Това са разсъждения за връзката между Бог и работата.

Направих изчисления колко време в живота си, човек прекарва на работното място. 35 години стаж, 5 дни седмично, 8 часов работен ден = около 70 000 часа в работа. Голяма част от живота ни минава в работа.

Не става дума за това да си неадекватен или да демонстрираш фалшива духовност. Докато приемаш поръчка да се молиш на глас; или докато тече съвещание да четеш псалми от Библията; или по време на фирмен обяд да си “възвишен светия/ светица” странящ от групата.

Говоря за общуване с Бога в ежедневието. Мечтая за близка връзка с Всевишния през работното време. Жадувам Святият Дух да ме направлява в служебните ми задължения и ежедневието.

Не става дума за това да си неадекватен или да демонстрираш фалшива духовност. Докато приемаш поръчка да се молиш на глас; или докато тече съвещание да четеш псалми от Библията; или по време на фирмен обяд да си “възвишен светия/ светица” странящ от групата.

Говоря за общуване с Бога в ежедневието. Мечтая за близка връзка с Всевишния през работното време. Жадувам Святият Дух да ме направлява в служебните ми задължения и ежедневието.

Защото, ако мисля за Бога само в определени дни и часове от седмицата, аз имам ограничена идея за Бога. Давам му само няколко часа, за да присъства в живота ми. Той присъства, но аз не Му обръщам внимание. Ако Исус не е Господ на работното ми място, то тогава над какво изобщо е Господ и Господар?!   

Нека видим какво казва Библията за връзката Бог – работа.

БИТИЕ 1 глава 

Първа глава се състои от 31 стиха. 35 пъти се споменава подлогът Бог. Бог твори… Бог е главното действащо лице, Инициаторът и Създателят. Но има един интересен модел, който се забелязва.

Бог сътворява. Всеки ден има нещо, което е създадено:

Светлина, Небе, Земя и Морета, трева, небесни светила, морски обитатели, животни. Създаден е човекът.

Невероятни творения. Такава красота има в природните явления и сътворението, че ни оставя без дъх. Сетивата ни се наслаждават на разнообразието и на красотата. Защото сме създадени по Божий образ и подобие! (ст.27) Стремежът към красивото, стремежът да създаваме, да създаваме и творим е заложен в нас още от сътворението! Затова има такива надарени творци – музиканти, художници, скулптори, фотографи, актьори, аниматори! Защото Бог е творец!

Но забележете, в края на всеки ден – Бог прави преценка.

“И видя, че беше добро!” Този израз се повтаря в завършека на всеки ден. 7 пъти се повтаря след всяко сътворение и накрая на целия цикъл го има 8ми път, като една преценка на всичко създадено до момента.

И така оставаме с впечатлението, че Бог се наслаждава на Своето творение. Не прави нещата от днес за утре, а после тия там животинки да се оправят, както си знаят. Бог е прецизен Творец. Не прави нещата през пръсти, през куп за грош…

Всяка клетка в човешкото тяло е изчислена. Имаме дори косъмчета в носа, един естествен филтър, възпиращ по-едри замърсители в носа! Учени изчисляват наклона на земята и ако той бъде променен само с 1 градус, траекторията на планетата ще се измени, атмосферните условия ще се промянят и животът ще приключи! Бог прави оценка и в сътвореното от Него се старае да има баланс, разнообразие и ред. Не е ли това уникално!

Създадени сме по Божий образ и подобие. Ние също можем и трябва да преценяваме нещата. Всеки един от нас разполага с вродени сетивни функции.

След като сме създадени по Божий образ и подобие, как можем да бъдем намарливи в своята работа. “Ами, не ми харесва тази работа, затова не си давам зор! Мързи ме, ще се скатая за малко! Нали на края на месеца ще взема пак пари, колкото и будалата дето се бъхти.

За какво ще му работя на този… той е невярващ!”

Колосяни 3:23 “ Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Бога, а не като за човеци”. Богоугодният човек е богоугоден навсякъде.

Не само извън работно време!

Освен, че е Творец, освен че е прецизен – Господ търси взаимоотношение! Можеше да си обитава в непристъпност и святост, без какъвто и да е досег с творението.

Заселил, човека в Едемската градина. Даде му наставления и отговорност да я обработва и пази. Определи функции на човека, правейки го специален – венец на цялото творение.

Освен това, в  Битие 3:8 четем:

“ При вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, който ходеше из градината…” Бог е достъпен за Адам и Ева.

Бог е достъпен и за теб, колкото и да си мислиш, че няма време за теб.

Проблемът с колегата, радостта от добре свършената работа, насладата да се чувстваш оценен и полезен – това са неща, които Бог ще се радва да обсъдите. Защото Бог се наслаждава в общуването със Своите деца. Не защото има нужда от това, а защото ние имаме нужда от това. Както първолаците искат да разкажат на родителите си за изминалия ден в училище … За мен е добре да споделям с Бога аспекти от работата ми. По този начин, Господ е Бог над работата ми.

Той е Бог не само, когато имам проблем (за да помага), но и в радости и в успехи, дори и в скучни дни!

В цялата Библия се забелязва тази идея: Бог желае взаимоотношения със Своя народ. Не само като жертви в храма, а във всека област на живота – включително и в работата.

Взаимовръзката между труда и поклонението е важна. Трудът никъде в Библията не е описан като нещо недуховно или грешно . Покоряването и управлението на Едемската градина е службата на човека пред Бога. Трудът е бил форма на поклонение, покорство на Божията воля!

Ще си кажете: добре де, ама работата не е само някакво духовно преживяване. Има стрес, преумора, мазоли по ръцете – лее се пот.

Това е последствието от греха на Адам и Ева. Разрушените взаимоотношения между хората и Бога рефлектират във всяка една сфера: също и в работата. 

 “… проклета да бъде земята заради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. … С пот на лицето си ще ядеш хляб…” Битие 3: 17, 19

Това е тъжната истина, на която сме свидетели и в наши дни.

Учени са правили изследване за ракцията на човешкия организъм в различни ситуации. На първо място сред негативните последствия  за човека, е шокът от внезапната смърт на член на семейството или близък.

На 2ро място е ситуацията, при която човек се намира в постоянен стрес, когато дълго време работи нещо, което не му допада.  

Независимо от последствията от грехопадението, ние сме призовани да работим като пред Бога.

Исус Христос направи възможно връщането назад към Бога.

“Вторият Адам”, както го описва Новият завет, ни осигури свобода от греха. Вярно е, че последствията остават, но също така присъства и благодатта. Имаме стремеж да се върнем към Божията святост, към работа, която отдава слава на Бога. Тези копнежи няма да се разбият като морски вълни в скала, защото чрез Исус Христос още тук на земята можем да живеем за Бога. Живот в поклонение, означава и работа в поклонение пред Бога. 

Разсъжденията са породени от споделени мисли на Ед Силвозо и Тим Викърс

Снимка: http://www.sxc.hu

Няма да се впускам в подробно тълкуване на текста. Вътре има толкова много богословски истини, че най-великите мислители в историята са били възхитени. Ще разсъждавам в посока на това какво прави Бог.

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

Коментарите тук

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

]]>