪПКАНИ С ОБЕЗОБРАЗЕНИ ОТ ЛИПСАТА НА ПРОФЕСИОНАЛНА ГРИЖА ДЕЧИЦА, КОИТО ЧАКАТ С НАДЕЖДА ДА УМРАТ, ЗА ДА СВЪРШАТ МЪКИТЕ ИМ.

ИМАМЕ НУЖДА ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС, ВСЕКИ ЕДИН, КОЙТО Е СПОСОБЕН ДА МИСЛИ НЕ САМО ЗА СОБСТЕНОТО СИ АЗ, ВСЕКИ ЕДИН, КОЙТО ОСЪЗНАВА, ЧЕ ТОВА Е ПРОБЛЕМ НА ЦЯЛАТА НИ СТРАНА, НА ВСЕКИ ОТ НАС ЛИЧНО, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СТОИМ БЕЗУЧАСТНО, КОГАТО ОБРИЧАТ НА СМЪРТ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА - МОЛЯ ВИ - ВИЖТЕ ФИЛМА И ЕЛАТЕ С НАС, НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ - ДО НЯКОЛКО ДНИ ЩЕ ВИ НАПИША ТУК ТОЧНА ДАТА, ЧАС И МЯСТО КЪДЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ПРОТЕСТА, С ВРЪЧВАНЕ НА ПЕТИЦИЯТА!

САМО АКО СМЕ МНОГО, АКО СМЕ ЕДИННИ - МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ СЪДБИТЕ НА ТЕЗИ НЕВИННИ ДЕЦА!!!

човещина за децата ни!