"Знаете ли, коментарът ми няма да бъде свързан с откровените глупости за политическия расизъм. Сблъсквам се с расизма всеки ден. Това е по повод моите съседи, тук, в Пловдив, в Кючук Париж, в иначе горе-долу бяла махала! (ОЩЕ >>>> )

Повече на:

Добре забравеното: Юли 2007 - мъдрости, простотии и съветски плакати

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

за да прекратя една идиотска дискусия, преминала от недоразумение в открита агресия, вместо да пиша поредния абсолютно излишен мейл, ползвам личното си пространнстро за да ви питам питам- вие как се справяте с тая болест, липсата на толерантност? За мен това, да си абсолютно сляп за съществуването на други гледни точки освен своята (което не означава да ги приемеш, а само да регистрираш факта, че може би не винаги си прав, защото колкото хора, толкова гледни точки) е някъде на върха на класацията за човешки грехове...

Ето и малко бекграунд:

s. ‎(15:35):

Zdrasti. Da se pohvalq, tykmo nabljudawah ruhvaneto na psihodramata kato wyzmozhnost da si srawnish glednata tochka s taq na drugite

zaformih super skandal s edin biwsh

s. ‎(15:36):

i to nqkak sywsem neusetno, ot prikazka na prikazka, ot udar na udar...

A. ‎(15:38):

hah

s. ‎(15:38):

kupon

s. ‎(15:39):

Adi, kak se naricha towa, kogato schtitash sebe si za edinstweniq prav w edna istoriq, i wsichki drugi, koito imat razlichno mnenie po wyprosa, gi prahstash na psihiatyr?

A. ‎(15:42):

aaaamiii

A. ‎(15:43):

problem s tolerantnostta ,antisocialnost ?

s. ‎(15:43):

s. ‎(15:44):

pitam, shtoto mislq w otgowor da mu pejstna ej toq razgowor

i da ne se zanimawam s idiotshtini poweche

A. ‎(15:48):

rigidnost na haraktera

s. ‎(15:48):

az bih go formulirala inache, no iskah da ne formuliram nishto poweche sama

zatrih dostatychno wreme da obqsnqwam swoqta gledna tochka i swoite greshki

s. ‎(15:49):

obache ottatyk opit da prozrat na swoq strana greshkite si i neadekvatnostta na swoq ton - nulew

A. ‎(15:49):

ama toi ne e dlazhen da ya priema

negov si problem

s. ‎(15:49):

imenno, kakto i az ne sym dlyzhna da priema negowata

A. ‎(15:49):

ama i ti ne si dlazhna nishto

da

s. ‎(15:49):

az prikljuchih pismoto s towa, che poradi fakta, che wseki si gowori na swoj ezik

i che nqmame nikakyw shans da se namerim w prewoda

predopochitam da nqmam nikakwa komunikaciq

otgoworyt- pratiha me na psihiatyr

predi towa obqsnih, che pri wseki opit za komunikaciq eksponirame edni i syshti negativni predstawi edin za drug

s. ‎(15:51):

koeto obezsmislq wsichko

A. ‎(15:51):

da

s yadosan chovek ne mozhe da se govori

s. ‎(15:51):

poslednoto qwno go drazni dotolkowa, che az awtomatichno se prewryshtam v lud

A. ‎(15:51):

e da

imashe edin vic

A. ‎(15:52):

po radioto kazvat "vnimavayte po carigradsko edin lud kara v otsreshnoto"

i edin ot shofiorite na carigradsko psuvaiki " da be 1 - hiliadi sa'

И още малко- конкретния повод да ме пратят на психиатър.

"Н, светът не е само черен и бял. Моето виждане за света поне е различно, както и за приятелство. Предпочитам да живея с хората, а не с абстрактните идеи, които хората от време на време възприемат за свои. Хората се променят- за добро и за лошо и правят грешки. Моята идея за приятелство е да толерирам промените и грешките и да дам шанс на хората, които съм избрала за приятели, а не да кастрирам тия, които са напуснали идеите, които за мен са свети. С теб ми е трудно да го постигна, и за това със сигурност не си виновен само ти. Когато комуникацията се засира, то това се случва благодарение и на двете страни."

Какво ще кажете? Намирисва ли ви на смущение в моя приемник? :-))

]]> http://stalik.wordpress.com/?p=306 Mon, 30 Jun 2008 11:11:05 +0000 Stalik http://stalik.bg.wordpress.com/2008/06/30/%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0/ Свърши се. Първият гей парад на гордостта у нас мина успешно, без пострадали. Абсурдно е, че въобще се наложи да се говори за евентуално пострадали, но все пак живеем в страна, лишена от демократичен опит и дух. Националистите скочиха първи против събитието, според някои в ролята на политически марионетки, целящи да отклонят вниманието от икономическия фон и покачването на цените. Според други пък — защото „те единствени могат да оправят България”, обладават висок морал и ценности. Последното със сигурност бе показано ясно.

Разбираемо е, че някои хора се засегнаха от определянето на тазгодишният парад, като първи парад на гордостта у нас. Всъщност първият, през 2005 г., беше поход на равноправието или нещо от тоя род. И ако трябва да бъдем честни първият ни прайд бе по-скоро втори поход, но считам, че далеч по-важни за ЛГБТ общността са някои други неща, не дефинициите.

Първо трябва да кажем, че въпреки спекулациите от страна на някои, които очакваха по-голямо зрелище, че видите ли, парада не бил успешен, аз не храня никакво съмнение, че успехът е налице. Това ще потвърди всеки с очи и уши тия дни.

Много хора проблематизираха организатора. Много хора проблематизираха краткия срок, в който се организира всичко. Някои дори обявиха събитието за „евтино” и отказаха да съдействат за реализацията му. Трябва да се признае обаче, че за „набързо скалъпен” парада беше наистина чудесен. Все пак бе пилотно представяне. Като изключим, разбира се, лошият маршрут, който бе променен заради феновете на ЛГБТ общността, които посрещнаха парада с викове и илюминации и смело се бориха с полицията за възможността да се докоснат до любимците си.

В светлината на тези неща, както и на нажеженият от напрежение и агресия медиен фон през последната седмица, която показа ясно, че за българинът понятията гей, лесбийка, травестит и транссексуален са абстракции, заредени с размит, преплитащ се или съвсем погрешен смисъл, аз мисля, че самото осъществяване, случването на парада, беше първият и много важен успех. За първи път от години (освен, може би, първият първи гей прайд/поход у нас) ЛГБТ общността излезе от подземните дупки, където бе надлежно свряна, и показа, че ние не сме хора по-различни от останалите, не сме „същества” без морал, не сме олигофрени, не сме Азис, не сме Евгени Минчев, а сме просто обикновени хора, които вървят по улицата всеки ден.

Трябва да се признае, че равните права за ЛГБТ останаха на заден план, прилежно затрупани с дезинформацията на БНС и в частност от страна на лицето Боян Станков, по псевдоним Расате. В момента, в който пиша настоящето обаче, в хотел „Шипка” тече кръгла маса за положението на ЛГБТ у нас. В дискусията участват представители на неправителствени организации и средни училища в България. На срещата е поканен доц. Даниел Вълчев, Министър на образованието и науката, който да представи становището и стратегията за приобщаване на Министерство на образованието и науката. Поканен е и Негово Превъзходителство Вилем ван Ее, посланик на Кралство Холандия в България.

Парада показа как натиска отвън може лесно да уплаши някои, но да консолидира други. В събитието взеха участие и хетеросексуални двойки, някои от които мотивирани в последния момент, поради реакциите на обществото (или поне това, което ни бе представено като реакция на обществото). Взаимността в каузата е друг успех на начинанието.

Нека напомня това, което спомена и Аксиния Генчева на един от отворените петъци в Джемини, а и в самото обявление на парада — в първият парад в Ирландия участие са взели петима души, трима от които чужденци. Днес вече говорим за 10-дневен фестивал в Дъблин, който бе обявен с гордост от кмета на града.

Въпреки, че вече направих опит да обясня защо ни е нужен този парад, спекулациите с това какви са резултатите от него и „какво сме постигнали”, както и с това уместно ли е по този начин да се „парадира” със сексуалната ориентация, след като хетеросексуалните не го правят, продължиха.

Парада помогна на хората да покажат/видят, че различието не е срамно, а различните не се срамуват. Разликата със западните паради в това отношение е, че там различието, което те прави по своему уникален, но все така важен за широкото общество, се празнува. Може би и затова там характера на парадите от години е карнавален — идеята, че това е така, там отдавна вече е разбрана и приета.

Както казах, парада консолидира тези, които иначе са свободни електрони и помогна на някои, които досега не са чувствали истински ЛГБТ общността, да я усетят, да я видят и да намерят един нов начин за приобщаване и участие в нея, като малко или много подкрепяща ги в живота им в по-широкото хетероцентристко общество институция.

Парада осигурява видимостта на ЛГБТ общността, която традиционно е изолирана от медийното пространство, освен ако не е под формата на шоу, на снизхождение, на ирония, на заклеймяване или обида. В събота тази общност стана активна пред очите на всички, застана твърдо против опитите да й бъде натрапен хетероцентристкия мироглед, и постави изискването за взаимно уважение.

Последното за пореден път бе отхвърлено от много хора, които продължиха да питат „Защо им е да се показват? Да си седят у дома.” И всичко това маскирано под лицемерната маска на „Аз принципно съм толерантен към различията.” Много хора не успяха да разберат, че отсъствието на желание да убиеш някого с камъни все още не е белег за толерантност.

Събитието бе изопачено от онези, които принципно не разбират, а заради това и не желаят да се опитат да разберат ЛГБТ малцинствата. Изопачението се изрази най-вече във вменяването на смисъл в този парад, какъвто той далеч не е имал — „манифестиране на сексуалността”. Да, събитието вероятно имаше такъв характер за онези, които традиционно приемат, съзнателно или не, сексуалните малцинства именно като такива — сексуални. Никой не оспорва правото на изразяване на чувствата на Св. Валентин, но когато това стане под не-хетероцентристка форма изведнъж става проблем и „парадиране”.

Отново се повдигна и въпроса с какво пък ЛГБТ са чак толкова дискриминирани. За мнозинството като че ли отсъствието на смъртно наказание или затвор за еднополово сексуално поведение, както и защитата на работното място, вече са достатъчни и нехетеросексуалното малцинство трябва да е предоволно, че и да благодари за тая милост.

Много хетеросексуални не успяха да разберат, че публичното изразяване на чувствата между еднополови двойки, макар да не е забранено от никого (както дебело бе подчертано), не е така просто нещо, както за хетеросексуалните такива. Не могат, не се замислят, или пък не искат да разберат какво представлява за самочувствието на личността страха да се разкриеш през хора, чиято реакция е непредвидима; укорителният поглед на тълпата, когато хванеш човека, когото обичаш за ръка на публично място; страхът от физическа саморазправа от страна на някой „голям мъж, който не обича педали”, ако решиш да целунеш половинката си. „Не съм чул за пребит педал,” казват ни. Разбира че не сте. Кой би отишъл в полицията с подобно оплакване? Кой би казал пред пресата „Бях нападнат, защото съм гей”? Коя медия би се заинтересувала въобще? Психическият тормоз поради атмосферата на отхвърляне сам по себе си е предостатъчен. За останалото не е нужен коментар.

Много хетеросексуални не успяха да разберат още, че не е от значение важно ли е или не за еднополовите двойки правото да сключат брак, а факта, че това право го няма.

Много хетеросексуални не успяха да разберат и това, че щом си способен заедно с партньора си да отгледаш пълноценно едно дете, то вие трябва да имате възможността да бъдете заедно родители на това дете, да имате равни родителски права.

Много хетеросексуални не успяха да разберат, че децата днес научават обидната думичка „педал” още в детската градина. А в училищния коридор тая думичка вече е оръжие срещу различните, които често пъти сами все още не са се идентифицирали като такива. Тази думичка е оръдието на моралният тормоз от страна тълпата; думичката, която родителите ти използват, за да ти кажат какъв не трябва да бъдеш, още преди да си разбрал дали си; думичката, която те учи, че си различен и „ненормален” и не трябва да бъдеш такъв. А ако не можеш да се „поправиш” — нямаш място сред хората, които до днес са били твои приятели и роднини.

Този парад бе успешен, защото се състоя и показа какви сме и че ни има. Независимо, че видимостта ни не се харесва на някои. Дали е помогнал или навредил? Никой не може да каже. Това не е химичен процес или физическо явление. Ефективността му не може да се замери надеждно. Едни са станали по-толерантни след парада. Други — по малко. Всеки си има своите причини, своя уникална гледна точка и преживяване от тоя парад. По-важният въпрос е друг: какво е това нещо, което прави мирогледа на хората на Запад един, а у нас — друг? Защо там парада е възприеман като празник, в който се включват всички, а тук е натрапване и пречене, смущаване и парадиране? Защото обществото ни е супер толерантно? Не обичам да коментирам очевидното.

Честит първи (втори) прайд (поход)!

Понеже не се намери по-сериозен омерзител от Расате и понеже гей темата е табу, незаконната пресконференция на 22.06, подслонена от БТА, не мина за скандал, но, виж, нападките на БНС минаха. Това беше евтино. Оголената от аргументация (но пък подплатена с рекламни материали) предсказуема хомофобия на един "политик" е вече предварителна заявка за успеха на предстоящия парад. Заявка за това, че тези паради си имат история и тя може и да бъде написана в София и подписана от мнозина.

Защо това да е успех? Да влезем за малко в детайлите. Понеже за основен аргумент се ползва "да на домашния гей - не на обществения" (и въобще не на гей афиширането в обществото, което трябва да е хетеросексуално по подразбиране), сега му е времето да се припомни на незаинтересуваните от сексуална/полова политика политици, които основно държат на оскъдни и десни "знания" по биология, че парадите се превръщат в такива с десетилетия. Това се наблюдава в Европа много интензивно и тези, следили отразяването им през последните 2-3 години, знаят това. Години, през които такива като белградските "партизани" са имали все по-малко мотивация да бият такива като нас, които пък все по-малко се интересуват от протеста и все повече от припомнящата карнавализация на онази част на личността - човешката сексуалност, която не е само лична, и затова се и "афишира".

Не може да се очаква голямо парти по улиците, но, да, парадът предизвиква: "елате ни вижте" лице в лице. И щом предизвикателството залита към "елате ни бийте", форматът неизбежно ще лъкатуши между социалния протест, веселбата, закона, правата. Неща, от които стана ясно, че и Кемал Еюп не се интересува. Неща, които, да, спадат към мулти-култи-мантрата "свобода, равенство и демокрация" и нейните производни. Запознати сме с недъзите на демокрацията. Не ни трябва тази мантра, ако не служи на никого, дори и на Комисията за защита от дискриминация. Ето нещо, което ни свързва с националистите - не на фалшивата толерантност.

Щом се заговори за гей политика, някакви политици започват да говорят за други политици, които били обратни. После идва ред на гей мафията. Оттам обикновените гейове и лесбийки изпадат от политическото изобличително умозрение. Това говори доста, г-н Расате. Говори, че параболата на хомофобната омраза, по която се движите, може би всъщност ви е съвсем безразлична. Че целта ви не е овчарски скок над толерантността, а овце. Същата реторика, по която Волен Сидеров се поувлече, но понеже вече е сериозен политик, не говори за гейове. Може би някой гей мафиот/политик му е запушил устата? Или просто му е безразлично?

Нека да се каже защо е необходим този парад, освен че ще покаже срещу какво точно се изправят онези, които не са обратни само по пантофи. Ако съществува наистина обществена омраза, най-добрият вариант това да се случи е фронтално (най-накрая). Парадът е необходим, за да видим коя беше тази седмица, месец, година на толерантността и коя не беше. Да се види безразличието, наречено толерантност, и прикритостта като конформизъм и авторепресия. (Две полярности впрочем, създаващи чудесна формула за взаимно търпене и миролюбиви европейски доклади.) Да се види, че толерантността е лъжа, когато не е видима, така както сексуалността е лъжа, когато е невидима.

Всъщност с г-н Расате и ко. не всичко ни разделя. Аз самият споделям част от дясното мислене на национализма, даже съм се увличал по ислямофобията на Ориана Фалачи. Имаме общи интереси - например подобряването на образованието по биология. Биологът Расате не се интересува "от истината" за хомосексуалността и какво я причинява: природата или гей мафията. Спомнете си пак Козофски, Яшо Минков, Сидеров, сега и Расате: всички те не се интересуват от факти, те са им безразлични, не желаят да ги знаят, затова и биологичните им познания, с които се легитимират пред хетеросексуалния електорат, все не достигат. Имаме общи интереси, да: парадът вече комай завихря вихрушка от лъжи и тяхната публична среща вече е организирана - ако няма толерантност, нека видим това. Ако е лъжа, тя е свързана с "нормалността" на българина, на целия хетеросексуален обществен парад. Да стане ясно, че тази лъжа е удобна за етническите групи, но с нас няма да мине. Да стане ясно, че такава лъжа е свързана с извличането на дивиденти, така както Расате получава дивиденти от нетолерантните си лъжи и бащинския си инстинкт към нацията.

Наистина с БНС, "Атака", "Воините на Тангра" и прочее имаме общ интерес от парада. Техният интерес е облечен като обществено-нормален, нашият беше преоблечен от Расатe като "личен", домашен, ненормален. Ако ще идвате на контрапарад или на самия парад, облечете се лично, г-н Расате, а не нормално. Политици там май няма да има, макар и да са поканени. Няма да ги има и обратните политици, които с вас силно ни свързват, макар и по различни причини. И ние искаме да ги видим.

Автор: Станимир Панайотов
Източник: dnevnik.bg

Ето Ви едно определение на толерантност по български: " Не ми пречат, само да не демонстрират, или да не сами пред очите, да са скрити някъде.  Кои ли са тези скритите?  Всички -  Те -  Различните: хомосексуални, деца с увреждания, инвалиди, малцинства, всичко което се отклонява от нормата и, което в нормалните страни биха нарекли дискриминация.

Вчера в някои от новинарските емисии провеждаха интервюта с случайни минувачи около НДК. Въпросът беше " Одобрявате ли Гей Парада в София?" Да оставим на страна отрицателните отговори, протестите и всички хомофобски прояви, за мен по интересни станаха така наречените одобряващи събитието граждани. Масовият отговор представляваше нещо като сентенция на заглавието "Само да не са ми пред очите, иначе не ми пречат",  "Ами, да нямам нищо против, но да не демонстрират толкова много", " Те са много симпатични, но напоследък много се набиват на очи" или простото "  Да, одобрявам, не ми пречат". Много любопитно българите определяли другите около тях,  които не са като тях.  Да те са толерантни към другите, доколкото те не нарушават спокойствието на техният Аз, не навлизат в комфорта на средата им. Знаят, че там някъде има едни други деца, които страдат изоставени в домове, но когато трябва  тези деца да се приобщят към обществото, излизат на масови протести против защитена къщичка, с малко болни  дечица, които не са така разбираш ли, красиви и прекрасни като всички "нас".  Ето и начин да се справиш с "гей проблема" - хайде, всички участници в гората както пише Петя днес . Така де, има парад има проблем, няма парад, няма проблем. Така София е първата световна/европейска столица, която хем провежда една традиционна проява дори за Ейрусалим (да, там сред всичките свети места, танцуват весели обичащите се човеци и  то не от срещуположният пол), хем ако не знаеш къде и кога е, няма и да разбереш за нея.  Така кметът Бойко Борисов също оказва толерантността си, ала само да е ми се пречкат нека си скачат там в гората.  Всичко това води до изводът, ще има още да растем като общество за да усвоим основни понятия като свобода, равноправие, човешки права.  Надявам се, някога да се отърсим от стопроцентовият си  егоизъм и отворим малко сърца и души за света около нас.

Интересен факт за зараждането на Гей Парадите по света: възникнали са като протестни движения през 60 и 70 години на 20 век.

Интересен факт за хомосексуалните хора : те са абсолютно нормални, като мен и теб, обичат като нас, страдат като нас, влюбват се като нас, държат се лошо като нас, какво толкова, че не е от другият пол. Ако около 10 % от хората не са хетеросексуални, това не е изключение, а друго нормално състояние на нещата.

Интересен факт от древността: древните гърци са ценели любовта между мъже над тази с жени,  в древен Рим е било е рамките на нормалното двама мъже да са любовници, в Китай и Япония в публичните домове са работели както жени, така и млади момчета.

Тези, и още други бележки по толерантност - в новия брой на PR'AX от ROI Communication.

PR’AX, бр.VI, 16.11.2007