Самата Албена вече е развила белодробно възпаление. Изписали са й лекарства, инжекции. Каза, че няма да се лекува, защото не може повече и иска да умре. И аз на нейно място бих се изкушавала от тази мисъл.

Малката внучка, която сега не ходи на училище заради стачката, стои при сестра си и я обслужва и плаче. Тя пък има анемия, така че не винаги може да ходи с баба си и да й помага, понеже понякога не я държат краката.

Албена има и високо кръвно, и понякога е съвсем неадекватна, понеже напоследък е толкова притеснена, че плаче на всеки 2 минути. Вчера дори се е припознала на улицата – мисли, че ме е срещнала и е говорила с мен.

Тази седмица няма събитие, което да я изпълни с надежда и да отвлече вниманието й, както стана с шекер-байряма миналата седмица. Тогава беше заета да прави баклава и да благославя всички, които и помагат, включително мен. Не знам дали благословиите ще се сбъднат, понеже изхвърлих почерпката – страхувам се от зараза.

От социални грижи ще й дадат въглища, но трябва да си купи и дърва, а аз днес можах да й дам само 20 лв. От социални грижи отказаха да дават каквито и да е пари за децата (наскоро на някого му е дошло на ума да я накара да подаде документи, мисля, че на един полицай), понеже майка им е жива, но е в неизвестност – ако си под 30 години, трябва да представиш документи за доходите на родителите си. Не че Албена може да знае дали тази жена изобщо е жива – избягала е отдавна. Бащата на децата е починал, както и дядо им. Албена пак е подала документи, но не се надява да успее. Каза, че й е все тая.

По време на предизборните кампании се раздават не само работни места, но и апартаменти, както и обещания за асфалтиране на улиците в махалата. Социалните работници ходят на обучения извън града. Има национални стратегии.

Албена няма да получи общинско жилище, понеже преди известно време е изгонена от такова – защото не си е плащала наема. Получава 80 лв пенсия (майка ми ми каза, че е работила като телякиня в банята, както и че преди е миела входа на техния блок, но един съсед й давал пари и това разстройвало другите съседи и я изгонили оттам), 40 лева от миенето на двата входа в нашия блок, и тича от къща на къща да си предлага услугите, и хората я наемат за около 3-4 лева понякога. Мисля, че е минала 70 години.

Понякога е доста зле, но отказва да й помогна с чистенето – може би мисълта, че може да работи и по този начин да има някакъв контрол над живота си й помага да не полудее.

Някои нейни и мои съседи и помагат с дрехи, от време на време мляко, юрган. За около два месеца успях да й помогна с 430 лв, които успявах да пробутам след кръстосани разпити, в които да изтръгна признанието, че не са яли предната вечер. И се почва един рев, “Не искам, къзъм. Ти на мене не си длъжна.” И понеже се чувства задължена, разказва за мен на съседите, които не живеят по-добре от нея, но се опитват да й помагат и част от тях си предлагат безплатно услугите – ако имам нужда от ремонт у нас и пр.

Сега, като си тръгна, мислех следващия път да я питам дали не иска да остави малката внучка (7 клас) в детски дом. Но дали ще я вземат без съгласието на майка й? И дали ще се чувства по-добре в дома? През лятото Невенчето беше на лагер с деца от дома и ми каза, че всички спели с отворени очи, което, предполагам, означава, че са редовно малтретирани. Пък и никой не иска да се разделя със семейството, което обича, нали?

“Ами няма да й дадат нищо”, каза една моя позната, “нали не е стотник”. Днес проверих в Google и вече знам какво е стотник. Циганите, че са прости, прости са – сигурно им раздават “верните” бюлетини и просто ги пускат. Ама как гласуваме ние умните и образовани българи? Какви институции създаваме ние, умните и образовани българи? Как работим? Как стачкуваме? Ще се промени ли животът ни ако малцинствата изчезнат? Кой ще ни е виновен след това? Дали ще остана без възможността да си играя на Майка Тереза тогава?