сутрин « WordPress.com Tag Feed

Goood morning... again :)

tiragram — Thu, 20 Mar 2008 05:56:33 +0000

Да отворим широко очи и да дадем всичката любов, която имаме :)

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Goood morning Viet.. aaa Bulgaria

tiragram — Wed, 19 Mar 2008 05:12:19 +0000

И сега нещо за събуждане, да не каже някой, че не сме музикални :)

Вятър

tin4e — Mon, 28 Jan 2008 15:02:45 +0000

Часовникът гръмко звъни в тъмната зимна утрин. Понеделник, в студен зимен ден. Звънът не спира, протягам ръка, странно 5.15. Сънувам. Събуждам се - сега е 6.15, вятърът в прозорците, призрачен шепот и неспокоен сън. Още малко време. Тът - тът - та таа та. Пак ли! Опс, 7,45. Пак закъснях. Бързане, скок в банята, а после пак с скок навличам някакви дънки, едно сако и ботушите. Вън. Вятърът. Може да почустваш истински студен, северно - леден, пронизващ вятър. Такси в Понеделник сутринта? Забрави. Петте минути до спирката се протягат в часове. Шапката, къде е шапката. Стои на топло в гардеробът. Добрият старт трамвай, тълпата този път не успя да ме стопли. Слизам. Ехх, да можех да остана цял ден в леглото, покрай топлото парно и топло кафе с мляко. Стигнах. От вятъра косата се е сплела на масури. Усмивка. Колежката пристига с мен.-"Вятърът! Виж какво стана с прическата." - оплаква се. Топло експресо с много мляко и щипка канела. Слагам в ръцете и една гореща чаша. Широка усмивка и нов работен ден. А, вятърът. Свисти в прозорците.

Тази сутрин

tin4e — Fri, 07 Dec 2007 08:49:53 +0000

7.00 - в сумрака на стаята се чува звук. След малко пак прозвучава, но този път е различен. Той протяга ръка в опит да ми попреча да се измъкна от леглото. Рано е едва 7, а двата телефона, които отдавна служат за будилници са достигнали пика на сутрешната си какофония. Не издържам и ставам да изключа малките гадинки.

7.15 - Изскачам от банята. Студено е. С два скока съм до радиатора, топла прегръдка. Той отваря очи. Усмивка се на зъзнещата от студ картинка. Банята е свободна.

7.30 - Пред огледалото. В битка с новата си прическа. Забравила бях колко е трудно да се оформи късата коса. Тя сега е много къса - загуби 30 см онзи ден, когато ми хрумна да се подстрижа, защото дългата коса се оплита в шала ми. Той ме целува за довиждане, започва работният му ден. Завиждам му, само за 15 минути сутрин взима разстоянието от леглото до външната врата.

7.45 - Почти готова. Планът е да тръгна в 8.45. Уфф, този кичур пак е щръкнал. Обувките къде са. Телефон. Какво още. Съдържанието на дамската чанта е разпиляно по леглото. Подреждам го. Връзката с ключове. Няма го. В чантата. Къде е? Дъното. Отново всичко е разпиляно. Поглед в огледалото. Леко щръкнала прическа.

8.00 - Вървя към пощата. На опашката има няколко симпатични възрастни хора. И жената, която ги обслужва се държи любезно. Всичко става бързо. Приказка някаква. Въпросът. Отговорът е отрицателен. Бърз телефонен разговор. Това , което търся не е тук.

8.05 - Спирката. Трамваят е полупразен. Идва на време. Пристига на време. Вълшебно.

8.20 - Банката. Усмихнати хора, тихо разговарят. Пред има само още един клиент. Гишето. Вноската.

8.30 - Вървя по улицата. Бледо утринно слънце огрява през клоните на дърветата. Студът леко щипе лицето ми. Имам 30 спечелени минути. Днес ще се разходя до офиса. Шалът. Голям и Топъл. Увивам се плътно. Поне косата ми сега не се оплита в него.

Дръм и бяс - тази ранна сутрин

slideworld — Sun, 28 Oct 2007 06:56:02 +0000

Събуждане със скок върху мен от страна на котката . Рано , рано - закуска и подгряване на околния студ с доза музика от която ми се раздвижва всичко :) . Огонек и коох се справят чудесно с това. Разбуждането става перфектно + отворените прозорци хахаха . Нищо живо не оцелява в този случай , понякога и аз. НЯма значение важното е да има кислород така ,че ползвайте по малко колите си и не изсичайте дърветата!!!

Слушането на любимата музика е нещо страхотно.

ДОБРО УТРО на всички ВАМ : ).

На моята улица отново има слънце

phoenixxbg — Tue, 11 Sep 2007 18:38:45 +0000

Много обичам когато ми потънат гемиите някой да ми върне вярата в човешкия род.

Винаги се случва така. Явно хората надушват, че съм в криво настроение. Още по-интересно е, че непознати понякога могат да направят такива жестове, че да ме трогнат. И сивият ден да не изглежда вече чак толкова сив.

Както винаги към осем часа крача по булеварда малко недоспала и много кисела. Облачно е, но ми се иска да се скрия от целия свят и го правя зад тъмни очила. А това пък е нещо, което винаги ми е било смешно. Но в случая е ефективно, слагам бариера между себе си и всичко останало.

Около мен минават забързани хора, на вид по-кисели и от мен.

Навъртат се и няколко от любимите ми мъжки индивиди. Знаете ги. Тези които заглеждат, плюят звучно в израз на мъжество (цяла отделна тема за тази така възбуждаща привичка) и още по-мъжествено пускат коментари като “ох на бати куклата” и “леле мацо, евала”.

Добре че тази сутрин никой не ме възхвали с подобни интелектуално еротични подмятания.

Насочвам се към метрото.

Подминавам малка будка, която трябва да заобиколя, за да се спусна към подлеза.

“Миличка, желая ти слънчев и усмихнат ден”.

Ясен мъжки глас, без никаква пошлост или скрито послание произнася тези думи.

Спирам вцепенена. Мъж на средна възраст. С дълга, права коса и класическо рок излъчване. Подпрял се е на будката. Пуши. И ми се усмихва.

Спирам. Обръщам се и се усмихвам. Благодаря му. Той ми се усмихва. Продължавам пътя си.

Странно как несвикнала с подобно мило отношение бях като ударена от гръм. Приемам простаците за нещо нормално. А този мил човек ми се стори като изваден от разказ.

Почти бях на път да пусна една сълза от умиление. Понякога всичко което трябва на човек, за да изгрее слънцето отново е “миличка, желая ти слънчев и усмихнат ден”.

Денят наистина се очертава да бъде усмихнат. Желая много положителни емоции и на всички вас!