А вообще то мне здесь нравится - уютно как то.

Дойде отново петък и аз съм си отново у дома след кратко пътуване. Навън вали - любимото ми време - аз съм в чудесно настроение - значи е време за поредната петъчна притча, с пожелание за приятни и спокойни почивни дни.

Тюрбанът на Настрадин

Настрадин се появил в двора на султана с великолепен тюрбан на главата, просейки милостиня за бедните.

- Идваш тук да просиш, а носиш толкова скъпо украшение на главата си. Колко пари си дал за този изключителен аксесоар? - попитал владетелят.

- Петстотин жълтици - отговорил мъдрият суфи.

Великият везир прошепнал на господаря си: "Лъже. Няма чалма, която да струва толкова много."

Настрадин продължил:

- Аз не съм дошъл тук само да ви моля за пари. Дошъл съм да ти предложа сделка. Платих толкова много пари за този тюрбан, защото знаех, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици, които да раздам на бедните.

Султанът бил поласкан и платил на Настрадин исканата сума. Излизайки, мъдрият старец казал на министъра:

- Ти може да знаеш всичко за цените на чалмите, но аз знам докъде води суетата.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Един от любимите ми кошмари е връщането ми в училище да уча математика. След твърде дълго отсъствие съм забравила / пропуснала твърде много неща и се надявам учителят да не ме изпита.

Ако си мъж, сигурно ти е позната тревогата, че ерекцията ти може да се провали и жената тайно да ти се присмее.

Ако си древногръцки герой, би предпочел да умреш в битка за кауза която не те интересува, отколкото да се радваш на живота, но да те смятат за страхливец – нещо като герой от американски филм, готов да се хвърли напред с бойния вик “Don’t call me chicken!!!”

Страхът да не се изложиш, да не ти се присмеят, усещането че си на изпит или на сцена са не само стресиращи и изтощителни. Освен че в много случаи ти помагат да се провалиш, те избират битките ти вместо теб. Благодарение на това се захващаш с неща които всъщност не са ти на сърце и се отказваш от такива които биха ти донесли радост. Създават ти врагове там където би могъл да имаш приятели.

проваляш се

Когато си на изпит, по-често те движи страхът от провал, отколкото предвкусваната радост на успеха, а радост от самото действие просто няма. Когато си представяш че се проваляш, шансът да го направиш е висок. Добрите спортисти се справят с това като си се представят успяващи, в отлична форма – колкото по-жива и ярка е картината на успеха, толкова по-добро е представянето. Когато се вживееш в това, забравяш за изпитващия / публиката, дори забравяш за себе си – просто си в играта и се забавляваш.

Забеляза ли, че вече не си на изпит? Щом не си на изпит, няма как да се провалиш.

влизаш в чужди битки

За да покажеш че си добър, се заемаш с неща които са популярни – иначе кой би ти обърнал внимание. Всъщност повечето хора дори не знаят какво искат, защото им е внушено че искат това което иска стадото и от бъхтене да го постигнат, не са чули зова на сърцето си. Когато не се докоснеш до това което иска душата ти, оставаш вечно неудовлетворен – каквото и да си постигнал, колкото и да си преуспял. Колкото и повече придобиваш от същото, празнотата в теб ще си остане, а може и да расте, защото не може да бъде запълнена с това, с което се опитваш.

отказваш се от наистина желаното

Понякога се отказваш от желанията си съвсем съзнателно. Казваш си (казват ти), че никога няма да си достатъчно добър в това, че винаги ще има по-добри от теб. Ако се замислиш, това важи и за най-добрите в каквото и да е – никога не са съвършени и винаги се появява някой още по-добър. В крайна сметка защо се захващаш с нещо – за да се радваш че го правиш или за да ти е гадно, но да докажеш че си добър?

Ако се отдадеш на това което обичаш и не ти пука дали го правиш по общоприетия начин за да постигнеш общоприетите стандарти, не само се радваш, но и правиш нещо уникално, а ако си забелязал, уникалността печели. Силиконовите чалга-хубавици са много, но Азис е един :) . Ако примерът не е достатъчно изтънчен за теб, сравни класическите танцьорки с Айседора Дънкан и Жозефин Бекер.

Когато си уникален, всъщност нямаш конкуренция. Това го знаят добрите специалисти по маркетинг и брендинг.

създаваш врагове вместо приятели

Когато не влизаш в конкуренция, т.е. не се стремиш да отнемеш нечие парче от баницата, нямаш и врагове. Не казвам че няма да ти завиждат, да те имитират и да влезнат в конкурентна борба с теб, но ако следваш вътрешните си пориви, ще се развиваш, ще си различен, и винаги ще се изплъзваш.

Ако си алтруистично настроен, можеш да отвориш очите на конкуренцията и да я насърчиш да бъде себе си. А ако си егоист, можеш да споделиш тайната на успеха си срещу заплащане. Освен пари, ще получиш благодарност и възхищение – без да си ги търсил и да си треперил в сценична треска.

Толкова е лесно да бъдеш себе си ;)

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

втори номер

трети номер

четвърти номер

пети номер

шести номер

©2008

[22:31:12] Number 1 каза: stana o6te po-typ
[22:31:15] Number 1 каза: 6toto se ima6 za mydyr
[22:31:18] Number 1 каза: i opiten
[22:35:51] Number 1 каза: ne spira6 da govori6 za tapiq opit
[22:35:58] Number 1 каза: koito izob6to nqma6 i bez tova

Нима опитът не е сред най-важните неща? Аз вярвам, че идеята на разумното съществуване на човека е той да събира опит, да изпитва бича на съдбата върху себе си, да се изправя след всяко падане и след всяка грешка, докато в един момент този опит не му помогне в много важен момент или кауза. Затова кръстих и този блог |В търсене на Феникса| - Фениксът е моят идеален Аз-образ, осъвършенстван на максимум от опита. Феникс, който ще може да служи на себе си и хората по един много добър начин...
В този смисъл - да - плямпам и боготворя опита! Но не мисля, че парадирам с огромен такъв, макар често да давам съвети, позовавайки се на собствените си преживявания. Както казах: няма по-добро нещо от примера! Все пак сигурно звуча поне донейде високомерно, егото е една много характерна част на личността ми.

[22:33:39] Number 2 каза: сега е "мъдър" и знае всичко , и върти Вселената около себе си
[22:33:52] Number 2 каза: и също така има смешните си постижения за огромни победи
[22:34:15] Number 2 каза: примерно това , че в 8ми клас е бил шит , а сега е просто пий го намира за победа

Да, в 8ми клас именно егото ми създаде такава пропаст с околните, че ми трябваше година и нещо, за да я преодолея. В крайна сметка към началото на 10 клас (тази година съм 11ти) съвсем слязох на земята и осъзнах, че не съм върха на сладоледа. Днес сигурно отново съм далеч от златната среда, но и извървения досега път считам за победа, за постижение. Не е лесно да имаш гаден характер и да се бориш с него! Каквото и да ми говори Number 2, да победя себе си за мен бе голямо нещо!

И макар да не съм така витаещ в небесата, все още съм със стабилно самочувствие, за което обаче вярвам, имам покритие. Умно момче съм, мога да се изразявам добре на хартия, имам що-годе добри огранизационни способности, а най-вече мисля и търся. Смятам, че именно последните ми дават този тласък в себеоценяването - убеден съм, че всеки непредаващ и стремящ се към самоусъвършенстване човек е достоен за уважение. Сетъки, заложбите и характера на всеки от нас са продукт на завъртане на рулетката на Съдбата, затова се надявам на мен да е определена достатъчно сила, че да не залитна неспасяемо по Пътя.

Мисля, че с количеството на постиженията неизменно расте и егото ми. Последно време се чуствам все по-жив и по-успял (като степен на полезна дейност в същестуването си) - времето ми е накъсено покрай училище, но все пак успявам да разширявам познанията си по актуални за мен теми, успявам да пиша в този блог, задоволително се справям със задълженията си в The Phoenix Team и с уроците си по испански. По същия начин мисля, че характерът ми се развива и ставам по-зрял и силен човек.
Но в този мой апогей двамата, на които дължа толкова спомени и емоции, се отдръпват от мен, заклеймявайки ме като превъзнасящ се егоцентрик и порицател... Аз не се усещам така. По-скоро съм твърде рационален човек, невписващ се в идеалистическите им представи на 14 и 15-годишен... Или пък все пак се завръщам в дупката на 8ми клас?.... Но толкова ли лошо нещо е самочувствието? Вярвам, че всеки човек трябва да има такова, стига то да е обективно на способностите и постъпките му. А може би моята самооценка е приповдигната?

[22:34:23] Number 3 каза: много не слушаш другите
[22:34:25] Number 3 каза: в смисъл
[22:34:29] Number 3 каза: няма нужда да се съгласяваш, ама
[22:34:32] Number 3 каза: ти дори не го обмисляш
[22:34:39] Number 3 каза: щото може понякога да са прави, казах ти
[22:34:43] Number 3 каза: но ти си обзет от едн
[22:34:46] Number 3 каза: заслепяващ екстаз
[22:34:50] Number 3 каза: на лудата младост
[22:34:52] Number 3 каза: :D

Най-трезвият и опитен човек от тримата, на 17 :)
Винаги съм бил чеп! :D Винаги съм бил в опозиция на общоприетото, с тази разлика, че преди го правех, за да се самоизтъквам, а сега от много по-благородни подбуди... Поне така мисля.
Също така мисля, че винаги съм вземал под внимание мненията на другите, ок, надали напълно, но никога не съм ги игнорирал. Все пак аз уж се водя от максимата, че критиката е основният път за развитие. Така или иначе това не е тъй сериозно обвинение - млад съм, имам време да доизгладя, поне в някаква задоволителна степен, този си далеч не фатален недостатък :)

В обобщение на недотам скромната си изповед: Осъзнавам, че имам лоши качества, но също така вярвам, че имам достатъчно добри, които да ги компенсират. I am who I am and I keep walking upwards.