В България почти всяка престижна професия може да бъде смъртоносна. Писането на книги за българската мафия (Георги Стоев бе застрелян в понеделник в оживена част на София). Управляването на компания, която ремонтира българските ядрени реактори (Борислав Георгиев беше застрелян в неделя пред дома си в София). Управляването на футболен клуб (15 президенти на клубове са убити през последните 13 години, включително трима президенти на един и същи клуб).

Какво трябва да направи Европейският Съюз с България? Точно преди година ЕС прие страната за пълноправен член, заедно с Румъния; въпреки провала за реформа на съдебната система и несправянето с организираната престъпност (има над 150 гангстерски убийства от 2001г. насам). Оттогава проблемът се влошава. Почти всеки на висока позиция е става богат, заради връзки с организираната престъпност; или ако се противопостави, става мишена.

Брюксел използва безжалостни, по европейските стандарти укори. На 28-ми март Жозе Мануел Барозу - председателят на Европейската Комисия навести София, за да порицае България за нейните провали. Въпреки, без съмнение, обезоръжаващият ход с награждаването му с орден "Стара Планина" първа степен (огромен медал от златна сплав - най-високото отличие в България). Той каза на домакините: "Честно казано ние не можем постоянно да повтаряме, това което трябва да се направи". И въпреки призивите, България не успя да уличи поне един заподозрян или да накаже висш чиновник за подкуп.

Е, какво следва? След като Европейският съюз е приел България и Румъния той е изгубил главното средство за принуда за реформи (и парализата в Румъния , макар че не е толкова смъртоносна за нейния елит, също е отделен проблем). Европейската Комисия може да опита да засрами София, както се опитва да го направи с докладите си.

Може да реши, присъдите произнесени от български съдилища да не се признават в останалата част на Европейския Съюз, но това може да има и обратен ефект - поставяйки извън оградата институциите, които иска да подобри. Или може да спре финансовата помощ на стойност 6.5 милиарда евро, заради това че средствата могат да бъдат отклонени. Това е малко пресилено, според правилата на ЕС, тъй като помощта е ориентирана главно към селското стопанство, а не към секторите които най-често са в нарушение. Но и това може да се направи.

Проблемите са следствие от неуспеха на ЕС да зададе повече условия към присъединяващите се нови членове. Европейският съюз беше твърде уверен в способността си да преобразява държавите чрез простите добродетели на членството. Никой бъдещ член няма да мине толкова "тънко", колкото България и Румъния.

Това също така е и напомняне за опасността от отблъскването на такива страни. Русия ухажваше България и успя да сключи сделка за нов газопровод. А това поставя България в пряка зависимост от добрата воля на Русия. В същото време "старата гвардия" в София проглушава ушите на българите да разчитат повече на Москва, отколкото на ненадеждния Брюксел.

Брюксел си струва да направи още един ход, преди да се стигне до строги санкции. Специално заради искането за реформи в МВР, които премиерът на България - Сергей Станишев има намерение да направи. Ако това доведе до разпад на крехката тройна коалиция, толкова по-зле.

Ако това не успее, тогава Барозу, който в момента е изчерпал неудовлетворителните изрази, би бил в правото си да каже на България, че все още не е готова за Европейския съюз. Членовете на ЕС не биха могли да изключат страната от съюза, но поне могат да спрат парите, които България толкова незаслужено ще получи.

Статията е от www.timesonline.co.uk - One more chance — then turn off the Brussels money tap

18.05.2007 

/Фили/ Тази неделя в България ще се проведат избори за депутати в Европейския парламент.

Това е първият подобен вот след присъединяването на страната към Европейския съюз от началото на 2007 година. Ще бъдат избрани общо осемнадесет депутати по смесена система, която позволява в подредените от партиите листи да се правят размествания в зависимост от предпочитанията на избирателите.

Очаква се най-много места – между десет и дванадесет - да си поделят управляващата Българска социалистическа партия и новосформираната партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов. С големи шансове за сериозно участие в разпределението на местата са още Движението за права и свободи на Ахмед Доган и националистическата партия Атака на Волен Сидеров. С голяма доза сигурност се твърди, че партията НДСВ на Симеон Сакскобургготски също ще успее да вкара поне един депутат в Европарламента, докато основните десни формации – Съюза на демократичните сили, оглавяван от бившия президент Петър Стоянов, и Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов, ще трябва да се борят помежду си за спечелването на едно място.

Макар че в последните дни, вероятно заради провежданата предизборна кампания, социолозите отчитат нагласи за повишена избирателна активност в сравнение с преди месец, все пак не е вероятно повече от 35- 36 процента от избирателите да отидат до урните в неделя.

Междувременно в хода на кампанията се случиха редица събития, които и придават специфичен облик и най-вероятно ще я направят наистина запомняща се.

Избухна голям скандал, свързан с преразпределение на финансови средства от държавни предприятия и заплахи в гангстерски стил. В него се оказаха замесени фигури от високите етажи на властта – министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и шефа на Националната следствена служда Ангел Александров, които излязоха в принудителен отпуск, а няколко заместник-министри и висши следователи бяха уволнени. Продължи и поредицата от показни убийства, като бяха ликвидирани председател на Общинския съвет в Несебър и собственик на пловдивски футболен клуб с доста широки бизнес-интереси. Поредица от стачки и протести на шофьори, зърнопроизводители и докери също започна да нагнетява социалното напрежение.

На този фон някак незабелязани остават в страната въпроси, свързани с общата европейска политика, като например започналата вчера в руския град Самара среща на върха между Европейския съюз и Русия, чиито противоречия напоследък изглеждат все по-трудно преодолими. 

- Пламен, доколко присъства в сегашната предизборна кампания европейската тематика и има ли в България политически сили, които пряко да са изразили мнение по кризата в отношенията между Евросъюза и Русия? 

- Бих искал, Фили, да мога веднага да ти отговоря, че първите европейски избори в България са минали изцяло под знака на общоевропейската проблематика. Да, с чиста съвест бих използвал дори това клише, ако можех. Бих искал също да мога да кажа, че основните партии в България са излезли с ясни позиции и виждания по такива въпроси като отношенията с Русия, като проблемите на бъдещото разширяване на съюза или бъдещето на европейската конституция. Или поне, че са генерирали работещи идеи по въпросите, които пряко засягат присъствието на България в Европа – ограничаване на ширещата се тук корупция, промените в съдебната система и правоохранителните органи, усвояването на средства от следприсъединителните фондове.

Бих искал също да потвърдя, че избирателите в България, чули, прочели и разбрали тези партийни послания, ще могат да направят най-добрия избор и ще изпратят в Европарламента депутати, които наистина ще отразяват техните позиции по основните въпроси.

За съжаление – нищо от това не мога да кажа.

На практика една единствена партия в предизборната си кампания заложи изцяло на говоренето и посланията по европейски теми. Това е партията Демократи за силна България на Иван Костов, която разпространи три основни и ясни послания – че заедно с европейската десница ще се бори за ограничаване на руските амбиции за разширено влияние и диктат върху европейски държави, че ще се противопостави на бъдещото членство на Турция в Европейския съюз и че ще се бори средствата от следприсъединителните фондове да не потъват в джобовете на политици и свързани с тях икономически кръгове, а да стигат до хората в България, за които са предназначени.

За съжаление, както и ти спомена в началото, тази партия е доста малка и с несигурни шансове дали изобщо ще успее да вкара дори и един представител в европарламента. Може би затова техните послания, които иначе са доста спорни от гледна точка на други политически сили, най-вече БСП и ДПС, не станаха предмет на дебат или дори на обикновени нападки по време на кампанията. Просто сякаш никой не им обърна внимание.

Въпросът за отношенията с Русия например е твърде неизгодно изобщо да се поставя от гледна точка на най-голямата управляваща партия – Българската социалистическа партиия. Ако бъде поставен, някой може да се сети и да попита как стана така, че само шест месеца след присъединяването на страната към Евросъюза, тя се сочи в доклад на американската фондация “Херитидж” като държава, поддръжник на руската икономическа експанзия. И сред страните, чиито елити са се обогатили със стотици милиони руски петродолари, за да прокарват съответните интереси.

Може също да попита някой - как стана така, че когато някои от новите страни-членки на европейския съюз настояват за твърда позиция на съюза спрямо Русия и са на път да скъсат нервите на Владимир Путин по време на започналата вчера в Самара среща на върха, българското правителство подписва стратегически договори с Русия в разрез с интересите на останалите си европейски партньори. И това се отчита не само от авторитетни медии като “Фаненшъл таймс”, но най-вероятно и от политиците в Европа, като поражда недоверие спрямо България. 

- Има ли официални прояви на подобно недоверие от страна на Евросъюза? 

- Официални жестове все още не, но мисля, че има индикации за това. Например фактът, че преди десетина дни българската прокуратура и вътрешното министерство поискаха от Евросъюза да изпрати официални наблюдатели на  проверката по разразилия се сканадал с министъра на икономиката Румен Овчаров, а евросъюзът отказа. Макар деликатен, този отказ, струва ми се, е многозначителен. Още повече, в случая става въпрос за скандал, в който е намесен  точно човека, сочен като основен проводник на руските икономически интереси в България. Всъщност европейците по този скандал наистина няма какво да наблюдават, защото така могат да се окажат в позицията на практика да легитимират Овчаров, след като самото българско обществено мнение го игнорира. Доказателство за това е факта, че с разразяването на скандала, в който се оказа забъркан вторият човек в управляващата партия, БСП според социолозите загуби поне седем-осем процента от подкрепата си в предизборната кампания за евродепутати. 

- Наистина, в началото на кампанията те говореха за спечелването на шест-седем, дори осем депутатски места, докато сега последните прогнози сочат най-вероятно пет мандата за социалистите..... 

- Всъщност могат да бъдат и шест при определени условия, но да, най-вероятно пет. По този начин БСП се изравнява с основния си конкурент на тези избори – партията на софийския кмет Бойко Борисов ГЕРБ. Връзката с това, което говорихме дотук, е, че ГЕРБ е партия, която събира протестния вот на хората, вота на разочарованите от всички други партии. Отлив на гласове от БСП, голяма част от който отива при Бойко Борисов, означава точно това – хората изпитват недоверие в управляващите. И как да изпитват доверие, като една от най-важните фигури и в партията, и в правителството, е замесен в скандал, който може да се окаже и корупционен. И през времето, докато скандалът тече, той отива в Русия и се връща доволен, защото е подписал още допълнителни споразумения за енергийната обвързаност на страната – нещо, което може и да е изгодно лично за него и за тези, които му дърпат конците, но едва ли е изгодно за независимостта на самата България, както и за нейния имидж сред европейските държави.  

- А имат ли толкова пряко отражение върху изборните нагласи другите “украшения”, които се случиха по време на предизборната кампания – двете убийства и поредицата от социални протести? 

- Убийствата – по-скоро не, въпреки че в икономическите мотиви, които прозират зад тях, се появи и лек политически привкус. Оказа се например, че единият от убитите – Александър Тасев, собственик на пловдивския футболен клуб “Локомотив” и човек с широки бизнесинтереси, включително по газовата тема, е получил по странни пътища пропуск за паркинга на Парламента, който му е бил осигурен от парламентарната група на Българската социалистическа партия. Това обаче е прекалено дребен детайл на фона на останалите скандали. Още повече, както стана на практика с всички досегашни показни убийства, едва ли някога МВР ще стигне до разкриване на извършителите, най.малкото – в дните до самите избори, за да повлияе съществено на нагласите на избирателите.

От друга страна протестите на шофьорите от градския транспорт в София и Пловдив, както и на докерите от Бургас и зърнопроизводителите от Добрич напомнят повече за една добра ПР кампания, в която всички са доволни – протестиращите, защото получават това, което искат, а управляващите – защото в предизборен момент могат да удовлетворят подобни претенции, така че ако не да спечелят допълнително, то поне да не загубят гласове. Фактът, например, че учителите, които много повече от шофьорите имат основание да искат повишение на мизерните си заплати, закъсняха със своите протести, в България се възпрема по-скоро като лош ПР и слабост на техните синдикални ръководства. И отсега може да се прогнозира неуспех на техните протести. Освен ако не се сетят да ги отложат за есента – когато са изборите за местна власт.       

             

Дългата разходка. Има такава книга на Стивън Кинг. Едно състезание на ужасите, в което изплашени хора обикалят Америка, тичат от щат на щат, изостават, задминават се, а единственото условие е да не спират да тичат. В никакъв случай. Защото, който се умори и спре дори за минута получава куршум. Добре дошли в абсолютно реалната дълга разходка до северната част на Ирак. Област, в която има сравнително спокойни градове като Ербил и Сюлеймания, контролирани от кюрдите,  но има и места като Мосул, където ужасът оживява. Ако тръгнеш натам се моли... Моли се колата ти да не се развали и да не ти се налага да спираш.

Ербил е четвъртият по големина град в Ирак и административна столица на Кюрдския автономен регион. Въпреки ужасите на войната в страната този регион се развива изненадващо добре.

Сигурността тук, която е издигната в култ, се поддържа от специално обучените кюрдски части, наречени „Пешмерга”. Те са буквално на всеки ъгъл, на всяка улица, пред всеки магазин и във всяка сграда. „Тези, които вървят срещу смъртта”, както се превежда от кюрдски думата пешмерга са абсолютно безкомпромисни към всякакви съмнителни елементи, които застрашават сигурността на кюрдската общност. Доказателство затова е, че държат автоматите си „Калашников” винаги в бойна готовност. Дори и когато стрелците се хранят, те ядат сандвича си с лявата ръка, а показалеца на дясната е на спусъка на оръжието.

В град Мосул, който се намира само на 45 минути надолу по шосето, ситуацията е коренно различна. Точно ден преди да кацна в северен Ирак, улична банда екзекутира по особено жесток начин местната журналистка Хайдари.

„Тя загина, след като със собствените си очи видя името си в „черния списък” на терористичната организация „Ислямска държава в Ирак”, които беше закачен на входната й врата”, разказва неин колега.   

Въпросният списък съдържа имената на журналисти, представители на новата иракска администрация и полицаи. В края на май, „Ислямска държава в Ирак” отвлече и разстреля шестима офицери.

 „Стъпчете тяхното превъзходство! Смажете военните им бази! Изтръгнете крайниците им! Извадете сърцата от телата им! Днес е ден за сеч! Днес е ден за унищожение на неверниците!” , крещеше във видеото с тяхната екзекуция лидера на „Ислямска държава в Ирак” Абу  Хамза ал Муджахир.  

Тази безумна организация „Ислямска държава в Ирак” е най-жестоката терористична група, която в момента действа в северен Ирак, а и на територията на цялата държава. Тя възприема себе си като истинска „държава в държавата”, която дори има свой собствен „кабинет в сянка”. Именно на този кабинет Абу Хамза е министър на войната.

Град Мосул е една от крепостите на тези терористи, а мирното население и пазителите на реда са любимите мишени на фанатиците.  Все пак има хора, които отиват и се връщат от града, разказва моят гид, карайки със 150 километра японския си джип.

„Дали ще ти се случи нещо в Мосул е въпрос на шанс, на чист късмет. В нито един момент ти не можеш да знаеш кой ще поиска да те убие или да те отвлече. Там има освен араби и кюрди, шиити и сунити и терористи, фанатици, които се правят на терористи, похитители, полиция, има разузнавачи от Ирак, разузнавачи от чужбина. Там има всичко, но не и официална власт”, продължава водача ми, който някога е завършил университета в Мосул.   

 „Просто не можеш да планираш нищо, когато си там, защото никога не знаеш в ръцете на кого ще попаднеш. Така, че дали ще ти се случи нещо лошо е въпрос на чист късмет. В момента проблемът е, че ако някой те отвлече, много трудно твоят похитител може да бъде идентифициран. Най-страшната групировка е „Ал Кайда”. Всеки обаче може да претендира, че е част от тази организация, без това въобще да е вярно”, категоричен е той.  

Някога, спомнят си местни кюрди, Мосул е бил образец за религиозна и етническа толерантност в Ирак. Центърът на града е бил населяван предимно с араби, а предградията от кюрди, асирийци и тюркоменци, които се смесват с местното арабско население след 1958 година. Тогава, президентът Абдул Керим в началото насърчава политика на етническа толерантност. Години по-късно обаче, след като цяло поколение е отраснало в мир и хармония, Саддам Хюсейн изселва кюрдите, принуждавайки ги да се върнат обратно на местата, от които са дошли. 

По ирония на съдбата, именно в Мосул през 2003 година, американската армия ликвидира синовете на Саддам – Удай и Кусай. По това време, в града има над 20 хиляди американски войници, които подпомагани от кюрдите, поддържат реда и стабилността.

„По това време, американците сключиха нещо като мирен договор с местните сунитски лидери”, спомня си кюрд, избягал от Мосул преди година.

Мирът между местните и американците приключва на 21 декември 2004 година, когато 14 американски войници и четирима служители на американския петролен гигант „Halliburton” (свързан с вицепрезидента Дик Чейни, който е бивш изпълнителен-директор на компанията) загиват при самоубийствен атентат.

Оттогава, отвличанията и атентатите са ежедневие за Мосул. Тук трябва да отбележим, че за жалост, покрайнините на града са изцапани и с българска кръв, защото преди три години българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов, бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната група „Таухид уа Джихад” именно в този район.  

„След смъртта на Заркауи, тази групировка, изчезна от сцената, насочвайки дейността си към Сирия”, разказват местни специалисти по тероризъм.   

Така Мосул, вторият или третият(вече не е ясно) по големина град в Ирак, от една страна е непосредствено до Кюрдската автономна област, но от друга, не влиза в нейната юрисдикция. Там все още има кюрди, но има и араби. Кюрдите искат да са част от Кюрдистан, а арабите не искат да бъдат управлявани от кюрдите. Този дяволски кръг седи в основата на разрухата и страха, които са завладели улиците на Мосул днес.