Обичате ли да спите? Защо?  Защото сте уморени, имате свободно време, дошло е времето или просто те силно зависими и пристрастени!!!

Нормален процес при хората е да спят когато са уморени и го правят по принцип в края на деня. Някой спят през деня поради твърде много натоварване а други компенсират от будното си състояние през ноща. Но съществува и такава част от хора, които се отнасят към пухкавите си възглавнички, по пухкави и от мечо пух  и легълца удобни както е удобно облачето в/у което е кацнало ангелче ядящо крем сирене. Досущ като от известна реклама от миналото, всеки удобен момент за тях, дори и не удобен. Те спят много часове, през деня и през ноща. (съноядци)

Още силно си спомням как като малък ме измъчваха да спя през деня след обяд, а аз така и не подавах и исках да си правя моите си неща (каквито и да са били те тогава) Истината според мен е такава, че хората, които са ме принуждавали да го правя са били пристрастени и са искали да ме зарибят, като тинейджър марихуана в 7 клас!!! Аз съм щастливец не успяха, но други паднаха в плен.

Защо съм толкова против съня. Започвам да обяснявам. Според мен, лично мое мнение, когато аз спя аз губя ценно време за всичко. Когато съм буден мога да мисля повече, да свърша повече неща, да измисля повече неща, дори да отскоча до магазина в три през ноща за сладолед и магазинерката след събуждането и да ми обърка сметката в моя полза. Държа се в това състояние винаги колкото е възможно повече. Заспивал съм на обичайни и не чак толкова обичайни места, дори прав. Не съжалявам, това мое поведение е родило незаменими плодове на моята фантазия.

Времето е много ценно. Запознати казват, че е и пари. Така, че то не трябва да се пилее в неща като дрямка, почивка или било там каквото е от което спомен нямам!!!

Винаги съм си казвал, че докато спим, някъде там, човек или група от хора са будни и творят и откриват нещо ново, нещо единствено, понякога и без да искат а ние пропускаме сами нашето намиране на уникалната частица живееща в нас наречена талант.

Така, че хора, от сън спомен няма... дерзайте за повече :)

По-важното е, че сега съм изправена пред избор, който е от изключително значение за това как ще прекарам следващите поне 16 часа: след 6 часа трябва да се вдигам за унито, а още не съм легнала. Има ли смисъл да си лягам или да не се занимавам с глупости, а да нахлузвам слушалките и да пускам музиката?

Преди май на Оminaeshi бях казала, че човек става адски продуктивен като го притиснат скоровете, а даже не съм знаела колко съм права в това си твърдение. И снощи си легнах след полунощ, ама така и не можах да заспя до 6, когато трябваше да ставам и през цялата нощ си мислех как всъщност не трябва да съм в това легло, а в някое друго много по-голямо. И определено да не съм сама. Беше ми скучно. Друго си е да имаш с кого да си говориш. Поне докато ти търпи глупостите, защото неминуемо идва моментът, в който на този, дето те слуша, му писва и те отебава тотално. Това, колкото е лошо, толкова е и добре, ако си имаш чаршафи на рози, които да си разглеждаш. Друго си е да спиш в чаршафи с рози, особено ако си имаш идиотска нощница на розови и зелени точки, която адски ти убива, защото презрамките и са ужасни. Но все пак е на точки и това е единствената причина не само да я търпиш, но и да я обожаваш.

Имам си и ваза с разцъфнали трендафили, но да не си помисли някой, че обстановката в стаята ми е романтична: срещу мен блещукат 3-те светлинки на рутера и постоянно ми напомнят в кой всъщност век живея.

Докато го изпиша всичкото това се оказва, че нямам вече 6 часа, а 5:30. Е май дилемата ми вече е разрешена...

Ако има нещо, за което съм склонна да се тръшна "искам пък!", то това е дълъг и тънък блондински химикал с фламинго на върха. А от опашката на въпросното фламинго да излиза огромен пухкав розов помпон. Трябва да се вкарам в клишето пък! Лятото идва, ще си взема розова рокля, трябва ми и розов химикал.

Ако се случва да гледам особено глупаво, то това най-вероятно е моментът на събуждането, след като съм сънувала розови пантери и лилави слонове да играят карамбол и да си говорят за спорт. Трябва да намаля присъствието на Маринела около себе си...

Това, което искам да кажа всъщност е, че ако утре не си на лекции или работа, усили колоните и пускай:

(Все в някой момент ще се престраша да публикувам и линк към някоя чалга, а тогава, вярвам , mindbolt-ът ще се вдигне от Пловдив и ще дойде да въздаде справедливост. Е пък всеки има право на лош вкус нали?...Или!?)

Бях на 16 когато го изсънувах това. Пролет, от онези хубавите, когато още в края на март грейва слънчицето и всичко се раззеленява. В един такъв прекрасен ден със сестра ми си намираме едно малко, сладурско дакелче. Шляеше се по улицата, абсолютно хаотично и безстопанствено. И естествено си го взехме и право вкъщи. Обаче там майка ни, която явно е в отпуск, казва че не може да го вземем. И се почва едно увещаване!
- Добре, добре. Може да го вземем, обаче трябва да го заведем на ветеринар.
И дружно тръгнахме към ветеринаря. А се оказа, че кабинетът му се помещава в директорския кабинет на училището, в което учехме. Странно, но пък сън е, нормално е да са странни нещата.

Влизаме в сградата, чукаме на вратата на ветеринаря. Но вместо него ни отваря една медицинска сестра, много класическа - с престилка и касинка, от онези пластмасовите, които носеха едно време през осемдесетте.
- Добър ден госпожо! Идваме за ваксинация на кучето. - казва майка ми.
- Какви ваксинации?! Тук се извършват екзекуциите. - и трите занемяваме - Хайде тя първа - посочва мен - после и другата.

Настана смут, кучето изчезна, никой не мислеше и за него. Мен ме обля студена пот, как така ще ме екзекутират. В това време медицинската сестра ми посочи един стол, който приличаше на стол в бръснарски салон. Хвана нещо,което трябваше да е каската, през която се пуска тока, но в случая това беше тава. Странното беше,че майка ми почти не протестира срещу безцеремонността и нарежданията на сестрата. Нямах никаква свободна воля и седнах на стола без да се опитвам да избягам.

Сестрата започна да ми връзва ръцете с каиши. В този момент погледнах през прозореца. А там, както и в действителност, имаше едно огромно липово дърво, листата му бяха млади и зелени, фини и изпълнени с всичкия живот на света, болезнено зелени. Слънцето грееше през тях и всичко изглеждаше като зелена мозайка.

Погледнах към майка си с очакване да направи нещо. Тя беше прегърнала сестра ми, за да се сбогува с нея. И тогава изведнъж се изпълних с омраза. Мразех мисълта, че трябва да изчезна, сякаш никога не ме е имало, и че никой няма да си спомня за мен. Онази нелепа тава вече беше на главата ми, а аз мразех сестра си. Мразех я, заради това, че ще живее още пет минути след мен. Мразех я, че ще съществува пет минути повече и ще вижда зелените липи, че ще е в прегръдката на майка ми, ще диша, ще бъде.

Точно в този момент сестрата тръгна да дърпа ръчката с тока и часовника звънна! Не знам как стана в точният момент преди да мозъка ми да бъде изпържен, но наистина часовника звънна в седем без петнадесет и хукнах за училище.

От тогава като стане пролет чакам онова зелено да се появи по клоните и му се радвам искрено, но ми става и тъжно, че в онзи момент в съня си съм почувствала такова нещо като омразата. Но все пак надделява радостта от това, че съм.

И за още нещо се сещам покрай това зеленко: няколко години след това четох една книжка - "Времетръс" на Кърт Вонегът. Вече не си спомням детайли от книгата. Разказваше се за времетръс случил се през 2001 г. и върнал времето назад с десет години, до 1991 г. Всеки трябваше да изживее наново тези десет години, без да има свободната воля да промени нещо от вече случилото се. След края на книгата със седмици се носех с изострени сетива, открита за миризмата на бял хляб от близката фурна, онова зелено на дърветата, шума на падащите прашинки и всичко, което ни заобикаля. Хубаво нещо се живота, красиво.

Веднъж се случи да сънувам, че както спя се събуждам от земетресение. Беше толкова истинско! Имах чувството, че къщата наистина се клати. Един от големите ми кошмари, който преживявам всеки път, когато съм стресирана или просто притеснена от нещо е, че бягам в една гора по залез. Нещо, което не знам какво е, ме гони и аз се обръщам да го видя, но то е невидимо. И все пак чувствам някакъв неописуем страх, като от смъртна опасност. Бягам от това нещо и успявам да поддържам дистанцията между нас, но усещам, че се изморявам и че скоро няма да имам сили да продължа. И все пак това нещо ме гони през цялата нощ! Събуждам се, когато се спъна, падна и вече очаквам нещото да ме настигне.

И това е един и същи сън всеки път от години насам! За толкова време трябваше да съм свикнала с него и вече да не ме плаши, но ужасът винаги е голям. Абсурдна работа! Предпочитам нощем да виждам как си украсявам стаята с балони и храня катерици със сладолед...

каза сънят и се зави през глава.

Стресът е най-често срещаната причина за проблеми­те със съня. Изследванията показват че:

• ние прекарваме почти една трета от живота си в сън
• една трета от мъжете имат проблеми със заспива- нето или сънят им е недостатъчно продължителен
• четирима от всеки десет мъже не получават необходимото количество здрав сън през нощта и вследствие на това са в различна степен неспокойни през следващия ден
• 27% от пътно-транспортните произшествия и 87% от смъртните случаи при тях са свързани с недоспиване
• професионалните шофьори на дълги разстояния най-често катастрофират между 2 и 6 часа сутринта, когато се опитват да стоят будни прекалено дълго.

Най-честите причини за безсънието са стресът, безпокойството, изпитият в повече алкохол, никотинът. прекомерната употреба на кофеин, лошите условия за спане (шум, светлина, студ), болката, недостигът на въздух, дължащ се на проблеми в белите дробове или сърцето, проблемите с уринирането (например заболяване на простатата),

депресиите, нарушените биоритми (вследствие на работа на смени, дълъг полет със самолет), напредването на въз­растта, предписаните лекарства.

"Ти сън ли си?  Или те има?"

Любовта съм, за да се питам безконечно дали съм "утринна звезда - далечна".

Любовта съм "със близко име". 

Любовта съм, "която свети без следа".

Любовта съм, за да може ту да засвети, ту да изгасне "на моята любов лъча". 

Любовта съм, за да мога ту да "те нарека прекрасна, ту изненадан замълча".

Любовта съм, за да се питам: " Ти сън ли си? Или те има?" 

Любовта съм въпреки въпроса ми безкраен: "Ти сън ли си?" 

Любовта съм без нужда да го кажа с думи.

Любовта съм макар че страхливо питам: "Къде отиваш? Где изчезна надеждата да бъдеш с мен?" 

Любовта съм макар че винаги сърцето е "в тревожна бездна".  

Любовта съм въпреки, че казвам наранено: " Живей в щастливия ти плен!" 

Любовта съм, за да питам без начало и без край: "Мечта ли си? Или те има? Ти огън ли си? Или сън? Или дим?"

"Щом този свят е повторим", от мен сънуван блян, сънуван плен, сънуван лъч, сънувана звезда - любовта съм - неповторимата, незаличимата, ненакърнената, непокътната... ©

Аз съм нещото,което не виждаш в тъмнината
аз съм нещото,което търсиш в рутината.

Аз съм песента,която не пееш,
но сякаш щом я слушаш се рееш.

Аз не съм рисунката,която твоята ръка нарисува,
но в ума ти се виждам..
хей,май ти се мърсува? ( xD)

Аз съм нещото,за което никога не си мечтал
а дали с мен би си поиграл?

Аз съм сънят,който никога не успяваш да си спомниш,
сякаш образа ми не можеш да запомниш

дали ти си човека,заради когото от ада в рая  попаднах,
това не зная
но знам,че не паднах,а избягах
и за това не мога да се разкая

дойдох от миналото
преминах през настоящето
и прелетях в бъдещето
само и единтствено заради теб

за да опитам какво е сладост,
любов и вечна младост

В ада  ми беше самотно
всякаш бях вързано в клетка животно

но времето прекарано с теб в мислите ти..
е страхотно...
за жалост времето минава неохотно..

всичко е на лице
да протегна ли ръце?

да избягам ли и този път,
за да бъда наистина със теб,
не само в мислите ти?

Как?как да бъда с теб
не само в мислите ти?

Ами ти?Дали искаш да си с мен
или  това е шега груба

Дали някой си играе с нас
или това е сънят,който аз сънувам
и който ти не можеш да си спомниш.
...

Преминаването през поне три часови зони често води до нарушение цикличността на съня:

• Трудност при заспиване,
• Често прекъсване на съня през нощта,
• Постоянно чувство на сънливост и отпадналост през целия ден и др. под.

Нарушенията на съня вследствие преминаването през много часови зони обикновено е по-сериозно, когато пътуваме на Изток. В комбинация с евентуалния стрес от пътуването (особено сам) този синдром предизвиква и други проблеми: сънливост, изтощение, дори дезориентация. Чести последствия са и бързото дехидратиране и загубата на апетит.

Обикновено са необходими няколко дни докато адаптираме биоритъмът си. Правилото гласи, че смяната на една часова зона отнема ден за реорганизация на телесните функции.

Източник: Дормео

Музика и текст: Михаил Стефанов

Куплет:

Спи спокойно, мое дете,

Спи спокойно, аз съм с теб.

Припев:

Даже в далечна земя

Или в бурно море,

Даже в насрещния вятър,

Пак ще бъда с Теб

неизречената дума
пътят извървян
и дланта
потрепваща заспало
пред включен телевизор
в аквариума на дома

огромното бебе
потропващо с
безформено дебели пръсти
по външното стъкло
луна било.

©2008

може би по тези улици
някога преминал цирк
разпилял е реквизита си

съня -
тази хищна маймуна! -
кога ли пак
ще си го приберат.

©2008

Град. Стари къщи. Не знам кой град, някъде на северозапад оттук, не съм сигурна, не съм била там преди. Може би е на север някъде. Може би има море, не знам. Студено е, небето е сивкаво. Не, няма точно небе. Страх ме е. Вали. Треперя. Те са наоколо. Не ги виждам, но знам за какво става дума.

Ники и Диана бяха някъде тук, потънаха в някакъв огромен търговски център. После спирам да мисля за тях, все едно никога не ги е имало. Мики. Мики е в опасност. Не знам каква. Тичам. Витрини, саксии, стари къщи.

Няма небе. Не, няма небе. Не знам какво има, там където трябва да има небе. Няма нищо. Не, има. Има нещо неопределено. Мрачно е. Витрини, тичам, спортни стоки, обувки, детски дрехи, тичам. Сиво. Хора. Еднакви, някакви никакви. Различавам ги, колкото различавам плочките на тротоара. Страх ме е.

Тичам, задъхана.

Ресторант. Много сме, а е тъмно, няма персонал, на масата сме, повечето ги познавам, но не мога да ги различа. Просто знам, че ги познавам. Знам, че докато всички сме заедно, не ме е страх. Не трябва да се отделяме. Пикае ми се. Ужасно много. Тоалетна, сама, после няма никого. Тръпки по гръбнака. В ръката ми има студен, закривен ятаган, или нещо подобно, не знам. Стълби. Студен е.

Острието му е тънко и... остро, да, остро. Знам, че трябва да убия някого. Още не знам кого. Но знам, че трябва да му прережа гръкляна с тънкото острие, и че ще има кръв. Треперя. Още не знам кого трябва да убия, но знам, че той ще е невинен. Знам, много добре знам, че някой ще се чувства така, както аз бих се чувствала ако убият Мики. Но ще го убия, въпреки това.

Ако не убия когото трябва, те ще убият Мики. Не може да убият Мики, не не може да убият Мики. Ако убият Мики, ще умра... не, ще бъде много по-лошо отколкото да умра... Никой не може да убива Мики!... НЕ! НЕ!

НЕ!

НЕ!!!!!!!

Искам да изкрещя, но трябва да съм тиха. Спокойна. Трябва хладнокръвно да прережа гръкляна на някого, още не знам на кого, иначе те ще убият Мики. Треперя.

Чувам шума от печката, някаква светкавица нацепва това, което трябва да е небе. Вижда се през пердето, някой хърка, аз съм някъде вътре. Не мога да помръдна. Топло е, изпотена съм. Май лежа.

* * *

Тъмно е, аз съм край някакво дърво с окачени свещи по клоните. Пълно е с народ, но виждам само черни силуети. Виждам някаква позната, но не знам коя е точно. Мисля си за някакви морски чудовища, но не мога да си спомня защо.

Участвала съм в конкурс. Написала съм нещо, което силно искам да спечели награда. Знам, че по-голямата част от него не е кой знае какво, писала съм го набързо, не посмявам да го кажа, но силно искам и тайно се надявам то да спечели, макар че не е кой знае какво. По-скоро искам някой да го забележи, да го издаде, да го четат някакви хора. Искам... да. Искам да пиша и други неща, и да ги четат хора...

Тъмно е. Има свещи. Оказва се, че никой не го е прочел. То е някъде назад, въобще не е сред първите. Оказва се, че трябвало да събера някакви точки. Мислех, че ще се оценява от жури, а се оказа, че всички са събирали някакви точки, казвали са на някакви хора, те са им гласували точки, аз нещо не съм разбрала. Ядосана съм.  

Онази позната, която не мога да различа, по дяволите, е на трето място. Аз съм някъде назад. Дори не знаех, че е участвала. Не мога да се зарадвам за нея, понеже не мога да я различа, и не знам за кого евентуално ще се радвам... не знам дали е някой, за когото бих се радвала. Ядосвам се. Нищо не ми е ясно, нищо не съм разбрала, още нищо не разбирам, ядосвам се.

Чувам някакви гласове, звуци като от порно филм, някакви гласове се смеят. Аз съм потна, а устата ми е пресъхнала. Май лежа. Май вали, чувам шум от  дъжд.

* * *

Мики е там, пред мен, виждам я сред тълпата, виждам гърба й, но не мога да я настигна. Не мога да я извикам. Още държа ятагана, или нещото подобно. Те са тук. Мразя ги. Мики е някъде там, с гръб, и не знае, че те искат да я убият. Те са в нещо като кръг, около мен, сега вече знам кого трябва да убия.

Майка. Ниска, слаба жена с тъмна коса и тесни, кафяви очи, големи и влажни. За ръка държи дете, малко дете, прилича на нея. Стиска ръката й. Трябва да й прережа гръкляна, с това. Иначе Мики ще умре. Те ме гледат. Много чифтове очи. Майката. Тя не знае, че ще умре. Подло е. Трябва да продължавам да вървя срещу нея, и просто да срежа. Спирам за малко, после тръгвам напред.

Знам много добре какво правя. Чувам острието в плътта, кръв, край... Това е. Не, не е това... Детето... Детето ме гледа. Детето ме гледа с влажни кафяви очи. Детето не може да понесе това. НЕ!

НЕ!

Още едно срязване, звук от острие в плът, като на филм, като на ужасен филм на някой болен мозък, на някой много болен мозък, когото бих убила, защото не може, не може, не трябва да става така, не може да става така. Детето пада до майка си. Кръв. Повръща ми се.

Плаче ми се. Краката ми се подкосват, сядам, но не, не може сега да се подкосяват, едвам ставам, едвам, много трудно, тръгвам след Мики. Не я виждам, какво, излъгаха ли ме?!? Не! Повръщам, спъвам се, тичам, повръщам, крещя, тичам...

НЕ!!!НЕ!!!

МИКИ!!!

Мики?????

Ми...киии...

не... не мога, не мога да извикам... мии... киии... едвам шепна, едвам...

Плувам в пот. Гореща съм, а треперя, не, треса се.

...

...

...

Пот... скърца, нещо...

- Ммм-м-м. Моничее, ще ми подадеш ли водичката?

Треса се, и чувам как дишам.

- Мониче, какво има? Сънувало си кошмар? Мониии... - (гушкане).

Боже... Мони е. Сънувала съм кошмар...

Светло е. Вали, дърветата се поклащат, планината се вижда от прозореца, долу се чува потракване, Миленчето сигурно е станала и прави кафе. Оффф... Снощи гледахме Хостел 2. Майната ви... шибани болни мозъци!...

С времето позите на сън се променят и развиват, но те съдържат вашият импулс и емоция. След като заедно открихме значението на някои от тях, сега ще ви покажем и останалите.

Когато любовта е „нова“, партньорите често жертват удобството си за удоволствието от нежната и романтична поза лице-гръб.

Двойките, прекарали малко повече време заедно обаче често си позволяват повече простор помежду си.

Често спят гушнати, като „лъжици“, с минимално пространство помежду си.

Признак за емоционалната привързаност в тази поза са допрените ръци, колена или стъпала.

Това е начин за задоволяване на две потребности – както за простор, така и за близост. В секса пък тази поза осигурява повече място за въображение...

*

Някои двойки не обичат директния физически контакт по време на сън, но “търсят” човека до тях със “случайни” докосвания на стъпалата или ръцете.

Уж случайният контакт може да значи както неувереност в чувствата, така и по-романтичен намек за приятелско и интимно отношение, търсене на прикрита близост.

Всеки от нас има свое прикритие за личните чувства.

Скръстването на краката с тези на партньора е признак за познанство и търсене на близост. Връзката ви (поне емоционално) сигурно е стабилна, без значение дали тези моменти са предхождани от кавга или не.

*

Позите по време на сън могат и да “дирижират” събитията в една връзка. Например, съвсем логично, след кавга е възможно партньора да ви обърне гръб. Добре е в началото да му оставите време за уталожване на събраната “отрова”.

Въпреки всичко този жест не винаги е съвсем ясен. Понякога това е начин, да ви привлекат вниманието, да ви провокират да станете активната, стимулиращата страна. Възможност да засвидетелствате заинтересованост. Причината може да е, че на партньора му е омръзнало да бъде инициативния. Това е тест за това важна ли е за вас близостта, както и за него.

Не приемайте обаче всичко за тест, а се научете да наблюдавате поведението на партньора и да научите кога можете да “закачате спящото куче”. Позата за спане е тема за разговор и повод за физически контакт, не хороскоп.

*

Когато партньора ви изведнъж отиде в другия край на леглото и ви обърне гръб, понякога в главата ви се появява мисълта “Това отбой ли е?”

Според експерти не съществува такова нещо, като “правилна” поза за сън при партньорите. Но необичайните промени, особено съчетани с дистанция, могат и да са знак за проблем. Най-голямото предизвикателство във връзката е справянето с чувствата на другия.

С други думи опитайте се да говорите с него и най-добронамерено да разберете каква е причината. Тъга? Невроза? Друг проблем? Ако партньора ви преминава през тежък период – дайте му време. Все пак и вие понякога сте неврозни, тъжни или искате време и спокойствие да помислите.

И накрая не забравяйте: често пъти партньора се притеснява да признае, че просто иска добре да се наспи, вместо да се притеснява вкопчен във вас. Може би просто му е неудобно във вашият край на матрака. Ако това ви кара да се чувствате самотни просто го помолете да ви погушка преди сън.

Ако пък и това не ви помогне – време е за искрен разговор.

*

Дали вие и партньора ви спите в... много специфична поза? Може би половината от тялото ви е на една страна или дори извън леглото (сякаш се движите в противоположна посока)? Това може да е знак, че искате да избягате.

Ако имате сериозни основания за съмнения (основани и на друго, освен позата по време на сън) няма да е зле да потърсите причините заедно.

Без обективни индикации обаче не бива да придаваме излишно драматизиран смисъл на тази поза.

В крайна сметка дори когато сядате на стол не винаги седите в точно една и съща поза.

Източник: TopShop.bg

Спите, сънувате, правите любов, прегръщате се...Какво друго могат да прявят двама души в леглото?

Анализът на езика на тялото показва, че в позите на спане, могат да се открият определени истини за Вас и Вашата любовна връзка. С времето позите на сън се променят и развиват, но те съдържат вашият импулс и емоция.

Хайде да погледнем примерите:

Като израз на интимна близост , тази поза е най-честа за
първите 3 до 5 години на вашият съвместен живот или брак.

Обикновенно мъжът е този, който прегръща и държи близо до себе си жената.

В случай, че жената прави същото, тълкуванието е следното: или жената във връзката е партьорът, който дава повече или на мъжът в този специфичен момент му трябва допълнителна опора.

Споени като “лъжици”, тази поза осигурява максимална физическа близост.
Много двойки, когато спят като” лъжички” се чувстват много удобно и сигурно. Дори, когато единият смени позата си, веднага и другият прави същото.
Съвсем близко един до друг, партньорите, много често спят на една възглавница.

Това обикновено продължава определено време, но ако връзката продължи по-дълго, не означава, че трябва да се откажете от близостта.

Лице в лице, преплетени в прегръдка,

така партньорите показват своята страст. По-рядко срещана от лъжичките и не толкова удобна, за да изкарате цялата нощ, тази поза е характерна за огненото начало на една любовна връзка.

Обсебени един от друг партньорите забравят за завивките.

Някои двойки използват тази поза за по-интимните моменти, а други въобще не я променят.

А какво става, ако Вашият партньор иска прегръдка, а вие искате да се сгушите?
Както за всичко в една връзка, така и при позите за спане е нужен компромис. Или, останете прегърнати, докато той заспи и след това се наместете в по-удобна за Вас поза.

Това е т.нар. “Кралска поза”,

мъжът лежи по гръб, а жената също легнала по гръб е сложила главата си на неговото рамо, вместо на възглавницата..
Тълкуването на тази поза е: мъжът е силният във връзката, а жената е по-емоционалният партньор.
На много хора тази поза много им допада. Тя говори за голяма привързаност и доверие. Ако спането по гръб не ви е удобно легнете по корем, така че вашето тяло леко да прехлупи тялото на половинката Ви.

Не само, че ще спите по-добре, но така ще покажете че вниманието Ви е насочено към партньора, та дори и когато спите..

Тази поза е вариация на “кралската” поза,

като при нея и двамата партньори се прегръщат.

Чувството е, като че ли сте получили желаното, особено ако сте имали тежък ден.

Наистина “защититена”, тази поза сякаш изразява,че някой Ви е сгушил под своето крило, а от матракът е направил удобно гнездо.
Но няма нужда да чакате някаква криза, за да използвате тази поза. Нито пък мъжа трябва да е този, който прегръща жената.

Също така тази поза е идеална за заспиване пред телевизора, независимо кой държи дистанционното управление.

Колкото е по-дълга връзката, толкова е по-голяма необходимостта от "независимо" пространство в леглото.

С времето партньорите се опознават добре един друг и елементът на изненадата се замества от чувството за сигурност. Тогава се прояввява чувството за индивидуланост.

За някои двойки решението е купуването на ново по-голямо легло, което да задоволи потребността от простор и за двамата.

Други двойки намират решение в Зен позицията: чрез допира на дупетата те осъществяват интимната връзка.

Като два самостоятелни кръга, които се допират, тази поза е съвършена дефиниция на независимост.

Следва продължение...

Източник: TopShop.bg