Дотук предположението ми, че става дума за някакви евтини поствизантийски интрижки се потвърждава. Като събере човек две и две, може да стигне до следния извод: учителската стачка току-що приключи, голяма роля за провеждането й изигра КТ "Подкрепа", явно докато е траела са прехвърчали някакви искри между директорката и този, как да се изразя, синдикат. След което е последвало старото като света "сега ще видим кой – кого." Естествено, говоря наизуст. Но някак този извод сам се натрапва.

Да оставим обаче настрана детективските ми наклонности и дедукцията, дето я ме насочва на вярната следа, я не, и да се съсредоточим върху известното. А от репортажа снощи известно стана следното: съгласно някаква експертка от МОН, чието име не запомних, а днес не можах да го прочета никъде (мога обаче да я опиша: има-няма трийсет години, с тъмна коса, която стига до раменете, носи очила и за по-голяма тежест дава интервю пред служебния си компютър, за да се убедим, че администрацията все пак върши някаква работа и знае от коя страна се хваща мишката), просто е нереално човек с 95% инвалидност да работи. Особено пък такава работа. Каква работа може да работи една все пак млада жена - инвалид, дамата-експерт от МОН не пожела да ни осведоми. Май никаква, оказва се... Госпожа Стоицева дори не можела да се обслужва сама! Представяте ли си?! Опитах се да си представя какво точно й влиза в работата на експертката как точно се обслужва директорката, но не можах да си отговоря на този въпрос.

Изобщо, да обобщим с думи кратки и прости, инвалидите в България нямат право да работят. И колкото по-висока е инвалидността им, толкова по-далеч от всякакво потенциално работно място трябва да стоят. Направо най-добре да ги разстрелваме, че да не се мъчат на една инвалидна пенсия да преживяват. Хем ще се спестят и бюджетни средства по този начин. Хм, това май не беше много кратко, но затова пък беше просто. Всъщност, доколкото си спомням точно НДСВ вкара в парламента депутат-инвалид и се би като разгонена горила по гърдите с това си благородно деяние. Въпросният депутат е Деница Димитрова. Мисля, че трябва да им е адски неудобно на кандидат-монархистите и да я разкарат. Що за светотатство - човек в инвалидна количка в българския парламент, за Бога! Отвратително! Ае, чупката! Коя е тая комисия от ТЕЛК, която се е подписала под разрешението й за работа в такава нездрава среда, мога ли да попитам?!

По телевизията съм гледала документални предавания, в които дори на квадриплегици им е осигурявана възможност да работят и да се интегрират към обществото на тези, за които инвалидната количка е част от паралелна реалност, непресичаща се с тяхната собствена. Е, не иде реч за случки от Абсурдистан, ставаше въпрос за някакви места в цивилизования свят, ако трябва да си сложа ръка на сърцето. В предната статия, по-скоро в коментарите, стана дума за разликата между политическа коректност и чистата проба имбецилизъм, да ме извините за чуждицата. Просто между политическа коректност и извращение разлика има. Границата не трябва да се прекрачва. За Бога, в САЩ вече е обидно да кажеш на някой чернокож, че е черен. Не дори негър, а черен. Говори се за афро-американци. Винаги ми е било интересно негрите в Африка афро-африканци ли са в такъв случай, родените във Франция дали са франко-африканци, а англичаните с неестествено тъмна пигментация - англосаксо-африканци, може би. Добре де, отплесвам се, знам. Думата ми е за друго.

Очевидно ако на някой шеф на фирма, занимаваща се с външна изолация, му се представи квадриплегик, който иска да бъде назначен в екипа алпинисти, които висят на въжета по високите части на сградите и работят, човекът ще има пълното право да откаже. А ако инвалидът заведе дело и дори го спечели, можем спокойно да говорим, че от политическа коректност съдът е скочил директно в блатото на политически коректното извращение. Ако обаче жена, която е параплегик, иначе казано не може да ходи, но пък спокойно използва ръцете си и сама се придвижва с количката си, бъде уволне... Извинявам се, освободена от чисто административна длъжност, която не изисква нито бягане, нито скачане, нито висене по високи сгради, нито ритане на топка или примерно умение да танцуваш танго, тогава вече можем да говорим с чиста съвест за фашизъм.

Според "Подкрепа" дамата е имала наглостта да подправи документите от ТЕЛК, които утвърждават, че въпреки неспособността си да ходи, тя може да се върне на работното си място. Сега ще я съдят за документна измама... Аз не знам дали е подправяла документи, но вероятността ТЕЛК да откажат на човек да работи, защото е обречен до края на живота си да седи в инвалидна количка, ме плаши. Не, ужасява ме. Както се ужасих от думите на експертката от МОН, според която невъзможността на инж. Стоицева да се обслужвала просто е най-яркото доказателство, че тя място сред здравите няма и няма как да има. Нещо повече. От МОН заявяват, че изобщо не ги интересува факта, че ще ги съдят. Това, че Даниел Вълчев страда от силни и остри форми на непукизъм, нихилизъм и безхаберие всички го разбрахме. Особено ясно стана когато започна стачката - под прозореца му стоят и го чакат хиляди хора, а той поне две седмици праща писма от всички възможни кътчета на България, че няма да си приказва с тях, щото не го кефят. От едната страна стои множество вбесени учители, от другата с ръце в джобовете им се подхилква небръснат пичага, който ръси нелепи шегички, на които само той се смее. Явно, че и в този случай отново ще му е смешно, при това ще си има пълно основание. Не знам у нас как ще мине делото, но ако се окаже, че решението от ТЕЛК, според което жената, въпреки че е инвалид може да работи, е истинско и неподправено, колкото и светотатствено да му прозвучи на някой, директорката ще трябва да бъде овъзмездена. Но ако отиде в Страсбург и просто каже, че са я уволнили... Ох, пак се обърках, освободили от работа, защото е инвалид и не може да ходи, глобата, дето ще я тръснат на Абсурдистан ще стане факт преди Стоицева да си е завършила изречението. И това Вълчев много добре го знае. Всички го знаем. И знаем защо не му пука - щото що да му пука, като парата пак ще излезе от нашия джоб? Не, не ми е за парите, за неофашистката ситуация ми е.

Добре, хайде за малко да излезем от абсурда, става ли? Буквоядите от МОН да върнат жената на работа до изясняване на случая, да се извинят за първосигналното си поведение, което ги кара да се обръщат на другата страна щом видят инвалид насреща си и поне за ден да станем нормална страна! Ама няма, нали?

Като начало ще кажа, че гледането на новини си има и предимства. От няколко дена възстанових това свое позабравено занимание и установих, че ми действа депресивно. Не че това е предимство де, никак даже. Обаче едновременно с това станах с една идея по-осведомена. Ето това вече е предимство! Но може би днес щях да се чувствам по-добре, ако не бях налетяла на нелепо парадоксалния материал на btv от снощи (понеделник, 12.11.2007), от който научих, че в страната на неограничените невъзможности, нашия любим Абсурдистан, могат да те уволнят щото си инвалид. Сега, аз принципно съм съгласна, че на инвалидите им се полага доживотна резиденция в някое затънтено село вдън гори тилилейски, където с външния си вид да не смущават нас, здравите. Съгласна съм също, че единственото нещо, за което стават, е да плетат кошници или да се занимават с друг нискоквалифициран труд. А те, разбираш ли, наглеците, друго им се прищяло! Някаква си пловдивчанка идея си няма къде й е мястото, ами решила да става директор на училище! И то не на какво да е, ами на Професионалната гимназия по битова техника! Ей, нагли хора значи, тц, тц, тц!

След поредния правителствен гаф човек таман си рече, че просто по-голяма простотия няма как да извършат онези, дето са се изкатерили толкова нависоко по стълбата, че само задните им части се червенеят отдолу, а те вземат, че надскочат сами себе си. С лекота. Ето и историята накратко, така както я чух от новините. Ваня Стоицева е директор на гореспоменатата гимназия. Жената е в инвалидна количка, нещо, което всеки нормален човек, който не е падал често на главата си като бебе, не би намерил за несъвместимо със заеманата от нея длъжност...

Добре, признавам, че разполагам само с материала, на който бях свидетел по btv. А според него, съгласно разговора с жената, с нейни колеги и с ученици, се е случило следното: тя е на работа и е в кабинета си, когато влизат двама мъже, показват й заповед за уволнение, подписана от министър Вълчев, а в нея пише общо-взето, че й се налага да се махне, защото инвалидността й не кореспондирала на длъжността, която заема. Тук жената се шашва и почва да мига на парцали. До този момент не е получила нито някакво предизвестие за уволнение, нито някой е разговарял с нея по този въпрос, нито нищо. Просто е на работното си място и някакви хора я карат да се махне оттам. Докато тя се чуди какво става, те я избутват навън пред очите на всички (случващото се събира свидетели) и запечатват вратата до идването на новия директор, когато и да е това и който и да е той. Събраните учители и ученици почват да питат какво става, а двамата, избутващи количката на дамата навън, обясняват, че госпожа Стоицева вече не им е директор, щото била инвалид... Да оставим за момент настрана изживяното унижение. Не, всъщност, защо да го оставяме?! Можете ли да си го представите? Да те натирят като мръсно коте пред всичките ти колеги и ученици, да захлопнат вратата след теб и да те пратят по дяволите по обвинението, че си инвалид в количка!

Да си кажа честно, в началото помислих, че може и да става въпрос за нещо съвсем друго и далеч по-тривиално: примерно жената да е некомпетентна, но използва инвалидността си като претекст да не си сдаде поста, а министърът е просто някак случайно намесен за по-голяма тежест на скандала. Да, ама не! Оказва си се точно, че под заповедта за уволнение стои подписът на самия министър с пичовска тридневна брадичка и хлапашко пламъче в очите, а самата заповед гласи, че госпожа Стоицева е уволнена, защото поради инвалидността си не можела да си изпълнява задълженията... Не знаех, че в задълженията на училищните директори влизат лекоатлетически дисциплини като бягане с препятствия, троен скок, висок скок, овчарски скок и каквито там други скокове още има, но аз все пак не съм образователен министър и не ги разбирам тези работи. От btv се свързват все пак с господин Вълчев, за да получат потвърждение (изглеждаше, че и те не са могли в началото да повярват на твърденията на потърпевшата) и го получават.

Тоест, истина е... В министерството била получена подписка от учители на Професионалната гимназия (кои и що учители не е ясно), в която същите твърдят, че директорката им не може да си върши работата, щото е инвалид... Не защото е некомпетентна, взима лоши решения или нещо друго, а защото е инвалид. И естествено, за да се справим с проблема, най-лесното е да отстраним човека. Очевидно става дума за някакви такива поствизантийски интрижки на дребно. Не е ясно например и доколко е автентично такова писмо. Така де, и аз мога да събера имената на десетина човека, да ги подпиша и да изискам по този начин уволнението на някого си. Примерно, не ми е симпатичен. Не казвам, че е станало така, но какъвто и да е случаят, ето добър пример за експедитивно действие и бързо свършена работа. В министерството се получава писмо с текст "махнете ни директорката, че е саката" и хоп - махаме я. Така се действа. Без излишни бюрокрации, без проверка автентично ли е това писмо, без да се допитаме до другите й колеги, без да видим бива ли я, аджеба, тази директорка, не я ли бива, без никакви такива. Ние искаме – вие давате. Не щем директор-инвалид – нямате директор-инвалид. Чиста работа. Че то да бяха знаели даскалята и просто да бяха написали писмо до министъра "Господин Вълчев, молим Ви да ни увеличите заплатите, че са ни малки!" и щяха да се избегнат драмите, траели месец и половина.

А аз мислех, че нашето общество неуморно се стреми към приобщаването на хората с увреждания. Подобно деяние очаквах от всеки друг, но не и от Даниел Вълчев - все пак царственият му патрон, който по съвместителство беше дори и министър-председател на републиката, показва всички възможни признаци на деменция (не казвам, че е с деменция величеството, може би има някакви свои тайни причини да се държи като цапната с чук по главата кукувица, няма как да знам всичко все пак!), пък си премиерстваше на воля, та човек би трябвало да си рече, че ако в това правителство има някой, който да е толерантен към ощетените ни съграждани, това ще е само образователният министър и никой друг. Пуста наивност!

От репортажа снощи разбрах, че учениците са отказали да влязат в час, докато случаят не се разреши и директорката не бъде върната. Дано да е така. Във всеки случай, ако е истина - браво. А самата госпожа Ваня Стоицева възнамерява да осъди оня симпатичен, леко брадясал и демонстриращ особено чувство за хумор джентълмен първо у нас, а после и в Страсбург. Пожелавам й успех. А случаят за пореден път затвърждава убеждението ми, че мястото на страната на абсурдите е в "Новите приключения на Алиса", но не и тук, сега, в това нелитературно измерение.

P.S.

A, ето тук и от сайта на btv