От много време имаше съмнения за същността на камикадзетата в Ирак.Много медии споделяха мнение, че ЦРУ обучава само камикадзетата, и бомбите се задействат от хора,далеч от мястото на събитието.Че всъщност колите са управлявани от машини.И да и не -това бяха позициите на повечето обсъждания.Вярно обаче е едно - ЦРУ наистина има свои лагери за обучение, какъвто беше случая с Ал Кайда през 80-те години на XX век.

Същото е положението и с Афганистан.Ракети,идващи от нищото.толкова често,едва ли не планините на Афгания са бъкани от талибани.Наистина има нещо гнило в това, ето защо журналистите, които бяха направили предаването се бяха нагърбили с опасната задача да докажат, че всичко е нагласено.Впоследствие разбрах, че наистина колите-убийци са управляни от друг, но не от машини, в тях са реални хора, които...не знаят ,че са камикадзета.Прочетете за какво става дума.

При навлизането си в Ирак и Афганистан, САЩ сформира свои структури вътре в страните.това е един и същ модел.Ал Джазира показа неведнъж материали за това.Набират се хора от местните, плаща им се, така се сформира полицията след войната.Повечето такива полицаи са подкупни, останали верни на старите режими, както е в Афганистан.но тяхната задача е друга - да снабдяват Гуантанамо с материал- по-точно, хора.

Една идея винаги се нуждае от потвърждение, постоянна пропаганда.Ето защо все някой трябваше да бъде терористът в играта.Като Counter Strike .Но тук ставаше дума за съдби на реални хора. Точно идеята, че САЩ отиват като освободители се нуждае от много ресурси.За целта им послужи добре фактът, че в Близкия изток ненавиждат САЩ и така лесно можеше да се изтъкне тероризмът.В своя материал Ал Джазира разказа реални съдби, които аз ще преразкажа.

Ирак,пътят Басра-Багдад

Кола с водач, сам, пътува в посока Багдад.На 30 км. от столицата има пунктове на американската армия .Спират колата.Шофьорът е отведен в стаята за разпит,както обикновено -къде е тръгнал,какво ще прави и т.н. Интересното е, че през това време му слагат бомба към колата, вече знаят къде отива, нагласена е да гръчне точто тогава,като стигне целта си в Багдад.Човекът не знае нищо- качва се,доволен,че е минал разпитът.Стига до пазар в Багдад...колата гръмва,а телевизията обявява един от най-кървавите атентати в Багдад от ..камикадзе.Ако не е бил предател сред самите войници, този случай нямаше да се знае.Изглежда дори тяхната съвест се пробужда.

Афганистан, Малко преди Кабул

Момче на 26 години си купува кола на старо.Най-накрая. Щастливо започва работа с нея-прекарва стоки и хора от град в град.Един ден качва още двама души със себе си.ще спомена, че е сложило електронен часовник за украса.Пътуват към Кабул.Преди града излитат ракети и удрят американски конвой.Идват афганистанските части,подчинени на САЩ и спират колата на момчето.Виждат часовника и казват, че те са насочили ракетите.В стаята за разпит ги пребиват, момчето умира от раните си -счупват му крайниците и ребрата.Другите двама са откарани в Гуантанамо.След няколко месеца изтезания, тъй като момчетата не знаят и няма как да знаят кой е изстрелял ракетите се разбира, че началника на полицията в района на ракетите сам е изпратил ракетите и арестите са били, за да се прикрие това.Но трима души вече ги няма.кой знае още колко хора.Това беше голям скандал, който се разследва от големите медии в света, впоследствие гръмнаха скандалите около ЦРУ и Гуантанамо.

Бях потресен от разказите.не знаех какво да мисля.Всъщност знаех само едно-ако искате да взривявате, обърнете се към частите на САЩ в Ирак и Афганистан.

Не очаквайте да прочете поредното проучване защо има джихад,какво било и какво не е .Не.Това го пиша от себе си,от знанията ,които имам според мен ,наблюдавайки и посещавайки мюсюлманска държава.
Идеята за джихад не е от днес,както се досещате.Това е традиция,и смея да твърдя ,че я е имало още по времето на т.нар. Джахилия(Епоха на Невежеството).Това може да се сравни ,може би - с идеята за вендета,но само в някои аспекти.
За обикновенните хора джихад е нещо велико.Те израстват с идеята,че трябва да си защитават земята и достойнството,което за арабите е изградено в култ.Казвам не случайно арабите-защото джихада ,като идея се внася от Исляма в останалите ислямски народи,а той самият е създаден от арабите.
В интерес на истината представата за джихад е доста извратена от походите на османските турци.Тогава се създава чувството,че джихадът трябва да е война.Но смисълът на думата е вътрешна борба със самия себе си.Има много видове джихад -на Меча,на Ръката,на Сърцето ,на Езика...Има Голям и Малък джихад,като последният е всъщност войнственият.Големият джихад е този на душата - той е най-важен за всеки мюсюлманин.
Но както споменах при походите на османците в Европа тази представа се изменя в съответствие с културата на турците и тяхното войнско усещане.Ето защо в момента единственият смисъл,който Запада вижда в джихад е този на войната.
За съжаление и местните жители мислят така ,убедени,че трябва да се борят с всички средства.И тази омраза е насочена най-вече към западните страни,които спомагат за това още от края на XIX век ,когато са окупирани Египет,Алжир,Сирия и т.н.Спомага фактът ,че повечето арабски земи остават под чужда власт - преминали от осмаски ръце във френски или английски.Общо взето двете държави си поделят територията с договора Сайкс-Пико ,който разпределя френските и английските зони на влияние.Виждайки тези действия арабите няма начин да останат бездейни.Оттогава тази ненавист се преражда в джихад,във свещена война срещу Запада.Много е трудно да се осъзнае психиката на тези хора,най-вече ,защото те са различни от нас,преживявали са какво ли не,учени са в идеали.А традициите са единствените,които могат да помогнат на западния човек,който уви ,но губи идентичността си.

Началото на политическо - религиозните партии е дадено в Египет.Оттам се разпространява в арабските и ислямските държави.Най-дейно участие взима организацията "Мюсюлмански братя". За основател на "Мюсюлмански братя" се смята Хасан ал-Банна ,израстнал в семейство на религиозни реформатори.Баща му бил ученик на големия мюсюлмански просветител Мохаммад Абда.Самият Хасан се обучавал при реформатора Рашид Риза-известен сирийски просветител.
В началото на XX век положението на Египет и арабския свят е било много напрегнато.Политическите и социалните положения се влошават вследствие на западния колониализъм.Англия и Франция раздробяват Османската империя.Тогава Англия анексира Египет.Почти моментално се създават благотворителни организации,които изказват съпричастност към разделената арабска нация.Хасан ал- Банна създава своя организация.Той използва постигнатото от миналите реформатори - Джамалалдин ал-Афгани ,Мохаммад Абда и Рашид Риза- като основа на организацията си.Създаването на партията(от организация става партия) става възможно и от факта,че държавата вече се възприема,като един от Стълбовете на исляма.
Ислямът ,проповядван от групата на Хасан ал-Банна се оформил от неговите идеи.Трябвало да има някои основни неща : почит към нацията и държавата; социална справедливост ,вяра в Единствения Бог ,законодателството да се опира на Корана и суната.Тези мисли се изказват от него самия на 5 Конгрес на "Мюсюлмански братя" през 1938 г. :
"Това е салафитска организация,сунитска ,като направление и суфитска ,като истина!Политическо общество и научна ,културна асоциация; икономическа компания и социална идея.Идеята за братството е чисто ислямска в целите и средствата си и не се свързва с друго!"

Това определение показва за първи път ,че мюсюлманските братя са политическа общност.

След този кратък разказ се надявам думата джихад да е станала по-ясна.С течение на времето разбрах ,че българският и арабският народ имат много общо.И двата народа са страдали под турския ятаган.И двата народа са губили своите деца по бойните полета.Знаете ли, че в Сирия има местност наречена "Долината на българите"? Това са загиналите българи за свободата на Сирия.Битката при Мейсалун, началото на ХХ век.Французи срещу араби, и 19 българи.След битката са избити всички 20 000 араби плюс българите.
След тези мисли се задават вече мислите за съвременния свят.Задавам си някои въпроси...

Защо телевизията подклажда толкова омразата между ислям и християнство?

Защо правителствата се мъчат да се мразят хората?

Защо едните забраняват джамиите,а другите не пипат църквите ?Та дори в Иран има катедрали...

Защо Европа и САЩ не гледат своите проблеми ,а толкова ги бърка дали жените имат фереджета, дали мъжете са хомосексуалисти и т.н.

Защо никой не пише за серията изнасилвания на малолетни момичета в малките белгийски градчета?

Защо никой не пише и не казва по телевизията за немските изверги и човекоядци?

Защо щом имаш Коран вкъщи и те затварят? Нима се съди за един народ по няколко души? Не всички са Бин Ладен.Не всички са Ал Кайда.Не всички мразят и се взривяват.Не е трудно да се опознае един народ.Трудно е да имаш желание за това.

Това са няколко сценария за евентуална ескалация на конфликтите в съвременния свят. Ако до преди няколко години те биха звучали като фикционални филмови сюжети за края на човечеството, днес те са по-реалистични от всякога. Историята започва с масирана сухопътна офанзива на Израел на ливанска територия и тестове на една севернокорейска ракета с обсег от 5 000 километра…

Израел започва масирана сухопътна офанзива срещу Ливан. Бейрут става арена на невиждано клане, което концентрира в себе си цялата омраза между евреи и араби, която се наслоява през годините. В същото време в Тел Авив избухват десетки самоубийствени атентати, които слагат край на мълчанието на палестинците, чийто задълбочаващи се проблеми, родени от изолацията останаха в сянката на ливанската криза в последния месец. Израел реагира остро, като навлиза дълбоко в палестинските територии; десетки селища са заличени от картата; стотици невинни са избити. Сирия обявява пълна мобилизация на войските си. Проамериканските режими в Саудитски арабия и Йордания запазват умерените си позиции, което настройва масите срещу тях. Ислямистки терористи атакуват Риад и Аман, докато хиляди демонстранти протестират срещу марионетните си управляващи. За първи път бомби избухват в шест звездните хотели на богатия Дубай.

Арабският свят се разцепва на два лагера – верните на палестинската кауза антиамерикански държави с бедно и неграмотно население срещу богатите на петрол страни с висок стандарт на живот. „Хизбула” изстрелва ракета с висок обсег до Тел Авив. В Израел настъпва масова психоза, разузнаването твърди, че ракетата е иранска.

Джордж Буш прави изявление, че има несъмнени доказателства, че Техеран е на крачка от технология за производство на ядрено оръжие и открито призовава света за „общи усилия срещу опасността”. Създава се коалиция между САЩ, Израел и Великобритания. НАТО е призовано да се намеси. Администрацията на Буш за пореден път блокира резолюция в ООН, осъждаща еврейската агресия. Представителите на Франция и Германия напускат демонстративно Съвета за сигурност в знак на протест. Русия запазва мълчание, защото вижда в евентуалната война възможност да засили още повече икономиката си.

Северна Корея обявява, че разработката на дългоочакваната ракета с хилядакилограмов заряд „Таепо Донг 2” е приключила. САЩ предупреждават режима, защото това означава, че в обсега на „Таепо Донг 2”, който е над 5000 километра попадат Аляска и части от Хавайте. В отговор Северна Корея прави ракетни изпитания. Заблудена ракета пада в центъра на Сеул, убивайки между 10 и 30 хиляди души. Светът е в шок. На сцената на дипломацията настъпва истински хаос, всички се страхуват от евентуална агресия от страна на Северна Корея, която се самопровъзгласява за новия регионален лидер.

Започва погранична война между двете страни на Корейския полуостров. Китай и Япония обединяват усилията си, за да защитят границите си. На другия край, отвъд Азия кюрдите в Турция провъзгласяват република Кюрдистан, съединявайки се с кюрдите в северен Ирак. Турското правителство използва сила, в резултат на което избухва гражданска война. На власт отново идват ислямистите. ООН вече не съществува, тъй като формално Съвета за сигурност, съставен главно от победителите във Втората световна война е неспособен да постигне консенсус, по който и да е въпрос. Започва Третата световна война…

От цялата сложност на международните конфликти днес, става ясно нещо много страшно. Най-висшата ценност – животът – очевидно вече няма никакво значение, което трябва да ни подскаже колко нещастно е човечеството в наши дни. Ако изпепеляващият огън на двете големи световни войни лумва от малка искра в Сараево, която преди почти един век взривява сгъстения въздух в Европа, то в момента горят десетки малки и големи пламъци, които подхванати от вятъра могат да разпалят световен пожар, който този път със сигурност ще бъде много по-фатален и унищожителен от Първата и Втората световни войни.

Представихте ли си как може да стане това…?

Холандският Волен Сидеров пусна на 27 март в интернет видеото, което незабавно бе разпространено в сайтовете за видеообмен, но и бе смъкнато с почти същата скорост от повечето места. Ето за какво става въпрос:

"Фитна" се появява за пръв път в Liveleak.com, британския YouTube, който стана известен с каченото видео на обесването на Саддам Хюсеин. Сега порталът още веднъж напомня за себе си и след като веднъж свали скандалното видео след заплахи към екипа, вчера отново го пусна за свободен достъп за възрастни. Филмът съдържа скандални призиви и е напълно в духа на посланията на партията на Вилдерс: "Спрете Исляма". Той обаче доведе до това, че холандският премиер се извини за посланието, идващо от неговата страна.

Казусът много напомня за друг холандски "творец", направил филм срещу Исляма - Тео ван Гог, роднина на известния художник Винсент ван Гог. Тео е автор на филма "Submission" ("Подчинение"), заради който бе убит от Мохамед Буйери през 2004 година. Двете части на филма "Подчинение" може да видите тук и тук.

Вилдерс едва ли ще бъде убит. Той обаче може да отпуши доста силна вълна от етническа омраза. Карикатурите на Мохамед вече дадоха достатъчно добър пример за това как умишленото насаждане на омраза на религиозен принцип. Ислямът отново е приравнен до тероризъм, въпреки че са ползвани и доста скандализиращи кадри с призиви на арабски. Развитието на скандала предстои, последиците тепърва ще се видят.

Само е хубаво да се позамислим: защо когато от страна на Исляма дойдат провокации, трябва да си мълчим. Но всичко, произлизащо от християните, е повод за Джихад. Или пък греша?

Още от времето на Георги Марков, убит в британската столица, Лондон е последното убежище и подслон за няколко души, които са преследвани в собствените си държави. Когато бившият руски шпионин Александър Литвиненко излиза от суши-бар "Ицу" в центъра на Лондон на 1 ноември 2006 г., той носи в ръката си списък с имена на потенциални мишени на руските служби.

Без да предполага, че е смъртоносно облъчен с Полоний 210, Литвиненко се среща с най-добрия си приятел - чеченския лидер в изгнание Ахмед Закаев, за да му предаде важната информация и да го предупреди, че той също е в "черния списък".

Литвиненко умира от радиоактивно отравяне и Закаев разбира, че не е в безопасност дори и в Лондон. Това е една от причините да се срещне с екип на bTV в един от големите лондонски бизнес-центрове.

Човекът, който беше посочен от руските служби като един от организаторите на заложническата криза в Московския театър през 2002 г, бившият външен министър на сепаратистката република Ичкерия, най-добрият приятел на Ана Политковска и Александър Литвиненко излива душата си в bTV Репортерите на 24 февруари.

Хайтам Рашид дълги години е служител в протокола на иракския президент. През това време е виждал с очите си потресаващи картини, запечатани от личните оператори на Саддам. Те също ще бъдат излъчени в bTV Репортерите, където Хайтам ще разкрие неподозирани подробности от личния живот на диктатора и отношението му към България.

Във филма екипът среща зрителите със Закаев и Рашид - две личности, за които Лондон е нещо повече от град за живеене - Лондон е тяхното официално скривалище. Ексклузивно, бившият служител в протокола на иракския президент Саддам Хюсейн - Хайтам Уихаб и чеченският лидер Акхмeд Закаев ще застанат пред зрителите на bTV, за да разкажат и покажат неща, които никой досега не е виждал и чувал.

Гледай тук: http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?

Нека заемем позиция, нека имаме отношение.

Да покажем, че имаме мнение и че всъщност ни пука !

 

През 1972 г. по време на летните Олимпийски игри в Мюнхен, единадесет израелски спортисти са отвлечени от палестински терористи от организацията „Черния септември”. След неуспешен опит за освобождаване на заложниците от германските власти, атлетите са убити.След събитията в Мюнхен, израелската министър-председателка Голда Мейер сформира наказателен отряд, който да издири и убие единадесет знакови фигури, свързани с атентата в баварската столица. Започва операцията на израелските специални части, наречена с кодовото име „Гневът на Бога”.Един от ръководителите на тази операция е Джувал Авив, за който се говори, че е прототип на главния герой от филма на Стивън Спилбърг – „Мюнхен” – Авнер(Ерик Бана).Днес, господин Авив живее в САЩ, където управлява „Интерфор Инс”, компания, която се занимава с разузнавателна дейност. Автор на книгите „Complete Terrorism Survival Guide”; The Complete Guide to Protecting Yourself, Your Family, and Your Business (2004). Приема разговор с мен, след дълги уговорки, че няма да задавам въпроси, свъразни с детайлите около "Гневът на Бога".

Излъчено в предаването "Пропаганда" на Дарик

Господин Авив, позволете ми първо да ви благодаря, че приемате поканата за това интервю. Как сте днес?

Много добре, благодаря ви! За мен е удоволствие и чест да бъда гост във вашето шоу.

Само преди два месеца вестник „Индипендънт” ви нарече „добрият убиец”. Харесвате ли този прякор?

Искам първо да изясня, че поради юридически причини, вие трябва да разберете, че събитията в Мюнхен през 1972 година и последствията след тези събития все още представляват „отворен случай”. Това винаги ще бъде „отворен случай” за международната общност. Затова аз наистина не мога да влизам в дълбоки детайли на операцията срещу терористите от Мюнхен, но мога да споделя някои неща, които са свързани с общия контекст, но не и с подробностите.

Относно вашия въпрос, дали аз възприемам себе си като добър убиец или не, искам да ви кажа, че израелските войници не гледат на себе си като на убийци. Защото това е война. Война срещу тероризма и както във всяка голяма война винаги ще има терористични групи, които ще се стремят да постигнат своите политически цели, убивайки хора и извършвайки атентати.

В тази война, както и във всяка друга, има жертви и от двете страни. Затова израелските войници не са убийци, те просто са различен тип войни, които извършват специфични операции. Ако трябва да откриеш терористи, които се крият в много недостъпен и таен район, ти не можеш да изпратиш цяла армия. Ти трябва да изпратиш малък отбор от професионални командоси под прикритие, за да свършат работата.

Някои хора наричат тези командоси убийци, но други ги наричат войни срещу тероризма.

Операция „Божий гняв”, която цели да ликвидира всички отговорни за убийството на израелски атлети по време на олимпиадата в Мюнхен от 1972 година, винаги е била отричана от израелските правителства. Вие какво ще кажете по този въпрос. Реална ли беше тази операция?

Да, това беше реална мисия. Правителството на Израел винаги е отричало и винаги ще отрича всяка подобна операция, която се предприема. Нормално е за една държава да отрича, че търси и убива терористи в друга държава. Всяка страна, включително САЩ и България биха отрекли подобно нещо.

Защо Израел реши да е толкова категоричен в отговора си на палестинците от „Черния септември”, които извършиха клането в Мюнхен?

Отговорът на Израел беше породен от обстоятелствата, при които бяха убити нашите спортисти. Това стана по време на олимпийски игри, които от древността се смятат за време, когато всички нации се събират на едно място, заради спортни събития, в условията на приятелски отношения. Това важи и за страни, които по принцип са врагове, но на олимпиадата всички стават приятели.

Олимпийските игри се развиват пред очите на целия свят и затова цялата планета гледаше към Мюнхен. Тогава, израелските атлети бяха убити. Затова Израел взе решение, да си отмъсти, да изпрати съобщение до всички терористи – „Вие може да направите всичко, но никога няма да избягате от последствията на вашите действия. Ние няма да бомбардираме градове, няма да нахлувахме с военна сила в държави, ние ще направим само едно нещо – ще ви издирваме лично. Цял живот. Където и да сте ще ви намерим и справедливостта ще възтържествува… „

Това послание беше много ясно и много ефективно дълги години след Мюнхенската мисия. Разбира се, след като от тази операция измина дълго време, тя беше забравена и терористите отново надигнаха глави.

Но тогава, Израел просто реши да реагира по начин, по който никога не беше реагирал преди това. Това беше първата операция с подобен екип от хора. Според мен, мисията беше много успешна.

Колко струва човешкият живот днес?

За съжаление, терористите гледат на човешкия живот много различно от начина, по който ние гледаме на него. Те извършват самоубийствени атентати, изпращат децата и жените си, за да се самоубиват. В Европа и САЩ, подобен начин на мислене е изключен. Ето защо, най-трудното препятствие в борбата срещу терора днес, са хората, които се самоубиват. Защото ние не можем да ги разберем. Те не се спират пред нищо, защото са решени да умрат. Единственият начин да ги спрем е да ги елиминираме преди те да са елиминирали нас.

Ако някой ден Израел отново организира операция, подобна на „Божий гняв”, бихте ли се включили?

Днес аз съм американски гражданин и живея в САЩ. Също така вече съм доста по-възрастен от времето на Мюнхенската операция. Аз вече не съм войник. Но ако можех отново да бъда млад, както тогава и получа подобна задача, моят отговор би бил: „ДА!”.

Защото единственият начин да спрем хората, които убиват невинни жени и деца, е да ги преследваме и да ги спрем, преди да са изпълнили своите планове. Затова, моят отговор ще е „ДА”!

Но реалистично погледнато, вече съм прекалено стар…

Съществуват ли днес екипи от командоси, подобни на вашия, които отстраняват терористи зад сцената?

Не мога да ви отговоря, защото не знам. Аз обаче смятам, че няколко страни притежават подобни възможности. Например, сигурен съм, че Англия има голям опит в това отношение, натрупан по време на борбите с ИРА. Мога да ви кажа също така, че вероятно Израел все още има подобни екипи, които по всяко време са готови да направят, това което е необходимо, ако има нужда те да бъдат изпратени. За други страни не знам…

Бин Ладен все още е жив. И според мен никой все още не е използвал концепцията за изпращане на специален екип, който да го преследва. Хайде да се опитаме да сравним, кое е по-добре? Да изпратиш петима специално обучени командоси, със задачата да намерят Бин Ладен или да изпратиш цялата американска армия в Ирак и Афганистан, да нахлуеш в тези страни, да убиеш хиляди? Кое е по-доброто решение?

Според мен, концепцията за малка група е много по-проста, ефективна и най-важното – изпраща много силно послание до терористите – вие трябва да се страхувате, защото те няма да ви изпратят армия, а хора, които ще ви търсят и вие няма да знаете, къде и кога те ще ви открият.

24 ноември, 1989 година.

Както всеки петък йорданецът от палестински произход Абдула е станал рано, закусил е леко и пушейки спокойно своята цигара е изчакал двамата си сина – Ибрахим и Мохамед да се приготвят за петъчната молитва.

Въпреки че са широко разпространени в мюсюлманския свят, имената на тези две момчета издават специалния им произход. Всички мъжки имена в исляма водят началото си от два корена – „хмд”(от името на пророка Мохаммад) и „абд” (от Абдуаллах, в превод Роб на Бога). Ибрахим и Мохамед носят и двата корена, което означава, че баща им е силно религиозен човек.

- По-бързо! Днес е свят ден! – гърми гласът на иначе дребничкия мъж.

Очуканият бус „Тойота”, с който Азам превозва портокали през делничните дни, запалва от третия път. От касетофона зазвучават натрапчиви религиозни напеви и рецитирания на корана, които не са смущавани от никакви разговори. В автомобила цари гробно мълчание, което е в пълен синхрон с празния път, който води до Пешавар.

В милионния пакистански град нищо не подсказва, че това ще бъде последната разходка на крайно религиозния баща и неговите двама сина с библейски имена до красивата джамия. На около два километра от къщата на Азам се чува леко прищракване. Касетофонът спира. 20 килограма тротил избухват с толкова страшна сила, че буквално разчленяват телата на пътниците, превръщайки ги просто в малки, грозни, кървави късове от обгорена плът. На платното зейва яма с размери два на три метра.

Не след дълго по информационните агенции в света се появяват кратки и незначителни съобщения за смъртта на арабски екстремист в Пакистан. За световното муджахидинско движение обаче тази новина идва като божий бич. Фанатиците изпадат в паника. Ударът на тайните служби на СССР е свиреп.

 Абдула Азам е мъртъв! Учителят е убит!, повтарят през сълзи неговите студенти от университета в Риад, сред които и неизвестният никому саудитец Осама бен Ладен.

За България тази смърт е добра новина. Българското разузнаване може да си отдъхне. Един много опасен човек е вън от играта и ще престане да насъсква фанатиците срещу България. Този терорист-интелектуалец е истинският идеолог на световния джихад и духовен баща на сочения за терорист номер едно в света днес - Осама.

Харизматичността на Азам се крие в писателския му талант, благодарение на който семето на крайните му и безумни идеи покълва в съзнанието на младите пакистанци, афганистанци, палестинци, йорданци изключително успешно.

Неговите притчи са били изумителни: афганистанци, които са били подкрепяни в битките с руснаците от ангели, възседнали коне, птици, които са носели бомби, за да помогнат в унищожаването на вражеските самолети и всякакви митологични същества, които са опиянявали неграмотните младежи до такава степен, че Абдула бързо се е прочул сред ислямистите.

В зенита на своята кариера, когато Азам вече е символ на джихада, неочаквано той обръща поглед към България, където „Възродителният процес” е в разгара си.

Българските турци вече са със сменени имена, а десетки хиляди от тях са принудени да напуснат домовете си и да се изселят в Турция. Тук Азам вижда прекрасна възможност за създаване на муджахидинско движение. И скоро започва да действа.

На това мнение е и един от големите изследователи на ислямския фундаментализъм по света – професор Владимир Чуков. Много пъти с него сме обсъждали личността на Абдула Азам. Дори скоро професорът ще издаде книга, в която ще изложи втрещяващи детайли за ислямистите и техния начин на мислене. Това, което аз знам обаче е, че през 1989 година България е била на крачка от това да се превърне във втори Афганистан или Босна.

С изумителна страст и крайна предубеденост Азам започва да пише за Родопите и смолянския регион, където мюсюлманите според него са потъпквани и унижавани. Според проф. Чуков, той се позовава на информация от някой си Рахим Мумнат, който успява да избяга от България в Турция, за да не си смени името.

Ислямистът стига до там, че нарича самите българи „турци” и отрича съществуването ни като народ. Той твърди, че 30 години след превземането на Одрин през юли 1692 г. османските войски налагат цялата власт над България. Новоосвободената през 1879 г. българска държава е пресъздадена като машина за репресии срещу мюсюлманите, които живеели с векове по тези земи. В този момент тези негови разсъждения достигат до известните днес терористи, сред които и Бен Ладен и Айман аз Зауахири.

Фаталната грешка на Азам е, че издава фатва, в която проклина руснаците за агресията им срещу Афганистан и открито започва да подклажда съпротивата на афганците. Това му коства и живота.

Вероятно Азам е бил убит от съветските служби, но някои смятат, че зад атентата срещу него седи ЦРУ или дори ученикът му Бен Ладен, който е искал цялата власт в Ал Кайда. За нас е важно, че който и да е убиецът, неволно е пресякъл още в зародиш създаването на нещо много страшно в нашата страна.

Вчера българското разузнаване обяви, че е възможно в страната да се заражда и действа радикално движение. Това трябва да подейства като червена лампа за всички служби, защото споменът за Абдула Азам в момента е по-силен от всякога. Всички ислямистки сайтове бъкат с цитати от неговите книги и размисли за джихада. Освен това в Йордания, с пълна сила, действа терористична групировка „Бригадите на Абдула Азам”, която периодично извършва кървави атентати в памет на идеологията на своя баща.

След като Америка получи удар право в сърцето на "империята", големите намериха своя нов съперник в лицето на ислямския фундаментализъм. Последваха директни военни действия срещу "диктаторски режими" и срещу такива, които "подкрепят световния тероризъм". Така целия свят в продължение на няколко години тръпне от всяка прищявка на Дж. У. Буш за интервенция в Близкия и Среден изток, която може да доведе до джихад и дори до нова световна война. Разбира се, само ако срещне неодобрението на другия лагер - Русия (също управлявана от властен президент, чиято желязна ръка се разпростира все повече), тъй като би била намеса в територии от изключително стратегическо значение.

Нито войната в Афганистан обаче, нито последвалата в Ирак дадоха нужното успокоение. Новите режими в тези две държави не могат да се похвалят с кой знае какъв напредък в политическо и икономическо отношение, а това, че ислямистите ще престанат с атентатите, се оказа просто химера. Напротив, напоследък "голямото зло" Ал Кайда отново поднови натиска си - след като организацията пое отговорност за двата атентата в Алжир в края на миналата седмица (Инфо). Шейх Усама бин Ладен също се подвизава напоследък активно в медиите, колкото и неприятно да е това на Буш и компания. Ето и първото му видео от три години насам:
Днес лидерът на Ал Кайда пак се "отчете" в традиционното изказване на групировката по повод годишнината от 11 септември. Както отбелязва англоезичният клон на телевизия Ал Джазира, Бин Ладен вече е "понатежал, състарен и с потъмнена брада". Той обаче спокойно говори за нов "керван на мъчениците", спомня си и за убитото миналата година иракско протеже Абу Мусаб ал-Заркауи, който, заедно с много други свои събратя, е "изпълнил обещанията си към Бога". И разбира се, обещава на света още много атентати, кръв и невинни жертви.

Ето тук сме шест години по-късно. Все още не можем да разберем кои са по-големите терористи - тези, които убиват заради вярата си, или онези, които убиват от икономически причини, но под друг предлог. Заплахите са си все така реални, а страхът продължава да расте. Докато накрая всички изтръпнат до едно ниво на пълно безразличие.

Молла Мустафа Барзани, исторически лидер, водач на кюрдската съпротива в Ирак и Иран. Днес, кюрдски гвардейци охраняват портрета му при централния вход на Кюрдския парламент в Северен Ирак. /© снимка: Светослав Иванов

Вече десетилетия наред свещеният Йерусалим е символ на конфликта между евреи и араби. Съгласно конституцията на държавата Израел, градът е нейната единна и неделима столица. Палестинските автономни власти претендират Източен Йерусалим да стане тяхна столица, в резултат на което градът е разделен на две и непрекъснато е арена на кървави сблъсъци. 

Разяжданият от няколко паралелни граждански войни Ирак също има своя Йерусалим. Няма място в Ирак където ситуацията да изглежда по-несигурна от Киркук. Кюрдите в северната част на страната, които никога не са били толкова близо до създаването на своя държава, са твърдо убедени, че градът им принадлежи и е въпрос на време един от най-богатите на петрол градове в Ирак да премине под юрисдикцията на Кюрдската автономия, чиято сила расте успоредно с несигурността и хаоса в останалите части на Ирак. 

От края на войната в Залива през 1991 година над четири милиона кюрди в северен Ирак се радват на почти пълна независимост. Историческите им корени са свързани с териториите, които условно са обособени на север от 36-тия паралел, зона, която е по времето на Саддам е забранена за полети.

Докато Ирак на юг от кюрдските земи тъне в кръв, кюрдите изграждат своите местни институции, плътно оградени от легендарните си милиции – пешмерга. Те направиха избори в целия регион, съставиха свое собствено правителство, управлявано от министър-председател и президент(разбира се от рода Барзани), имат и свой местен парламент, избран напълно демократично. В цялата северна част на Ирак тече горещ дебат за времето, когато кюрдите ще са достатъчно силни, за да се отделят в своя собствена държава. Тези мисли на глас изрази Аднан, едно 20-годишно момче, което срещам в стола на Университета „Хаулер” в Ербил. 

„Очаквам до 10, най-много до 15 години Кюрдистан да стане независима държава”, обяснява ми разпалено студента.

Той не е единственият, който вижда тези перспективи пред кюрдите днес. Аднан просто е един от стотиците хиляди младежи, които нямат абсолютно никакво чувство за принадлежност към Ирак. За да създадат държава след стотици въстания през вековете, кюрдите се нуждаят от пари. Именно тук е разковничето на Киркук – град с население от около един милион души, които живеят върху 9 милиарда барела петрол. Проблемът е, че Киркук, макар и на няколко минути път с кола от Ербил, е извън района, който се контролира от регионалното правителство на Кюрдистан.  

Председателят на кюрдското национално събрание Аднан Муфти ме приема в просторния си, облицован с дърво от светло кафяв дъб кабинет. Той говори спокойно и умерено, точно като председател на парламент на независима държава, която се кани да поиска това, което й се полага – град Киркук. 

„От историческа гледна точка Киркук винаги е бил част от Кюрдистан. Това го потвърждават както изворите, така и старите карти на Османската империя”, категоричен е Муфти.

Наистина, в миналото Киркук е бил център на кюрдската култура. Днес обаче, той е най-разделеният в етническо отношения град в Ирак. През 80-те години Саддам Хюсеин предприема агресивни действия за арабизация на града и изселва хиляди кюрди, които са прогонени най-безцеремонно от родните си места. Сега, след падането на диктатурата, тези кюрди се връщат в своите стари домове, които обаче са обитавани от преселените араби и техните деца, които също смятат града за свои дом. След като към тази етническа картина прибавим и асирийските християни и туркоменците, Киркук се получава точно като умален модел на целия Ирак днес – един страховит микс от общности, които водят кървава борба помежду си.

“Кюрдите искат града само заради петрола, размахва пръст Али, арабин от Киркук, Този град не е техен, те имат Сюлеймания, имат Ербил, какво търсят тук?!” 

Али няма да отстъпи. Нито хилядите сунити, депортирани в града по времето на стария режим. Те са готови със зъби и нокти да отстояват правото си да живеят и работят в Киркук. Взривоопасната ситуация се усложнява и от факта, че ако наистина кюрдите сложат ръка върху петролното находище в Киркук, това означава, че централен Ирак, населяван предимно със сунити ще остане без никакъв източник на доходи, защото в централните части на страната няма никакъв петрол. Това от своя страна е сериозна предпоставка за перманентен конфликт между кюрдите и арабите на юг от 36-тия паралел.

„През 1991 година, след войната в Залива, ние видяхме много добра възможност за преговори с иракската централна власт за статута на Киркук. Преговорите продължиха 4-5 месеца. Въпреки тежките разговори обаче, ние не стигнахме до споразумение. Основната причина беше, че тогавашният режим беше отслабен, но не беше готов да допусне демокрацията в Ирак”, спомня си шефът на кюрдския парламент.

 Това не е единственият случай, когато кюрдите се опитват да включат Киркук в своята автономна област. Такива опити се правят и през 70-те и 80-те години. Сега обаче, кюрдите са наистина на една крачка от победата в Киркук – в новата иракска конституция има текст, който дава насоки как да бъде разрешен въпросът с града веднъж завинаги. 

„Първо, ситуацията трябва да бъде нормализирана и после трябва да бъде проведен референдум до края на годината. Никой от нас не би направил никакви отстъпки или компромиси с този текст. Ние трябва да следваме конституцията, за която гражданите на Ирак гласуваха. Няма начин да отложим референдума или да забавим решението на въпроса. Категорично ще се придържаме към сроковете в основния закон”, неотстъпчив е председателят.

Референдумът, чрез който ще се определи бъдещата принадлежност на Киркук е насрочен за 15 ноември, 2007 година. Каквото и да покажат резултатите Киркук ще продължи да бъде основен стълб на кюрдските амбиции. С всеки изминал ден над града надвисва прокобата на Йерусалим. Очевидно обаче, кюрдите са готови на всичко, защото те чакаха прекалено дълго, за да се откажат от мечтите си за собствена независима държава. Независимост, която ще бъде гарантирана от 500-те милиарда долара в черно злато, които лежат под краката на изплашените жители на Киркук – новият Йерусалим.