неправилния баланс на веществата в организма и с нездравословния начина на живот. Причините, водещи до образуването и на целулита са много и комплексни, но стресът е една от главните, уверени са специалистите. Той всъщност е причина за около 90% от заболяванията, смята съвременната медицина, защото отслабва имунитета и нарушава работата на всички системи в организма.

При стрес се разрушават много от витамините, необходими за правилното функциониране на клетките, нарушава се обмяната на веществата и често се стига до появата на наднормено тегло. Всичко това оказва негативно въздействие върху психиката на човека и неговото цялостно физическо състояние. Появяват се тревожност, депресия, неврози, емоционална неустойчивост, спад или подем в настроението, превъзбуда, агресивност, гняв, нарушения в паметта, безсъние, хронична умора и т.н.

Причините за възникването на стреса са многобройни и разнообразни. Най-често на стресови преживявания са подложени жителите на големите градове. Стресът може да се предизвика от всички сериозни събития в живота: учение, работа, проблеми с партньора, липсата на такъв или раздялата с него. Жените по-често от мъжете се сравняват с другите жени и често се разстройват, смятайки се за недостатъчно привлекателни. Това също води до стрес - постоянен, хроничен.

Основната причина за стрес при мъжа пък е работата. Там най-голяма част от мъжкия пол търси своето поле за изява и самоутвърждаване. Проблемите на жената в работата не са по-малко, тя също изпитва нужда да се доказва. Освен това, в повечето случаи на нея се пада голямата част от грижите за семейството, децата, съпруга и разбира се, за самата себе си.

Въпреки разнообразните причини за стреса, реакцията на организма е практически еднаква. Надбъбречните жлези започват активно да изработват адреналин и други хормони на стреса. Това води до засилено сърцебиене, повишаване на налягането, забързано дишане, промени във водно-солния баланс, повишаване на съдържанието на захар в кръвта и др. Стресът като разстройство на храносмилателните органи се проявява и на кожата. В нея хормоните на стреса потискат растежа и деленето на фибробластите, което води до изтъняване на кожата, лесното й повреждане и трудното й заздравяване.

Появяват се чести или постоянни болки в главата, панически реакции, безплодие, нарушения в сексуалността, бързо стареене на кожата и влошаване на нейното състояние, болки в стомаха, натрупване на излишни килограми, целулит. Често при стрес човек започва да яде много и това води до натрупване на мазнини, главно по бедрата и седалището. Продължителният стрес може да доведе дори до анорексия или булимия.

Какво да направим, за да се преборим със стреса:
1. Отделяйте време за всевъзможни водни процедури: отпускащи вани с пяна и ароматни масла, басейн, контрастен душ, обтриване с мокра кърпа. Водата помага да се премахне стреса.
2. Старайте се да се наспивате добре. Това е много важно.
3. Отделяйте време за физически упражнения. Не е задължително да ходите в спортната зала - движете се в къщи.
4. Отпускащите масажи са особено полезни. Човек се успокоява дори само при прегръщане и галене. Докосването има голяма успокоителна сила. То създава усещане за надеждност и безопасност. Можете да посетите професионален масажист, а можете и да се оставите в ръцете на любимия човек. Важното е те да бъдат спокойни и уравновесени, когато ви галят или разтриват леко, тъй като те ще ви предадат чрез ръцете си своето състояние.

Ако прецените, че въпреки взетите мерки състоянието ви не се подобрява, потърсете помощ от специалист.

zdrave.bg

След тежкия (но успешен) курс по управление на проекти, който проведох вчера, днес ми е ден на релаксация и пълно изпразване на мозъка от умствена дейност. Чета изоставени блог-постове от рийдъра и ми идват наум странни асоциации.

Днес попаднах на една статия в блога Slow Leadership, в който често намирам много интересни разсъждения върху живота и работата в корпоративна Америка и който ми служи за вдъхновение и източник на теми за размисъл, които често споделям в блога си Нова работа. Тази статия е началото на една серия от публикации, посветена на техники за освобождаване от стреса. Няма нужда да ви убеждавам колко гадно влияе стресът в работата на психическото и физическото ви здраве, нали? Това, което привлече вниманието ми тук, беше съветът да се научим да казваме "не".

Тъй като се занимавам с управление на проекти, този съвет съм го срещал много често в професионалната литература, обосноваван с факта, че колкото повече задачи (или молби) ни възлагат колеги, шефове или клиенти, толкова по-малък е шансът да завършим успешно един проект.

Тук погледът е малко по-различен. Колкото повече се товарим с работа поради това, че не можем да отказваме, толкова повече стрес изпитваме и толкова повече съсипваме здравето си и личния си живот.

Разбира се, никой не иска да бъде "гадняра" на офиса - човекът, когото не можеш да помоли за услуга, затова резонно възниква въпросът: "Как да се научим да отказваме, без да обидим човека, който ни моли?"

Съветите, които ни предлага авторката са прости:

• Винаги бъдете любезни, но категорични. Човекът, който се е обърнал с молба към вас, трябва да знае, че му съчувствате, но вашите задачи са с по-висок приоритет, а личното ви време е неприкосновено. Ако този човек е вашият шеф - накарайте го да приоритизира задачите ви наново, за да можете да изпълните неговата заявка.
• Вашият отказ може да бъде смекчен, ако се опитате да предложите алтернатива. Отговор "Аз нямам възможност, но мисля, че Пешо би свършил добра работа" би бил добър подход в случая, според авторката. Въпреки, че отказвате, важно е да бъдете вежливи.

Както казах още в началото, днес ми е ден за простотии и още като прочетох тези съвети, веднага се сетих за вица за вежливия лос :-)

Питате се: Къде е Ленин в цялата тази история? Ами от за него има подобен виц, който ще ви разкажа за десерт:

Ленин живеел в кооперация с вътрешен двор. Една сутрин отишъл в банята да се бръсне, а във вътрешния двор едни дечица играели футбол. Прозорецът на банята му гледал към двора и Ленин даже го бил отворил, за да се наслади чистия (по онова време) утринен въздух.

Не щеш ли, по едно време топката полетяла право към неговия прозорец, ударила го по ръката и той се порязал лошо. Децата го попитали:

- Чичко Ленин, ще ни върнеш ли топката?

А той отговорил:

- Не!

А очите му били едни такива топли и добри...

Ако ви харесва моя блог, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.