Ето какво отговори победителят в онлайн конкурса на Jameson - Горан Гънчев на въпроса за провокацията да участва в един чисто нов онлайн конкурс на сайта www.jameson-short.com :

„Онлайн конкурсът, организиран от "jameson" дава възможност на всички млади кинотворци /любители или професионалисти/ да се изявят, представяйки продуктите си пред неограничен брой зрители. Освен всичко друго това е и един своеобразен начин да прецениш нивото си на работа. И най- важното е, че онлайн конкурсът дава шанс да бъдеш забелязан. Та нали става въпрос за "откриване на млади таланти" :) Основният ми мотив за участие е да си "сверя часовника" спрямо останалите.”

Ако искате да прочетете цялото интервю с Горан Гънчев и да гледате филма му „История”, посетете www.jameson-short.com .

PS филма е тук (535МВ). май автора е мобилизирал много хора да гласуват за него. 

Наградата на София беше връчена от зам. кмета по културата при Столична община, г-жа Йорданка Фъндъкова.

Сръбската филмова легенда Мики Манойлович е сред големите имена на балканското и европейското кино. Роденият през 1950 г. в Белград актьор е известен на българската публика с участието си в култовите филми на Емир Кустурица „Баща в командировка”, „Черна котка, бял котарак”, „Ъндърграунд” и др. Кариерата си на актьор Мики Манойлович започва с малки роли в телевизионни сериали през 70-те години на миналия век. През 80-те години, талантливият актьор работи освен с Кустурица и с режисьорите Горан Паскалевич и Сърджан Каранович. През 2003 г. участва във филма „Порта към небето” на германеца Файт Хелмер, който представи филма си на София Филм Фест през 2004. И в новия век Мики продължава активно да се снима и то в едни от най-важните балкански копродукции – последният филм на Данис Танович „Ад” (2005), носител на „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, „Ние не сме ангели” и миналогодишния носител на Голямата награда Stella Artois за най-добър филм на София Филм Фест 2007 – „Клопка” на Сърджан Голубович. Манойлович си партнира с Диана Добрева в „Краят на морето” на Нора Хопе (също участвал в София Филм Фест). През същата година прочутият сръбски кино и театрален актьор е отличен с наградата “Павле Вушич” (‘Pavle Vuisic’) за принос към югославската кинематография. През 2007 г. той е номиниран и за най-добър актьор на Европейските филмови награди за ролята си в „Ирина Палм” на Сам Гарбарски, категория, в която Манойлович влиза в оспорвана битка за приза с Джеймс Макавой за “Последният крал на Шотландия”, Мишел Пиколи за “Красива завинаги” и Бен Уишоу за “Парфюмът”.

Тази година „любимецът на Кустурица” гостува на 12-ия Международен София Филм Фест по повод световната премиера на най-амбициозната българска филмова копродукция на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. В нея той изпълнява главната роля на местният цар на таблата Бай Дан. След дълги години героят на Манойлович намира внука си в болница в Германия, където се възстановява след тежка катастрофа, отнела живота на родителите му и неговата собствена памет. Разкривайки му тайните на вечната игра Бай Дан повежда момчето в духовно пътуване към миналото, корените на семейството му и философията на живота.

В „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” героят на Мики Манойлович е носител на едни от най-силните емоции на писателя и съавтор на сценария Илия Тарянов – емоциите, които свързват човек с родния дом и вкуса към играта, наречена живот.

„Този сценарий може би малко прилича на „Баща в командировка”, който пък е много близък до българския манталитет - споделя по време на снимките на филма Мики Манойлович. - Но има и нещо друго, което го нямаше в “Баща в командировка” – нека го наречем условно едно философско ниво, духовно ниво, което е важно за филма. “Бащата” беше все още много млад, беше човек, който обича живота, обича жените. И Бай Дан обича живота, разбира се, но за него основната борба е да спаси живота на своя внук, да го измъкне от проблемите и да го върне в реалността. Това е нещо друго, това е друг филм.”

Мики Манойлович е известен на сцената и в киното със способността си лесно и бързо да се превъплъщава в различни роли и характери. Това му помага да запише в биографията си цял куп незабравими образи, както на комедийни, така и на драматични филмови герои.

„Не мога да кажа, че ми е леко да „вляза” в една роля - казва актьорът. – Това зависи от много неща. Всеки път става дума за един нов процес. Може да е процес, който трае много дълго и е непредвидим, на който не му се вижда края, докато филмът не е готов. Това е един истински процес на общуване между всички, които са в кадър и извън него. В киното повече дори отколкото в театъра, всичко е взаимосвързано...Всичко е част от една система. И всичко е много важно. От сутринта, от влизането в гардероба до самия край. И ако процесът е истински, то тогава са непредвидими висотите, до които един филм може да стигне.”

Типичен носител на широката балканска душевност, която умее да обича и мрази с еднакъв плам, Манойлович е оставил в аналите на киното персонажи, които само могат да бъдат пример за изключително висока класа актьорска игра.

На фестивала бяха представени общо 190 игрални, късометражни и документални филма от цял свят. Над 200 бе броят на международните гости, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и кино експерти.

На 15 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ в състав:

Йос Стелинг (Холандия) – режисьор, председател на журито

Дом Родероу (Великобритания) – режисьор

Иглика Трифонова (България) – режисьор

Сърдан Голубович (Сърбия) – режисьор

Алексей Попогребски (Русия) – режисьор

РЕШИ

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс се присъжда на филма „Русалка” (Русия) с режисьор Анна Меликян.

Наградата се дава за постиженията на филма в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Наградата е диплом, статуетка и премия от 5,000 евро.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ се присъжда на филма „Птицата не може да лети” (Холандия-Южна Африка-Великобритания) на режисьорката Трийс Ана за създаването на един уникален и магичен свят.

НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА се присъжда на Стефан Арсениевич за филма му „Любов и други престъпления” (Сърбия-Германия-Австрия-Словения) - за поетиката в режисьорския му стил.

Наградата е диплом и парична премия от 1,000 евро.

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „Семейна терапия” (България) на режисьора Петър Вълчанов.

От 12-те късометражни филми в конкурсната програма журито отбелязва три, които членовене му смятат за равностойни: „Трети етаж” на Екатерина Денева , „Посредникът” на Драгомир Шолев и победителят – „Семейна терапия” на Петър Вълчанов, който е избран заради особената комбинация на чернен хумор и драматична наситеност.

Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6,000 евро, осигурени от ирландското уиски Jameson.

Победителят в онлайн конкурса на Jameson, който се провежда за първи път у нас, е филмът “История” на Горан Гънчев, събрал най-висок рейтинг и общо 361 точки от гласуването на онлайн публиката. Наградата ще бъде връчена в края на месец март на специална церемония в Дома на киното.

НАГРАДАТА ‘NO MAN’S LAND’ ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъжда от Гилдията на българските кинокритици на филма „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” (Румъния) на режисьора Кристиан Мунджиу.

Наградата е диплом, статуетка и кашон вино ‘No Man’s Land’, осигурени от “Дамяница”.

НАГРАДАТА КОДАК ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ се връчва на режисьора Стефан Командарев и оператора Емил Христов за филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (България-Германия-Унгария-Словения).

Наградата е филмов негатив на стойност 2,000 долара и лабораторни услуги на стойност 2,000 долара.

Журито на ФИПРЕССИ в състав

Лео Соесанто – (Франция)

Керем Акча – (Турция)

Антония Ковачева – (България)

присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „Шивачки” (България) на режисьора Людмил Тодоров.

Това е една честна и освежаваща история за несбъднатите мечти и красотата на надеждата в съвременна България, заснета по класически и скромен начин.

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА за най-популярен филм на фестивала се присъжда на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (България-Германия-Словения-Унгария) на режисьора Стефан Командарев (България).

Наградата, осигурена от Столичната община, e диплом и парична премия от 1 000 лв и бе връчена на българския разпространител на филма АРТ ФЕСТ.

НАГРАДАТА “ГОРЧИВАТА ЧАША” на факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски” за принос в развитието на съвременната кинематография на 12-ия София Филм Фест се присъжда на сценариста, режисьора, оператора и копродуцента Спирос Статулопулос за неговия дебютен авторски филм “P.V.C.-1” (Колумбия-Гърция-САЩ).

Наградата се присъжда за талантливото и изобретателно използване на естетиката на „предварително осведомената камера” и вътрешно-кадровия монтаж, за да разкаже в един-единствен кадър и в реално екранно време поредния епизод от кошмара на съвременния тероризъм.

Наградата ще бъде връчена на пресконференцията на 17.03 по повод филма „Сенки”.

На 12-то издание на София Филм Фест бяха връчени следните НАГРАДИ НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино:

НИКИТА МИХАЛКОВ, режисьор, актьор и продуцент (Русия)

ЖАН-КЛОД КАРИЕР, сценарист (Франция)

МИКИ МАНОЙЛОВИЧ, актьор (Сърбия-Франция)

ВЛАДИСЛАВ ИКОНОМОВ, режисьор (България)

МИЛЧО ЛЕВИЕВ, композитор (България-САЩ)

На 5-то издание на международното събитие СОФИЯ МИЙТИНГС бяха присъдени следните награди:

НАГРАДАТА НА НЮ БОЯНА ФИЛМ СТУДИО (България) ЗА НАЙ-ДОБЪР ПИЧИНГ (публично представяне на филмов проект) в ОСНОВНАТА ПРОГРАМА бе връчена на режисьора Калин-Петер Нетцер (Румъния) и продуцентката Ада Соломон (Румъния) за проекта „Медал за храброст”.

Наградата е диплом и парична премия от 5,000 евро, осигурени от Ню Бояна Филм Студио (България).

НАГРАДАТА НА СИНКРО ЛАБ (Австрия) ЗА НАЙ-ДОБЪР ПИЧИНГ В ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ПРОГРАМА бе връчена на режисьорката Иглика Трифонова (България) и продуцентката Росица Вълканова (България) за проекта „Лъжесвидетел”.

Наградата е диплом и лабораторни услуги на стойност 5,000 евро, осигурени от Синкро Лаб (Австрия).

Германският режисьор бе специален гост на 10-тото издание на София Филм Фест и откликна с неостаряващ дух и подобаващ ентусиазъм на всички свои почитатели и на всички фестивални купони. Сега той отново е тук с най-новия си филм „Улжан”, който ще представи заедно с Жан-Клод Кариер – автор на сценария на филма. Специалната прожекция за зрителите на София Филм Фест е на 15.03 от 16 часа в кино Люмиер. В същия ден, от 13,30 часа Шльондорф и Кариер ще обсъждат пред публика ДУМИТЕ В КИНОТО!

„Улжан” е по-близо до Шльондорфовия „Хомо Фабер” и разказва за опитите на един французин да прогони собствените си демони на края на света. Шарл е решителен мъж, устремен към цел, известна само нему, а сега той непоколебимо се е хвърлил в приключение. Колата му се поврежда в Казахстан и той просто продължава пеш. По пътя си среща доста колоритни персонажи – сред тях се открояват магазинер, който продава думи, и красивото местно момиче Улжан. В този екзистенциален филм „по пътя” Шарл преминава през тайнствени пейзажи, където старите номадски обичаи виреят в радиоактивни зони и изоставени лагери. Завладяващите образи превръщат филма в запомнящо се и емоционално наситено пътуване

Фолкер Шльондорф е създал многобройни филмови шедьоври и е спечелили популярност по целия свят. Утвърден като един от най-продуктивните европейски кинематографисти, Шльондорф е име, което е познато на поколения киномани.

Режисьорът е роден е на 31.03.1939 г. във Висбаден. Образованието си получава във френския лицей „Хенри Пети” и в Сорбоната, където специализира политология и икономика. След това учи режисура в изключително престижния Институт по Кинематография в Париж, Франция. Остава във Франция и известно време работи като асистент-режисьор на Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. Асистентства до кинодебюта си: „Младият Тьорлес” (1966). Заснет в специализирани мъжки училища, филмът е притча за безапелационния възход на нацизма в Германия. „Младият Тьорлес” предизвиква противоречиви реакции сред кинаджиите и успява да спечели вниманието на голям брой зрители и да се превърне в разбивач на боксофис класацията в Германия. Кинодебютът на Фолкер Шльондорф е носител на специалната награда на критиката на фестивала в Кан – факт, който отваря вратите не само на него, но и на цяло поколение режисьори от Новото немско кино – едни от тях са Райнер Вернер Фасбиндер и Вим Вендерс.

В личен план, Фолкер Шльондорф споделя 20 години от живота си с не-по-малко известната Маргарете Фон Трота, с която са съпрузи от 1971 г. до 1991 г.

Преди да се посвети изцяло и напълно на филмовата си кариера, Шльондорф режисира няколко известни опери на сцените във Франкфурт на Майн, Берлин и Париж. През 1973 г. създава своя филмова компания заедно с няколко приятели - „Биоскоп филм”, която продуцира много от бъдещите му проекти.

Знаменитият режисьор е бил член на журито на филмовия фестивал в Кан (1970) и председател на журито на Берлинале (1991). Работил е като изпълнителен директор на германската компания „Бабелсберг” (бившата ДЕФА).

Фолкер Шльондорф е носител на френското почетно звание „Рицар на националния орден на Почетния легион”, с което е удостоен през 2002 г.

През творческия си път, Фолкер Шльондорф създава много филмови шедьоври, сред които са: „Изгубената чест на Катерина Блум” (1975) – унищожителен разказ за млада жена, подложена на ужасни изпитания в резултат на прекалената критичност и презрително отнощение на обществото към „волността”, която тя си е позволила - да прекара една нощ с мистериозен мъж.

Една от най-гениалните творби на германския режисьор е „Тенекиеният барабан” , създадена през 1979 г. като екранна адаптация на известния роман на Гюнтер Грас. Филмовото действие ни връща в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, за да ни представи съдбата на едно момче – малкият Оскар, който е син на местен търговец, но всъщност е едно доста необичайно момче. Още от самото си раждане, той показва наличие на висок интелект, затова когато става на 3 години отказва да порасне физически и психологически. Този отказ е насочен срещу лудостта в навечерието на Първата Световна война. Той е и неговият протест срещу ужасите на войната, срещу антихуманните постъпки на воюващите страни. “Тенекиеният барабан” символизира несъгласието на малкото момче с апатичното отношение на хората, предпочели да останат равнодушни към жестоката ситуация. „Тенекиеният барабан” е носител на „Оскар” за чужд филм и на “Златна Палма” от фестивала в Кан. Шедьовърът, донесъл световна известност и престижни награди на Фолкер Шльондорф ще бъде представен на 10-ия юбилеен София Филм Фест.

„Една любов на Суан” (1984) е един от най-харесваните филми на Шльондорф, направен по сценария на Питър Брук и Жан-Клод Кариер, и реализиран с брилянтния актьорски състав: Орнела Мути, Фани Ардан, Джеръми Айрънс, Ален Делон.

През 1985 г., Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната си продукция „Смъртта на търговския пътник” с участието Дъстин Хофман.

През последвалите години, Фолкер Шльондорф продължава да снима своите филми и така се раждат: „Хомо Фабер” (1991), „Горски цар” (1996) и „Палмето” (1998). „Легендите на Рита” (2000) представя живота на една западногерманска терористка, която загърбва революционните идеи и отива да живее в Източна Германия с нова самоличност, осигурена от местните служби за сигурност. От този момент нататък животът на Рита (Бибиана Беглау) се превръща в постоянен страх, че ще бъде разкрита. „Легендите на Рита” е един от противоречивите филми на Фолкер Шльондорф, за който режисьорът споделя: „Не бих могъл да кажа дали филмите могат да променят обществото. Но аз мисля, че всички ние имаме нужда от филми със съвест, които да обогатят живота ни – а те наистина могат да го направят. Да разглеждаш нещата в перспектива и изведнъж да разбереш, че на други места по света хората преживяват подобни борби, е показателно, обогатяващо и окуражаващо усещане. Така че си мисля, че изкуството като цяло е от голяма полза за нашето оцеляване!”

„Деветият ден” (2004) бе представен на 9-ия София Филм Фест в рамките на програмата „Европейски екран”. Филмът е създаден по истински случай събира в себе си най-доброто от работата на режисьора и бележи завръщането му към немското кино след голям период от време посветен предимно на англоезични заглавия.

След откриването на 12-тия София Филм Фест с филма на Рангел Вълчанов “А днес накъде” (продължение на култовия “А сега накъде”), в програмата на международния кино форум привличат вниманието още няколко заглавия от съвременното българско игрално кино, създадени през миналата и началото на тази година.

Българската гала вечер носи заглавието на най-амбициозната българска филмова копродукция на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Филмът ще има своята своята специална премиера на 14 март от 19,30 часа в зала 1 на НДК. Тогава ще бъде връчена и Наградата на София на Мики Манойлович, който изпълнява една от централните роли във филма. На “любимецът на Кустурица” партнират още изгряващата звезда на немското кино Карло Любек, българските актьори Христо Мутафчиев, Ани Пападопулу, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Людмила Чешмеджиева, Павел Попандов, Добрин Досев, Георги Кадурин, Александър Дойнов. Лентата е заснета по едноименния автобиографичен роман на Илия Троянов, отличен с четири литературни награди в Германия. Оператор на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е Емил Христов, а Стефан Вълдобрев – автор на музиката. Продуценти на филма са директорът на София Филм Фест Стефан Китанов, легендарният Карл Баумгартнер (продуцирал филми на Емир Кустурица, Джим Джармуш, Ким Ки Дук, Джани Амелио, Пан Налин, Чен Кайге и много други), Танасис Каратанос и Даниел Хочевар.

Комедията “Летете с Росинант” е другото българско заглавие в програмата на 12-ия международен София Филм Фест. Филмът е интернационална копродукция на България, Сърбия и Австрия, но актьорският състав е изцяло български. Режисьор на лентата е Георги Стоев – Джеки („Патилата на Спас и Нели” – 1987 г.), събрал на едно място едни от най-популярните родни актьори в последните години. Кръстю Лафазанов, Ицко Финци, Мая Новоселска, Татяна Лолова, Георги Мамалев, Стефания Колева и Дидо Мачев са само част от имената в комедията. Участие записват и известните близначки-манекенки Ана и Боряна Шехтови. Музиката е изцяло дело на известния сръбски музикант и композитор Горан Брегович, получил куп награди за работата си върху "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд". Заснет за два месеца “Летете с Росинант” е с елементи от нямото кино, и освен в България, ще бъде представен в още пет други държави - Австрия, Германия, Швейцария, Сърбия и Черна гора.

“Росинант” е името на стар и раздрънкан автобус, с който българска оперна трупа пътува из Европа. Те бързат от представлението си в Грац за гала спектакъла си във Виена. Шофьорът на автобуса научава, че му се е родил син и това става повод той да се напие до безпаметност. За да спаси пътуването зад волана застава възрастният диригент, който не е от най-добрите шофьори. Междувременно в автобуса постоянно тече надсвирване и веселба и неусетно най-младият музикант от трупата Теди се влюбва в едно от момичетата. Другата коментирана фигура в автобуса е единият тромпетист, който постоянно е на присмех на другите, че е мамино синче. Опиянени от музиката и алкохола съдбите на музикантите се преплитат една с друга, за да изпитат любов, завист, радост и тъга в едно дълго пътуване към мечтите.

Носителят на 5 годишни награди на Националния филмов център (за най-добър филм, за най-добър режисьор, за най-добър сценарий, най-добър оператор - Емил Христов и за женска роля - Елен Колева) “Шивачки” също ще бъде представен на тазгодишния София Филм Фест. Сценарист и режисьор на драмата е Людмил Тодоров, спечелил много международни награди с предишния си филм "Емигранти" (2002), съвместна продукция с Ивайло Христов. Главните роли в “Шивачки” са поверени на младите актриси Александра Сърчаджиева, Виолета Марковска и Елена Колева, а техни партньори са Юлиан Вергов, Асен Блатечки, Нона Йотова и Йоана Буковска. Музиката във филма е на Антони Дончев, Теодосий Спасов и Нона Йотова. “Шивачки” е продукция на "Кроспойнт", подкрепена от БНТ и Националния филмов център.

Филмът разказва за живота на три млади момичета Катя (Виолета Марковска), Дора (Александра Сърчаджиева) и Елена (Елен Колева), които бягат от безработицата в провинцията и идват в София. В столицата те търсят работа като шивачки. Мечтите им за бърза реализация в големия град са попарени, защото никой не иска да наеме млади момичета за такава работа. Търсейки начин да оцелеят във враждебната среда на столицата, всяка една от тях преживява собствена драма. Катя става гадже на сводник, Дора започва връзка с женения им съквартирант, а най-силната от тях, Елена, търси начин да помогне на приятелките си отново да намерят верния път. Преминавайки през работа в кафене, клуб за компаньонки и месарница, трите момичета откриват важните неща в живота, като едно от тях е доверието между тях.

За първи път Йордан Йовков става главен герой в български игрален филм. Това се случва във “Военен кореспондент” (2008) на Костадин Бонев. Лентата е продукция на БНТ и разказва за живота на големия ни писател. Тя се основава на 6 военни разказа на Йовков, който е бил кореспондент на фронта по време на Първата световна война. Той е участвал в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота и е бил раняван на фронта, а после става кореспондент на вестник "Военни известия".

“Искахме да проектираме емоциите и вълненията на Йовковите герои върху неговата личност, – казва Костадин Бонев. – Опитахме се да отгатнем какъв е бил Йовков във всекидневието си на базата на литературните произведения, които е написал. Това е кино, в което става въпрос за добро, за зло, за човешки отношения, за приятелство за мъжка дума, за идеали и доколко те се сбъдват.”

Филмът представлява малки късчета мелодрачатични истории, преживян възторг или потрес от войната, които Йовков реално е виждал на фронтовете в началото на ХХ век. Във “Военен кореспондент” участват звездите на българското кино Йоана Буковска и Ирини Жамбонас, които изпълняват и главните женски роли във филма. Като капитан Йордан Йовков се изявява 37-годишният актьор Пенко Господинов. Сценаристи на филма са Владислав Икономов и писателя Влади Киров. Художник е Георги Тодоров, а Константин Занков – оператор.

“Авантюрата Хамлет (2008) е българският претендент за Голямата награда от Международния конкурс на 12-тия София Филм Фест. Филмът е копродукция на България, САЩ и Германия. Зад него стоят имената на сценариста и продуцента, и ректор на НАТФИЗ, Станислав Семерджиев, както и режисьорите Ивайло Дикански (България) и Грег Роуч (САЩ).

Ивайло Дикански снима рекламни филми, спотове и тв поредици. “Авантюрата Хамлет” е първият му пълнометражен филм. Името на Грег Роуч пък е познато от първия интерактивен дигитален роман “Лудостта на Ролан” (1991) и първия интерактивен документален филм (The Wrong Side Of Town). През 1994 г. Грег Роуч създава матрицата за производство и разпространение на интерактивни продукти „VirtualCinema”, заради която през 1996 г. „Twentieth Century Fox” му възлага интерактивна дигитална версия на “Досиетата Х”. Грег Роуч е автор на дизайна на DVD-версиите на култови филми като “Терминатор 2”, “Карибски пирати” и “Ефектът на пеперудата”. Съвместният им филм с Ивайло Дикански качва “на над 2700 м надморска височина, в свещените дебри на Рила планина, сред адски жеги, дъждове и мъгли, без електричество, без вода, без пари, след убийствена всекидневна конна езда, само пред Бог и Вселената 70 души международен екип”. Там те играят най-великата Шекспирова трагедия – “Хамлет”!

“Хиндемит” (2008) – новият филм на Андрей Слабаков, поставя в центъра на вниманието две семейства, които много си приличат. Те отиват да живеят в новостроящ се квартал в близост до панелен комплекс. В началото двете двойки се харесват, но постепенно тяхната симпатия се превръща в омраза. Една от причините за това е желанието им да бъдат различни от другите. Но колкото повече се стараят да се различават от съседското семейство, толкова повече стават еднакви не само психологически, но и физически. Това се дължи на еднаквата им представа за “различно”. Омразата им перраства в ненавист и те правят опит да се унищожат взаимно. Жертви на този опит са не само къщите, но жената от едното и мъжът от другото семейство. Седейки край димящите развалини на къщите си, оцелелите мъж и жена внезапно откриват,че са родени един за друг.

Ролите в “Хиндемит” Андрей Слабаков поверява на актьорите Ернестина Шинова, Деян Донков, Петър Слабаков, Валентин Танев, Тончо Токмакчиев, Малин Кръстев, Иван Панев, Валентин Ганев, Иван Павлов, Орлин, Бойка Велкова, Койна Русева, Стефка Янорова, Маги Халваджиян, Юлиян Вергов.

След категоричния успех на “Маймуни през зимата”, Милена Андонова продължава филмовото предизвикателство с втория си филм “Вътрешен глас” (2008). Тук историята е следната: един ден Григор, невзрачен, наивен човек, когото всички подигравателно наричат Гринго, започва да чува глас. Този глас твърди, че представлява по-истинската част от него. И започва да го подтиква да отмъсти за незаслужените унижения и насилие, на които постоянно е подлаган. По този начин той ще скъса с остарелите предразсъдъци, ще стане нов човек. Григор, по прякор Гринго, се съпротивлява, но дали може да се устои на изкушението и истината на злото? Гласът замлъква, когато престъплението е извършено. Дали го е извършил самият Григор? И какъв човек става след това той? Филмовият разказ е на актьорите Цветан Алексиев, Ангелина Славова, Цветана Гълъбова, Невена Мандаджиева, Димитър Терзиев, Воийл Велев, Цветомира Христова, Мирослава Гоговска.

Филмът на Владимир Краев “Малки разговори” (2007) e другото българско заглавие в програмата на 12-тия София Филм Фест. Той бе удостоен с две награди на Националния филмов център - Наградата за най-добър актьор на Ивайло Христов и Наградата за операторско майсторство - Светла Ганева.

Сценарият на “Малки разговори” е написан от Владимир Ганев по мотиви от пиесата на Чехов "Вуйчо Ваньо", но действието се развива тук и сега. Филмът е опит да погледнем с усмивка и съчувствие на интелигентните хора около нас, неспособни да приемат живота като битка, но способни да защитят своите житейски възгледи независимо от цената.

Там някъде накрая на света, в малко крайморско селце, няколко мъже и жени, подгонени от жестокостта и суетата на цивилизацията, са намерили своя временен пристан. Тук те се срещат с любов, ревност, предателство и отдаденост, но най-вече с човешката доброта. Тук отново проверяват характерите си, ценностната си система и правят своя избор.

Историята на “Малки разговори” е човешка, вълнуваща и ни потапя в емоционалния свят на персонажите, в хаоса от чувства, в жаждата им за живот. Разказът е наситен със страст, разочарования, любов, омраза, срещи и разминавания, но не усложнява посланието, а по-скоро поражда усещане за глътка свеж въздух.

“Моето мъничко нищо” (2007) на Дочо Боджаков е разказ за невъзможността на човека да съчетае постигането на доброто с неговото опазване. Надникване в свят, където любовта е подменена от ниските човешки страсти. Свят на страх и богатство, на насилие и лъжа, на физическа сила и духовна слабост.

В основата на разказа лежи едно скандално за България явление, за което у нас предимно се мълчи, докато в Европа все по-усилено и по-тревожно се говори – минаващата през границите ни верига за международна търговия с бебета. Макар да показва достоверно цялата технология на процеса, филмът повече се занимава с моралните измерения на проблема и прави това с максимално чувство за автентичност.

„Този филм за мен звучи много по Достоевски, т.е. – няма виновни и няма невинни, всички сме хора и всеки носи своя ангел и своя дявол – коментира Йоана Буковска. - Въпросът е на кого ще дадеш превес, как ще отключиш духа на злото и доколко можеш да го овладееш. Филмът е много истински и е метафора на живота, който живеем, в който сме принудени да оцеляваме по някакъв начин. Това е филм-шамар, който ни кара да се събудим и да се запитаме къде изчезнаха човеците в нас. Защо оставаме само на чисто битовото ниво, къде отива духът и защо забравяме да бъдем добри един с друг?” Останалите актьори в екипа на “Моето мъничко нищо” са Николай Урумов, Койна Русева, Антоний Аргиров, Малин Кръстев, Стоян Радев, ЛиЛана. Филмът е отличен със специалната награда на журито на международния фестивал „Любовта е лудост” във Варна миналата година.

“Самотни сърца” (2007) е игралният дебют на сценариста и режисьора Валентин Гошев. Историята на филма е известна и позната на много от нас. Трактористът Георги Аврамов е стар ерген, който живее на село заедно с майка си и болната си сестра Зорка. Неговата голяма мечта е да се ожени. Затова Георги участва в телевизионно предаване за запознанства. Десетки жени му изпращат писма, но те не достигат до него, защото селският пощальон Мите ги задържа. Когато в селото пристига Савина и се представя за кандидат-невеста, Георги прибързано се сгодява за нея, без да мисли за последствията. Скоро след това той се оказва излъган и ограбен, но намира нова и истинска любов, която през цялото време е била близо до него...

4 полски документални филма с премиера на 12ти София Филм Фест са първите „отрочета” на докуметалния проект на НВО Централна Европа

Филмите ще бъдат излъчени по HBO по-късно през годината в новата месечна документална рубрика „БЕЗ ЦЕНЗУРА”

Основана през ноември 1972 г., HBO е най-старата платена телевизионна мрежа в света, подразделение на Time Warner Inc. Каналът излъчва 24 часа в денонощието и е познат както с качеството и разнообразието на излъчваните филми, така и с непрекъсваната си от рекламни паузи програмна схема. В САЩ HBO предлага повече от 90 филма на месец, успоредно с оригиналните си продукции, които включват сериали, филми, документални поредици, комедии, семейни предавания, спортни събития и световни боксови мачове.

HBO винаги е бил една крачка напред с уникалните си, напредничави документални продукции. Още от създаването си през 1982 г., документалната поредицата “Америка под прикритие” (America Undercover) на практика е печелила всяка значима награда, включително ЕМИ®, Оскар® и Златен Глобус®.

„Документалните филми на HBO жънат успехи не само в Щатите, но са изключително популярни и сред аудиторията от Централна Европа. Именно поради тази причина оригиналните продукции на НВО Централна Европа са естествено продължение на започнатия вече процес” – казва Александър Кутела, Вицепрезидент на HBO Централна Европа. „Зрителите от региона харесват документални филми, които са фокусирани върху теми, засягащи ежедневието, но за които обикновено не се говори открито. Теми табу като секса, смъртта, религията и насилието са част от нещата, които се отразяват в нашите документални продукции.”

Отчитайки тенденцията, HBO Централна Европа започна да инвестира е местна документалистика. Първите качествени продукции, попаднали в светлината на прожекторите са 4-те документални филма на НВО Централна Европа, излъчени в Полша през 2007 г. и представени за първи път пред българска публика на 12-тото издание на София Филм Фест.

“Стриптизьорки в Силесия” и “Войник” бяха показани на 11 март, а “Смърт с човешко лице” и “Йежи Новак: живот след смъртта” закриха HBO фокусът на 12 март. Непосредствено преди това Вицепрезидентът на HBO Централна Европа Александър Кутела направи представяне на документалната поредица “Без цензура” и проекта за собствен документален сериал.

„Започнахме на правим документални филми преди малко повече от година и сега планираме да продуцираме 10-15 документални продукции в целия регион, в това число влизат и един-два документални сериала” - каза Александър Кутела. „Винаги е съществувал

интерес към филми от този вид, а присъствието им в програмната схема е важна част от всяка една добре развита оферта за платена телевизия”.

Документалните продукции на HBO предлагат пълен спектър от реални случки, заснети от всепризнати документалисти. Филмите показват на зрителите едно малко познато и скрито лице на обществото, разкриват невероятния живот и шокиращата действителност, в която живеят хората не само в Америка, но и по целия свят. Силните и компрометиращи филми на HBO са сред най-гледаните и награждаваните в този жанр.

Под шапката на “Америка под прикритие” влизат едни от най-култовите документални продукции като: “Дневник на политическия турист” (Diary Of A Political Tourist) – филм на режисьорката Александра Пелоси за непочтителната президенстска кампания на Джордж Буш, “Извън представите ни” (Indian Point: Imagining the Unimaginable) – документална продукция за ядрената централа в покрайнините на Ню Йорк, “Гангстерски войни 2” (Back in the Hood: Gang War 2) – продължението на провокативния документален филм за гангстерските войни в Щатите, както и хитовия сериал “Изповеди в таксито” (Taxicab Confessions), последните два епизода от който бяха излъчени в България през февруари 2008 г.

Документалното портфолио на HBO САЩ за 2006 г. включва носителя на ЕМИ® “Ураганът Катрина: Реквием в четири действия” (When the Levees Broke) на режисьора Спайк Лий, описващ последствията от урагана Катрина, който почти разруши Ню Орлианс преди 2 години. Филмът ще бъде излъчен по HBO в България през април 2008 г. Други две заглавия, които заслужават специално внимание, са “Спешно отделение: Багдад” (Baghdad E.R.), отново носител на ЕМИ®, който предлага поглед към спешното отделение на иракските фронтови части, както и “Синтетично бедствие” (Plastic Disasters), сондиращ причините довели до масовото вманиачаване в пластичната хирургия.

2007 г. даде началото на един безпрецедентен социален проект на НВО САЩ - “Пристрастеност” (Addiction). Това е 14 сериен филм, целящ да помогне на хората с различни видове пристрастеност да осъзнаят проблема си и да разберат, че той е лечим, както всяко друго заболяване. През изминалата година HBO представи също и “Приятелите на Господ” (Friends of God: A Road Trip With Alexandra Pelosi) – провокативен поглед към живота на евангелистите в САЩ, които по последни данни са около 50 – 80 милиона. Един от последните разтърсващи проекти на HBO, който българските зрители ще видят през юни 2008 г., е носителят на ЕМИ® “Призраците на Абу Граиб” (Ghosts of Abu Ghraib) – документален филм за зверствата в едноименния иракски затвор, разкрити през 2003 г.

Милчо Левиев е носител на множество награди композитор, аранжор, изпълнител (пианист, кийбордист и диригент) и преподавател по класическа и джаз музика. Два пъти е носител на титлата “Доктор Хонорис Кауза” - на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (1995) и на Нов български унивеситет (1998); носител на орден “Стара планина” (1997), на La Medaile dе l’Academie Internationale des Arts (Париж, Франция) и на наградата “Dramalogue” (1987) за най-добър музикален директор.

Милчо Левиев е начело на Биг бенда на Българското национално радио и телевизия между 1962 и 1966. Композирал музика за множество български игрални, анимационни и документални филми в периода от 1963 до 1968.
Носител е на наградата на критиката от джаз фестивала в Монтрьо през 1967.
Лидер и пианист в джаз-квартета Фокус’65 от 1965 до 1970. Бил е музикален ръководител и щатен композитор в Държавния драматичен театър в Пловдив, както и преподавател по камерна музика в Държавното музикално училище в Пловдив (1960-1962).

Милчо Левиев е преподавател във факултета по джаз музика в University of Southern California, Лос Анджелис (от 1998 г.). Преподавал е в музикално училище GROVE от 1974 до 1992. Музикален директор е на джаз клуб “Comeback In” във Венис, Калифорния от 1981 до 1990. Автор е на аранжимента на “Blue Rondo a la Turk” (композиция на Дейв Брубек), присъстващ в отличения с награда “Грами” през 1982 албум на Ал Жиро “Breakin’ Away”. Номиниран е за наградата “Грами” за най-добър вокален аранжимент на композицията на Чарли Паркър, записана от Манхатън Трансфър за албума “Mecca For Moderns” от 1981. Автор е на композиции и аранжименти и е участвал като изпълнител в Американската джаз филхармония (American Jazz Philharmony), Симфоничния оркестър на Беверли Хилс (Beverly Hills Symphony), Софийската филхармония, Симфочничния оркестър на българското радио и други.

Милчо Левиев е автор на музиката на филмите “Писмо до Америка”, “Chickpeas”, “Мъже”, “Малки тайни”, “Есенно слънце”, “Понеделник сутрин”, “Опасен полет”, “Горещо пладне”, “Отклонение”, “Иконостасът”, множество анимационни, документални и телевизионни филми.

Иглика Трифонова е родена през 1957 г. в София. Завършила е “Кино и телевизионна режисура” във ВИТИЗ през 1982 г. Съпруга е на актьора Христо Гърбов. В досегашния й творчески път са записани все документални филми - “По пътя” (1995), “Портрет на една актриса” (1994), “Разкази за убийства” (1993). Последният печели наградата “Златна роза” през 1994 г., участвал е във фестивали в Манхайм, Марсилия, Петербург, където е включен в панорама на 10-те най-добри документални филми на годината, и изиграва съществена роля в дебатите срещу смъртното наказание през 90-те години. През 1992 г.а Иглика Трифонова снима “Възможни разстояния” (носител на награда на фестивал на документалното кино в Молдова, той е част от международни програми за правата на човека). Филмът й “Лето господне 1990-о” печели наградата “Prix Futura” на Берлин.

Първият игрален филм на Иглика Трифонова е “Писмо до Америка”, на който е автор и на сценария.

“Писмо до Америка” бе удостоен със специалната награда на фестивала “Златната роза”. Трите централни роли са поверени все на млади актьори - Филип Аврамов, Петър Антонов и Ани Пападополу. Музиката на филма е композирана специално от Милчо Левиев. Двамата главни герои, разделени от огромно разстояние, си общуват чрез видео касети - писма. Емигриралият в Америка обещаващ режисьор катастрофира и приятелят му в България отива в родното му село, за да намери песен, пята някога от баба му, която може да му спаси живота.

“Писмо до Америка” (2001) печели 9 национални награди и е избран за българското предложение за номинация за “Оскар”. Показан на над 45 фестивала, той печели Наградата на ФИПРЕССИ в Киев и Специална награда на журито в Истанбул.

Вторият й игрален филм „Разследване” участва в международния конкурс на миналогодишния София Филм Фест. „Разследване” разказва историята на едно престъпление, в която криминалният сюжет е само рамка на психологическата драма в сблъсъка между двама души - следователката (Светлана Янчева) и обвинения в братоубийство (Красимир Доков). Разказът за хода на разследването и разкриването на убийството преминава през филтъра на основната тема - възможното и невъзможно човешко общуване. Сценарият е по истински случай от следователската практика на Бойко Рашков.

„Разследване” е тематично продължение на документалния й филм „Разкази за убийства” (1993 г.). Оператор на филма е Рали Ралчев. Главните роли са поверени на Светлана Янчева, Красимир Доков и Деян Донков. В поддържащите се изявяват Христо Гърбов, Таня Шахова, Емилия Радева, Петър Слабаков, Стоян Алексиев, Маргита Гошева и шестгодишната Никол Кръстева.

”Разследване” печели 16 национални награди, сред които Специалната награда на журито и Наградата на критиката във Варна ’06. Сред международните награди на филма са за най-добър филм в Котбус и за най-добър балкански и най-добър български филм на 11-ия София Филм Фест.

Пейлин лично потвърди, че българският епизод е номиниран за престижна телевизионна награда на Острова

Лентата е част от травъл поредицата на световноизвестния британски комик и телевизионен водещ „Новата Европа”, която предстои да бъде издадена от в. “Капитал”

Специален гост на събитието, организирано с подкрепата на “Британския съвет”, е режисьорът и продуцент на поредицата Джон Пол Дейвидсън

След възторженото гостуване на прочутия майстор на усмивки Тери Джоунс на международния София Филм Фест 2006, дойде ред изкуството на друг „Монти Пайтън” да стане достояние на българските киномани. В рамките на 12-ия София Филм Фест публиката у нас ще може да види част от документалния филм на световноизвестния английски комик Майкъл Пейлин „Източна наслада” (2007), запечатал вълнуващи кадри от посещението му в България през август 2006 г. Лентата е част от новата травъл поредица на Пейлин за Би Би Си „Новата Европа” (2007) – забележителен разказ за развитието на източноевропейските страни почти две десетилетия след падането на Берлинската стена. С представянето на филма на 12-тото издание на София Филм Фест ще се заеме лично неговият режисьор Джон-Пол Дейвидсън. Събитието е съвместен проект на София Филм Фест, Британският съвет и в. „Капитал”, който е подготвил за своите читатели специална DVD колекция, включваща класическите филми на Майкъл Пейлин от „Около света за 80 дни”, както и последните му пътешествия до страните в „Новата Европа” (включително и България). Уникалната прожекция ще включва и материал за България, който е извън излъчената по Би Би Си серия, но е част от официалното DVD издание като приложение. Ще бъдат представени и няколко други репортажа на Пейлин за съседни на България балкански страни.

Майкъл Едуард Пейлин е роден на 5 май, 1943 г. в Шефийлд, Англия. Сценичният си дебют прави през 1948 г. на 5-годишна възраст в ролята на Марта Крачит в "Коледни камбанки" и предизвиква смях още с появата си, като пада от сцената. Намеренията му тогава обаче изобщо не са да става актьор. Той учи история в Оксфорд и има планове да работи в рекламата. Сценичните му изяви и заниманията с писане започват докато учи в Оксфорд, и когато състудентът му Тери Джоунс го забелязва, това е началото на едно легендарно партньорство.

С диплома по съвременна история през 1965 г. Пейлин пристига в Лондон, за да си търси работа като сценарист. Първият му ангажимент в телевизията е като водещ на „Now!”, тинейджърско предаване за попмузика. В свободното си време Пейлин продължава да пише с Тери Джоунс, който работи за Би Би Си. Като екип двамата създават сценариите за „The Ken Dodd Show”, „The Billy Cotton Bandshow” и други програми на Би Би Си. Метео-пародията „The Frost Report” е първият проект, който събира Майкъл Пейлин и Тери Джоунс с другите четирима създатели на "Монти Пайтън" - Греъм Чапман, Джон Клийз, Ерик Айдъл и Тери Гилиам. Комедийното им напасване е като музикалното на "Бийтълс". На 5 октомври 1969 г. Би Би Си излъчва за първи път "Летящия цирк на Монти Пайтън", а останалото е история. До 1974 г. шесторката оставя зад себе си многобройни турнета с представления на живо, записи, албуми, книги. Специалитетът на Пейлин е типичният, учтив и бавно загряващ англичанин, отвън сноб, отвътре ранима душа. Другият му прочут скечов персонаж е на кардинал от испанската инквизиция.

Майкъл Пейлин актьорства и участва в сценариите на най-известните пълнометражни филми на „Монти Пайтън”: "Монти Пайтън и Свещеният Граал" (1975), "Животът на Брайън" (1979), "Смисълът на живота" (1982). След като в средата на 80-те комедиантите минават на солова кариера, Пейлин предизвиква фурор с ролята си на заекващия непохватен убиец в написания и режисиран от Клийз филм "Риба, наречена Уанда" (1988). За него той е отличен с наградата BAFTA за комик на годината.

В края на 80-те години на ХХ век Майкъл Пейлин започва нова кариера и бързо се превръща в един от най-обичаните телевизионни водещи на географски предавания. Пътуванията са голямата любов на прочутия английски комик и той се оказва чудесен спътник за тв зрителите, забавен и интересен във всяка посока и при всички обстоятелства.

Първият документален пътепис на Майкъл Пейлин за Би Би Си е „Great Railway Journeys of the World” (1980). Успехът на сериите довежда спонсорство на британските железници и възобновяването им през 1994 г., 1996 г. и 1999 г. През 2000 г. за заслугите си към страната Майкъл Пейлин получава ордена на Британската империя, а от 2002 г. струващият 5 млн. лири високоскоростен влак Super Voyager в Средна Англия носи неговото име.

Истинският успех на Пейлин обаче идва с „Около света за 80 дни” („Around the World in 80 days”). Шестчасовият документален филм пресъздава измисленото пътешествие на героя на Жул Верн - Финеас Фог. Майкъл Пейлин повтаря маршрута му, като използва единствено транспорта, който е бил на разположение на Фог в неговото време. Следван от 5-членен екип на Би Би Си, английският комик пътува с влакове, въздушни балони, кучешки впряг и баржа през Париж, Венеция, Суец, Дубай, Османския залив, Бомбай, Мадрас, Сингапур, Хонконг, Шанхай, Токио и Америка. Целта на Пейлин е, тръгвайки от Лондон в 9,45 сутринта, точно след 80 дни да се завърне на същото място, след като е обиколил земното кълбо. При излъчването на сериала с перипетиите и коментарите на Пейлин за света и хората, видени отблизо, през 1989 г. той достига рекорден рейтинг за документален филм. В следващите години филмът е излъчен в над 50 страни и е многократно тиражиран на видео и DVD.

След небивалия успех на „Около света за 80 дни” Майкъл Пейлин работи многократно за Би Би Си – „От полюс до полюс” („Pole to Pole”, 1992), „Пълен кръг” (по крайбрежието на Пасифика, „Full Circle”, 1997), „Сахара” („Sahara”, 2002), „Хималаите” („Himalaya”, 2004). Особено място в пътуванията му заемат четирите серии на „Приключението Хемингуей” („Michael Palin's Hemingway Adventure”, 1999). В тях Пейлин посещава автентичните места на любимия си писател - от пъстървените реки в Мичигън, през парижките мансарди, Килиманджаро и Венеция, до финалното пристанище в Куба, където прави интервю с 101-годишния реален рибар от „Старецът и морето”.

„Новата Европа” (2007) на Майкъл Пейлин е най-новата му травъл поредица за страните от Централна и Източна Европа. Британският комик и телевизионен водещ изследва 20 страни, от които дълги години го е разделяла Желязната завеса. Като започва пътешествието си от планините на Словения, Пейлин пътува на юг към Хърватия и през бивша Югославия до Албания, преди да се върне на север и да обхване и България, Румъния, Унгария, Украйна, Чехия, Словакия, бивша Източна Германия, Полша, руския анклав при Калининград (някогашния Кьонингсберг, домът на тевтонските рицари), Литва, Латвия и Естония, разкривайки нови и непознати светове пред милиони зрители.

Впечатленията и преживяванията на Майкъл Пейлин от България са запечатани в епизода „Източна наслада”. По време на снимките у нас през август 2006 г. той избира за свой гид именно директора на София Филм Фест Стефан Китанов, шефката на международния отдел Мира Сталева и младата режисьорка Мая Виткова. В обекти на внимание за Пейлин и неговия екип се превръщат празненствата на „Бялото братство” в Рила, конните надбягвания в Столипиново, Перперикон, амфитеатърът в Стария Пловдив. Има и интервю с Азис. Гвоздей в програмата при българското гостуване на Майкъл Пейлин обаче е варенето на семейната ракия на Стефан Китанов и баща му Тодор, известна като Дядо-Тотовата, ритуал, който английският комик и телевизионен водещ също превръща в достояние за зрителите на Би Би Си. Пътешествието на Пейлин из Източна Европа е документирано още в DVD колекция и книга, която се надяваме да се появи и на българския пазар.

По думите на самия Пейлин българският епизод е номиниран за наградата BAFTA!

На 08 март от 18.30 часа, в Дома на киното Файт лично ще покаже кинопровокацията „Абсурдистан”- ексклузивно за зрителите на 12-ия София Филм Фест.

Издържан в типичния за режисьора особняшки Файт Хелмеров стил, “Абсурдистан” е от онези филми, които те развеселяват истински и оставят лекота в душата. Всъщност „Абсурдистан” е някога красиво, но сега напълно обезлюдено място, някъде в Азербейджан, където животът следва свой собствен ход. В едно изолирано от света, обезводнено село, мъжете са особено мързеливи и са се посветили на две основни дейности: да стоят часове в кръчмата и да правят любов със съпругите си. Жените пък са особено практични и когато един ден в селцето спира водата, те изразяват своята ярост като отказват да правят секс с мъжете си: “Щом няма вода, няма и секс!” е новото им мото. Мъжете отдавна са приели факта за липсата на вода и са избрали едно младо момче, което да отиде в големия град и да намери решение за техния проблем. Младото момче всъщност е главният герой Темелко (Макс Мауф), който наистина вярва, че ще намери решение за проблема с водата. Неуморим изобретател, Темелко планира да ремонтира овехтялата водна помпа, но апатичните селски старци се подиграват на намеренията му.

Темелко от дете е влюбен в Ая (Кристина Малерова). Двамата влюбени очакват деня (предсказан от бабата на Ая), в който идеалната подредба на небесните тела ще благослови тяхната първа любовна нощ. Но поради липсата на вода, едва ли ще го сполети дългоочакваната любовна нощ.

Едно от най-впечатляващите качества на филма на Файт Хелмер е, че почти целият е разказан от задкадров разказвач, а диалогът между актьорите почти отсъства. Именно този факт позволява на Хелмер да събере талантливи актьори от цял свят (както прави и в предишни филми като “Порта към небето” и “Тувалу”), които не трябва да комуникират на общ език, а да изразяват персонажите си чрез актьорска игра и мимиките на лицето. Резултатът е модерна весела комедия, която елегантно намига към нямото кино.

Претворил множество артистични влияния от Запада, комбинирани с иновативни, експериментални визуални похвати от класиките на Жорж Мелиес, „Абсурдистан” говори на зрителите със свой собствен глас, който предизвиква възхищение.

Филмовата критика определя „Абсурдистан” като философска притча, която се възприема леко. „Следите от въображението на Хелмер са навсякъде, пишат във филмовата преса за таланта на Хелмер да снима филми - „Той режисира като дете, ровещо се из сандъка си с играчки!”

В стила на Файт Хелмер се усеща стремежа да бъде предизвикателен и оригинален, като прескача през жанровете и взима от всеки това, което му е необходимо!

Германският режисьор Файт Хелмер не идва за първи път у нас: първото му посещение е през 1997 г., когато започва работата си по продукцията „Тувалу” - филмова метафора на мечтата за по-добър живот. Файт Хелмер прекарва почти цялата 1998 г. в България, за да заснеме, монтира и завърши филма си „Тувалу”! Именно българската публика първа преживява премиерата на готовия филм! След това “Тувалу” бе представен на 62 филмови фестивала, между които и тези в Сан Себастиан, Лондон, Чикаго и Берлин.

През 2004 г. Файт Хелмер представи своя филм „Порта към небето” в рамките на 8-я София филм фест. Създаден с изключително чувство за хумор и с международен актьорски състав, “Порта към небето” се превърна в любимец на фестивалната публика не само у нас, но и по света!

През 2006-та Хелмер показа на фестивалната публика особено впечатляващия документален проект „Кастинг в Холивуд” - безпощаден поглед зад завесите на киноиндустрията, който проследява работата на няколко професионални кастинг–режисьори, между които: Майкъл Фентън (“Извънземното”, “Китайски квартал”), Майнди Мерин (“Мрежата”, “ЕлЕй Стори”), Джейн Дженкинс (“Когато Хари срещна Хари”), Джанет Хиршенсън (“Джурасик парк”, “Аполо 13”), Матю Бери (“Ед Ууд”, “Час Пик”) и разкрива заплетен лабиринт от пътеки и тайни езици.

Режисьорът и продуцентът Файт Хелмер е роден в Хановер. Живее в Берлин. Той снима първия си филм, когато е едва 14-годишен. От 1991 г. до 1996 г. учи режисура в Академията за телевизия и кино, в Мюнхен. Той е копродуцент и съсценарист на филма “A Trick Of Light” – режисиран от Вим Вендерс. Прочува се с чудатите си късометражни филми, които му носят над 50 награди.

Файт Хелмер е член на Европейската Филмова Академия. Преподава в известните филмови училища в Бейрут, Тбилиси, Джакарта, Ташкент и Богота.

Режисьорът избра София Филм Фест за Европейска международна премиера на новия си филм “Абсурдистан”!

19:00 часа, 18 март 2008 г.

Дом на киното, София

Think Orange and Get Involved е името на специалната секция за социални късометражни филми, заснети от студенти, представена за пръв път от UNFPA - Фонда на ООН за население, и Международния София Филм Фест. Секцията е част от усилията на организацията на ООН за подкрепа на младите кино творци с една обща цел - да достигнат посланията им, свързани с наболели обществени проблеми, до повече млади хора. Десет филма, снимани от студенти в България, Македония, Сърбия, Албания, Молдова и Унгария ще бъдат представени на 18 март 2008 г. от 19:00 часа в Дома на киното под шапката на новата секция за студентско късометражно кино.

През 2008 г. за втори път София Филм Фест, UNFPA и Националната академия за театрално и филмово изкуство подкрепят създаването на социални студентски късометражни филми. Тази година конкурсът преминава в рамките на програмата на СФФ и е отворен за студенти от региона. Членове на комисията са Сара Пиот, представител на MTV Europe/ Staying Alive Foundation, известният режисьор Росица Вълканова, Николай Мутафчиев - младия режисьор, спечелил миналогодишната награда на инициатива с филма “Ти гониш”. До официалната премиера на филмчетата, те ще трябва да определят най-въздействащия сред участвалите. Наградата на Think Orange and Get Involved е 1000 щ.д.

За Think Orange and Get Involved

Оранжевото в Think Orange and Get Involved e символ на активността, топлината, прогреса, живота, оранжевото е цвета и на Фонда на ООН за население1.

Ангажираността - involved e думата, която описва отношението на младите творци към здравето, любовта, взаимоотношенията, начина на живот на младите хора, ХИВ/СПИН, полово предаваните инфекции, ранните раждания и аборти. Защото идеята, зад която застават студентите в Think Orange and Get Involved е позитивна, утвърждаваща живота на младите хора в добро здраве и равни възможности, в един свят, в който младежкото кино отговорно отправя послания към своята аудитория и призовава за действие. Защото студентите от страните в региона имат какво да покажат, а въпросите, които поставят, показват ангажираността им към проблемите на младите хора днес.

Селекция

2. Внимание!, продуцент: UNFPA/Y-PEER International, Македония
3. Да служиш и да предпазваш, режисьор: Милуш Скъндрич, Факултет по драма, Белград, продуцент: UNFPA/Y-PEER International, Сърбия
4. Заедно, държава: Унгария
5. Имало едно време, Академията на изкуствата, Тирана, Албания
6. Никога повече, режисьор: Йордан Банков, Национална академия за театрално и филмово изкуство, София, продуцент: Staying Alive Foundation, UNFPA, България
7. Плейстейшън, режисьор: Петър Станков, В ролите: Димитрина Живкова, Захари Бахаров, Христо Петков и други, София, България
8. Помежду, режисьор: Драгомир Шолев, Национална академия за театрално и филмово изкуство, София, продуцент: Staying Alive Foundation, UNFPA България
9. Сейдали, Академията на изкуствата, Тирана, Албания
10. Среднощният танц, Академията на изкуствата, Тирана, Албания
11. ХИВ тест - да или не? режисьор: Влад Соргу, лицей “Михай Еминеску”, Белци, Молдова

1 UNFPA, Фондът на ООН за население, е международна организация за развитие, която пропагандира и защитава правото на всяка жена, мъж и дете да се радва на здравословен живот и да се ползва с равни възможности. UNFPA подкрепя страните по света да разработват политики и програми за намаляване на бедността, които се основават на статистически данни за състоянието на населението. Всяка бременност да бъде желана, всяко раждане да бъде безопасно за майката и детето, всеки млад човек да може да се предпази от ХИВ/СПИН и всяко момиче или жена да усеща зачитане и уважение - това е мисията на UNFPA.

Новият филм на Златина Русева “Срещу течението” ще има своята специална премиера на 12-тия международен София Филм Фест. Живеещата от години в Белгия българска документалистка беше член на международното жури на кинофорума през 2006 г., когато в програмата му беше включена и ретроспектива от нейни документални филми. Тогава за първи път българската публика видя заедно филмите й от различни периоди: „Виртуозите”, „Орфей – виртуален музей”, „Черната тетрадка на Зинаида Гипиус”, “Портрет на един човек на властта” и „Зелените портокали на Либерия”.

Въпреки че от 20 години не живее в България, по-голямата част от филмите на една от най-популярните ни документалистки в Европа са свързани тематично с родината й и Балканите – с тях българската култура и традиции достигат до европейската публика и до различни краища на света. Дългите години, прекарани в чужбина, променят и погледа на Златина Русева към музиката. Филмът „Виртуозите” е резултат от желанието й да извади едни изключителни музиканти от контекста, в който сме свикнали да ги възприемаме, да ги постави на европейската сцена, където да бъде оценена истинската стойност на тяхната виртуозност. Режисьорката се завръща към корените и със следващия си филм - „Орфей – виртуален музей” (2005). Филмът наистина се превръща във виртуален музей с необичайното представяне във формат 3D на тема „историята на тракийската цивилизация в България”.

Новата лента на българската документалистка „Срещу течението”, която тя ще представи лично на 12-ия Международен София Филм Фест, е заснета по време на създадения по нейна идея първи Дунавски музикален фестивал “Срещу течението” (31 март – 10 април 2007 г.). Замисълът за него датира отдавна, но по ред причини – влизането на България и Румъния в Европейския съюз, съвпадането на католическия и православния Великден и няколко предстоящи музикални премиери – първото издание на фестивала и съответно снимките на едноименния документален филм са насрочени за 2007 г.

Лентата представлява музикално пътуване, което започва в България и завършва в Германия, там, където са изворите на Дунав. В продължение на десет дни круизният кораб „София” се превръща в дом и сцена на музиканти-виртуози от 9 крайдунавски страни. От 31 март до 10 април 2007 г. „тихият бял” Дунав е истинска творческа лаборатория и свидетел на уникални музикални диалози, в които се преплитат традиция, настояще и бъдеще на балканската и европейската култури. Сред вълните на вечната река, от Лазаровден до Великден звучат всички познати стилове – от класическа и традиционна музика до етно-джаз импровизации. И всичко това в изпълнение на виртуози, които в творческите си търсения винаги са се движили срещу течението и инерцията, както впрочем и маршрутът на фестивалния круиз. Той следва естественото движение на европейските народи през две хилядолетия.

“Ако погледнем към тази вечна река, която е видяла толкова много промени, а също и към картата на Европа, ще видим, че държави са се появявали и изчезвали, а цели народи са прекосявали реката – казва Златина Русева. – Историята е един безкраен низ от конфликти и от битки. Но когато заслушаме музиката, ние виждаме едни странни взаимоотношения, отразени в нея. Защото между всичките тези народи е имало един много интензивен културен обмен. И за мен това е може би най-интересното в този проект – как всички тези народи са общували чрез универсалния език на музиката. Как те в продължение на векове са водили един диалог и как взаимно са се обогатявали. И тъй като днес говорим за една обединена Европа със засилено общуване между страните, ни беше много интересно да видим как това общуване е протичало преди, защото според мен музиката отразява най-дълбоко характера на един народ. Тя е нещо като памет, идваща от вековете. Неслучайно например Орфей, който идва от нашите земи, е казвал, че музиката е всъщност улавяне на космическия ритъм. Мисля, че тя отразява много съществени неща от нашия живот и затова на мен ми се искаше да събера виртуозни музиканти от всички тези страни, да им задам една тема и да ги помоля те да създадат едно произведение, което няма да съществува извън това пътуване, и в което всеки, изхождайки от детски песни, от традиционни мелодии и от свои представи и виждания, да отрази по някакъв начин историята на своята страна, свързана с реката. Всичко, което реката символизира за тях.”

Реката като свидетел на нашата история е активен персонаж във филма. Той е един уловен миг от бързо променящия се свят, който според авторката и режисьорката на проекта след няколко години вече няма да бъде същия.

В идеята на фестивала “Срещу течението”, а и на филма, е заложено да представи изкуството на онези именно музиканти от региона, които наистина е трябвало да се борят с „мейнстрийма” и стереотипите в музиката и в културата въобще, за да създадат нещо наистина ценно, което ще просъществува през вековете. На този фестивал случайни личности и случайни концерти няма. Даже напротив – не само музикално, но и на ниво лична история, личен опит и личностни качества срещата с всеки от героите на това грандиозно събитие е като докосване до цяла една непозната вселена.
На „речната” фестивална сцена “Срещу течението” своето майсторство и импровизаторски умения изявяват 51 музиканти от държавите по бреговете на Дунава. Участват и гост-изпълнители от Франция и Белгия. На кораба звучат кавалът на Теодосий Спасов и кларинетът на Иво Папазов-Ибряма, магическите гласове на „Ева квартет”, цигулките на Жил Апап и Золтан Лантош, акордеоните на Петър Ралчев и Ото Лехнер. Там са и унгарската певица Моника Лакатош с „Роменго Джипси Бенд”, перкусионистите Корнел Хорват, Стоян Янкулов и Елица Тодорова, оркестър “Виртуозите на Тракия” – герой на един от предишните филми на Златина Русева “Виртуозите”, който тя представи на София Филм Фест 2006.

Дунавският музикален фестивал е създадени под знака на програма „Култура 2000” на Европейския съюз и с помощта на цяла плеяда музикални съмишленици – Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, „Евронюз”, национален фонд “Култура” и всички музикални туристи от Белгия, Германия, Франция, Израел, България, Испания, Швеция и въобще, от целия свят, впуснали се в това 10-дневното музикално приключение по Дунава.

Документалният филм “Срещу течението” е продукция на „Гуд енд бед нюз“ (Белгия, продуцент Любомир Георгиев) в копродукция с „Арт Фест“ (продуцент Стефан Китанов), „Палимпсест“ и „Българската национална телевизия“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.

12-ия Международен София Филм Фест!</